Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.07.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на шести
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 4036 по
описа за 2017 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, предявен от „И.К.“
ЕАД, ЕИК *******/с настоящо наименование А.К.“ ЕАД/ срешу Д.В.Г., ЕГН **********
за заплащане на сумата от 15 338,76 евро /частичен иск/ - представляваща част
от общо дължима главница в размер на 24 536,57 евро по Договор за кредит № 0020287
от 16.02.2010 г., по силата на който „И.К.“ ЕАД е предоставил на Д.В.Г.
револвиращ кредит с общ кредитен лимит от 52 000 евро, за което на същата дата
е бил сключен и Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта
iCard Mastercard Porsche Platinum № 0020287/16.02.2010 г. между Д.В.Г. и „И.Ф.“
АД, ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане и разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че 16.02.2010
г. между Д.В.Г. и „И.К.“ ЕАД е сключен Договор за кредит № 0020287, по силата
на който „И.К.“ ЕАД е предоставил на ответника револвиращ кредит с общ кредитен
лимит от 52 000 евро. На същата дата е бил сключен и Договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard Porsche Platinum №
0020287/16.02.2010 г. между Д.В.Г. и „И.Ф.“ АД.
По силата на Договора за карта,
„И.Ф.” АД е издал и предоставил на ответника международна кредитна карта
iCard/MasterCard и открива и води картова платежна сметка на Картодържателя,
която обслужва извършените с Картата трансакции. По силата на Договора за к. „И.К.”
ЕАД е предоставил кредит в евро на ответника, който се ползва посредством
извършване на трансакции с Картата, издадена по Договор за карта.
Общият кредитен лимит по
Договора за кредит е уговорен в размер на 52 000 евро, като съгласно чл. 5.1.
от Договора лимитът е разделен на Кредитен лимит за транзакции и Кредитен лимит
за разсрочване. В чл. 5.2. и чл. 5.3. от Договора за кредит е определен
размерът на Лимита за транзакции и Лимита за разсрочване да бъде по 26 000
евро. Съгласно чл. 5 от Договора е било уговорено, че всички задължения по
кредита, включително главници, лихви, неустойки и такси се изчисляват в Евро
към момента на възникването им. В чл. 8.2. е предвидено, че размерът на договорната
лихва върху усвоени суми по Лимита за трансакции за кредитни карти iCard
Mastercard Porsche Platinum е в размер на 14 % годишно.
Съгласно договора е уговорено,
че за извършени трансакции, както и за определени начислени такси, не се дължи
лихва до 15-то число на месеца, следващ месеца на осчетоводяване (т.нар. гратисен
период). В чл. 8.2. е уговорено, че в случай, че до 15-то число на месеца
Кредитополучателят не погаси изцяло задължението си за предходния отчетен
период, от 16-то число на същия месец започва лихвен период, в който се
начислява договорна лихва в размер на 14 % годишно върху непогасеното
задължение. В чл. 5.3. от Договора е предвидено, че размерът на годишното
оскъпяване по Лимита за разсрочване е 13 %, а годишният процент на разходите -
25.81 %.
Съгласно чл. 9.2. от Договора
за кредит, кредитополучателят се задължава всеки месец до 15-то число да
заплаща минимална погасителна вноска размер на 4 % от сумата на усвоения
кредит, плюс начислените лихви, неустойки и такси и размера на надвишения
кредитен лимит за съответния отчетен период и е посочена в месечното
извлечение, която в случай, че не бъде погасена МПВ се начислява такса за
невнасяне на МПВ, в посочения в чл.9.3 размер от 10 евро. В случай, че бъде
надвишен договореният кредитен лимит, съгласно чл. 6.3. от Договора за кредит
се дължи такса за надвишаване в размер на 10 % от превишението, но не по-малко
от 5 евро.
В исковата молба се излага, че
в сключено Споразумение за прехвърляне на кредит от 16.02.2010 г. между Д.В.Г.,
„И.Ф.“ АД и „И.К.“ ЕАД, ответникът е признал съществуването на стари задължения
към „И.Ф.“ АД по Договора за издаване и ползване на международна кредитна карта
iCard Mastercard от 25.02.2009 г., чийто размер към 15.02.2010 г. се равнява на
22 547,48 евро, от които 22 547,48 евро са усвоени от Лимита по Картата и 0,00
евро от Лимита за разсрочване - чл. 1 от Споразумение за прехвърляне на кредит
от 16.02.2010 г.
Излага се, че по силата на чл.
3 и 4 от Споразумението „И.К.“ ЕАД се е съгласил да погаси изцяло задължението
на Д.Г. към „И.Ф.“ АД, като съгласно чл. 5 от Споразумение за прехвърляне на
кредит от 16.02.2010 г. договорът между Д.В.Г. и „И.Ф.“ АД от 25.02.2009 г. за
издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard се
прекратява. В същото време чрез извършеното плащане от кредитодателя „И.К.” ЕАД
към „И.Ф.” АД съгласно Договора за кредит от 16.02.2010 г. се усвоява сумата от
22 547,48 евро по начина, описан в чл. 6 от Тристранното споразумение, в резултат
от което към 16.02.2010 г. Д.В.Г. дължи на „И.К.“ ЕАД сумата от 22 547,48 евро.
Твърди се, че на 15.12.2011 г.
между „И.К.” ЕАД и Д.Г. е сключено Споразумение за промяна на кредитен лимит,
по силата на което общият кредитен лимит по издадената основна карта, считано
от 15.12.2011 г. е в размер на 29 200 евро + 22 800 евро, разпределени
както следва: Лимит за транзакции: 29 200 евро и Лимит за разсрочване: 22
800 евро.
В исковата молба се излага, че през
времето на действие на Договора за кредит ответникът е усвоявал суми,
предоставени от „И.К.” ЕАД по силата на процесния Договор за кредит, чрез
извършване на транзакции с картата по първа и по втора кредитни линии, начислявани
му дължими лихви, такси и комисионни възнаграждения.
Ищецът излага, че на ответника
са изпращани месечни извлечения, съдържащи подробна информация за всички
транзакции, извършени с картата, изискуемите вноски по разсрочените задължения,
дължимата лихва, такси и комисионни като в същите били отразени всички
плащания, направени от длъжника, както и погасителните планове по разсрочените
задължения. Посочва, че с месечно извлечение от 30.04.2010 г., на основание чл.
20 от ОУ Кредитодателят е променил условията за настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита, като е удължил периода, през който липсва плащане от
страна на длъжника и съгласно изменението на предсрочната изискуемост на всички
задължения, вкл. и разсрочените, настъпва след неплащане на 6 поредни минимални
погасителни вноски /вместо при неплащане на три/, а също така било предвидено,
че предсрочната изискуемост настъпва без да се прекратява договорът и без да е
необходимо уведомление от Кредитодателя, считано от първо число на следващия
месец, а ако този ден е неработен - от следващия работен ден.
Сочи се, че Кредитополучателят
не се е възползвал от правото си да прекрати Договора за кредит при
извършваните изменения съобразно правилата на Договора за кредит и Общите условия
към него, в резултат на което така направените промени са произвели действие спрямо
него.
Във връзка с предвидената
автоматична предсрочна изискуемост на кредита, в случаите на забава в
плащанията от страна на ответника, кредиторът е изпращал покани за изпълнение
на задължението, след което е следвало извършване на вноски. За последен път
кредиторът е изпратил покана за изпълнение с изх. № 63034/1 от 23.05.2014 г., в
която длъжникът е поканен да изплати задълженията си към „И.К.” ЕАД, с
предупреждение, че в противен случай, договорът ще бъде прекратен, а кредитът -
обявен за предсрочно изискуем, като поканата е получена лично от ответника на 27.05.2014
г.. Твърди се, че въпреки получаване на поканата, плащане от страна на Д.Г. не
е последвало.
Посочва се, че за последен път
ответникът е направил вноска за погасяване на парични задължения по процесния
договор за кредит на 21.03.2014 г. С Уведомление от 01.03.2015 г. с изх. №
В021/01.03.2015 г., изпратено по пощата на единствения посочен от ответника
постоянен адрес и адрес за кореспонденция, „И.К.” ЕАД е уведомил ответника, че
целият усвоен кредит, включително и разсрочените задължения, ведно с
начислените лихви, такси и други разноски са обявени за предсрочно изискуеми,
считано от 01.03.2015 г. Излага се, че уведомлението е изпратено на единствения
актуален предоставен от ответника адрес за кореспонденция, който е и негов
регистриран постоянен адрес, като съобразно отбелязването върху разписка
пратката, съдържаща уведомление от 01.03.2015 г. с изх. № В021/01.03.2015 е
получена лично на 18.03.2015 г. от лице, което вероятно е от домакинството на
ответника.
В исковата молба се излага, че
задълженията по Договор за кредит № 00220287 от 16.02.2009 г. са предсрочно изискуеми
считано от 01.03.2015 г., като към настоящия момент общият размер на
задължението на ответника възлиза на 30,870.38 евро, от които 24,536.57 евро - главница
и 6,333.81 евро - лихва за периода от
29.10.2014 до 31.03.2017 г.
В тази връзка, ищецът моли съда
да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да му
заплати сумата от 15 338,76 евро, представляваща част от дължимата
главница в размер на 24,536.57 евро,ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане и разноските по
делото.
Ответникът Д.В.Г., чрез
назначения му от съда особен представител адв. Е.Н. оспорва исковата претенция
по основание и размер и моли съда да я отхвърли. Излага се, че липсват
доказателства поканата за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита да е
връчена на ответника по предвидения в ГПК условия и ред. В тази връзка оспорва
твърдението на ищеца, че е връчил поканата на ответника, както и че целият
усвоен от него кредит е предсрочно изискуем, считано от 01.03.2015 г.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Договор
за кредит № 0020287 от 16.02.2010 г., сключен между „И.К.“ в качеството на
Кредитодател и Д. В.Г. като Кредотополучател, по силата на който „И.К.“ ЕАД е
предоставил на кредотоплучателя револвиращ кредит с общ кредитен лимит от 52 000
евро. Съгласно чл. 1 Кредитодателят предоставя на кредитополучателя кредит,
който се усвоява чрез кредитна Карта iCard Mastercard, а кредитополучателят се
задължава да го ползва и върне съгласно условията на Договора, като в чл. 3 е
предвидено, че договорът е безсрочен и може да бъде прекратен или развален
съгласно условията, предвидени в него или в Общите условия.
Съгласно чл. 5 кредитът по този
договор е револвиращ с горна граница (Общ кредитен лимит) в размер на
26 000 евро+26 000 евро, като съгласно чл. 5.1. Общият кредитен лимит
на кредита е разпределен на Кредитен лимит за транзакции и допълнителен
Кредитен лимит за Разсрочване на месечните вноски. Съгласно чл. 5.2. размерът
на Лимитът за транзакции е 26 000 евро и се олихвява съгласно чл. 8. В чл. 5.3.
е предвидено, че Размерът на лимита за Разсрочване е 26 000 евро, годишно
оскъпяване 13 %, ГПР е 25,81 съгласно чл. 7, т. 6 от ЗПК, при разсрочване към
15-то число на месеца.
Съгласно чл. 6 Кредитополучателят
безусловно се съгласява, че кредитът се предоставя и усвоява под следната
форма: Кредитодателят заплаща ежедневно по картовата платежна сметка иа
Кредитополучателя при Картоиздателя сумата на всички транзакции, извършени с
Картата, вкл. и тези, които са били разсрочени, както и всички свързани с
транзакциите такси и комисионни, които не могат да бъдат покрити с парични
средства на Кредитополучателя по картовата му платежна сметка при
Картоиздателя, ако има такива. Плащането се извършва въз основа на предоставена
от Картоиздателя директно на Кредитодателя информация за извършените през
съответния ден транзакции без покритие. Кредитополучателят се съгласява, че
оспорването на транзакции или други претенции на Кредитополучателя към Картоиздателя
се разрешават съгласно договора за издаване и ползване на Картата и по никакъв
начин не засяга задължението му към Кредитодателя за връщане на усвоения кредит
по договора.
В чл. 6.1. е предвидено, че
Кредитополучателят може да усвои изцяло посочения в т. 5 Общ кредитен лимит,
единствено ако използва възможността за разсрочване на месечни анюитетни вноски
и кредитът не е станал предсрочно изискуем. Кредитополучателят е длъжин да
погасява ежемесечно минималната погасителна вноска по кредита.
Съгласно чл. 6.2. разполагаем
остатък по кредита е Общият кредитен лимит, намален с усвоения кредит,
представляващ цялата реално ползвана и дължима сума по двата кредитни лимита
ведно със съответните начисления. Съгласно чл. 6.3. Кредитополучателят няма
право да извършва транзакции, които надвишават размера на разпологаемия му
остатък от кредита. В случай, че извърши такава транзакция, Кредитодателят ще я
заплати по реда та т. 6 и има право да начислява лихвата по т. 8.3. върху
сумата, с която е превишен лимитът и да я получи обратно от Кредитополучателя,
както и да получи от него таксата за превишаване на кредитния лимит за
транзакция в размер на 10 % от превишението, но не по-малко от 5 евро, която се
отразява като усвояване на кредита.
Съгласно чл. 7 при извършване
на транзакция с Картата, разполагаемият остатък по кредита, съответно
Разполагаемият лимит за транзакции се намаляват със сумата по транзакцията и
сумата на всички свързани с това такси и комисионни. Върху усвоената сума от
кредита се дължат лихви в размера и при условията на Договора и Условията, като
с подписването на Договора Кредитополучателят безусловно се съгласява да върне
на Кредитодателя усвоения кредит, ведно с начислените лихви, неустойки и такси.
В чл. 7.2. е предвидено, че Кредитополучателят изрично се съгласява цялата
информация за размера на усвоения кредит и начислените лихви, неустойки и такси
се предоставя от Кредитодателя, който я включва в Месечните извлечения по Картата,
изпращани на Кредитополучателя, като по този начин същия се счита за надлежно
информиран за актуалния размер на задълженията си.
Съгласно чл. 8 Усвоеният кредит
се олихвява по следния начин: В чл. 8.1. е предвидено, че частта, формирана от
извършване на транзакции за покупка на стоки или услуги, както и начислени от
Картоиздателя такси за годишно обсружване на Картата и за известяване с SMS не
се олихвява до 15-то число на месеца, следващ месеца, през който транзакцията е
осчетоводена от Кредитодателя /Гратисен период/. Гратисният период може да
продължи неограничено време при условие, че Кредитополучателят винаги до 15-то
число на месеца погасява изцяло всичките си задължения по кредита за предходния
месец, посочени в Месечното извлечение. В чл. 8.2. е предвидено, че в случай,
че до 15-то число на месеца, Кредитополучателят не погаси изцяло задължението
си към Кредитодателят за предходния отчетен период от 16 – то число на същия
месец започва лихвен период и се начислява и дължи договорна лихва в размер на
14 % годишно върху непогасеното задължение, като нововъзникналите задължения
при покупка на стоки или услуги се олихвяват от деня на осчетоводяването им.
Ако Кредитополучателят погаси изцяло задължението си за отчетния период,
посочено в последното Месечно извлечение, Гратисният период се възстановява.
В чл. 8.3. е договорено,
че частта, формирана от теглене на пари
в брой и приравнените на теглене на пари в брой транзакции, както и от такси,
включително такса за превишен кредитен лимит и комисионни се олихвява с
договорна лихва в размер на 14 % годишно
от деня на осчетоводяването им и за тях не се прилага гратисен период. В чл.
8.4. е предвидено, че с подписването на Договора Кредитополучателят се
съгласява изрично и безусловно начислената договорна лихва да се прибавя към
главницата на кредита на последния ден на всеки месец и да се олихвява с
лихвата по чл. 8.2., което се отразява в Месечното извлечение за съответния
отчетен период /Капитализация на лихви/.
В чл. 9 е предвидено, че
погасяването на задълженията от Кредотополучателя може да бъде извършвано в
лева или в евро, като в чл. 9.2. е предвидено, че Кредитополучателят се
задължава да погасява ежемесечно, до 15-то число на месеца Минимална
погасителна вноска /МПВ/, която е сборът на 4 % от усвоения кредит от Лимита за транзакции плюс начислените
лихви, неустойки и такси, плюс пълния размер на надвишения кредитен лимит за
съответния отчетен период и е посочена в Месечното извлечение.
Съгласно чл. 9.3., в случай, че
до последно число на месеца Кредитополучателят не погаси изцяло МПВ, отразена в
Месечното извлечение, Кридотополучателят дължи такса за невнасяне на МПВ в
размер на 10 евро, която се отразява като усвояване на кредита.
Съгласно чл. 16 от Договора Кредитодателят и
Кредитополучателят изрично приемат и се съгласяват, че в случай на неплащане на
трета поредна МПВ до последно число на месеца, в който се дължи третата поредна
МПВ, посочена в Месечното извлечение, целият усвоен кредит, вкл. и разсрочените
задължения и ведно с начислените лихви, такси и комисионни и др. разноски
стават незабавно предсрочно изискуеми и дължими без да се прекратява Договорът
и без необходимост от Уведомление от Кредитодателя, считано от 1 число на
следващия месец, а ако е неработен ден от следващия работен ден.
По делото са представени и
Общите условия на „И.К.“ ЕАД към Договора за кредит видно, от които в чл. 3.1.
е предвидено, че кредитът може да бъде усвоен единствено чрез извършване на
транзакции с Картата. Усвояването на кредита настъпва автоматично и при
начисляването на лихви, такси и неустойки по Договора за кредит и по Договора
за Карта.
В чл. 3.2. от ОУ е предвидено,
че в случай, че Кредитополучателят погаси свое задължение по усвоения кредит,
разполагаемият размер на кредита се възстановява до размера на погасеното
задължение, освен ако картата на Кредитополучателя е блокирана от
Картоиздателя, независимо от основанието за това или кредитът му е станал
предсрочно изискуем при условията на Договора за кредит.
В чл. 4.2. от ОУ е предвидено,
че на Кредотополучателя се изпраща с Месечното извлечение погасителен план за всички разсрочени на
анюитетни вноски задължения за отчетния период. Ако Кредитополучателят не
възрази писмено в 14-дневен срок от датата на Месечното извлечение се счита, че
той одобрява и потвърждава извършените разсрочвания. Ако Кредитополучателят
възрази срещу дадено разсрочване, разполагаемият остатък по Лимита му за
транзакции се намалява със сумата на включените в непадежиралите вноски
главници по оспореното разсрочване, която се олихвява съгласно чл. 8.2. от
Договора, а разполагаемият остатък по Лимита за Разсрочване се увеличава със
сумата на непадежиралите вноски.
По делото е представен и
Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard/MasterСard Porsche
Platinium №
0020287 от 16.02.2010 г., сключен между „И.Ф.“ АД, като Картоиздател и Д. В.Г.,
като Картодържател, по силата на който Картоиздателят издава и предоставя на
Картодържателя международна кредитна карта iCard/ MasterСard и открива и води
картова платежна сметка на Картодържателя, която обслужва извършените с Картата
транзакции, като правилата за издаване, ползване и валидност на Картата са
определени подробно в Общите условия и Тарифата, които са неразделна част от
договора. В чл. 6.1. е предвидено, че валутата, в която се издава картата е
евро, като всички такси, комисионни и неустойки са определени в евро. Съгласно чл.
7, картодържателят може да извършва транзакции с Картата до размера на
наличните собствени средства по картовата платежна сметка плюс предоставения му
от „И.К.“ ЕАД съгласно Договора за кредит кредитен лимит по картовата му
платежна сметка. В чл. 9 е уговорено, че за предоставянето и използването на
Картата се дължат такси и комисионни съгласно условията на Договора, ОУ и
Тарифата.
Приложени са и Общите условия
към Договора за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard
Mastercard.
По делото е представено
Споразумение за прехвърляне на кредит от 16.02.2010 г., сключено между „И.К.“
ЕАД като Кредитодател, „И.Ф.“ АД, като Картоиздател и Д. В.Г. – като Картодържател.
В чл. 1 от споразумението страните са констатирали, че задълженията на Клиента
към Картоиздателя, възникнали на основание Договор за издаване и използване на
международна кредитна карта iCard/MasterCard са в общ размер на 22 547.48 евро,
като усвоените от Лимита по Картата суми са в размер на 22 547,48 евро, а
от Лимита за Разсрочване са усвоени 0,00 евро.
Съгласно чл. 2, страните
констатират и се съгласяват, че ако задълженията на Клиента към Картоиздателя
са в български лева, при подписването на споразумението, техният общ размер се
превалутира по фиксинга на БНБ (1 евро = 1,95583 лева). В чл. 3 е предвидено,
че Клиентът възлага на Кредитодателя „И.К.” ЕАД, а същият се съгласява да
погаси всички задължения на Клиента към Картоиздателя „И.Ф.” АД, описани в чл.
1 и евентуално превалутирани по чл. 2, със средствата, отпуснати на Клиента по
Договора за кредит.
В чл. 4 е предвидено, че
страните се съгласяват, че по силата на споразумението, Кредитодателят погасява
всички задължения на Клиента към Картоиздателя в общ размер на 22 547.48 евро
със средствата, отпуснати на Клиента по Договора за кредит, а съгласно уговореното
в чл. 5 - Клиентът и Картоиздателят „И.Ф.” АД се съгласяват, че в резултат на
подписването на Споразумението и погасяването на задължението от Кредитодателя
„И.К.“ ЕАД със средствата, отпуснати на Клиента по Договора за кредит,
Договорът за издаване и ползване на международна кредитна карта
iCard/MasterCard се прекратява.
В чл. 6 (1) е предвидено, че
Клиентът и Кредитодателят „И.К.” ЕАД се съгласяват, че в резултат на
погасяването кредитът по Договора за кредит с Кредитодателя е усвоен до размера
на сумата по чл. 4 и Клиентът безусловно се задължава да върне тази сума на
Кредитодателя при условията на Договора за кредит с него, като кредитът е
усвоен към датата, посочена в чл. 1. Съгласно ал. (2) с подписването на
Споразумението, Клиентът разсрочва, а Кредитодателят одобрява погасителен план,
който съдържа месечни вноски с брой и размер, съответстващи на месечните вноски
с ненастъпил падеж, описани в Приложение 1 към Споразумението.
Представено по делото е и
Споразумение за промяна на кредитен лимит по международна кредитна карта iCard/MasterCard
от 15.12.2011 г., сключено между „И.К.“ ЕАД и Д. В.Г., видно от което във
връзка със Заявление на Кредитополучателя от 10.02.2009 г., Договор за кредит
от 16.02.2010 г., сключен между Кредитодателя и Кредитополучателя, с което
страните са се съгласили, че общият кредитен лимит по издадената основна карта,
считано от 15.12.2011 г. е в размер на 29 200 евро+ 22 800 евро,
разпределен както следва: Лимит за транзакции – 29 200 евро и Лимит за
разсрочване – 22 800 евро.
По делото са представени и копия
от Извлечения от сметката с титуляр Д. В.Г. за периода от месец март 2009 г. до
месец септември 2014 г. – 67 броя, както и Обобщена справка – извлечение от
сметка по Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard
MasterCard с
титуляр Д. В.Г..
Видно от представеното по
делото Месечно извлечение от 30.04.2010 г., считано от 01.06.2010 г. „И.К.“ е
променил Договора, като чл. 16 от Договора бил променен, както следва:
Кредитодателят и Кредитополучателят изрично приемат и се съгласяват, че при
неплащане изцяло на шеста поредна месечна погасителна вноска до последно число
на месеца, в който се дължи, целият усвоен кредит, вкл. разсрочените
задължения, лихви, такси и др. разноски, да станат незабавно предсрочно
изискуеми и дължими, без да се прекратява Договорът и без необходимост от
Уведомление от кредитодателя, считано от първо число на следващия месец.
Представена е покана за
изпълнение с изх. № 63034/1 от 23.05.2014 г., изпратена от „И.К.“ ЕАД, в която
длъжникът е поканен да изплати задълженията си към „И.К.” ЕАД, с
предупреждение, че в противен случай, договорът ще бъде прекратен, а кредитът -
обявен за предсрочно изискуем. Видно от обратната разписка, пратката, съдържаща
поканата е получена лично от ответника Д.Г. на 27.05.2014 г.
По делото е представено и Уведомление
от 01.03.2015 г. с изх. № В021/01.03.2015, изпратено по пощата от „И.К.” ЕАД до
ответника на посочения от него постоянен адрес и адрес за кореспонденция, видно
от което ищцовото дружество „И.К.” ЕАД е уведомило ответника Д.Г., че целият
усвоен от него кредит, включително и разсрочените задължения, ведно с
начислените лихви, такси и други разноски са обявени за предсрочно изискуеми,
считано от 01.03.2015 г. поради неплащане на минималните погасителни вноски. Видно
от обратната разписка, пратката, съдържаща горепосоченото уведомление от
01.03.2015 г. с изх. № В021/01.03.2015 е получена от лице – Г. на 18.03.2015
г..
По делото е прието заключение
на съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира, като обективно
дадена и неоспорена от страните. От заключението на експертизата се установява,
че извършените вноски от ответника по процесния кредит са в размер на 51 282,89
евро.
Съгласно заключението сумите на
извършените трансакции са както следва: по Кредитен лимит за трансакции в
размер на 46 866 евро, по кредитен лимит за разсрочване в размер на 3329,79
евро, а начислените лихви за процесния период са в размер на 19 002,50 евро.
Видно от експертизата, начислената
такса за невнасяне на минимална погасителна вноска е в размер на 180 евро, а начислената
такса известяване с SMS е в размер на 35,30 евро. Сумите теглени на ATM, в
iCard офис и такса трансакция са както следва: - сумите теглени на ATM и в
iCard офис са в размер на 5 837,55 евро, начислените суми за такса трансакция
са в размер на 185,09 евро, а теглените суми без заявка са в размер на 7,27
евро. Начислената годишна такса обслужване е в размер на 984,33 евро, а извършената
корекция на дължимата лихва в размер на 88,01 евро.
Общо внесените суми са в размер
на 51 282,89 евро, а общо използваните чрез трансакции и начислените суми в
такси и лихви са в размер на 76 339,82 EUR. Съгласно експертното заключение
остатъчната сума за погасяване е в размер на 25 056,93 евро.
От експертизата се установява,
че съгласно представеното подробно и пълно извлечение от сметката на Д.В.Г. с
клиентски номер 00****при „И.К.“ за процесния период е видно, че направените транзакции
с iCard Mastercard Porsche Platinum са редовно отразявани като в извлечението
са посочени дължимата минимална погасителна вноска, крайната дата на плащане и
общото задължение за периода по картата.
Съгласно представена на
експертизата справка за всички прехвърлени клиенти с разбивка по клиенти и сума
и извлечение за прехвърлени договори през месец Февруари 2010 година е видно извършено
прехвърляне с номер 63034 в „Инфосърф“ от „И.Ф.“ АД към „И.К.“ ЕАД на
задължение по кредитен лимит 1 на физическото лице Д.В.Г. с ЕГН: ********** към
„И.Ф.“ в размер на 22 547,48 евро дължимо по карта Platinum Porsche МС.
Видно от експертното
заключение, натрупаните разчети между двете дружества включително прехвърляне
на вземания са уредени чрез плащане на консолидираното задължение през месец
Март 2010 година съгласно представени на експертизата извлечения № 18 и № 21 с
дата 05.03.2010 година и 10.03.2010 година от сметката на „И.К.“ ЕАД в Банка
ДСК с детайли „Картови разчети за месец Февруари“ потвърждаващи плащанията /общо
три трансфера на обща стойност 1 807 308,49 лева/.
Съгласно получените в
експертизата данни от сметка по Договор за издаване и ползване на международна
кредитна карта ICARD MASTERCARD с титуляр Д.В.Г. - клиентски номер ****за
движението по сметката и месечните извлечения последното плащане /вноска/ е направена
на 21.03.2014 г. в размер на 255.65 евро.
Съгласно получените в
експертизата данни от сметка по Договор за издаване и ползване на международна
кредитна карта ICARD MASTERCARD с титуляр Д.В.Г. - клиентски номер ****за
движението по сметката и месечните извлечения считано от 21.03.2014 г. не са
плащани минимални погасителни вноски за следните месеци - м.04.2014 г.,
м.05.2014 г., м. 06.2014 г., м.07.2014 г., м. 08.2014 г., м. 09.2014 г. и
м.10.2014 г..
При така
установена фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Предявения иск е с правно
основание чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ.
От представените по делото
доказателства е видно, че страните са обвързани от облигационно правоотношение
по Договор за кредит № 0020287, по силата на който „И.К.“ ЕАД е предоставил на ответника
Д.Г. револвиращ кредит с общ кредитен лимит от 52 000 евро, който се усвоява
чрез транзакции от кредитна карта iCard Mastercard като Общият кредитен лимит
по договора е разпределен на кредитен лимит за транзакции /т.н. „първа кредитна
линия”/ и кредитен лимит за разсрочване /т.н. „втора кредитна линия”/. Съгласно
уговореното в чл. 5.2. и чл. 5.3. от Договора за кредит е определен размерът на
Лимита за транзакции и Лимита за разсрочване да бъде по 26 000 евро.
Установи се по делото също
така, че на същата дата е бил сключен и Договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта iCard Mastercard Porsche Platinum №
0020287/16.02.2010 г. между Д.В.Г. и „И.Ф.“ АД, като Картоиздател, по силата на
който Картоиздателят издава и предоставя на Картодържателя международна
кредитна карта iCard Mastercard и открива и води картова платежна сметка на
Картодържателя, която обслужва извършените с Картата транзакции, като правилата
за издаване и ползване на Картата са определени подробно в ОУ и Тарифата,
неразделна част от договора.
Съгласно процесния Договор за
кредит сумите по кредита до уговорените лимити по него се усвояват след
постъпване на информация за извършените транзакции от процесната кредитна
карта, която информация се подава от картоиздателя / в случая „И.Ф.” АД / до
кредитодателя и захранване на сметката, по която е издадена процесната карта
със сумата, равняваща се на стойността на извършените през съответния ден
транзакции.
Безспорно се установи по делото
също така, че със сключеното тристранно Споразумение за прехвърляне на кредит
от 16.02.2010 г. между „И.К.“ ЕАД като Кредитодател, „И.Ф.“ АД, като Картоиздател
и Д.В.Г., като Картодържател страните са се съгласили, че към 25.02.2009 г. задълженията
на Клиента към Картоиздателя, възникнали на основание Договор за издаване и
използване на международна кредитна карта iCard/MasterCard от 16.02.2010 г. са
в общ размер на 22 547,48 евро, като усвоените от Лимита по Картата суми са
в размер на 22 547,48 евро, а от Лимита за Разсрочване са усвоени 0,00
евро. Съгласно постигнатите договорености в чл. 3 и чл. 4 от споразумението
страните са се съгласили, че Кредитодателят погасява всички задължения на
Клиента към Картоиздателя в общ размер на 22 547,48 евро със средствата,
отпуснати на Клиента по Договора за кредит, а съгласно чл. 5 Клиентът и
Картоиздателят „И.Ф.” АД се съгласяват, че в резултат на подписването на
Споразумението и погасяването на задължението от Кредитодателя „И.К.“ ЕАД със
средствата, отпуснати на Клиента по Договора за кредит, Договорът за издаване и
ползване на международна кредитна карта iCard/MasterCard се прекратява. По
силата на уговореното в чл. 6 страните са се съгласили, че в резултат на
погасяването кредитът по Договора за кредит с Кредитодателя е усвоен до размера
на сумата по чл. 4 и Клиентът безусловно се задължава да върне посочената сума
на Кредитодателя при условията на Договора за кредит с него.
В този смисъл съдът приема, че
между страните по делото са възникнали валидни облигационни отношения по
сключените договори от 16.02.2010 г., както и по сключеното тристранно Споразумение
за прехвърляне на кредит, сключено между „И.К.“ ЕАД като Кредитодател, „И.Ф.“
АД, като Картоиздател и Димитрина Винчева Йоргова, като Картодържател.
Ищецът твърди, че ответникът не
е заплатил шест поредни минимални месечни вноски като последното плащане на МПВ
е било на 21.03.2014 г.
По силата на чл. 16 от
Договорът за кредит от 16.02.2010 г. страните изрично са се съгласили, че в
случай на неплащане на трета поредна МПВ, а впоследствие считано от 01.06.2010
г., посочената уговорка на чл. 16 от Договора била изменена, за което
ответницата била уведомена по реда на чл. 14 от Договора като страните са
постигнали съгласие, че при неплащане изцяло на шеста поредна месечна
погасителна вноска до последно число на месеца, в който се дължи, целият усвоен
кредит, вкл. разсрочените задължения, лихви, такси и др. разноски, да станат
незабавно предсрочно изискуеми и дължими, без необходимост от уведомление от
кредитодателя, считано от първо число на следващия месец.
Доколкото се твърди отрицателен
факт – липса на плащане на 6 минимални месечни вноски, в тежест на ответника е
да установи осъществяването му, а именно, че е платил посочените вноски. Съдът
намира, че доказателства в тази насока по делото не са ангажирани.
С оглед на това неизпълнение,
представляващо основание по чл. 16 от договора - просрочие в плащането изцяло
на шест поредни погасителни вноски, на основание чл.16 ищецът е упражнил
правото си да трансформира цялото задължение по договора за кредит в предсрочно
изискуемо, без необходимостта от уведомление.
По отношение на уводемлението
до ответника за предсрочната изискуемост на кредита, съдът намира, че кореспонденцията
между страните се е осъществила съобразно индивидуално постигнатите уговорки
между страните и предоставената от самия ответник информация, като ищцовото
дружество добросъвестно е изпълнило задълженията си във връзка с уведомяването
на ответника, полагайки усилия за връчване като същото от изпратено на
посочения от самия ответник по договора адрес – като настоящ адрес и адрес за
кореспонденция. Нещо повече до същия и изпратена и покана за изпълнение изх. №
63034/1 от 23.05.2014 г., която е получена лично от него на 27.05.2014 г. В тази
връзка ако е била налице промяна на адреса за кореспонденция, то същата е
следвало да бъде изрично и писмено посочена на другата страна. В този смисъл съгласно
уговореното в чл. 15.1.2.3. от Общите условия всеки последно писмено деклариран
адрес от Кредитополучателя се счита за всички цели за адреса, на който се
изпращат известията или се извършва оповестяване на документи. До получаване от
Кредитодателя на уведомление от Кредитополучателя за промяна на адреса за кореспонденция.,
всички съобщения, достигнали до последно декларирани адрес се считат за редовно
получени от Кредитополучателя.
На следващо място, видно от
обратната разписка върху нея е изписано съдържанието на пратката, с която е
била изпратена, а именно: „Изх. МВ021/01.03.2015 г. - Обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
По отношение на направените
възражения от ответника за нередовност на връчването на уведомлението поради
обстоятелството, че същото е получено от друго лице – Г., съдът намира
следното:
Съгласно Общите условия на доставчика
на платежните услуги и на процесния договор е възможно връчване на пратка на
лице различно от посочения получател, който приема за посочения получател, щом
се намира на установения за кореспонденция адрес. Отговорност на ответника, в
качеството му на кредитополучател, подписал процесния договор и общите условия
към него, както и свързания с него договор за карта, е да следи кореспонденцията
си на адреса, който сам е посочил и на който се е съгласил да получава
известия. Неоснователно е възражението за приложимост на чл. 44, ал. 2 ГПК, тъй
като в случая не се касае за хипотеза на връчване по поща на съдебни книжа, при
която се прилага чл. 44 ГПК. В случая изрично страните са уговорили в
отношенията си по какъв начин ще се извърши уведомяването за предсрочна
изискуемост, на кои адреси и при какви условия ще се счита за връчено.
В процесната хипотеза се
осъществява връчване на едностранно уведомление за изменение на облигационно
отношение между страните, съобразно постигнатите помежду им уговорки, т.е. в
гражданско-правната сфера на субектите, а не в рамките на съдебно производство.
Допустимо е в договора между страните
да са уредени способи за връчване на кореспонденция между страните, както и да
се предвиди, че изявлението от едната страна ще се счита за достигнало до
другата, без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира
недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие
с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора.
Не на последно място следва да
се има предвид също така, че дори и да се приеме в конкретния случай, че
описаното по-горе уведомяване не е извършено надлежно поради получаването му от
друго лице, макар и на същия адрес, то следва да се приеме, че с предявяване на
настоящия осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД, съгласно задължителната съдебна
практика на ВКС с връчването на исковата молба, ответникът Д.Г. е известен за
настъпилата предсрочна изискуемост на процесния револвиращ кредит.
В този смисъл исковата молба
може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем и с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника /Решение № 114 от 07.09.2016 г.
по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 77 от 10.05.2016 г. по т. д.
№ 3247/2014 г. на ВКС, ІІ т.о.
В хипотезата на осъдителен иск
за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените
в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник - Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т.д.193/2018 на ВКС, І т.о.
Във връзка с изложените правни
изводи съдът приема, че ответникът е неизправна страна по сключения договор и
като такава следва да бъде ангажирана неговата отговорност. Видно от
представеното експертно заключение по делото, безспорно се установи, че
последното плащане от ответника е било на 21.03.2014 г., както и че същият не е
извършвал погасявания в размер на минималната погасителна вноска за периода от
шест последователни месеца, считано от тази дата - 21.03.2014 г.
От този извод следва, че е
налице виновно неизпълнение на ответника по процесния договор за кредит и
настъпила предсрочна изискуемост на същия на кредита.
Съгласно приетото по делото
заключение от експертизата остатъчната сума за погасяване по Договора е в
размер на 25 056,93 евро. В настоящия случай, искът е предявен за сумата от 15
338,76 евро /частичен иск/ - представляваща част от общо дължима главница в
размер на 24 536,57 евро по Договор за кредит № 0020287 от 16.02.2010 г. Поради
изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД се явява
основателен и доказан за тази сума и като такъв следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 31.03.2017
г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този
изход на спора
и с оглед
изричната претенция на
ищеца, ответникът следва да
бъде осъден да
му заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 5276 лева, съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение на ищцовата страна, тъй
като същото е уговорено по предвидения минимален размер по Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Д.В.Г., ЕГН **********,***8,
представлявана от назначения му особен представител адв. Е.Н. – САК, с адрес: ***,
офис 507 да заплати на „И.К.“ ЕАД, ЕИК *******, /с настоящо наименование „А.К.“
ЕАД, ЕИК *******/, със седалище и адрес
на управление:*** на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 15 338,76 евро
/петнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и седемдесет и шест евро цента/,
която сума е с левова равностойност /30 000 лева/ - представляваща част от главница в общ размер
на 24 536,57 евро - дължима по Договор за кредит № 0020287 от 16.02.2010
г., Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard
Mastercard Porsche Platinum № 0020287/16.02.2010 г., сключен между Д.В.Г. и „И.Ф.“
АД и Споразумение от 16.02.2010 г., вдно със законна лихва върху главницата от
датата на исковата молба – 31.03.2017 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН ********** да заплати
на „И.К.“ ЕАД /с настоящо наименование „А.К.“ ЕАД/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5276 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: