Решение по дело №329/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Кали 85“ ЕООД гр. Ракитово чрез управителя срещу Решение № 2/25.01.2024 г., постановено по НАХД № 223/2023 г., по описа на Районен съд – гр. Велинград, с което е потвърдено наказателно постановление № 13-2300196/30.06.2023 г., издадено от директора на ДИТ – гр. Пазарджик /НП/, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на касатора е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лева.

В касационната жалба се релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон.

Ответникът по касационната жалба – директора на Д"ИТ"-гр. Пазарджик редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В представено писмено становище, моли съда да отхвърли касационната жалба като необоснована и недоказана. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик намира оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Установена е следната фактическа обстановка:

На 14.03.2023г била извършена съвместна проверка от служители на РДГ Пазарджик, полицейски служители и ДИТ - в м. Блатца, отдел 239и на ДГС-Ракитово, в който е възложена дърводобивна дейност на „КАЛИ-85“ ЕООД“ ( с Договор Рег. № Д-21-190/21.12.2022г. При проверката служителите на РДГПазарджик, установили в отдела лицата А. Ф. и И. А. да извършват дърводобив, извличайки с коне дървени секции на временен склад. За това обстоятелство те съставят констативен протокол (№1/14.03.2023г. Докато горските проверят и товарен автомобил и се върнат на мястото със служители на ДИТ, лицата Ф. и А. напуснали отдела. Служителите на РДГ и ДИТ застигнали А. и последния им обяснил, че Ф. работят за фирма „КАЛИ-85“ ЕООД и уговорката им е била с Щ.– съпруг на управителя на фирмата. А. насочил проверяващите, че Ф. е отишъл в обор, на около километър от отдела, където те го установили да прибира конете. Смутен от проверяващите, Ф. се представил пред служител на ДИТ като А. Ф. и му обяснил,, че от два-три дни работи за „КАЛИ-85“, без да е подписал трудов договор, като му плащат по 20 лв. за кубичен метър дърва. Служителят на ДИТ описал тези твърдения в бланка на декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, но Ф. отказвал да я подпише, като се скрил в гората. След проверката, на 05.04.2023г. на „КАЛИ-85“ ЕООД е съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ, на база на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Съгласно чл. 1, ал. 2, вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като трудовият договор се сключва в писмена форма. Съгласно чл. 414, ал. 3, предл. първо от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.

Анализът на посочените разпоредби води до извод, че отговорността по чл. 414, ал. 3 от КТ е само за лице, което има качеството на работодател, а за осъществяване на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на касационния жалбоподател е необходимо наличие на трудово правоотношение между страните, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма. В производството пред районния съд са установени всички елементи на правоотношението между „Кали-85“ ЕООД гр. Ракитово и А. Ф. от които може да бъде направен несъмнен извод, че е налице такова с характер на трудово.

Формирането на извод за наличие на трудово правоотношение следва да бъде направено след преценка на фактите: налице ли е организация на работа от работодателя, с негови машини и съоръжения, инструменти и работно облекло, технологичен процес, ръководен от негов специалист (технически ръководител), работно време и почивки, като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и организация на работния процес. Наличието на елементи на трудово правоотношение се доказват от събраните доказателства. Противно на изложеното в касационната жалба, от събраните от инстанцията по същество доказателства, включително писмена декларация Ф./макар и неподписана от него, но изготвена под негова диктовка/, се установява, че лицето е работило за касационния жалбоподател, като отношенията между тях разкриват особеностите на престиране на работна сила по трудово правоотношение. Налице са достатъчно преки доказателства, че Ф. е полагал труд при всички елементи на трудово правоотношение.

Първоначалните данни по делото са били, че труд е полаган от А. М. Ф., но впоследствие проверяващите установяват, че това лице е скрило самоличността си и всъщност се касае за А. М. Ф..

Без всякакво значение е мястото, където Ф. е установен от проверяващите, след като се установява, че е избягал от временния склад за дърводобив при пристигането на служители на РДГ Пазарджик и е установен впоследствие на друго място. Мотивите на РС в тази насока са подробни и задълбочени и касационната инстанция препраща към тях на основание чл. 221 ал.2 от АПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници по трудово правоотношение. Следователно, работодател е всяко лице, което наема работници по трудово правоотношение. Както се посочи по-горе безспорно е установено, че А. Ф. е нает от „Кали-85“ ЕООД гр. Ракитово като работник на обекта при определено работно време и срещу договорено месечно трудово възнаграждение, т. е. в условията на трудово правоотношение.

След като между касатора, в качеството му на работодател, и А. Ф., в качеството му на работник, е възникнало трудово правоотношение, съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ същото следва да бъде оформено в писмен трудов договор преди постъпването на работника на работа. Като не е сторил това касационният жалбоподател е осъществил състава на нарушението, за което му е наложено административно наказание "имуществена санкция". Въззивният съд правилно е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, съответно правилно АНО е приложил санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ.

При вярно установена фактическа обстановка, контролираният съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Настоящия съдебен състав се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не намира за необходимо да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

Първоинстанционният съд не е допуснал и твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/25.01.2024 г., постановено по НАХД № 223/2023 г., по описа на Районен съд – гр. Велинград.

ОСЪЖДА „Кали 85“ ЕООД гр. Ракитово да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Пазарджик сумата от 80 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.