Присъда по дело №1416/2017 на Районен съд - Дупница

Мотиви по присъда № //26.01.2018 г. по НОХД № 1416/17 г. по описа на РС гр. Дупница.

Проведена е процедура по реда на глава ХХVII от НПК чл. 371, т. 1 от НПК.

Районна прокуратура гр. Дупница е повдигнала обвинение против  Е.В.Е., роден на ***г***, българин, българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ, с ЕГН **********,  за това, че в периода от 28.04.2017г. до 27.06.2017г. в гр.Дупница, обл. Кюстенлил, в апартамент в , ж.к. „***” бл.3, ап.23, е държал огнестрелно оръжие – 1бр. пистолет „***” 19 С, кал. 9 х 19мм. с № HWG360 и 45бр. боеприпаси за него, без да има за това надлежно разрешение, като така е осъществил състава на престъплението по чл.339, ал.1 от НК.

В съдебно заседание участващият представител на Районна прокуратура -гр. Дупница поддържа повдигнатото срещу подсъдимия Е.В.Е. обвинение, счита че то е доказано по безспорен и категоричен начин. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание при смекчаващи вината обстоятелства.

Подсъдимият Е. е представляван в процеса от надлежно упълномощен защитник - адв. В.С.. В пледоарията си  адв. С. излага доводи за невиновността на своя доверител,   като моли да бъди оправдан.

Подсъдимият Е.  е дал обяснение на досъдебното производство.

Съдът, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Е.В.Е. е роден на ***г***, българин, българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ, с ЕГН **********.

Подсъдимият Е. притежавал  разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси под № 20160252173, същото се отнасяло  за късо огнестрелно оръжие –пистолет „***“ 19 С, кал. 9 мм., което подсъдимия съхранявал  в гр. Дупница, в апартамент в ж.к. „***“ бл. 3, ап. 23. Разрешителното било валидно до 28.04.2017 г.  В тази връзка служител в служба КОС при РУ Дупница установил на 23.06.2017 г., че разрешителното за оръжие е невалидно. Свързал се с подсъдимия и го уведомил, че следва да поднови документите си. След няколко дни отново му позвънели, като обаждането е било направено от колегата му Събева, която го предупредила, че ако не предприеме процедура  по подновяване на разрешителното, ще бъде сезирана прокуратурата, при което подсъдимия обещал да предприеме действия по подаване на документи за продължаване на срока на разрешителното. При това обаждане подсъдимия отворил касата, в която било съхранявано оръжието, видял че срока на валидност на разрешителното за съхраняването му е изтекъл решил да го занесе в РУ гр. Дупница. След второто обаждане на Събева,  на 27.06.2017 г. св. С. изготвил докладна записка до Началника на РУ гр. Дупница за установеното нарушение извършено от Е.Е., въз основа на която е образувано досъдебното производство.  На 29.06.2017 г. подсъдимия Е. отишъл в сградата на РУ гр. Дупница и предал оръжието, ведно с , 1 бр. пълнител и 45 бр. боеприпаси за него, както и Разрешение № 20160252173, валидно до 28.04.2016 г., което обстоятелство е отразено в Приемо-предавателен протокол от 29.06.2017 г.

Видно от приложените по делото доказателства подсъдимия е закупил късоцевно огнестрелно оръжие през 2006 г. за което през 2006г., 2009г. и 2012 г. е получавал разрешение за съхранение, носене и употреба на описаното по-горе оръжие. Същият твърди в обясненията си, че през септември на 2012 г. бил уведомен, че подновяването на разрешителното ще бъде в продължение на 5 години, поради която причина, без да погледне разрешението, се е заблудил относно срока за валидността му. Твърди, че предал доброволно оръжието след обаждането на св. С., като бил уведомен че не може да му бъде подновено разрешителното, тъй като въпросът е отнесен към Районна прокуратура гр. Дупница.

Още в хода на досъдебното производство адв. С. е изразил писмено становище, в което е изразил становище, че неговия подзащитен  не  е извършил деянието от субективна страна, като е изтъкнал, че са налице фактори обуславящи  явната незначителност на обществената опасност на деянието, поради което са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК.

Подсъдимият, в последна дума, моли да бъде оправдан.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимия Е.Е.   формално от външна страна е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен, както от обективна, така и субективна страна, но  настоящия съдебен състав прие, че деянието не му е престъпно поради своята малозначителност. Съображенията за това са следните:

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК указва на две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и да съдържа привидно признаците на съответен състав на престъпление – 1) когато то не е общественоопасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения и 2) когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да бъде напълно изключена. Изхождайки от характера на обществените отношения, обект на защита от раздел І, глава единадесета от НК, съдът приема, че в конкретния случай не се касае до деяние, което въобще не оказва отрицателно въздействие и по никакъв начин не застрашава съществуващите отношения. В такъв смисъл не е игнорирано същественото значение на обекта сам по себе си. Малозначителността на извършеното от подсъдимия деяние се обуславя от обективно разкритата негова твърде ниска степен на обществена опасност, която не е достатъчна, за да бъде третирано извършеното като престъпление, т.е. касае се за явна незначителност на обществената опасност на извършеното.

     Въпросът дали извършеното от подсъдимия деяние е малозначително (в конкретния случай, дали разкрива явно незначителна степен на обществена опасност) следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на всички елементи на състава на даденото престъпление съобразно утвърдените в тази насока разрешения на доктрината и съдебната практика. В това отношение поначало са от значение характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат, характерът на конкретното деяние, с оглед конкретната възможност, която то създава за засягане на обекта, степента на застрашаване на обекта, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може да има и при престъпленията на просто извършване и т.н. Такова разбиране не е в противоречие с доктринерно утвърдените принципни съображения относно обществено-историческата обусловеност на степента на обществената опасност на деянието (Вж., напр., Н. И., Наказателно право на РБ, Обща част, Книга втора, “Софи-Р”, 1992, стр. 62). От тях не произтича извод за невъзможност за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК при престъпления от определен вид. Напротив, тъкмо защото “малозначителността” на деянието по чл. 9, ал. 2 НК представлява конкретно негово обществено качество, във всеки отделен случай е необходим внимателен и то комплексен анализ в указаните по-горе насоки, без да се допуска абсолютизирането на някоя от тях.

Не подлежи на съмнение, че разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от НК защитава важни обществени отношения, свързани с режима на съхраняване на общоопасни средства. Но при преценката за приложението на чл. 9, ал. 2 НК следва да се обсъжда конкретното деяние и неговата конкретна обществена опасност. Поради това не може да се възприеме разбирането, че извършеното от подсъдимия престъпление е от категорията престъпления с висока обществена опасност, който факт сам по себе си изключва възможността за приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Високата абстрактна обществена опасност на деянието е намерила своя законодателен израз при определянето на санкцията за престъпленията по чл. 339, ал. 1 от НК. При преценката дали деянието е малозначително обаче (както и при индивидуализацията на наказанието) се отчитат не само общата обществена опасност на престъпленията от такъв вид и тяхното систематично място в структурата на особената част на НК, а и специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. В т. 2 от ППВС № 6/75 (изм. с ППВС № 7/87), изрично е изтъкнато, че „преценката дали престъплението е с голяма обществена опасност или не, се прави с оглед конкретната му тежест, последиците от него, отражението му в колектива и обществото и др., а не само с оглед на правната му квалификация”. Макар посоченият акт на ВС да касае деятелността на непълнолетните, той има актуално общовалидно принципно значение, тъй като указва кои са основните критерии за преценка на обществената опасност на конкретните престъпления. Съдебната доктрина и практика приемат, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК може да бъде приложена в случаите на всякакви престъпления. Да се приеме обратното, би означавало поначало определени деяния да се изключат от приложното поле на чл. 9, ал. 2 НК, каквато изрична разпоредба в закона няма. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че единствено несъмнената висока обществена опасност на престъпленията по чл. 339, ал. 1 от НК не може да бъде пречка за приложението на чл. 9, ал. 2 НК, щом при анализа на конкретното деяние с категоричност се разкрива неговата малозначителност – липса или съществена незначителност на отрицателното въздействие върху защитените обществени отношения.

    В разглеждания казус съдът взе предвид, че явно незначителната обществена опасност на извършеното от подсъдимия Е. деяние се разкрива от обстоятелствата, че инкриминираното оръжие е легално придобито въз основа на надлежно разрешително; същото е съхранявано по предвидения от закона ред, тъй като по делото няма доказателства от държавното обвинение, че огнестрелното оръжие, 1 бр. пълнител и 45 бр. боеприпаси за него, са били съхранявани извън определеното за това място от Е.Е. или при условия даващи възможност за манипулиране с тях от други неоторизирани лица; не е използвано; същото е доброволно предадено от самия подсъдим, което обстоятелство  допълнително обуславя извода за явно незначителното въздействие спрямо защитените с разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от НК обществени отношения. Подсъдимият Е. е в зряла възраст и с чисто съдебно минало, видно от приложеното свидетелство за съдимост, по отношение на него не са регистрирани противообществени прояви, има добри характеристични данни. От показанията на св. Катя Д. е видно, че подсъдимия е трудово ангажиран –има автокъща, авторемонтна работилница и фирма за международен превоз на товари, като дейността юридически му е обслужвана от адв. Янакиева и същата го е подсещала за изтичащи срокове, като същият като клиент е бил много стриктен. В случая, явно е станало недоразумение, доколкото св. Д. познава подсъдимия в добра светлина.

 Макар да се касае за огнестрелно оръжие, тъй като конкретният вид на оръжието поначало е от съществено значение за степента, в която може да бъде засегнат обекта на посегателство. Макар и разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от НК да не е диференцирана с оглед различните видове огнестрелни оръжия и държането им да е еднакво запретено и наказуемо, видът им по принцип се отразява на конкретната обществена опасност на съответното деяние с оглед реалните възможности за засягане на обекта. Предметът на престъплението обаче следва да бъде разглеждан не изолирано, а наред с всички останали предпоставки, очертаващи конкретните възможности въздействието върху него да доведе (или да не доведе) до общественозначим отрицателен обществен ефект. В този смисъл е Решение №271/17.08.2015 по дело №620/2015 на ВКС, НК, II н.о., докладчик съдията Галина Захарова.

        С оглед на така установеното и на основание чл. 301, ал. 4 от НПК, съдът прие, че е налице извършено административно нарушение, за което наложи административно наказание на подсъдимия. Съгласно чл. 87, ал. 1 от  Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от съответните документи. В разпоредбата на чл. 84, ал.2  от същия закон е предвидено, че разрешението за съхранение, разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешението по чл. 81а са валидни за срок 5 години от датата на издаването им, освен в случаите по ал. 3. В ал. 3 е предвидено, че когато разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешението по чл. 81а, (на стрелбище може да се употребяват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за употреба, издадено от директора на ГДНП на МВР, съответно от началника на РУ на МВР по местонахождението на стрелбището) се издава след разрешението за съхранение, срокът му на действие продължава до изтичането на срока на разрешението за съхранение. В ал. 4 от ЗОБВВПИ е предвидено, че разрешението за съхранение, разрешението за носене и употреба и разрешението по чл. 81а важат само за посочените в тях видове огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и могат да се използват само от лицето, на което са издадени.В настоящия случай подсъдимия Е.Е. не е спазил указания в закона срок, като  в периода от 28.04.2017г. до 27.06.2017г. в гр.Дупница, обл. Кюстенлил, в апартамент в , ж.к. „***” бл.3, ап.23 не е подал надлежно заявление за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях в предвидения едномесечен срок преди изтичане на срока за валидност, за което съдът му  наложи, на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ, административно наказание „Глоба” в размер на 500 (петстотин) лева.

 Съдът постанови присъдата си по горните съображения.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: