№ 718
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300502452 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Витоша“ №89б, чрез пълномощника му по
делото адв. С.М., против Решение №260145 от 26.07.2021г., постановено по
гр.д. №1293/2020г. по описа на Районен съд- Карлово, с което е бил
отхвърлен предявения от дружеството против ИВ. В. В. от гр. Сопот, ж.к.
***, ЕГН **********, иск за заплащане на сумата от 1274,45 лв.,
представляваща регресно вземане за платено обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за причинени вреди на лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № ***, в резултат на ПТП, настъпило на 17.01.2017г. в
гр.Сопот, на бул. „И. Вазов“ пред №40, причинено от ответника при
управление на лек автомобил „Мазда 6“ с рег. №***, при което ответникът
е бил неправоспособен и е напуснал мястото на произшествието преди
идването на органите за контрол на движението по пътищата, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба- 11.09.2020г. до окончателното й заплащане, и сумата от 388,36
1
лв.- лихва за забава за периода 11.09.2017г.-11.09.2020г. В жалбата се
излагат доводи за неправилност на решението, като се иска отмяната му
и постановяване на ново решение за уважаване на предявените искове.
Ответната страна по жалбата- ИВ. В. В. от гр. Сопот, ж.к. ***,
ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. Г.Г., в писмен
отговор оспорва същата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от
въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение
на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като
инстанция по същество, се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно
основание чл.500, ал.1, т.3 и ал.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът е изложил твърдения, че на 17.01.2017г. в гр. Сопот, на
бул. „И. Вазов” срещу №40, при управление на МПС- лек автомобил
„Мазда 6“ с рег. №***, за който е била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество, ответникът
И.В. е допуснал нарушения на правилата за движение и е причинил
ПТП, в резултат на което са настъпили материални щети по лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***. С отговора на исковата молба
ответникът е оспорил факта при настъпването на ПТП да е управлявал
лекия автомобил „Мазда 6“ с рег. №*** и е изложил твърдения, че
автомобилът е бил управляван от неговия брат М. В., като върху този
2
факт се е концентрирал и спорът по делото.
От представения по делото протокол за ПТП, съставен от служител
на РПУ- Карлово- св. Б.Н., се установява, че на 17.01.2017г., около 11
ч., в гр. Сопот, на бул. „И. Вазов” срещу №40, е настъпило ПТП между
лек автомобил „Мазда 6“ с рег. №***, управляван от ответника ИВ. В. В.,
и лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, управляван от Б.А.Д.. В
протокола, подписан без възражения от двамата водачи, е прието, че
виновен за произшествието е ответникът И.В., който се е движил с
несъобразена с пътните условия скорост по заснежена и хлъзгава пътна
настилка, губи контрол над автомобила и блъска паркирания лек
автомобил „Мерцедес“, който от удара се премества и блъска друго
пътно превозно средство. В протокола е отразено, че ответникът е
неправоспособен за управление на МПС. Така съставеният протокол
представлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК,
съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по установените
форми и ред, и същият се ползва с доказателствена стойност за
изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
По делото е разпитан като свидетел и полицейският служител,
съставил протокола за ПТП- Б.Н., от показанията на който се установява,
че при посещението на мястото на произшествието е получил
информация от свои колеги от участък- Сопот, които са подали сигнала,
че са спрели ответника И.В. при избутване на автомобила „Мазда 6“ по
ул. „Христо Ботев“. В близост до мястото на ПТП имало и двама
очевидци на инцидента, с които свидетелят Н. разговарял и те посочили
ответника И.В. като водач на автомобила, причинил ПТП. Св. Н. е
категоричен, че 5-10 минути преди това се разминали с лекия
автомобил „Мазда 6“ , като същият бил управляван от ответника И.В..
По- късно се появил братът на ответника- М. В., който заявил, че е
управлявал автомобила и е бил до болнично заведение.
За установяване на твърденията на ответника, че не е управлявал
автомобила „Мазда 6“, причинил пътно- транспортното произшествие, по
делото са били разпитани като свидетели неговият брат М. В. и неговата
майка Б. В.а, която е собственик на автомобила. В показанията си св. М.
В. твърди, че той е управлявал автомобила при настъпване на процесното
3
ПТП, като е отивал да вземе брат си. След инцидента слязъл от
автомобила и отишъл да се измие, като брат му, който дошъл на
местопроизшествието, избутал автомобила, тъй като затруднявал
движението. В показанията си св. Б. В.а твърди, че синът й М. е
поискал ключовете на колата, за да отиде и прибере брат си И. от
центъра на града, като след около половин- един час М. й се обадил, че
се е ударил с колата. На следващия ден свидетелката разговаряла и със
сина си И., който й споделил, че му е направен акт, но не е карал
колата при инцидента, а заедно с няколко момчета са я преместили, за
да не е на пешеходната пътека.
От представеното по делото заверено копие от влязло в сила
решение на Районен съд- Карлово, постановено по НАХД №130/2017г., се
установява, че със същото е било отменено наказателно постановление от
03.02.2017г., издадено от началника на РУ на МВР- Карлово, с което по
повод на процесния инцидент на ответника ИВ. В. В. са били наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и
„глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца на основание чл.175, ал.2, т.5 от ЗДвП за нарушение
на чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП. За да постанови този резултат, съдът е
приел след анализ на събраните по делото доказателства, че при
процесния инцидент жалбоподателят ИВ. В. В. не е управлявал лекия
автомобил „Мазда 6“.
При съвкупната преценка на така събраните по делото доказателства
настоящият състав на съда намира, че от същите би могъл да бъде
направен извод, че при настъпване на процесното ПТП лекият автомобил
„Мазда 6“ е бил управляван от ответника И.В., в какъвто смисъл са
твърденията на ищцовата страна. Пряко доказателство за този факт са
показанията на св. Б.Н., който е категоричен, че малко преди настъпване
на ПТП се е разминал с посочения автомобил, като същият е бил
управляван от ответника И.В., а на мястото на инцидента е разговарял с
очевидци, които са посочили ответника като водач на автомобила.
Показанията на св. Н. са обективни и безпристрастни, тъй като той не е
заинтересован по никакъв начин от изхода на делото, поради което няма
основание да не се кредитират. В подкрепа на извода, че именно
4
ответникът е управлявал автомобила е и фактът, че той е подписал без
възражения съставения протокол за ПТП, в който е отразено това
обстоятелство. Не могат да бъдат кредитирани показанията на
свидетелите М. В. и Б. В.а, които твърдят, че автомобилът е бил
управляван от св. М. В.. Посочените свидетели са съответно брат и
майка на ответника, поради което и съгласно разпоредбата на чл.172 от
ГПК показанията им следва да се преценяват с оглед всички други данни
по делото, като се отчете заинтересоваността им от изхода му предвид
близката им родствена връзка с ответника. В случая твърденията на
посочените свидетели не се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства, а именно- от показанията на св. Н., които са категорични
относно спорния по делото факт. Неоснователно е позоваването от страна
на ответника на влязлото в сила решение на Районен съд- Карлово,
постановено по НАХД №130/2017г., с което е било отменено издаденото
срещу него наказателно постановление. Това решение е постановено в
производство по ЗАНН по обжалване на наказателно постановление, като
мотивите му, в които се съдържат фактическите и правни изводи на
съда и преценката на събраните по делото доказателства, не се ползват с
доказателствена стойност в настоящото производство, а в същото всяка от
страните следва да докаже твърденията си чрез ангажиране на
съответните допустими и относими доказателства. Предвид горното и
доколкото от събраните в настоящото производство доказателства се
налага изводът, че ответникът е управлявал процесния автомобил, то
възраженията му в обратен смисъл са неоснователни.
Не се спори по делото, а и от представената застрахователна
полица се установява, че за лекия автомобил „Мазда 6”, управляван от
ответника И.В., към датата на ПТП е бил сключен валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност” с ищцовото дружество. От
приложените писмени доказателства е видно и че по искане на
собственика увредения при процесното ПТП автомобил „Мерцедес“ с
рег. № *** „Дибат“ЕООД в ищцовото дружество е била образувана
преписка по щетата. След извършения оглед и оценка на щетите на
дружеството е било заплатено застрахователно обезщетение в размер на
1274,45 лв.
5
По делото няма спор между страните, а и с определение на
първоинстанционния съд е отделено като безспорно, че при процесното
ПТП на лекия автомобил „Мерцедес“ с рег. № *** са били причинени
имуществени вреди на претендираната в исковата молба стойност, които
са били заплатени от ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбите на чл.500, ал.1, т.3 и ал.2 от КЗ
застрахователят има право да получи платеното обезщетение, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътно-
транспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движението по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието
от тях е задължително по закон, както и от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство. По
настоящото дело от представените по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че ответникът И.В. при управление на МПС, за
което е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” с ищцовото дружество, е нарушил правилата за движение
по ЗДвП и виновно е причинил имуществени вреди на трето лице.
Установява се и че ищцовото дружество, в качеството си на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, е
обезщетило увреденото лице за причинените по автомобила му повреди
от ответника. Видно от съставения протокол за ПТП, към датата на
произшествието ответникът не е притежавал правоспособност за
управление на МПС, който факт не е оспорен от него. При така
установените по делото обстоятелства съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.500, ал.2 от КЗ за ангажиране на регресната
отговорност на ответника спрямо ищцовото дружество за заплатените от
последното застрахователни обезщетения, тъй като ответникът е
управлявал МПС, без да притежава правоспособност за това. Посочената
претенция е основателна и съгласно чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. От
показанията на св. Б.Н. се установява, че след ПТП ответникът е
напуснал мястото на произшествието, избутвайки автомобила, и е бил
спрян на друга улица. Доколкото ответникът е бил неправоспособен, то
в случая посещаването на произшествието от органите за контрол на
движението по пътищата е било задължително съгласно разпоредбата на
6
чл.125, т.5 от ЗДвП. Ето защо съдът намира, че регресният иск на
застрахователя е основателен и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска-
11.09.2020г. до окончателното й заплащане.
По отношение на акцесорната претенция за заплащане на мораторна
лихва съдът приема следното:
Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора. По делото са приложени две регресни покана до ответника за
заплащане на дължимата сума, изпратени му от ищцовото дружество,
връчени му съответно на 19.02.2017г. и 14.06.2017г., откогато ответникът
е поставен в забава съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД и дължи обезщетение на
ищеца до датата на подаване на исковата молба. От заключението на
приетата съдебно- счетоводна експертиза се установява, че размерът на
обезщетението за забава върху главница от 1274,45 лв. за претендирания
в исковата молба период 11.09.2017г.-11.09.2020г., възлиза на 388,36 лв.
Ето защо предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава следва
да бъде уважен изцяло в предявения му размер.
По така изложените съображения обжалваното решение, с което
исковете са отхвърлени, следва да бъде отменено, като вместо него се
постанови ново решение за уважаването им.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза
на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за първата инстанция в размер на 704,25 лв. и за
въззивната инстанция в размер на 465,68 лв. съгласно представените
списъци или общо сумата от 1169,93 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260145 от 26.07.2021г., постановено по гр.д.
№1293/2020г. по описа на Районен съд- Карлово, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ИВ. В. В. от гр. Сопот, ж.к. ***, ЕГН **********, да
7
заплати на ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ №89б, сумата
от 1274,45 лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинени вреди на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, в резултат на ПТП, настъпило на
17.01.2017г. в гр.Сопот, на бул. „И. Вазов“ пред №40, причинено от
ответника при управление на лек автомобил „Мазда 6“ с рег. №***, при
което ответникът е бил неправоспособен и е напуснал мястото на
произшествието преди идването на органите за контрол на движението по
пътищата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба- 11.09.2020г. до окончателното й заплащане;
сумата от 388,36 лв.- лихва за забава за периода 11.09.2017г.-11.09.2020г.
и сумата от 1169,93 лв.- разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8