Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 21. 12. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на тринадесети
декември през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 5472
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от „В.П.“ ЕООД *** против С.В.П. ***. В молбата се
твърди, че
ищцовото дружество е депозирало пред Плевенския районен
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 от ГПК срещу ответницата, като е било образувано ч. гр. дело № 707/ 2018 год. Твърди
се, че в законоустановения срок е постъпило възражение от страна на ответницата срещу издадената заповед за изпълнение, поради което за
ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Твърди се, че въз основа на сключен договор
за далекосъобщителни услуги от дата 10. 09. 2014 год.,
с индивидуален клиентски номер на договора ***, между ответницата
С.В.П. и „***” ЕАД, е била издадена фактура № **********/ 01. 02. 2015 год., за
отчетен период от 01. 01. 2015 год. до 31. 01. 2015 год., с
краен срок за плащане 19. 02. 2015 год., с обща
сума за плащане в размер на 359, 92 лв. Твърди се, че на основание чл. 86 във вр. с чл.
79 от ЗЗД върху главницата по представената фактура
е била начислена мораторна лихва за забава в размер на 106, 42
лв. за периода от 20. 02. 2015 год. до 18. 01. 2018 год. Твърди се, че цената на иска представлява
сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по
първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен
периодът й /иск по чл. 86
ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в
производството- цесионерът по втория договор /заявител
по чл.410 ГПК/. Твърди се, че съгласно чл. 110 от ОУ на телекомуникационния
оператор, които потребителят е приел, видно от страница втора от договора:
„Ползваните услуги се отчитат месечно и се заплащат въз основа на фактура,
издавана ежемесечно на определена от *** дата, за която *** информира абоната
при сключването на индивидуалният договор. За формиране на финансовите
задължения на абонатите/потребителите се използват единствено записите от
системите за таксуване на услугите на ***.“ Твърди се, че поради неизпълнение
на задълженията на потребителя по договора и общите условия към него, на основание
чл. 81.2 във вр. с чл.81 във вр. с чл. 74.2. б. „в” от ОУ договорът между
ответника и „***” ЕАД е бил прекратен едностранно от доставчика като на И.А.В.
е начислено обезщетение за претърпени вреди от страна на мобилния оператор, изразяващи
се в пропуснати ползи. Твърди се, че съгласно цитираните по-горе членове от
общите условия потребителят се е задължил да отговаря за всички претърпени
преки и непосредствени вреди, претърпени от „***” ЕАД поради действия или
бездействия на абоната. Твърди се, че неизпълнението на потребителя да
заплаща дължимите суми по фактура в 18-дневен срок от издаването й е
предпоставило прекратяването на договора, респ.
неполучаването на дължими суми по абонаментни месечни планове от страна на
мобилния оператор. Твърди се, че
ищцовото дружество предявява исковата си претенция въз основа на договор за
цесия от дата 20. 02. 2017 год. с
прехвърлител на вземанията ”***“ ООД, което дружество от своя страна е цесионер
и собственик на вземания по договор за цесия от 29. 05. 2015 год.
с прехвърлител на вземания „***” ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги,
допълнителни споразумения към него и начислени неустойки по него. Твърди се, че
„В.П.” ЕООД е встъпило в правата си на кредитор въз основа на
валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и
в настоящото производство е ищец по установителния иск. Твърди се, че ищецът е придобил права върху цедираните вземания,
ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви,
договорни неустойки, ако има такива и други. Твърди
се, че с уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „***“ ООД, дружеството е уведомило ответницата от името на мобилния оператор за цесията от 29. 05. 2015 год. и от
свое име, в качеството си на цедент от 20. 02. 2017 год. В заключение
ищцовото дружество моли съда да признае за установено вземането му към ответницата
за сумата от 359, 92 лв., представляваща главница за потребена и незаплатена
далекосъобщителна услуга по фактура № **********/ 01. 02. 2015 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените
деловодни разноски.
С
допълнителна молба от 17. 08. 2018 год. ищецът е уточнил, че не претендира
мораторна лихва по делото.
Ответницата
ангажира становище, че исковата молба е основателна.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
707/ 2018 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим,
тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз
основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и
е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, искът е основателен.
Вземането на ищеца „В.П.“
ЕООД *** произтича от сключен договор за далекосъобщителни
услуги от дата 10. 09. 2014 год. и договори за цесия от 29. 05. 2015 год. и от 20. 02. 2017 год. В
изпълнение на първия договор цедентът „***” ЕАД е издавал ежемесечно на ответницата фактура за предоставените
и ползувани от абоната услуги. Основното задължение на ответницата е било да
заплаща стойността на тези услуги в уговорените срокове, но същото не е било
изпълнено. Общата стойност на ползваните и неплатени услуги възлиза на сумата
от 359, 92 лв. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл. 154 ал. 1 от ГПК/ в настоящото производство ищецът следва да докаже
наличието на вземане спрямо ответницата за сумите, посочени в исковата молба. Това е сторено по надлежния ред,
като ищцовото дружество е провело пряко и пълно доказване на твърдените от него
факти.
В
заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
следва да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи
на ищцовото дружество процесната сума.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното
производство деловодни разноски в размер на 205, 00 лв., както и направените в
настоящия процес деловодни разноски в размер на 325, 00 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата С.В.П. ***, ЕГН **********,
че същата дължи на ищеца „В.П.”
ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
сумата от 359, 92 лв., представляваща главница за потребена
и незаплатена далекосъобщителна услуга по фактура № **********/ 01. 02. 2015 год., ведно със законната лихва, считано от 29. 01. 2018 год.
до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА С.В.П. ***, ЕГН **********, да заплати на „В.П.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 205, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА С.В.П. ***, ЕГН **********,
да заплати на „В.П.”
ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
сумата от 325, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: