РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. гр. Хасково , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640200720 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д. СП. П. от град Хасково срещу Наказателно
постановление № 19-1253-001032 от 15.10.2019 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр.
чл. 179, ал. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание – „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – административни наказания глоба в
размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок 1 месец – за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10
лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗдвП и на на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 2 от ЗдвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй
1
като при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения.
Първото от тях се изразявало в липсата на надлежна материална
компетентност на наказващия орган, отправят се и твърдения за издаване на
санкционния акт след изтичане на преклузивните срокове за това.
Жалбоподателят счита също, че не бил извършил описаните нарушения на
правилата за движение. Моли съда да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Хасково, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител - адв. С. П. от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата, но
само в частта относно нарушенията по пункт 1 и 2 от наказателното
постановление и в хода по същество развива подробни съображения за
нейната основателност в тази част. В съдебно заседание, проведено на
31.08.2021 г. изрично заявява, че оттегля жалбата срещу наказателното
постановление в частта, с която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2
от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗдвП и на на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗдвП и с определение на съда, постановено
в същото съдебно заседание, производството по АНД № 720 по описа на
Районен съд - Хасково за 2021 г. е прекратено в тази част, определящо и за
пределите на изследване и произнасяне по същество по делото.
Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор ПП при
ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по
жалбата, като оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
2
намира за установено следното:
На 22.04.2019 г., в около 00:55 часа, М. Хр. Д. и Р. Т. Т., служители на
РУ на МВР – Хасково били на работа и със служебния автомобил извършвали
обход по ул. „Добруджа“ в град Хасково. На кръстовището с ул. „Асен
Златаров“ забелязали повреден пожарен кран със следи от удар. По следите,
оставени от изтекло автомобилно масло достигнали до лек автомобил марка
„Ситроен“, марка „***“ с рег. № ***, държава България. Било потърсено, чрез
ОДЧ съдействие от Сектор „пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково и за
оказване на такова били изпратени свидетелите Кр. М. М. и Ант. К. Анг.,
двамата на длъжност „младши автоконтрольор” в Сектор ПП при ОД на МВР
– Хасково. След пристигането им на място, същите извършили оглед на
местопроизшествието и превозното средство посочено им от свидетелите М.
Хр. Д. и Р. Т. Т., като възприели следи от удар по лек автомобил марка
„Ситроен“, марка „***“ с рег. № ***, както и по пожарния кран, който бил
деформиран и от него леко изтичала вода. След справка установили, че
посоченото по – горе моторно превозно средство било собственост на
жалбоподателя Д. СП. П. от град Х. Самият собственик на превозното
средство бил открит на сутринта от органите на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - Хасково, като с оглед направените на мястото на инцидента
констатации, контролните органи достигнали до извод за допуснато от него,
като водач на лек автомобил марка „Ситроен“, марка „***“ с рег. № ***,
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП за това, че поради „не съобразява скорост
с релефа на пътя при десен завой, губи контрол над управляваното МПС,
излиза извън пътното платно и се удря в пожарен кран“ и за неизпълнение на
задълженията на жалбоподателя, като водач на ППС, участник в ПТП. В
резултат на този извод, срещу жалбоподателя – Д. СП. П. от град Х. бил
съставен на същата дата, в негово присъствие от свид. Кр. М. М. Акт за
установяване на административно нарушение, серия АA, бл. № 066540 от
22.04.2019 г., за нарушения, квалифицирани по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, както и по чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2
ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а графата за възражения и обяснения
вписал, че няма такива. Препис от АУАН е надлежно връчен на
жалбоподателя на датата на неговото съставяне, според изричното
отбелязване в тази насока.
3
При издаване на наказателното постановление, станало на 15.10.2019 г.,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта
фактическа обстановка, след което обобщаващо е посочил, че 1) „водачът не
избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с
условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за
да спрат пред предвидима опасност за движението. ПТП“ и 2) „участник в
ПТП не уведомява компетентната служба на МВР“ и на основание чл. 179, ал.
2 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наложил процесните глоби и
съответно административното наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“, административни наказания били наложени и за описаните в НП
нарушения по пункт 3 и 4, квалифицирани по чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал.
1, т. 2 ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на
производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Кр. М. М. и Ант. К. Анг., които макар и отчасти опосредени от
показанията на други лица, все пак излагат впечатления относно механизма
на процесното ПТП и участниците в него, за вида на причинените щети. На
следващо място, дава се вяра и на изложеното от тези свидетели и относно
обстоятелствата, свързани с действията им, развили се след пристигането им
като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково,
посетил мястото, където е възникнало ПТП, констатациите им при огледа на
местопроизшествието и на показанията им, свързани с действията,
предприети по отношение на жалбоподателя, като собственик на превозното
средство, предполагаем участник в инцидента и тези, отнасящи се до
съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал. Необходимо на това място е и уточнението, във връзка с
обвързващата доказателствена сила на съставения акт за установяване на
административно нарушение, че въпреки законовата повеля, тя следва да се
прилага само и единствено в случаите, в които контролните органи от състава
на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково пряко и непосредствено
възприемат деянието. В случаите на причинени пътни – транспортни
произшествия, в съставените актове се обективират не техни преки и
4
непосредствени впечатления, а изводи относно причините и механизма на
настъпване на транспортното произшествие, градени върху възприятията им
относно обективните находки и събраните данни от участниците в
съответните събития, а така достигнатите изводи подлежат на съдебен
контрол за тяхната обоснованост и правилност.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Според чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен,
когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната
служба на Министерството на вътрешните работи; б) да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи; в) до пристигането на органите по
буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на
движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява
опасност за него; г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на
движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите
на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да
превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да
се завърне на мястото на произшествието; д) да вземе мерки следите от
пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране
или описване от компетентните служби и е) да не консумира алкохолни
напитки до пристигането на контролните органи. По силата на чл. 179, ал. 2
ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на
дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие,
се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
5
Съгласно чл. 175, ал. 1, т . 5 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие. Следователно, деянията, за които на
жалбоподателя са наложени административни наказания са обявени от закона
за наказуеми.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт.
Действително, не са допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във
връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за
установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя,
посочен в него като нарушител. На същия е осигурена възможност да се
запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него в
процесуалния момент на самото съставяне на процесния АУАН. Това право
следва да бъде гарантирано от актосъставителя с връчване на препис от
съставения акт и от наказващия орган с цел обезпечаване възможността му да
реализира правото си на защита в пълен предоставен закон. Включително и в
аспекта да подаде възражения срещу съставения по отношение на него акт за
установяване на административно нарушение и да поиска събирането на
доказателства, което изискване със самостоятелно правно значение е
изпълнено. Процесният АУАН е съставен от лице, разполагащо със
съответната материална компетентност без значение дали е пряк очевидец
или не на транспортното произшествие и на поведението на участниците в
него, доколкото е извършил проверка по случая и е изградил изводи за
механизма на настъпване на инцидента и за авторството на всяко от
описаните нарушения, като изложените в обратна насока доводи на
жалбоподателя следва да се възприемат за изцяло несъстоятелни.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите
реквизити в частта относно деянието по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, но що се касае до
второто от описаните в него нарушения – това по чл. 123, ал. 1 ЗДвП, тези
изисквания не са удовлетворени и по – конкретно на т. 4 и т. 5 от цитираната
норма – да се опишат нарушението и обстоятелствата, при които е било
6
извършено, както и нарушените правни норми. Цитираните разпоредби от
ЗАНН не са самоцел, а пряко кореспондират с изискването да се гарантира
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице да узнае и разбере всички факти, въз основа на които се
цели да бъде ангажирана отговорността му, а последното е важно и в друг
аспект. А именно да се приложи относимата за съответното нарушение
правна норма, пряко отнасящо се до въпроса за законоустановеност на
санкцията. В случая, жалбоподателят е привлечен към
административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2,
б. „а“ от Закона за движението по пътищата, предвиждаща задължение за
водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, когато когато при произшествието са пострадали хора: а) да
уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.
Тоест, актосъставителят се е ангажирал с хипотеза кое задължение не е
изпълнено от страна на жалбоподателя, но същевременно при словесното
описание на това деяние липсват твърдения, че при произшествието са
пострадали хора, настъпването на какъвто факт с юридическо значение
законодателят е предвидил като елемент от обективна страна, за да възникне
задължението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗдвП за водача на моторно
превозно средство. Когато от пътно – транспортното произшествие са
настъпили единствено материални щети, за водач, който е частник в него, са
релевантни задълженията по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Административно –
наказателно обвинение по този текст от закона обаче не е повдигнато на
жалбоподателя, а при запълване на съдържанието на необходимото словесно
описание на деянието от гледна точка включването на всички съставомерни
признаци от състава на нарушение, за което е повдигнато
административнонаказателно обвинение, съобразно приложената правна
норма, не се съдържат за обвинението по т. 2 на цитираната норма. В
конкретната хипотеза, с оглед изложеното, става ясно, че липсва
необходимата релативност между словесното описание на деянието и
неговата правна квалификация, явяващо се съществено процесуално
нарушение. Изискванията на разпоредбата на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН не са
формални, а следват определена логика, насочена към гарантиране правото на
защита и обезпечаване възможността за съдебен контрол като специално това
по т. 5 се отнася до посочването не на кои да са правни разпоредби, а на
7
нарушените, които са винаги и единствено възможни, поради това, че следва
да съответстват напълно на словесното описание. Нещо, което в случая при
съставяне на процесния АУАН не е изпълнено в необходимата степен, поради
което и допуснатото процесуално нарушение е от категорията на
съществените. Доколкото това нарушение е възпроизведено при издаване на
наказателното постановление, то налице е основание за неговата отмяна на
процесуално основание без да се обсъждат доводи по същество в частта
относно деянието по пункт 2.
На следващо място, по отношение необходимостта и издаденото
впоследствие наказателно постановление по съдържанието си да отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, е
необходимо да се отбележи факта, че след като е възприел описанието на
твърдяното нарушение по пункт 1, въведено със съставения акт за
установяване на административно нарушение е вписал, че с това
жалбоподателят бил извършил: 1) „водачът не избира скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост,
интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред
предвидима опасност за движението. ПТП“. С отправянето на такива
твърдения, надхвърлящи по съдържание въведените конкретни твърдения от
актосъставителя в какво се изразява нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
наказващият орган, по недопустим начин, за пръв път едва със санкционния
акт, е въвел нова фактическа обстановка, по отношение на която
жалбоподателят не е имал възможност да се защитава като възрази срещу
съставения акт. По този начин е допуснато процесуално нарушение отнасящо
се и до деянието по пункт 1 от НП, което с оглед изложеното по – горе също
следва да се квалифицира като съществено, а оттам и като основание за
отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, без да се
обсъждат доводи по същество и в тази част.
С оглед тези съображения, наказателното постановление, в
обжалваната част подлежи на отмяна, поради допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на санкционния акт в частта
относно деянията по пункт 1 и 2 от санкционния акт.
8
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1253-001032 от 15.10.2019
г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково в
обжалваната част, в която на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2 от
ЗДвП на Д. СП. П. от град Х. е наложено административно наказание –
„Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – административни наказания глоба в
размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок 1 месец – за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. П.
9