Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 10149 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 354498 от 07.03.2018 г., постановено по гр. д. № 39897/2009 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 56 състав, е допуснато да се извърши съдебна делба между Г.А.С., ЕГН: **********,***, ж. к. „***********, С.И.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, и А.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, по отношение на следните съсобствени между тях недвижими имоти:

- апартамент № 14, находящ се в гр. София, ул. „***********- ти надпартерен етаж, състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, килер и балкон, със застроена площ от 91,50 кв. м., при съседи: стълбища и апартамент на З.И Г.К., от запад - двор, от север - апартамент на З.И Г.К., от юг - двор, заедно с таванско помещение № 14, заедно с избено помещение № 14, заедно с 1,660 ид. ч. от общите части на сградата и мястото, върху което е построена сградата, съставляващо парцел IV от кв. 550, м. Центъра по плана на гр. София, с пространство от 2620,60 кв. м., при граници на мястото: от изток - ул. „Сан Стефано“, от запад - държавни имоти и управление на „БДЖ“, от север- инж. Г. К. и доктор А.Ч., от юг - ЕС „Сан Стефано“, а съгласно схема № 5801/31.01.2014 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.106.53.1.14 по КК и КР, одобрени със заповед № РД - 18 - 33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Средец, ул. „********, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.106.53, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, при съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж: 68134.106.53.1.13, 68134.106.53.1.15, под обекта: 68134.106.53.1.11 и над обекта: 68134.106.53.1.17, при следните права:

- за Г.А.С. - 1/3 ид. ч.

- за С.И.С. - 1/3 ид. ч.

- за А.А.С. -1/3 ид. ч.

- апартамент № 46, находящ се в гр. София, ж. к. „********, състоящ се от дневна, спалня - ниша, кухня - бокс, с площ от 60,75 кв. м., с 1,046 % ид. ч. от общите части, с таван № 46, с площ от 9,73 кв. м., при съседи на апартамента: двор, двор, ап. 47, коридор, и съседи на тавана: двор, таван 49, таван 47, коридор, при следните права:

- за Г.А.С. - 1/3 ид. ч.

- за С.И.С. - 1/3 ид. ч.

-за А.А.С. -1/3 ид. ч.

-ателие № Б 2, находящо се в гр. София, кв. „********, в секция Б на новострояща се жилищна сграда, на партерния етаж, състоящо се от дневна с кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна, антре и тераса, със застроена площ от 36,03 кв. м., при съседи: двор, търговски обект - магазин № 1, коридор, ап. Б 1, заедно с мазе № Б 2, находящо се в сутерена на сградата, кота - 2,80 м., с площ от 2,19 кв. м., при съседи: калкан, мазе № Б 3, коридор, мазе Б 1, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при следните права:

- за Г.А.С. - 1/6 ид. ч.

- за С.И.С. - 4/6 ид. ч.

- за А.А.С. -1/6 ид. ч.

-дворно място, находящо се в м. Станчовци, с. Егълница, област Перник, цялото с площ от 1500 кв. м., заедно с построените в него къща със стара едноетажна част, със застроена площ от 51,84 кв. м., и с нова двуетажна част, със застроена площ от 38,16 кв. м., и РЗП от 76,32 кв. м., при следните права:

- за Г.А.С. - 1/3 ид. ч.

- за С.И.С. - 1/3 ид. ч.

- за А.А.С. -1/3 ид. ч.

а по отношение на построения в същото дворно място гараж, със застроена площ от 16,20 кв. м., при следните права:

- за Г.А.С. - 1/6 ид. ч.

- за С.И.С. - 4/6 ид. ч.

- за А.А.С. -1/6 ид. ч.

Допуснато е да се извърши съдебна делба между Г.А.С., ЕГН: **********,***, ж. к. „***********, С.И.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, и А.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, по отношение на следните съсобствен между тях движими вещи, които са в държане на ответниците:

- товарен автомобил „Ситроен Ц 25“, с peг. № ********/стар peг. № ********/, рама № VF280A50UB259976 и двигател № V2566106041401;

- лек автомобил „Ситроен БХ“, с peг. № СА 4751 ВВ /стар peг. № ********/, рама № VF7XBXB0009XB1821 и двигател № 038154;

- лек автомобил „Ситроен Ц 5“, с peг. № ********рама № VF7DCRHZB76392298 и двигател № 4002268;

при следните права:

- за Г.А.С. - 1/6 ид. ч.

- за С.И.С. - 4/6 ид. ч.

- за А.А.С. -1/6 ид. ч.

както и на следните движими вещи, находящи се в апартамент № 14 в гр. София, ул. „***********- ти надпартерен етаж: в хол - кухня: малка масичка правоъгълна, с дървена рамка/плот плексигласов; ъглов диван, състоящ се от един за двама и един единичен, и малка масичка между тях, с бежова дамаска; телевизор, марка „Панасоник“ - 30 - инчов, модел от 1983 г.; телевизионно барче; в спалня: спалня с матрак и две нощни шкафчета, монтирани към една от таблите, модел от 1985 - 1990 г. /легло с две табли, подматрачна поставка и матрак/; 2 бр. плетени столове - модели от 1985 - 1986 г.; холна правоъгълна малка масичка със стъклен плот и дървена рамка с дървени крака; в детска стая: легло - единично, обикновено, с 2 матрака; бюро ученическо цвят на дърво; 1 бр. дървен стол с тапицерия; при следните права:

- за Г.А.С. - 1/6 ид. ч.

- за С.И.С. - 4/6 ид. ч.

- за А.А.С. - 1/6 ид. ч.

на следните движими вещи, находящи се в апартамент № 14 в гр. София, ул. „***********- ти надпартерен етаж: библиотечна секция, състояща се от витринна част, встрани с 3 чекмеджета, в долната си част с три вратички, цвят орех, и гардероб - орехов цвят, състоящ се от горна гардеробна част с две врати, долна част - две чекмеджета, старинен модел, при следните права:

- за Г.А.С. - 1/3 ид. ч.

- за С.И.С. - 1/3 ид. ч.

- за А.А.С. - 1/3 ид. ч.

на следните движими вещи, находящи се в апартамент № 46, в гр. София, ж. к. „********, вх. Б, ет. 10: в хол: ъглов диван; малка масичка холна с два плота; ракла за дрехи - бежово - кафява; телевизор „JVC” - модел от преди 20 години; 1 бр. фотьойл; в кухня: комплект кухненски шкафове - долен шкаф с 3 врати и мивка; горен с 3 врати и витрина; 1 бр. двоен горен; 1 бр. долен единичен - цвят беж; 2 бр. дървени сгъваеми столове /тип градински/; дървена маса правоъгълна кухненска разтегателна; ел. печка с 2 котлона и фурна, марка „Arielli” /модел печки „Раховец Дипломат“ - мини печки; аспиратор „Електролукс“; ел. котлон с 2 плочи - спираловидни, марка „Мечта 3“; хладилник модел „Enien” /2 снежинки - свободно стоящ/; във входно антре: 1 бр. единичен долен кухненски шкаф; 1 бр. малка масичка - дървен корпус с плот, наподобяващ мрамор, цвят екрю; стар модел гардероб е три врати и надстройка, лаково покритие; 1 бр. обикновено огледало; 1 бр. стенна закачалка за дрехи /хоризонтална част с куки за дрехи, монтирана на стена/, при следните права:

- за Г.А.С. - 1/6 ид. ч.

- за С.И.С. - 4/6 ид. ч.

- за А.А.С. - 1/6 ид. ч.

на следните движими вещи, находящи се в къщата в с. Егълница, област Перник, в хол: 2 бр. обикновени дивани; малка масичка със стъклен плот - дървен корпус; барче за телевизор стар модел /отстрани с врата и стъклена витрина/; 3 бр. кресла, тапицирани; ракла за дрехи - стар модел, с горен капак за отваряне; телевизор „Панасоник“; малка маса продълговата с дървен плот; в кухненски бокс: пералня модел „Фотор“; микровълнова печка модел „Краун“ - на 10 - 15 години; кухненски шкафове - 1 бр. стенен с 4 врат, 1 бр. долен двоен е мивка, в бр. единичен долен шкаф, 1 бр. единичен долен малък шкаф /широчина 35 - 40 см./; маса за хранене - обикновена дървена; в спалня: легло спалня с 2 матрака; 2 бр. обикновени дървени стола; офис пепелник - сив, висок - около 50 см., кръгъл, метален; 6 бр. пластмасови градински столове - оранжеви, тип кресло; 2 бр. ъглови легла в рамка, едното легло с 3 бр. дюшеци, а другото е матрак; обикновено много старо ученическо бюро; в детска стая: 1 бр. ракла за дрехи - стар модел, е горен капак; 1 бр. единично легло с рамка старо /обикновено легло и матрак/; в таванска стая: трикрилен гардероб без надстройка - стар модел; ракла за дрехи с горен капак - стар модел; прахосмукачка марка „Супер 2300“ - стар модел; при следните права:

- за Г.А.С. - 1/6 ид. ч.

- за С.И.С. - 4/6 ид. ч.

- за А.А.С. - 1/6 ид. ч.

и на следните движими вещи, находящи се в къщата в с. Егълница, област Перник, а именно - отоплителна пернишка печка - голяма, на твърдо гориво; бюфет със стъклена витрина /витринна част, чекмеджета и долна част с врати/;единична секция; хладилник марка “Rosenlew”; двукрилен гардероб - в горната част с две врати за висящи дрехи, в долната част - с едно чекмедже, от птичи явор, старинен модел; 2 бр. нощни шкафчета - от птичи явор, старинен модел; нафтова печка модел „Комета“;старинен бюфет със стъклена горна част - витрина, в горната част с врати и чекмеджета - орехов фурнир; гардероб двукрил, орехов фурнир, без надстройка, за висящи дрехи; отоплителна пернишка печка за твърдо гориво; ръчна шевна машина - руска, в куфар; телевизор „Грундиг“, при следните права:

- за Г.А.С. - 1/3 ид. ч.

- за С.И.С. - 1/3 ид. ч.

- за А.А.С. - 1/3 ид. ч.

Отхвърлен е искът за допускане на делба между Г.А.С., ЕГН: **********,***, ж. к. „***********, С.И.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, и А.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, по отношение на следните движими вещи, находящи се в апартамент № 14 в гр. София, ул. „********ти надпартерен етаж: в хол - кухня: хладилник, марка P1TSOS, бял цвят, с горна фризерна камера и хладилна част; кухненски шкафове, комплект, корпус - материал ПДЧ, врати MDF, материал - естествен цвят на дървото, с метални дръжки, с мивка и кухненска батерия; вградена фурна марка „Бош“; аспиратор „Бош“; вграден стъклокерамичен готварски плот с 2 котлона, марка „Бош“; микровълнова фурна, марка „Мидеа“; в спалня:трикрилен гардероб - с плъзгащи се врати, цвят орех; бял скрин с 4 чекмеджета; в детска стая: гардероб е две врати и 4 чекмеджета - бял; кръгла малка маса с 2 плота - ниска; малка квадратна бяла масичка; въртящ се канцеларски стол; във входно антре: закачалка - модел на Икеа; пейка за сядане - модел на Икеа; шкаф за обувки е три чекмеджета - модел на Икеа; огледало правоъгълно е бяла рамка - модел на Икеа, както и на следните движими вещи, находящи се в апартамент № 46, в гр. София, ж. к. „********, вх. Б, ет. 10: пералня „Whirlpool”- с горен капак, и легло - спалня с матрак.

С решението е осъден Г.А.С., ЕГН: **********,***, ж. к. „***********, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лв., дължима на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за отхвърлената част от иска за делба на движими вещи, находящи се в апартамент № 14 в гр. София, ул. „***********- ти надпартерен етаж, и в апартамент № 46, в гр. София, ж. к. „********, вх. Б, ет. 10.

Подадена е въззивна жалба от С.И.С. и А.А.С., чрез адв. Л.М., срещу решението, в частта, в която е допусната делба при определените квоти на недвижимите имоти: апартамент на ул. „********апартамент/ателие на ул. ********, кв. „Овча купел“, за къща и в с. Егълница, Пернишка област, като следвало да се допуснела делба при следните квоти: за апартамента на ул. ********–за С.С. 2/4 ид. ч. и по ¼ ид. ч. за Г. и А. С.; за апартамент/ателие на ул. ********, кв. „Овча купел“ – изключителна собственост на А.С. /пълна трансформация/; за къща в с. Егълница, Пернишка област - 4/6 ид. ч. за С.С. и по 1/6 ид. ч. за Г. и А. С.. Изложени са твърдения, че решението било постановено в нарушения на материалния и процесуалните правила. По отношение на апартамент № 14 на ул. ********се посочва, че неправилно били определение квотите, като Г. и А. С. имали по ¼ ид. ч., а останалото било собственост на С.С., като не били правилни изводите на съда за наличието на трансформация на парични средства при закупуването на ½ ид. ч. от апартамента. Неправилни били мотивите на съда относно трансформацията, като не следвало да се кредитират показанията на свидетелката М.С.. Неправилни били изводите на съда и по отношение на ателие № Б 2, находящо се в гр. София, кв. „Овча купел“, ул. ********, в секция Б, като съдът не бил взел предвид доводите на страната и настъпилата пълна трансформация на процесния имот като лично имущество на А.С.. Твърди се още, че по отношение на имотите находящи се в с. Егълница неправилно съдът бил приел, че по отношение на къщата всички наследниците имали по 1/3 ид. ч., а по отношение на гаража бил признал по-голям дял за С.С., поради наличието на СИО, което следвало да бъде прието и за къщата. Пред въззивния съд процесуалният представител на страните поддържа въззивната жалба, като прави уточнение, че в петитума на въззивната жалба била допусната техническа грешка, като за апартамента на ул. ********било посочено, че С.С. претендирала ¾ ид. ч. от него, като било вярно, че същата претендирала 2/4 ид. ч.

Въззиваемата страна Г.А.С. не изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Пред въззивния съд процесуалният представител на страната оспорва въззивната жалба.и посочва, че районният съд правилно бил изследвал всички въпроси по делото, като не били представени никакви доказателства, който да оборели свидетелските показания за наличието на трансформация, като нямало доказателства и за плащането на вноски от страна на А.С. вместо майка ѝ за ателието, находящо се в гр. София, на ул. ********, кв. „Овча купел“.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС от Г.А.С. срещу А.А.С. и С.И.С. за делба на недвижими имоти и движими вещи.

По делото не се спори, а и от представеното удостоверение за наследници № 3085 от 04.09.2008 г. се установява, че общия наследодател А.Г.С. е починал на 15.08.2008 г., като е оставил наследници по закон С.И.С. /втора съпруга/, А.А.С. – дъщеря и Г.А.С. – син /от първи брак на А. С., което обстоятелство е било отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване/.

По делото не се спори и относно обстоятелството, че А.Г.С. и С.И.С. са сключили граждански брак на 02.07.1977 г., за което обстоятелство е представен и дубликат на удостоверение за сключен гражданско брак от 09.01.2012 г.

По делото е представено решение от 04.02.1994 г. по гр. д. № 432/1992 г. по описа на СРС, 49 състав съгласно което е допусната съдебна делба на недвижим имот: апартамент № 14, находящ се в гр. София, ул. „********вх. Б, четвърти ти надпартерен етаж, състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, килер и балкон, със застроена площ от 91,50 кв. м., заедно с таванско помещение № 14, заедно с избено помещение № 14, заедно с 1,660 ид. ч. от общите части на сградата и мястото, върху което е построена сградата, съставляващо парцел IV от кв. 550, м. „Центъра“ по плана на гр. София между съделители и при квоти: А.Г.С. – 3/6 ид. ч., Д.С.Й.– Н. – 1/6 ид. ч., И.Г.Р.– К. - 1/6 ид. ч., В.Г.Р. - 1/6 ид. ч.

Представен е протокол от 04.04.1994 г. от проведено съдебно заседание по гр. д. № 432/1992 г. по описа на СРС, 49 състав, в който е обективирана съдебна спогодба, по силата на която А.Г.С. получава в дял собствеността на целия делбен имот, а именно апартамент № 14, находящ се в гр. София, ул. „********вх. Б, четвърти ти надпартерен етаж, състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, килер и балкон, със застроена площ от 91,50 кв. м., заедно с таванско помещение № 14, заедно с избено помещение № 14, заедно с 1,660 ид. ч. от общите части на сградата и мястото, върху което е построена сградата, съставляващо парцел IV от кв. 550, м. „Центъра“ по плана на гр. София, с пространство от 2620,60 кв. м.

По делото е представена схема № 5801/31.01.2014 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.106.53.1.14, с адрес на имота гр. София, ул. „********вх***с предназначение на обекта: жилище, апартамент.

Представено е удостоверение с изх. № 94-5564-22-10-1979/31.01.2014 г. от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, съгласно което поземлен имот с идентификатор 68134.4338.1006, находящ се в гр. София, ул. ***и поземлен имот идентификатор 68134.4338.199, находящ се в гр. София, ул***район „Овча купел“, Столична община нямал нанесена жилищна сграда с отразени самостоятелни обекти.

От нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 63 от 10.04.2007 г., том III, рег. № 3317, дело 367/2007 г. се установява, че „Д.Г.“ ЕООД е продал на С.И.С. правото на строеж на следния собствен недвижим имот, а именно: ателие № Б 2, находящо се в гр. София, на партерен етаж, в новострояща се сграда на ул. „Букет“, секция Б, със застроена площ от 36.03 кв. м., заедно с мазе № Б 2, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, която се строи върху дворно място, цялото с площ от 1144 кв. м., съставляващо УПИ II-1А, по плана на гр. София, местност „Овча купел“.

От представени по делото предварителен договор за продажба право на строеж от 02.03.2007 г. сключен между „Д.Г.“ ЕООД в качеството му на продавач и А.А.С., като купувач се установява, че продавачът се е задължил да продаде на купувача следния недвижим имот, а именно: право на строеж на ателие № Б 2, секция Б на партерен етаж от жилищна сграда, която щяла да бъде изградена в гр. София, ул. „Букет“ в УПИ II-1А, кв. 43, местност „Овча купел“. По силата на договора продавачът се задължил да прехвърли имота на купувача или посочено от него трето лице в едноседмичен срок от снабдяването с данъчна оценка, но не по-късно от 30.03.2007 г. Представена е разписка от 27.02.2007 г. от „Д.Г.“ ЕООД за получаването на сумата от 1000 евро от А.А.С., като депозит за срока до 18.00 часа на 05.03.2007 г., представляваща част от капаро за Ателие Б 2 на партерен етаж, находящо се в кв. „Овча купел“, ул. „Букет“. Представена е и фактура № ********** от 02.03.2007 г. издадена от „Д.Г.“ ЕООД с получател А.А.С. на обща стойност 40994.20 лв., като в основанието е посочено аванс при покупка право на строеж – ателие Б 2 в ж.к. „Овча купел“.

По делото е представено решение от 19.04.1976 г. постановено по гр. д. № 24383, съгласно което е поставено в дял на М.И.С. следния недвижим имот,а именно: апартамент, находящ се в гр. София, ул. „********– ви, ап. 18 и 2.313/100 ид. ч от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото и гаражна клетка, находяща се на горепосочения адрес, застроена на 18.67 кв. м. на обща стойност 10.500 лв.

От писмо с изх. № 11-01-2011/23.12.2011 г. от НОИ се установява, че липсвали данни от Регистъра на осигурените лица на НОИ относно осигуряване и осигурителен доход на А.Г.С. за периода от 01.01.1997 г. до датата на издаването на писмото, като е посочено, че информационната система на НОИ не разполагала с данни относно осигуряването на лицата преди 01.01.1997 г.

По делото е представена служебна бележка с изх. № 64/11.12.2015 г. от Национален център по заразни и паразитни болести, от която се установява, че С.И.С. за периода от 01.02.1966 г. до 01.12.1996 г. е работила като „химик“ в отдел „Имунология“ в Национален център по заразни и паразитни болести.

По делото е разпитана свидетелката С.К., която посочва, че е съсед на С.С. в кооперацията, ноходяща се на ул. „Сан Стефано“, като процесния апартамент се намирал точно над този на свидетелката. Свидетелката посочва, че А. С. била извършила преустройство. Също така посочва, че половината от имота на ул. „Сан Стефано“ е прехвърлена на А. С. от родителите му, а останалата половина от имота е изкупена от А. и С. С., които обстоятелства била научила от дългогодишното си познанство със С.С..

По делото е разпитана и свидетелката А.Г., която посочва, че била втора братовчедка на Г. и А. С.. Свидетелката посочва, че знаела от баща си, че преди да почине А. С. е живял в с. Егълница, като последните 10 години от живота си същият и С.С. са живеели разделено - той в къщата в с. Егълница, а тя - в апартамента на ул. „Сан Стефано“ в гр. София. Посоча, че А. С. бил заможен човек, като знаела, че апартамента на ул. „Сан Стефано“ половината бил наследен от баща му, а другата половина бил откупен от мащехата му, като мястото в с. Егълница също било наследствено.

Разпитана е и свидетелката М.Г., която е първата съпруга на А. С., чийто показания съдът цени по чл. 172 от ГПК, с оглед на обстоятелството, че същата се явява майка на ищеца Г.С.. Свидетелката посочва, че след развода ѝ с А. С. семейното жилище, което се намирало на ул. „Чехов“ в гр. София, било предоставено на нея, срещу което трябвало да му заплати половината от стойността на апартамента /10 509 лв./. Свидетелката посочва, че била заплатила на бившия си съпруг близо 6000 лв. за апартамента на ул. „Чехов“, като не бил съставян документ за плащането на сумата, които пари му били необходими да заплати на наследниците на втората си майка техния дял от апартамента на ул. „Сан Стефано“ в гр. София. Свидетелката посочва още, че при смъртта на бащата на А. С. половината от посочения апартамент на ул. „Сан Стефано“ му бил прехвърлен. Посочва още, че А. С. имал наследствено място в с. Егълница от дядо си, където живеел през последните години от живота си.

С предявяването на иск делба по чл. 34, ал. 1 ЗС ищецът упражнява свое законоустановено субективно потестативно право, насочено към преодоляване на съсобствеността между ищеца и ответниците върху определен недвижим имот, възникнала въз основа на конкретен юридически факт. 3а да бъде надлежно упражнено правото на иск, ищецът следва да изложи твърдения за това кои имоти иска да бъдат допуснати до делба, между кои лица е налице съсобственост на тези имоти, и на какво основание е възникнала съсобствеността. Съгласно чл. 34 ЗС могат да се делят само вещи, които са съсобствени /общи/. За да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните, и размера на идеалните им части. По тези въпроси решението, с което делбата се допуска, ще съставлява сила на пресъдено нещо, макар в диспозитива си да не съдържа изрично установителна част. Ако не бъде призната съсобствеността, искът за делба ще се отхвърли, и с влязлото в сила решение ще се отрече правното твърдение на ищеца да е налице съсобственост, или правото на ищеца на дял в съсобствеността. Възможно е в този случай да се формира сила на пресъдено нещо и по правното твърдение на някой от съделителите, който отрича допускането на делбата, защото възразява, че е индивидуален собственик на вещта - ако това твърдение той предяви за установяване в делбеното в производство чрез инцидентен установителен иск, но не и чрез възражение. Следователно, формирането на силата на пресъдено нещо ще е в зависимост от процесуалното оформяне на спора относно липсата на съсобственост.

Настоящата въззивна инстанция намира наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилно определените квоти по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.106.53.1.14 по КК и КР, с адрес на имота: гр. София, район „Средец“, ул. „********, находящ се в сграда № 1, като за С.С. бъде определена квота от 2/4 ид. ч., а за Г. и А. С. по ¼ ид. ч., за неоснователни. Настоящият състав намира, че крайният извод на първоинстанционния съд, че всеки един от съделителите Г.С., А.С. и С.С. притежават по 1/3 ид. ч. за правилен, но при други мотиви. От представеното по делото решение от 04.02.1994 г. по гр. д. № 432/1992 г. по описа на СРС, 49 състав е видно, че е допусната съдебна делба на недвижим имот: апартамент № 14, находящ се в гр. София, ул. „********вх. Б, четвърти надпартерен етаж, между съделители и при квоти: А.Г.С. – 3/6 ид. ч., Д.С.Й.– Н. – 1/6 ид. ч., И.Г.Р.– К. - 1/6 ид. ч., В.Г.Р. - 1/6 ид. ч. В решението изрично е посочено, че А.Г.С. се легитимирал като собственик на ½ от процесния апартамент по силата на саморъчно завещание от 18.03.1974 г. съгласно което Г. М. С. /починал 04.11.1977 г./ е завещал на сина си А. С. собствената си ½ от процесния апартамент. Също така от представения протокол от 04.04.1994 г. от проведено съдебно заседание по гр. д. № 432/1992 г. по описа на СРС, 49 състав, в който е обективирана съдебна спогодба, се установява, че А.Г.С. получава в дял собствеността на целия делбен имот, а именно апартамент № 14, находящ се в гр. София, ул. „********вх. Б, четвърти надпартерен етаж, като в спогодбата изрично е посочено, че страните ликвидират имуществените си отношения спрямо делбения имот и нямали никакви други имуществени и парични взеамния един към друг и досежно делбения имот. Видно от така представените доказателства се установява, че наследодателят А.Г.С. към 04.04.1994 г. е притежавал ½ ид. ч. от правото на собственост върху апартамент № 14, находящ се в гр. София, ул. „********вх. Б, четвърти надпартерен етаж, по силата на саморъчно завещание от 18.03.1974 г., като наследството е било открито на 04.11.1977 г. В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от СК /обн. ДВ. бр.23 от 22 март 1968г., отм./ недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а-389д от Гражданския процесуален кодекс /отм./, принадлежат на съпруга, който ги е придобил, поради което така посочената ½ ид. ч. придобита в резултат на направеното саморъчното завещание се явявала лична собственост на наследодателят А.Г.С.. На следващо място видно от съдебната спогодба обективирана в протокола от 04.04.1994 г. от проведено съдебно заседание по гр. д. № 432/1992 г. по описа на СРС, 49 състав целия апартамент, находящ се в гр. София, ул. ********е предоставен в дял на А. С., като не е било извършено уравняване на дяловете, като следва да бъде посочено, че имот, получен по наследство и делба без парично уравнение на дяловете не е съпружеска имуществена общност. Такава става само частта, за която е платено парично уравнение, отнесена към стойността на целия имот. Имотите, придобити по наследство и дарение са лична собственост на съпруга, който ги е придобил, защото в този случай приноса е изключен. Делбата, съдебна, или доброволна има вещно правно действие. Когато тя не предвижда парично уравнение на дяловете другия съпруг, който не е съсобственик няма принос в придобиването на основание делба - арг. Решение № 479 от 18.12.2012 г. по гр. д. № 482/2012 г., Г. К., І Г. О. на ВКС. С оглед гореизложеното целия апартамент, находящ се в гр. София, ул. ********се явява индивидуална собственост на А.Г.С., тъй като ½ ид. ч. е придобита по силата на наследяване и ½ ид. ч. е придобита в резултата на извършена делба без уравняване на дяловете, поради което на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН всеки един от тримата наследници Г.А.С., С.И.С. и А.А.С. придобиват по 1/3 ид. ч. от същия.

По отношение на оплакванията направени във въззивната жалба, че ателие № Б 2, находящо се в гр. София, кв. „********, в секция Б се явявало лична собственост на А.А.С. поради трансформация се явяват неоснователни. Настоящият състав намира, че ответникът А.С. не е легитимирана да прави в производството за делба възражение за трансформация с твърдения делбеният имот да се явява нейна лична собственост, тъй като легитимирана да направи такова възражение е единствено ответницата С.И.С., доколкото се касае за имуществено право, възникнало в нейния патримониум. На следващо място въпреки, че във въззивната жалба се посочва, че имотът е станал лична собственост на А.А.С. поради трансформация, то настоящият състав намира, че доколкото са развити твърдения, че за купувач на имота е била посочена С.С., за да не стане имота СИО между А.С. и нейния съпруг, тъй като били в процес на развод, то тези твърдения по своето същество са за привидност на сделката по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. По делото не се спори, а и от представения нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 63 от 10.04.2007 г., том III, рег. № 3317, дело 367/2007 г. се установява, че „Д.Г.“ ЕООД е продал на С.И.С. правото на строеж на следния собствен недвижим имот, а именно: ателие № Б 2, находящо се в гр. София, на партерен етаж, в новострояща се сграда на ул. „Букет“, секция Б, със застроена площ от 36.03 кв. м., заедно с мазе № Б 2, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата. Действително по делото е представени предварителен договор за продажба право на строеж от 02.03.2007 г. сключен между „Д.Г.“ ЕООД и А.А.С. за закупуването на същия недвижим имот, в които е предвидено продавачът се задължил да прехвърли имота на купувача или посочено от него трето лице, разписка от 27.02.2007 г. от „Д.Г.“ ЕООД за получаването на сумата от 1000 евро от А.А.С., като депозит и фактура № ********** от 02.03.2007 г. издадена от „Д.Г.“ ЕООД с получател А.А.С. на обща стойност 40994.20 лв., като в основанието е посочено аванс при покупка право на строеж – ателие Б 2 в ж.к. „Овча купел“, които доказателства в своята съвкупност не са достатъчни да обосноват привидност на сделката. За да се разкрие прикрит договор, който - ако е действителен, урежда отношенията на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗД/ е необходимо наличието на обратно писмо. Обратното писмо /пълният обратен документ/ по чл. 165, ал. 2 от ГПК е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен документ; той съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля. Без значение е кога е съставен - преди, след или заедно с явния договор. За да разкрие прикрит договор, обратното писмо следва да съдържа всички елементи от съдържанието му и е диспозитивен документ. Когато обратното писмо доказва привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата, то е достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са необходими на позоваващата се страна. По делото не само не е представяно такова писмо, но не са и навеждани твърдения в тази насока, поради което направените оплаквания във въззивната жалба се явяват неоснователни. Така посочения имот, преставляващ ателие № Б 2, находящо се в гр. София, кв. Овча купел, ул. ***- 16, в секция Б е придобит от С.И.С. по време на брака ѝ с А. С., поради което по силата на чл. 19, ал. 1 от СК /обн. ДВ. бр.41 от 28 май 1985 г., отм./, същият се явява придобит в режим на СИО. С оглед на обстоятелството, че в случая имуществената общност се е прекратила със смъртта на А. С. и дяловете на двамата съпрузи /А. и С. С./ са равни, поради което С.С. е придобила ½ ид. ч. от цитирани по-горе недвижим имот в резултат на прекратяване на СИО, като останалата ½ ид. ч. от имота на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН се разпределя поравно с между тримата наследници, поради което С.И.С. придобива 4/6 ид. ч., а Г.А.С. и А.А.С. по 1/6 ид. ч. от процесния имот.

Във въззивната жалба са наведени и оплаквания във връзка с определяне на квотите по отношение на къща със стара едноетажна част, със застроена площ от 51,84 кв. м., и с нова двуетажна част, със застроена площ от 38,16 кв. м., и РЗП от 76,32 кв. м., находяща се в дворно място в м. Станчовци, с. Егълница, област Перник, цялото с площ от 1500 кв. м. По делото страните не е спорят относно обстоятелството, че дворното място, находящо се в м. Станчовци, с. Егълница, област Перник, цялото с площ от 1500 кв. м. е било лична собственост на А. С., тъй като същият бил придобит по наследство – арг. чл. 20, ал. 1 от СК /обн. ДВ. бр.41 от 28 май 1985 г., отм./, в който смисъл са и показанията на свидетелите А.Г. и М.Г., поради което на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН всеки един от тримата наследници Г.А.С., С.И.С. и А.А.С. придобиват по 1/3 ид. ч. от дворното място цялото с площ от 1500 кв. м. По отношение на намиращата се в имота къща, то настоящият състав намира, че направеното оплакване във въззивната жалба по отношение на определяне на по-голяма квота за С.И.С., тъй като същата представлявала СИО за неоснователно. Разпоредбата на чл. 92 ЗС въвежда правилото, че собственикът на земята е и собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго, като чл. 92 ЗС ще намери приложение, когато постройката представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми. „Друго“ по смисъла на чл. 92 ЗС относно собствеността на създаденото приращение се явява и построената през време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. В настоящия случай по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да оборят презумпцията предвидена в чл. 92 ЗС, доколкото не са ангажирани конкретни доказателства от С.С., кога всъщност е построена сградата обект на делбата.

Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявеня иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната част.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 354498 от 07.03.2018 г., постановено по гр. д. № 39897/2009 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 56 състав, в обжалваната част.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                                         2.