№ 2563
гр. Варна , 19.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503305 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 279811/16.11.2020г. по описа на ВРС от „Свети
Свети Константин и Елена Холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез
пълномищника му адв. К.Ж., със съдебен адрес гр. ********** срещу определение №
262217/19.10.2020г. по гр. д. № 6803/2020г. по описа на ВРС, XХIV-ти състав, с което е
прекратено производството по делото.
Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва приетото от съда, че едва с молба от 14.09.2020г. е уведомило
съда, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като твърди
това да е станало на 16.07.2020г. Намира, че за допустимостта на иска по чл.422 от ГПК е
необходимо да е налице пълен идентитетн на заявените претенции с тезо по заповедното
произвоство. Излага също, че пре липса на договор, отношеиняат във връзка с разходите,
поддържането и подобряванетона сградата и комплекса следва асе уредят между този, които
ги извършва и този, в чиято полза се извършват. Отправеното искане е за отмяна на
обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на процесуалните действия.
С обжалвания съдебен акт е прекратено производството по делото поради
недопустимост на предявения иск, поради което не следва да се връчва препис от частната
жалба на насрещната страна, на основание чл. 130, изр. второ от ГПК.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество, а разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Производството по гр. д. № 6803/2020г. по описа на ВРС е образувано по подадена от
„Свети Свети Константин И Елена Холдинг“ АД срещу И.А. искове по реда на чл. 422 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС за установяване в отношенията между страните дължимостта на
сумата от 442, 12 лв., претендирана като такса за управление и поддръжка на общите части
за 2017г. на сграда „Хармония 2“, попадаща в жилищен комплекс от затворен тип, находяща
се в гр. Варна, к.к*******“, за времето от 10.10.2017г. до 31.12.2017г. и сумата от 1 944, 25
лв., претендирана като такса за управление и поддръжка на общите части за 2018г. на
1
същата сграда, произтичащи от решение на ОС на ЕС от 24.11.2016г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №
733/11.02.2020г. за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. №
1015/2020г. на Районен съд – Варна.
В исковата и уточняващите молби се поддържа, че ответникът, който е собственик на
самостоятелен обект в жилищния комплекс, не е изпълнил решение на ОС на ЕС от
24.11.2016г., съобразно което дължи такса в размер на 8 евро на кв.м. за поддръжка и
управление на общите части в сградата. Ищецът излага, че не е управител на ЕС, а е
извършвал поддръжка и управление на общите части в сградата въз основа на договори със
собствениците, измежду които не е ответникът, който е отказал сключването на такъв.
С обжалваното определение е прекратено производството по делото, като
първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е активно процесуално легитимиран да
иска изълнение на решение на Етажната собственост.
Настоящият съдебен състав не споделя изложените мотиви на първинстанционния
съд относно недодустимост на предявените искове, поради следните съображения:
Вземането на ищеца произтича от влязло в законна сила решение на ОС на Етажната
собственост, с което е решено да се потвърди досега действащата такса, а именно 8 евро на
кв.м. на база общата площ на всеки самостоятелен обект, за управление и поддръжка на
общите части на сградата и която следва да бъде заплащана от всеки собственик ежегодно,
до 30 януари на съответната година, за която таксата се дължи. Взето решение има характир
на многостранна сделка и с него е договорено таксата за управление и поддръжка да се
заплаща в полза на трето лице – инвеститор, което изпълнява функциите по управление и
поддръжка. Неоправдано е тази такса да се заплаща на Етажната собственост, след което
последната да я предава на лицето, сторило разходи за посочените по –горе дейности.
Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното
определение следва да бъде отменено.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на „Свети Свети Константин и Елена Холдинг“ АД,
определение № 262217/19.10.2020г. по гр. д. № 6803/2020г. по описа на ВРС, XХIV-ти
състав, с което е прекратено производството по делото и ВРЪЩА делото за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено мнение на съдия Дрингова
Не съм съгласна със становището на мнозинството на съдебния състав относно
основателността на частната жалба по следните съображения:
Активната процесуална легитимация на ищеца, като абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск, следва от принадлежността на
твърдяното потестативно право. В случая, предявената искова претенция е основана на
твърдения за наличие на парично вземане на жалбоподателя от ответника по иска,
възникнало въз основа на решение на Общото събрание на Етажната собственост. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗУЕС и чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, активно процесуално легимиран да предявява искове
за изпълнение на решение на ОС на ЕС е управителят на ЕС, респ. председателят на УС. В
конкретния случай ищецът изрично заявява, че не е управител на ЕС, следователно същият
не разполага с право на иск. Установеното обуславя извод за недопустимост на предявения
иск, поради което производстното по делото следва да бъде прекратено на осн. чл.130 от
ГПК.
По изложените съображения намирам жалба вх. № 15561/11.12.2018г. за
неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
окр.с-я Иванка Дрингова:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3