Р Е Ш Е Н И Е № …
Гр. Козлодуй, 13 март 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОЗЛОДУЙ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на 16.02.2017 г. /Шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година/, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АДРИАНА ДОБРЕВА
при секретаря Г.Д.
като разгледа гражданско дело № 1403 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано
по искова молба на ЕТ „М. Асенов – Юлстрейд – Юлиян Кирилов”, ЕИК ********* със
седалище гр.София, представлявано от Юлиян Мариов Кирилов, с която е предявил против „Д.– В.” ЕООД, със
седалище ***, ЕИК *********, представлявано от Васил Иванов П. – Управител и против
Н.В.П., ЕГН ********** с адрес *** в условията на обективно и субективно
съединяване искове, по чл.26, ал.1 и ал.2 и по чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване
нищожност на Анекс от 23.05.2013 г. към договор за аренда на земеделска земя,
вписан в Служба по вписванията – Козлодуй с Акт № 299, том 3, дв.вх.рег.№ 1617
от 14.06.2013 г. и втория акцесорен по чл. чл.537, ал.2 ГПК за отмяна като
незаконосъобразно на вписването в Служба по вписванията – Козлодуй на същия
Анекс. Претендира и
направените по делото разноски.
В срока и по реда на чл.131 ГПК от
ответниците е получен писмен отговор, с който оспорват исковете като
неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът участва
чрез пълномощник адвокат М.Л. ***, който поддържа исковете.
Ответникът „Д.– В.” ЕООД участва в
съдебно заседание чрез пълномощник адвокат Р.М. ***, който оспорва исковете.
Ответникът Н.П. не участва в съдебно заседание нито
изпраща представител.
От събраните
в хода на съдебното дирене писмени доказателства, съдът приема за установени от
фактическа страна следните обстоятелства:
На първо място е безспорно, че на ищеца ЕТ „М. Асенов – Юлстрейд – Юлиян Кирилов” - арендатор лично собственика и ответника Н.П. – арендодател чрез пълномощник М. Кирилов Асенов са сключили в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписан в Служба по вписванията – Козлодуй с Акт № 124, том 7, дв.вх.рег.№ 2891 от 05.08.2015 г. договор за аренда на земеделски имот - нива от 22.817 дка., трета категория в местността „Совата”, имот № 021009 в землището на с.Михайлово, общ.Хайредин за срок от десет стопански години, считано от 01.10.2015 г. до 30.09.2025 г.
Безспорно е и, че за същия земеделски имот първия ответник „Д.– В.” ЕООД като арендатор и втория ответник Н.П. като арендодател действаща чрез пълномощник Витан Цветков Ценов на 24.03.2006 г. са сключили в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписан в Служба по вписванията – Козлодуй с Акт № 3, том 3, дв.вх.рег.№ 927 от 04.04.2006 г. договор за аренда за срок от десет стопански години, считано от 01.10.2005 г. до 30.09.2015 г., а на 23.05.2013 г. ответника Н.П. чрез пълномощник Витан Ценов като арендодател и ответника „Д.– В.” ЕООД като арендатор са сключили в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписан в Служба по вписванията – Козлодуй атакувания Анекс към договора за аренда с Акт № 299, том 3, дв.вх.рег.№ 1617 от 04.06.2013 г., с който са продължили срока на договора за още десет стопански години от 1.10.2015 г. до 30.09.2025 г. и са изменили и други клаузи на договора за аренда досежно арендната цена.
Не е спорно по
делото, че Анекса е сключен
само от единия арендодател по договора от 2006 г. – от ответника Н.П. като съсобственик на
имота. Предвид на този
безспорен факт ищецът твърди, че този анекс е нищожен, сключен само от един от
арендодателите.
Безспорно се установява и, че видно от приложеното в делото на л. 43 копие на пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 151 от 17.06.2000 г. пълномощника на арендодателя по договора за аренда на ищеца М. Кирилов Асенов е бил надлежно упълномощен само с правото да сключи договора.
Видно и от приложеното в делото на
л. 34 копие на
пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 10 от 01.02.2006 г. арендодателя по оспорвания анекс, ответника Н.П. е упълномощил Витан
Ценов да сключва договор за
аренда на земеделската земя.
Ищецът оспорва сключения между
ответниците Анекс от 23.05.2013 г. към договора за аренда и твърди, че е нищожен, поради противоречието му
със закона – чл.16 и чл.18 ЗАЗ, тъй като с него ответниците не са продължили
срока на договора, а са изменили договора за аренда в нарушение на чл.16 ЗАЗ
забраняващ страните да изменят договора за аренда досежно срока. Твърди, че
Анекса е нищожен и поради липсата на валидно изразено съгласие от едната страна
– арендодателя действащ чрез пълномощник, който според ищеца не е имал
правото да сключва анекс за изменение на договор за аренда, а само правото да
сключва договор за аренда. Излага доводи и, че Анекса е нищожен и поради
липсата на предписана от закона форма за неговата действителност следваща от
факта, че в него липсва конкретизация на арендуваните имоти като те не са
описани с посочване вида, местонахождението, номер на имота, площта. Излага
доводи, че вписването на два договора за аренда на един и същ земеделски имот
поражда конкуренция на права при арендоването му и правен интерес за него от
предявяване на иск за обявяване нищожност на Анекса от 23.05.2013 г. пораждащ договорно правоотношение
между ответниците.
Ответниците оспорват исковете. На първо място твърдят, че исковете са
недопустими поради липсата на правени интерес, тъй като договора за
аренда на ищеца, от който черпи права е сключен с арендодател чрез пълномощник
без представителна власт – твърдят, че пълномощното на арендодателя Н.П., с което упълномощава М. Асенов да
сключва договора за аренда е оттеглено. В този смисъл представят и декларация
за оттеглянето на пълномощното надлежно вписана от нотариус Емилия Карамфилова
на 05.10.2015 г. /на л.32
в делото/, което е след сключването на договора за аренда на 04.08.2015 г. Твърдят и, че договора за
аренда на ищеца е прекратен едностранно от другата страна, поради неизпълнение
на задължението за плащане на уговорената арендна цена с покана предизвестие,
копие от която е приложено към писмения отговор, а в съдебно заседание
представят и вписано в службата по вписвания заявление за едностранното
прекратяване на договора на ищеца поради неизпълнение.
По същество оспорват исковете и като неоснователни и недоказани. Твърдят, че атакувания анекс е валиден, сключен чрез пълномощник на арендодателя притежаващ представителна власт съгласно приложено пълномощно с нотариална заверка на подписа. В писмения отговор ответника Н.П. изрично е заявил и подписал, че потвърждава действията на пълномощника Витан Ценов по сключване на договора за аренда и анекса към него с първия ответник „Д.- В.” ЕООД. Излагат доводи за неоснователност на твърденията на ищеца досежно противоречие на Анекс със закона изразяващо се в нарушение на забраната по чл.16 и чл.18 ЗАЗ и ги определят като „особен прочит и тълкуване нормите на закона”.
С писмения отговор ответниците заявяват чрез възражение претенция за обявяване нищожност на договора за аренда сключен на 04.08.2015 г. между ищеца ЕТ „М. Асенов – Юлстрейд – Юлиян Кирилов” – арендатор и ответника Н.П. – арендодател поради накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал. 1 пр.2 ЗЗД, като твърдят, че са нарушени разпоредбите на чл.38 и чл.40 ЗЗД, тъй като договора е сключен чрез един пълномощник М. Кирилов Асенов и на двете страни в нарушение на забраната да договаря с друго лице, което той също представлява и, че пълномощника сключил договора за аренда М. Кирилов Асенов е баща на действащия като ЕТ „М. Асенов – Юлстрейд – Юлиян Кирилов” Юлиян Мариов Асенов и договора за аренда е сключен във вреда на арендодателя.
Съдът приема от правна страна следното:
Ищецът е предявил обективно алтернативно и субективно съединени искове за обявяване нищожност на Анекса сключен между ответниците на 23.05.201 г. за изменение на договора за аренда. Като основания за нищожност е посочил противоречието му със закона – нарушение на разпоредбите на чл.16 и чл.18 ЗАЗ и конкретно нарушение на забраната страните да изменят договор за аренда в частта досежно срока му, иск с правна квалификация чл.26, ал. 1 пр.1 ЗЗД. Другото основание според него е липсата на форма, изразяваща се в липсата на описание на земеделските имоти предмет на анекса, с правна квалификация чл.26, ал. 2 ЗЗД, третото основание е липсата на представителна власт у пълномощника да изменя договора за аренда с правна квалификация чл.42, ал.2 ЗЗД /неправилно квалифициран от ищеца като такъв по чл.26, ал. 2 ЗЗД поради липсата на съгласие, но съда не е обвързан с правната квалификация на иска дадена от ищеца/. Предявил е и евентуален иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна като незаконосъобразно на вписването в Служба по вписванията – Козлодуй на същия Анекс.
За пълнота според съда липсата на представителна власт по същество представлява вид липса на съгласие, но с изричната уговорка и с явната разлика, че когато едно лице сключи договор от името на друго лице без да е било упълномощено от него е налице висяща недействителност, тъй като според чл.42, ал.2 ЗЗД лицето, от името на което е сключен договора може да го потвърди, с което договора се валидира.
Ответниците с възражение оспорват договора за аренда на ищеца и твърдят, че е нищожен поради пороци в представителството – договаряне във вреда на представлявания – с правна квалификация чл.40 ЗЗД и поради накърняване на добрите нрави изразяващо се в липса на представителна власт на пълномощника да договаря с лице, което той също представлява – с правна квалификация чл.26, ал.1 вр. чл.38, ал.1 от ЗЗД.
Съдът дължи обсъждане и произнасяне по всяко от основанията твърдяни от страните. Фактът, че в ЗЗД изчерпателно са изброени няколко хипотези, при които може да се претендира нищожност, не означава, че се касае за едно основание. Всяка една от изброените в закона хипотези е самостоятелно и независимо от другите основание, тъй като изисква установяване на различни факти и събиране на различни доказателства.
На първо място по възраженията ответника за недопустимост на исковете поради липсата на правен интерес у ищеца, съдът не ги споделя, напротив ищеца има правен интерес да атакува с установителен иск анекса сключен между ответниците, тъй като с него се засягат правата на ищеца да ползва същите земеделски земи за същия период по силата на договор за аренда. Така при наличие на два последователни договора за аренда на един и същ имот за еднакъв период, възниква конкуренция между правата на арендаторите, което обуславя правния интерес на всеки да атакува договора на другия.
Съдът не споделя и довода на ответниците за липсата на правен интерес следващ от факта на оттегляне пълномощното на арендодателя по договора за аренда на ищеца. На първо място съдът намира, че този въпрос не обуславя допустимостта, а основателността на иска, тъй като касае материално правен въпрос – за наличието или липсата на валидна облигационна връзка. На следващо място видно от декларацията за оттеглянето на пълномощното, то е сторено /оттеглянето на пълномощното/ на 05.10.2015 г., което е след датата на сключване на договора за аренда на 04.08.2015 г. и не влияе на валидността на договора, тъй като е важно и решаващо обстоятелството, че към датата на сключването на договора представителя е имал валидно пълномощно за това действие.
Обстоятелството на едностранно прекратяване на договора за аренда поради неизпълнението му също не обуславя според съда липсата на правен интерес, а касае основателността на иска. За пълнота това е положителен факт, от който черпят изгодни за себе си права ответниците – те го твърдят и поради това те /ответниците/ носят и главна и пълна доказателствена тежест да го докажат – чл.153 ГПК. Така съдът следа да разгледа спора по същество.
По иска за обявяване нищожност на Анекса сключен между ответниците на 23.05.2013 г. за изменение на договора за аренда, на основание чл.26, ал. 1 пр.1 ЗЗД поради противоречието му със закона – разпоредбите на чл.16 и чл.18 ЗАЗ като сключен в нарушение на забраната страните да изменят договор за аренда в частта досежно срока съдът намира, че е неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
Няма спор по делото, че на 24.03.2006 г. ответника „Д.– В.” ЕООД като арендатор и ответника Н.П. като арендодател и съсобственик на имота действащ чрез пълномощник Витан Ценов заедно с още едно лице са сключили в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписан в Служба по вписванията – Козлодуй договор за аренда за срок от десет стопански години, считано от 01.10.2006 г. до 30.09.2016 г., а на 23.05.2013 г. само ответника П. като арендодател действащ чрез пълномощник Витан Ценов са сключили в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписан в Служба по вписванията – Козлодуй спорния Анекс към договора за аренда, с който са продължили срока му за още десет стопански години от 1.10.2016 г. до 30.09.2026 г. и са изменили арендната цена.
Правилни са твърденията на ищеца, че разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗАЗ урежда хипотезата на изменение на договорите за аренда и предвижда, че изменение на арендния договор може да бъде извършвано само при трайно изменение на обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, имащо за последица очевидно несъответствие между поетите от тях задължения. В изр.2-ро на същата разпоредба законодателят изрично е предвидил, че изменението не може да засяга договорения срок. В конкретния случай със сключения на 23.05.2013 г. от ответниците анекс се променя срока на договора за аренда от 2006 г. като същият се удължава за още десет стопански години и се изменя и арендната цена. С оглед въведената от законодателя забрана за изменение на арендния договор в частта относно срока, настоящият съдебен състав намира, че сключеният между ответниците анекс не представлява изменение на договора за аренда по смисъла на чл.16 ЗАЗ, а е продължаване на арендния договор по смисъла на чл.18 ЗАЗ. Така в чл.18, ал.1 ЗАЗ изрично е въведено изискване относно формата за действителност, в която следва да стане продължаването на договора за аренда - писмена с нотариална заверка на подписите, както и изискване за вписване на продължаването на договора в имотния регистър и в съответната общинска служба по земеделие. Разпоредбата на чл.18, ал.2 ЗАЗ предвижда, че предложението за продължаване на договора следва да се отправи най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда. Така въведените от законодателя изисквания за наличието на предложение и срок за отправяне на същото, както и относно формата и вписването, водят до извода, че по своята правна същност юридическият факт на продължаването на арендния договор е приравнен на сключването на нов договор между същите страни, а не на изменение на съществуващия такъв. Изрично въведеното от законодателя изискване за ново вписване на продължаването на договора за аренда предполага при наличие на конкуренция на права и изследване противопоставимостта да се взема предвид датата, на която е извършено това вписване, а не датата на вписване на първоначалния аренден договор. Предвид на тези правни аргументи съдът намира, че анекса оспорван от ищеца не противоречи на разпоредбите на чл.16 и чл.18 ЗАЗ, а следователно не противоречи на закона и тази му претенция следва да бъде отхвърлена. Допълнителен аргумент съда черпи и от разпоредбата на чл.20а, ал.2 ЗЗД уреждаща възможността договорите да могат да бъдат изменяни, прекратени, развалени или отменени, само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Съгласието за изменение на договора може да се постигне: 1/ при самото сключване на договора, чрез клауза за промяна на определен/и елемент/и от него при настъпване на конкретно обстоятелство или 2/ по-късно – чрез допълнително споразумение между страните.
С разпоредбата на чл.16, ал.1 изр. 2-ро и 3-то от ЗАЗ е предвидена единствено забрана за обвързване и от там за изменение на арендното плащане във връзка с увеличение или намаляване на добивите и за изменение на уговорения срок на договора, като е прието, че това не са обстоятелства по см. на чл.16, ал.1, изр.1-во ЗАЗ, пораждащи право на страната да иска изменение на договора, когато обстоятелствата, при които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, което право може да се упражни от страната по съдебен ред, ако не се постигне споразумение за изменение на договора /чл.16, ал.5 ЗАЗ/. Тази уредба е близка с института на стопанската непоносимост по чл.307 ТЗ. Други ограничения за изменение на договора не се уреждат със специалния ЗАЗ, поради което следва да се приеме, че извън очертаните хипотези, страните по договора за аренда могат да го изменят по взаимно съгласие, като са лимитирани единствено от границите, очертани в чл.9 ЗЗД - повелителните норми на закона и добрите нрави.
В този смисъл е трайната практика на Окръжен съд Враца дадена с Решение от 08.10.2014 г. по гр.д. № 508/2014 г.; Решение от 17.11.2014 г. по гр.д.№ 679/2014 г. и Решение от 02.06.2015 г. по гр.д. № 800/2014 г. и др. както и задължителната практика на ВКС дадена по реда на чл.290 ГПК с Решение №118/27.07.2015 по дело №2137/2014 на ВКС, ТК, I т.о. и с Определение № 721/14.11.2016 по дело №2901/2016 на ВКС, ГК, III г.о.
По иска по чл.42, ал.2 ЗЗД за нищожност на анекса поради липсата на представителна власт у пълномощника на арендодателя съдът намира, че е неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
Безспорно е по делото, че предвид особената форма на арендния договор по арг. чл.37 ЗЗД за пълномощното за сключването му също се изисква такава форма - нотариална заверка на подписа. Страните не спорят, че анекса от 23.05.2013 г. е сключен от арендодателя Н.П. чрез пълномощник Витан Ценов съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 10 от 01.02.2006 г. Ищецът оспорва обема на представителната власт на пълномощника, като видно от съдържанието му то е да подписва договор за отдаване на земеделска земя под аренда, а според ищеца пълномощника е нямал изричното право да изменя договора за аренда.
Вярно е и
съдът приема, че пълномощното на арендодателя упълномощава пълномощника да
сключва договор за аренда на земеделската й земя, без изрично да предвижда и
правото да изменя договора за аренда. Това пълномощно обаче не предвижда
някакви ограничения в представителната власт при сключването на арендния
договор от 2006 г. по отношение земеделските имоти на ответника П. нито
предвижда ограничения в срока, т.е то е безсрочно и общо. Очевидно и, че не е
дадено за сключването на конкретния договор за аренда между ответниците, а
е дадено общо да представлява ответника дългосрочно във връзка с арендоването
на собствените му земеделски земи. Така черпейки права от безсрочното и общо
пълномощно, чиято автентичност и вярност не са оспорени по делото, съдът
приема, че ответника П. чрез пълномощник и като съсобственик на основание чл. 18 ЗАЗ, при наличието на всички визирани в тази норма
представки обсъдени подробно от съда по-горе е сключила анекс към договора за
аренда за неговото продължаване - при същия предмет за още десет стопански
години и увеличение на арендното плащане, който анекс е сключен от лице
разполагащо с представителната власт и е валиден. Наред с това ищецът не
доказва, че при сключване на анекса пълномощника Витан Ценов е излязъл извън
пределите на представителната си власт, и е изявил воля, която не съвпада с
волята на ответника П., изразена при издаване на пълномощното за бъдещо сключване
на арендни договори относно земеделските му имоти. Допълнително доказателство
за това е и факта, че с писмения отговор ответника изрично е заявил, че
потвърждава действията на представителя по сключването на същия анекс. Освен
това според съда, щом пълномощното дава правото на пълномощника да сключва
договор за аренда, то по аргумент за по-силното основание, той очевидно му дава
и правото да изменя с анекс договора, при липсата на ясни ограничения в
представителната власт.
Не е основание за нищожност и твърдяното от ищеца досежно безспорни факт, че договора е сключен от две лица арендодатели и съсобственици, а анекса е сключен само от един от арендодателите като съсобственик. Според съда по арг. чл.3, ал.4 ЗАЗ /преди изм./ щом законът позволява един от съсобственик да сключи договор за аренда, отново по аргумент за по-силното основание, то очевидно няма законова пречки и само един от съсобствениците стига да е страна по договора да сключи анекс за продължаването му.
По иска по чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност на анекса поради липсата на форма изразяваща се в липсата на описание на земеделските имоти предмет на същия, съдът намира на първо място, че тези твърдения на ищеца са неверни, тъй като видно от съдържанието на анекса /на обратния лист/ в него ясно и точно са посочени земеделските имоти, за който се отнася, като те са описани по площ, номер и местонахождение. На следващо място според съда се касае до нищожност не поради липса на форма, защото формата на анекса е уредена в чл.3, ал.1 и чл.18 ЗАЗ - писмена с нотариална заверка на подписите и вписан в служба по вписванията, а атакувания анекс отговаря на тези условия и е валиден по отношение спазена форма. Отнася се до пороци в „предмета“ на договора по смисъла на чл. 26, ал.2 ЗЗД, но предвид изложеното по-горе за това, че анекса съдържа пълно и ясно описание на предмета - земеделските имоти, за който се отнася, според съда и този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По възраженията на ответниците за нищожност на договора за аренда на ищеца съдът намира, че са неоснователни и недоказани. Твърдението на ответниците, че договора е сключен от едни представител М. Асенов и на двете страни в нарушение на чл.38, ал.1 ЗЗД е невярно, тъй като ищеца лично е сключил договора, а не чрез пълномощник.
Другото основание за нищожност според ответниците е по чл. 40 ЗЗД и се основава на факта, че договора на ищеца е сключен чрез пълномощник на арендодателя в негова вреда, тъй като арендатора и пълномощника на арендодателя са близки роднини – син и баща. Последното твърдение не е доказано от ответниците.
С разпоредбата на чл. 40 ЗЗД законодателят е установил нормативно частен случай на нищожност на сделка поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/. Фактическият състав на тази нищожност включва няколко елемента: сключен от едно лице чрез негов представител договор с трето лице; действие от страна на представителя в рамките на предоставените му пълномощия; наличие на увреждане по отношения на представлявания и субективно отношение на представителя и третото лице – намерение за увреждане на представлявания. В конкретния случай ответниците дори не твърдят, че е налице нееквивалентност на престациите. От друга страна, не доказват и твърдението си, че представителят договаря със свой близък, поради което и така заявеното възражение за нищожност с правно основание чл. 40 ЗЗД не следва да бъде уважено. Тъй като е заявено с възражение съдът не следва да се произнася с изричен отхвърлителен диспозитив.
В обобщение на всичко изложено съдът намира, че следва да отхвърли исковете за обявяване нищожност на анекса сключен между ответниците на всички основания подробно обсъдени по-горе като неоснователни и недоказани. Като последица от това следва да отхвърли и евентуалния иск по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на вписването на анекса.
Тъй като както изложи по-горе възражението на ответниците за нищожност на договора за аренда на ищеца поради накърняване на добрите нрави са неоснователни и недоказани, съдът не следва да се произнася изрично в диспозитива.
По разноските в процеса.
С оглед изхода на спора и по арг. чл.78, ал.1 ГПК на ищеца не се дължат разноски.
Такива е заявил само ответника „ДУБЪЛ-ВЕ” ЕООД, на когото се следва, съгласно чл.78, ал.3 ГПК до доказания размер заявен в списък по чл.80 ГПК – 500.00 лева платено адвокатско възнаграждение. Ответника Елена Бонова не е претендирал разноски и съдът не следва да се произнася в този смисъл.
Водим от горното, Козлодуйски районен съд,
Втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете на ЕТ „М. Асенов – Юлстрейд – Юлиян Кирилов”, ЕИК ********* със седалище гр.София, представлявано от Юлиян Мариов Кирилов против „Д.– В.” ЕООД, със седалище ***, ЕИК *********, представлявано от Васил Иванов П. – Управител и против Н.В.П., ЕГН ********** с адрес *** по чл.26, ал.1 и ал.2 и по чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване нищожност на Анекс от 23.05.2013 г. към договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията – Козлодуй с Акт № 299, том 3, дв.вх.рег.№ 1617 от 14.06.2013 г. и по чл. чл.537, ал.2 ГПК за отмяна като незаконосъобразно на вписването в Служба по вписванията – Козлодуй на същия Анекс.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ЕТ „М. Асенов – Юлстрейд – Юлиян Кирилов”, ЕИК ********* със седалище гр.София, представлявано от Юлиян Мариов Кирилов да заплати на „Д.– В.” ЕООД, със седалище ***, ЕИК *********, представлявано от Васил Иванов П. – Управител направените по делото разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: