№ 238
гр. Несебър, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20242150101118 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по исковата молба на „ЕВН Б.Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, чрез юрисконсулт Р.С.Ч., срещу Н. Б. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, с която се иска да бъде прието за установено
съществуването на вземанията в размер на сумата от 1075,22 лева – главница,
представляваща неплатени задължения за доставена в периода от 02.12.2023 г. до
01.03.2024 г. електрическа енергия по партида с клиентски номер № **********,
отнасяща се за обект на потребление: гр. ***, ИТН: ***; сумата от 39,32 лева -
мораторна лихва, дължима за периода от 23.01.2024 г. до 22.05.2024 г.; законната
лихва върху главницата от 1075,22 лева от датата на подаване на заявлението –
27.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като за посоченото вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
558/2024 г. по описа на Районен съд - Несебър. Претендират се сторените в хода на
исковото и заповедното производство съдебни разноски.
Ищецът посочва, че длъжникът е потребител на електрическа енергия, доставяна
от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, с клиентски номер № **********, отнасяща се за обект на
потребление: гр. ***, ИТН: ***. Услугите към ответника били предоставяни от ищеца
по силата на оповестени надлежно общи условия, като съгласно чл. 7, т. 1 и чл. 11, т. 1
от същите били предвидени задължение на ищеца да снабдява с ел.енергия собствения
на ответника обект на потребление, както и насрещно задължение за ответника-
собственик на електроснабдения обект да заплаща задълженията си във връзка с
предоставената услуга. Твърди се, че ответникът не е заплатил в срок задълженията си
за доставена в периода от 02.12.2023 г. до 01.03.2024 г. електрическа енергия в размер
на посочената главница, като за забавата се претендира обезщетение.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от ответната страна, чрез адвокат Х. М. от БАК – назначен особен
1
представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, с който исковете се оспорват като
неоснователни и недоказани. Излагат се подробни правни съображения за
недоказаност на претенциите.
Ищцовото дружество се представлява в проведените по делото открити съдебни
заседания от упълномощен представител - адв. Б. В. от БАК. Поддържа предявения
иск и моли за уважаването му от съда. Претендира съдебни разноски, съгласно списък.
Ответницата се представлява в съдебни заседания от назначения особен
представител – адв. Х. М. от БАК, който поддържа дадения отговор и моли за
отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 558 по описа за 2024 г. на Районен съд -
Несебър, се установява, че в полза на заявителя „ЕВН Б.Е.“ ЕАД е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 224/27.05.2024 г. и
за описаните в исковата молба суми. Последната е била връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК и са били събрани данни за отсъствието му от адреса, предвид
което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3 от ГПК съдът е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията. В дадения от съда едномесечен срок е
предявен искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на
тези, предмет на издадената заповед за изпълнение. Поради изложените съображения
съдът намира, че предявеният иск е формално допустим.
Предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК искове са
установителни с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно определение № 250/05.03.2025 г., съдът с предварителния доклад по
делото, обявен за окончателен с протоколно определение № 299/13.05.2025 г. при
отсъствие на възражение от страните, е указал на ищеца пълното и главно доказване на
следните правопораждащи факти: наличието на облигационно правоотношение по
договор за доставка на електрическа енергия /вкл. собствеността на ответника по
отношение на електроснабдения обект за исковия период/, извършването на доставки
по договора, ползването на електрическа енергия от ответника за процесния период;
размера на задълженията на ответника във връзка с главната претенция, както и
наличието на изискуемо вземане по отношение на ответника, размера му и периода на
забава по претенцията за обезщетение за забава.
В тежест на ответната страна и при условията на насрещно доказване съдът е
възложил установяването на изпълнението на задължението за плащане, както и
направените от него възражения.
От приета по делото заявление-декларация за започване продажба на ел.енергия
на ответницата и спогодба, удостоверение за наследници и два броя нотариални
актове /л. 10-15 от делото/ се установява, че ответницата, в качеството си на наследник
по закон на собственика на електроснабдения процесен обект /починал на 19.11.2011
г./, лично е заявила до ищеца на 15.01.2024 г., че желае да ползва ел.енергия за него и
на адрес в гр. ***, ИНТ ***, и приема ОУ на ищеца. Видно от заявление /л. 16 от
делото/ ответницата е поискала разсрочено плащане на задълженията за обекта в
размер на 512,72 лева на 29.01.2024 г.
От съдържащо се на л. 5 от приобщеното ч.гр.д. № 558/2024 г. по описа на НРС
препис-извлечение от сметка е видно, че за електроснабден обект с адрес в гр. ***, е
2
разкрит клиентски номер ********** при ищцовото дружество /ИНТ ***/ с вписан
потребител Н. Б. П., като е заведено задължение по фактури в размер на 1075,22 лева и
за потребена в периода 02.12.2023 г. до 01.03.2024г. електрическа енергия, както и за
лихва за забава в размер на 39,32 лева за периода 23.01.2024 г.-22.05.2024 г. Тези
обстоятелства се потвърждават и от представените с исковата молба три броя фактури
/л. 18-23 от делото/, неоспорени от ответната страна.
По делото са представени и Общите условия на договорите за продажба на
ел.енергия на ищеца, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г., ведно с
доказателства за публикуването им в централен и местен ежедневник – в. Дневник и в.
Черноморски фар /л. 6-9; л. 58-61 по делото/.
От заключението на приетата без възражения на страните по делото съдебно-
техническа експертиза на в.л. Т. В., което съдът кредитира с доверие като компетентно
и безпристрастно дадено, се установява, че електромер № ********* е отчитан
дистанционно за процесния период и ИТН ***, като отчетените показания съвпадат с
фактурираните от ищеца и потреблението възлиза на общо 2990 кВтч. Направен е
извод, че измервателното устройство за обекта е преминало извадкова проверка и е
било с валидна оценка за съответствие за целия процесен период.
Съгласно чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, като в случая надлежното им публикуване по реда
на ал. 3 от същата разпоредба в един местен и един централен всекидневник се
установява от представените от ищеца писмени доказателства, противно на
становището на особения представител на ответника. По силата на чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ
публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без
изрично писмено приемане. От друга страна, видно от доказателствата, ответницата
изрично е приела ОУ на ищеца с декларация, като няма данни да ги е оспорила в срока
по чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ.
Същевременно, съобразно чл. 13 от действащите към процесния период ОУ,
одобрени с решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР, ищцовото дружество снабдява
с електрическа енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към
електроразпределителната му мрежа и не се е възползвало от правото си да избере
друг доставчик.
Дефиницията за потребител на ел.услуги в случая следва да бъде извлечена от
разпоредбата на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, с която е посочено, че „битов клиент“ е този,
който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, като бъде съобразен и
чл. 1, т. 4 от ОУ на ищеца, съгласно който потребител за битови нужди е физическо
лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
му мрежа и което ползва ел.енерия за домакинството си.
При анализ на обсъдените доказателства и посочената правна уредба, настоящият
съд намира за безспорно установено по делото, че ответницата се явява потребител
/битов клиент/ на предоставяни от ищеца ел.услуги и за собственото си жилище, за
което не се спори, че е присъединено към електроразпределителната мрежа на
ищцовото дружество – доставчик, вкл. по нейно заявление. В този смисъл съдът
намира за доказано наличието на облигационно отношение между страните и във
връзка с доставката на ел.енергия до процесния електроснабден обект с разкрит при
ищеца клиентски номер **********.
Доставеното до обекта за процесния период количество електроенергия и
стойността му по определени с решение № Ц-14/30.06.2023 г. на КЕВР цени се
3
установяват със заключението на приетата и неоспорена СТЕ по делото. Последните
обстоятелства се установяват и от всички приети и неоспорени от ответната страна
писмени доказателства, които макар и издадени от ищеца едностранно се явяват
взаимнодопълващи се и непротиворечиви и бе потвърдено с експертизата, че вярно
отразяват посочените в тях факти.
Тук следва да се отбележи, че действително по делото има данни за евентуална
съсобственост на ответницата с трети неучастващи по делото лица и по отношение на
електроснабдения обект, доколкото легитимиращото я пред доставчика за целите на
присъединяването удостоверение за наследници индикира за наличието и на други
законни наследници на наследодателя-собственик на партидата. Независимо от това,
доколкото по делото няма възражения за качеството на ответницата на потребител и
собственик за електроснабдения обект, като отсъстват конкретни данни за правата на
трети лица /респ. дали са приели оставеното им наследство/, то въпроса за
отговорността на същите в разходите за имота не следва да бъде разглеждан по
същество и служебно от настоящия съд.
По изложените съображения, претенцията за главно вземане за заплащане
стойността на потребени услуги в собствения на ответницата електроснабден обект
следва да се уважи изцяло като основателна и доказана по размер. Като последица от
уважаването върху нея се дължи и законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.
Що се отнася до акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава по чл. 86
от ЗЗД и на основание чл. 27 от ОУ, съдът приема същата отново за основателна и
доказана, доколкото не са ангажирани доказателства за плащане на дължимата от
ответницата сума в размер на 1075,22 лева и начислената лихва касае сумите по
фактури от датите на падежите до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК. В случая падежите на задълженията по фактури са посочени в тях – 22.01.2024 г.,
20.02.2024 г. и 20.03.2024 г., предвид което и длъжникът изпада в забава с
настъпването им без да е нужно да бъде поканен. Така, съдът намира, че ответницата
дължи заплащането на основание чл. 86 от ЗЗД на лихва за забава в размер на 39,32
лева.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него разноски. В исковото производство ищецът е направил следните разноски: 275
лева за платени държавни такси и внесен депозит за възнаграждение на особен
представител; 452 лева за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице; както и 100
лева – определено от съда на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ юрисконсултско възнаграждение. Така в тежест на ответницата следва
да се възложи сумата от 827 лева – сторени от ищеца разноски в исковото
производство.
По отношение на разноските от заповедното производство в настоящото
производство съдът дължи изричен осъдителен диспозитив (арг. от т. 12 от ТР 4/2013г.
на ВКС, ОСГТК). С оглед пълното уважаване на заявената в заповедното
производство претенция на ищеца следва да се присъдят 75 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЕВН Б.Е.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, чрез юрисконсулт Р.С.Ч., срещу Н. Б. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, положителни установителни искове по реда на чл.
422 от ГПК с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че Н. Б. П., ЕГН
**********, дължи на „ЕВН Б.Е.” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 1075,22 /хиляда
седемдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/ лева - главница, представляваща
неплатени задължения за доставена в периода от 02.12.2023 г. до 01.03.2024 г.
електрическа енергия по партида с клиентски номер № **********, отнасяща се за
обект на потребление: гр. ***, ИТН: ***, съгласно фактури №№
**********/09.01.2024 г., **********/09.02.2024 г. и **********/09.03.2024 г.; сумата
от 39,32 /тридесет и девет лева и тридесет и две стотинки/ лева - мораторна лихва,
дължима върху сумата от 1075,22 лева за периода от 02.12.2023 г. до 01.03.2024 г.;
законната лихва върху главницата от 1075,22 лева от датата на подаване на
заявлението – 27.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
558/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА Н. Б. П., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН Б.Е.” ЕАД, ЕИК
***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 827 /осемстотин двадесет и седем/
лева – разноски в исковото производство, както и сумата от 75 /седемдесет и пет/
лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 558/2024 г. по описа на
НРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5