РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 14.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четиринадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1788 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по повод на депозиран от А.К.М. ЕГН **********, с адрес *** срещу „А.Б.Б.“ ООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес *** иск правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми, а
именно: сума от 415 лв. - главница, ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от 12.03.2012 г. - датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски, в размер на
125 лв., от които - 25 лв. за държавна такса и 100 лв. за адвокатско
възнаграждение, за които суми е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело
№593/2012 г. на РС Видин, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение на вземанията, които са предмет на образуваното изпълнително дело
№20198150403261, по описа на ЧСИ Т.***, рег. №815, с район на действие - ОС
Плевен.
В обстоятелствената част
на ИМ твърди, че с изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 593/2012 г. на
РС Видин е осъден да заплати на ответника сумата от 415 лв., главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 12.03.2012 г. датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, както и сторените в заповедното
производство разноски, в размер на 125 лв. Излага, че не е получавал призовки и
съобщения от съда по процесното дело. Сочи, че на 30.01.2020 г. получил ПДИ, от която узнах, че срещу него е
било образувано изпълнително дело №20198150403261 по описа на ЧСИ******. Счита,
че към момента на образуване на изпълнителното производство през 2019 г. и към
настоящият момент, възможността на ответника да събира, чрез принудително
изпълнение, вземанията си по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело
№593/2012 г. на РС Видин, в рамките на изпълнително производство по изп. дело
№20198150403261 на ЧСИ Т.***, е погасено по давност. Излага, че от изпълнително
дело №20198150403261 по описа на ЧСИ Т.*** се установява, същото е образувано
през 2019 г. въз основа на представен от взискателя изпълнителен лист, издаден
по ч. гр. дело №593/2012 г. на РС Видин. Поради изложеното счита, че към на
датата на образуване на изпълнителното производство по изп. дело
№20198150403261 на ЧСИ Т.***, са изтекли повече от пет години от издаване на
изпълнителния лист, като е налице изтекла погасителна давност по смисъла на
чл.110 от ЗЗД, поради което и е погасена възможността на ответното дружество да
събира вземанията си, предмет на изпълнителното дело, по принудителен ред.
Твърди, че фактът на изтекла погасителна давност обуславя недопустимост на
последващи принудителни действия и на принудително изпълнение за събиране на
процесиите вземания, тъй като е погасена процесуалната възможност за това по
реда на съдебното изпълнение. Навежда пространни доводи, относно правния си
интерес относно воденето на настоящето производство. Поради изложеното моли
съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
не е упражнил процесуалното си право да депозира отговор на ИМ.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът не изпраща представител.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от представеното по
делото гр.д. №593/2012 г. по описа на ВдРС, че въз основа на заявление по реда
на чл.410 ГПК срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Установява се от приобщеното по
делото копие на изпълнително дело № 201272204002847 по описа на ЧСИ Г. *** с
район на действие ВРОС с рег. № 722 на КЧСИ, че въз основа на издадения по
гр.д. №593/2012 г. по описа на ВдРС изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело от взискателя „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД на 29.11.2012 г., както и, че по
делото не са извършвани същински изпълнителни действия, поради което и с
постановление от 06.03.2017 г. делото е прекратено като преемирано.
От приобщеното по делото
изпълнително дело № 20198980401357 по описа на ЧСИ С. *** с рег. № 898 на КЧСИ
с район на действие ВдОС, че ответникът по делото в качеството си на цесионер
по договор за цесия между него и „
Транзакт Юръп“ ЕАД / с предишно наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД/ на
25.09.2019 г. е отправил както искане за
образуване на изпълнително дело въз основа на издадения по гр.д. №593/2012 г.
по описа на ВдРС изпълнителен лист, така и за предприемане на действия, които
обезпечават събирането на задължението, чрез налагане на запори върху движими
вещи и вземания на длъжника, както и възбрани върху недвижими имоти и налагане
на запор на открити банкови сметки на длъжника. Установява се по изпълнителното
дело, че ответникът е отправил искане делото да бъде изпратено на ЧСИ Т.*** с
район на действие ПлОС за продължаване на действията по изпълнителното
производство. Видно е, че след получаването му същото е продължило под №
20198150403261 по описа на ЧСИ Т.***. Установява се от изпълнителното дело, че
на: 21.01.2020 г. ЧСИ е изпратила запорно съобщение до „Еспресбанк“ АД за
налагане на запор на сметката на ищеца; че на 31.01.2020 г. е вписана възбрана
на собствен на ищеца недвижим имот.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
С оглед наведените
твърдения в ИМ съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК. Искът
по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната
незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за
предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу
него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и
взискателят в изпълнителното производство.
По допустимостта:
Съдът следи служебно за правният интерес от предявения
отрицателен установителен иск. Ищецът
основава иска си на обстоятелства, настъпили след приключване на гражданското
дело, по което е издадено изпълнителното основание, следователно допустимостта
на същия произтича от разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в
изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по
изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния
установителен иск би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК. С оглед на изложените в исковата молба
твърдения, че вземането е погасено по давност след издаване на изпълнителния
лист срещу длъжника съдът намира, че ищецът има правен интерес да води
настоящия иск за сумите, присъдени с издадения изпълнителен лист.
По отношение на основателността на иска:
Ищецът носи доказателствената
тежест да докаже, че е налице висящо изпълнение срещу него, образувано от
ответника, за процесната сума, че е налице новонастъпил /след приключване на г
ч.гр.д. №593/2012 г. по описа на ВдРС / факт с правопогасяващ ефект за
задълженията по изпълнителното дело.
В случая ищецът твърди, че е налице
новонастъпил юридически факт - изтекла погасителна давност, след издаване на
изпълнителния лист по цитираното гражданско дело, поради неизпълнение от страна
на кредитора.
В случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи собствените
си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на юридически факти
водещи до спиране и прекъсване на давността.
По делото не е спорно, че гр.д. №593/2012 г.
по описа на ВдРС е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз
основа на които е образувано изпълнително дело № 201272204002847 по описа на
ЧСИ Г. *** с район на действие ВРОС с рег. № 722 на КЧСИ, по което не са
извършвани същински изпълнителни действия, поради което и с постановление от
06.03.2017 г. същото е прекратено като преемирано.
Установява се от приложените по делото
доказателства, че изпълнително дело № 20198980401357 по описа на ЧСИ С. *** с
рег. № 898 на КЧСИ с район на действие ВдОС ответникът по делото в качеството
си на цесионер по договор за цесия между него и „Транзакт Юръп“ ЕАД / с предишно наименование
„ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД/ на 25.09.2019 г. е отправил както искане за образуване на изпълнително
дело въз основа на издадения по гр.д. №593/2012 г. по описа на ВдРС
изпълнителен лист, така и за предприемане на действия, които обезпечават
събирането на задължението, чрез налагане на запори върху движими вещи и
вземания на длъжника, както и възбрани върху недвижими имоти и налагане на
запор на открити банкови сметки на длъжника. Видно е и, че по изпълнителното
дело ответникът е отправил искане делото да бъде изпратено на ЧСИ Т.*** с район
на действие ПлОС за продължаване на действията по изпълнителното производство.
Видно е, че след получаването му същото е продължило под № 20198150403261 по
описа на ЧСИ Т.***. Установява се от изпълнителното дело, че на: 21.01.2020 г.
ЧСИ е изпратила запорно съобщение до „Еспресбанк“ АД за налагане на запор на
сметката на ищеца; че на 31.01.2020 г. е вписана възбрана на собствен на ищеца
недвижим имот.
Спорно по делото е въпросът,
отнасящ до протичането на давностния срок за събиране на вземането, вкл. в
рамките на изпълнителното производство обуславящ погасяване правото на
взискателя да иска принудително събиране на вземането, респ. настъпвали ли са
факти обуславящи неговото спиране или прекъсване.
В настоящия случай за погасяване на вземането
на длъжника следва да се приложи петгодишна погасителна давност, считано от датата влизане в сила на заповедта за изпълнение по
гр.д. № 593/2012 г. по описа на ВдРС. Следователно от 11.05.2012 г. е започнала
да тече петгодишна давност, в рамките на която кредиторът е могъл да събере
вземането си, без риск от противопоставяне на възражение за погасяване правото
му на принудително изпълнение. Преценката на съда относно настъпване на
твърдяните факти е обвързана от задължителното тълкуване дадено в т. 10 на ТР №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС касаещо приложението на института на давността
в изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва с
образуването на изп. дело на основание чл. 116, б.
"в" ЗЗД и многократно с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ независимо дали изпълнителното действие е предприето по
молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител.
Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото образуване и съществуване
на изпълнителното производство, а с извършените по него принудителни действия.
Като действия по изпълнението водещи и до прекъсване на давността са изброени
неизчерпателно- запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат характер на
такива- образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване
имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване
на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с това, в рамките на
изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като взискателят
има възможност да избере да действа или не, като изрично е отменено
разрешението дадено с ППВС 3/1980 г.
Доколкото обаче съществува колизия между
двете разрешения по ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, по отношение на въпроса спира ли изпълнителното производство теченето на
погасителна давност на вземането, следва да се отговори и дали се ползва с обратно
действие тълкувателното решение или
действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна
сигурност и предвидимост следва да се приеме, че на последващата промяна на
тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие,
доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с
едно предходно дадено. Установеното с новото ТР тълкуване на правната
норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е
отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива,
които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване
на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР,
което е било действащо към момента на настъпването на последиците – така
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 IV г. о. на ВКС.
Доколкото изпълнителното производство е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното
тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между
страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение
26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От
горното следва, че с подаването на молбата от 29.11.2012 г. за образуване на изпълнително дело взискателят е прекъснал
теченето на давностния срок, като същият е спрян, ако изпълнителното дело е висящо до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че
предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва
да тече давност по материалното правоотношение.
От друга страна обаче по дело № 201272204002847 по описа на ЧСИ Г. *** с район на действие ВРОС
с рег. № 722 на КЧСИ не са
извършвани същински изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело, поради което и е настъпила перемпция,
респективно изпълнителното производство е прекратено по право, считано на 29.11.2014 г. без
да има правно значение обстоятелството дали съдебният изпълнител ще се
произнесе с нарочно постановление за това или не. Приема се, че актът му има
само констативно, но не и правопораждащо действие. Следователно, с изтичане на
двугодишния срок от последно извършеното действие по изпълнението,
изпълнителното производство се счита за прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, защото в рамките на него, взискателят е бездействал спрямо
този длъжник.
От прекратяване на
изпълнителното дело - 29.11.2014 г. започва
да тече нова петгодишна погасителна давност.
Същата е прекъсната
на 25.09.2019
г. когато е подадена молба за образуване
на изпълнително дело№ 201272204002847 по описа на ЧСИ Г. *** с район на действие ВРОС с
рег. № 722 на КЧСИ, тъй като в същата взискателят е посочил конкретни
изпълнителни способи, които да предприеме съдебният изпълнител, т.е налице е
възлагане по чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ. Възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е
действие водещо до прекъсване на давността/ в
т. с.
освен мотивите на ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, и - р- №
451/29.03.2016 г., по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и р-
№ 28.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС. Не е необходимо и
предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния
способ да е предприето и да е задължително успешно, за да се счита давността
прекъсната. Достатъчно е изпълнителният способ да е поискан и възложен от взискателя на ЧСИ.
С оглед на изложеното съдът приема, че от 25.09.2019 г. е
започнала да тече нова погасителна давност, която отново е прекъсната на 31.01.2020 г., когато е
вписана възбрана на собствен на ищеца недвижим имот.
Доколкото към датата на подаване
на ИМ -14.05.2020 г. давността по отношение на вземането не е изтекла, то и предявеният от ищеца отрицателен
установителен иск, който се основава на твърдение за погасяване на вземането на
взискателя, поради изтичане на погасителната давност се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.К.М. ЕГН **********, с адрес *** срещу „А.Б.Б.“ ООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес *** иск правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми, а
именно: сума от 415 лв. - главница, ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от 12.03.2012 г. - датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски, в размер на
125 лв., от които - 25 лв. за държавна такса и 100 лв. за адвокатско
възнаграждение, за които суми е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело
№593/2012 г. на РС Видин, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение на вземанията, които са предмет на образуваното изпълнително дело
№20198150403261, по описа на ЧСИ Т.***, рег. №815, с район на действие - ОС
Плевен, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: