№ 113
гр. Пазарджик , 01.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500399 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл., във връзка с чл.248, ал.1
от ГПК.
Същото е образувано по подадена молба с вх.262457/10.05.2021г. от
Георги Георгиев Захариев срещу Определение от 28.04.2021г., постановено
по гр.д.№949/2019г. по описа на РС-В., с което е оставена без уважение
молбата на последните с вх.№260605 от 02.02.2021г., с правно основание по
чл.248, ал.1 от ГПК, за изменение на Решение №260002 от 14.01.2021г. по
описа на РС-В. в частта за разноските.
Твърди се в жалбата, че постановеното определение е неправилно и
незаконосъобразно.
В този смисъл се изложени подробни изчисления които следва да дадат
основание на настоящата инстанция, че първоинстнационния съд неправилно
е присъдил разноски в смисъла посочен в постановения от него съдебен акт,
които се иска да бъде изменен в частта му за разноските.
Съответно е изложено възражение в насока, че когато липсва искане за
присъждане на разноски, съдът не се произнася по този въпрос, а в случая са
присъдени такива, т.е. последния не е имал основание да присъжда каквито и
да е било разноски в полза на ответника.
1
Иска да се отмени обжалваното определение, като се постанови ново с
което се уважи искането на И. и Г. за изменение на постановеното пред
районния съд решение в частта му за присъдени разноски.
Моли се за присъждане на сторените от страна на Я.. Д. ИВ. разноски
пред настоящата инстанция.
В указания от съда срок е постъпил отговор от другата страна в
процеса- „О.Б.Б.“ АД.
Твърди се в същия, че искането на ищците за изменение на Решение от
14.01.2021г., постановено от районния съд е неоснователно, като
обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
Изложени са съображения в насока неоснователност на възраженията
изложени в частната жалба.
Моли са за оставяне без уважение на подадената частна жалба, като се
потвърди Определение №260173/12.03.2021г.
Моли се за присъждане в полза на „ОББ“ АД разноски в
производството в размер на 100лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид постъпилата молба и отговор на
последната и като прецени материалите по делото, намира за установено
следното:
Видно от Пълномощно- л.7, съгласно което Я.И. и З.Г. са
упълномощили адв.В. да предяви от тяхно име искова претенция по чл.439 от
ГПК против „ОББ“ АД, за установяване липса на тяхно задължение към тази
банка по изп.д.№1951/2010г.
От Договор за правна помощ и съдействие- л.136 се установява, че Я.И.
за завеждане и защита по гр.д.- чл.439 от ГПК е заплатила на адв.В. сумата от
700лв.
Видно от Решение №260001 от 14.01.2021г., постановено по гр.д.
№1349/2017г. по описа на РС-В. е признато за установено по иска с правно
основание по чл.439 от ГПК, предявен от Я.. Д. ИВ. и ЗДР. Г. ГЮЗЛ. и
двамата от грВ. срещу „ОББ“ АД грС.,че ищците не дължат на ответника
2
непогасен остатък от суми, предмет на принудително изпълнение по изп.д.
№1951/2010г. по описа на ЧСИ П.И. рег.№821 с район на действие ОС-
Пловдив, общо 4203лв., включваща 3605,36лв. главница, 69лв.- законна лихва
от 12.02.2017г. до 12.04.2017г. и 528,54лв., който остатък е част от вземане в
размер на сумата от 5247,57лв., включваща: 4625,24лв.- главница, със
законната лихва върху нея от 13.10.2010г. до окончателното изплащане,
284,16лв.- договорна лихва за периода 01.12.2009г. до 12.10.2010г., 336,17лв.-
наказателна лихва за периода- 01.12.2009г. до 11.10.2010г. и 461,77лв.-
деловодни разноски и за които суми е издаден изпълнителен лист в полза на
„ОББ“ АД по ч.гр.д.№1203 по описа на РС-В. за 2010г., въз основа на който е
образувано изп.д.№1951/2010г. по описа на ЧСИ П.И. рег.№821, с район на
действие ОС- Пазарджик.
Осъдена е „ОББ“ АД, на основание чл.55 ЗЗД, да заплати на ЗДР. Г.
ГЮЗЛ., сумата от 215,21лв., като е отхвърлен предявения иск за разликата
над установения размер от 215,21лв. до пълния претендиран размер от
443,23лв.
Осъдена е „ОББ“ АД, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на Я.. Д.
ИВ., сумата от 559,06лв., представляваща разноски по делото.
Осъдени са Я.. Д. ИВ. и ЗДР. Г. ГЮЗЛ., да заплатя на „ОББ“ АД, сумата
от 200лв., представляваща разноски по делото.
Видно от Молба с вх.№260605 от 02.02.2021г. подадена от адв.С.В.-
пълномощник на ищците по гр.д.№1349/2017г. е поискано, на основание
чл.248, ал.1 от ГПК да бъде изменено решението по посоченото дело в частта
му за разноските.
В постъпил писмен отговор от „ОББ“ АДД с вх.№161149/26.02.2021г. е
поискано да се отхвърли искането на ищците за изменение на Решение от
14.01.2021г., като неоснователно.
Видно от Определение №260173 от 12.03.2021г., в производство по реда
на чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд е оставил без уважение молба с
вх.№260605 от 02.02.2021г. от ищците Я.. Д. ИВ. и ЗДР. Г. ГЮЗЛ., чрез
пълномощника им адв.С.В., с която се иска, на основание чл.248, ал.1 от ГПК,
Решение №260001 от 14.01.2021г. по описа на РС-В. да бъде изменено в
3
частта за разноските.
При тези данни, настоящата инстанция намира, че подадената
жалба е допустима, а по същество си е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК, в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните, може да допълни или измени постановеното
решение в частта му за разноските. За да допълни или измени решението си в
частта за разноските, съдът е следвало да пропусне да се произнесе по
направено от страните искане в рамките на съдебното производство. С
постановяване на решението, производството пред съответната инстанция
приключва и в решението си съда следва да даде отговор на всички
възражения и искания на страните. Това е предвидено с цел да може
ответната страна да се защити своевременно срещу направеното искане и
възражение. Изключение са случаите, при които съда е пропуснал да се
произнесе по направено искане за присъждане на разноски. В такъв случай е
предвидената разпоредбата на чл. 248 ГПК. Съдът може да допълни или
измени решението си в частта за разноските единствено ако е направено
такова искане пред съответната инстанция. Присъждане на разноски пред
съответната инстанция може да бъде поискано до приключване на устните
състезания по делото пред съответната инстанция. По този начин ответната
страна може да се запознае с искането и да направи съответното възражение
ако прецени, че е необходимо.
След проверка на документите, съдържащи се в кориците на делото
пред РС-В., съдът констатира, че в случая, за да отхвърли направеното искане
по реда на чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд е приел в крайния си
съдебен акт, че не са налице предпоставките за допускане на исканото
изменение в частта за разноските на постановеното решение.
Съображенията му в тази връзка, няма основание да бъдат споделени в
тяхната цялост от настоящата инстанция.
В случая, съдът е уважил изцяло предявения отрицателен
установителен иск по чл.439 от ГПК на двамата ищци против ответника.
Производството е прекратено в частта, с която е предявен осъдителен иск по
4
чл.55 от ЗЗД от страна на Я.И. против ответното дружество за сумата от
443,23лв., а осъдителния иск на З.Г. е уважен частично.
Доказателства за извършеното плащане следва да се приемат
единствено по иска по чл.439 от ГПК, тъй като от данните от пълномощното
изрично е упоменато само за него, но няма уточнение за осъдителен иск по
чл.55 от ЗЗД.
Отделно от това следва да се посочи, че изискването на общата
разпоредба на чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно вида и броя на
предявените искове и начинът на определянето на техния размер съобразно
видна на исковете, регламентиран в чл.7 от Наредбата, сочат че
възнагражденията следва да се определят поотделно при предявени искове в
защита на различни интереси, а не само съобразно броя на същите. Т.е. само
при кумулативно съединяване на искове, които не са в отношение на
зависимост един от друг. В случая интересите, които се търсят от ищците с
предявената от тях искова молба е един, тъй като от първия иск по чл.439 от
ГПК е обусловена основателността и на осъдителния иск по чл.55 от ЗЗД.
При тези данни, няма основание да се приемат възраженията на
жалбоподателя в насока, че направените разноски следва да се изчисляват по
реда на простото тройно правило, тъй като не е приложим чл.2, ал.5 от
Наредбата.
Следва да приеме, че при изцяло уважения иск по чл.439 от ГПК,
разноските направени от ищцата И. следва да се присъдят в цялост, а не както
е присъдил първоинстанционния съд.
В тази връзка следва да се приеме, че действително в представения по
делото списък на разноските, пълномощникът на ищцата е отразил: Държавна
такса- 168лв., Адвокатски хонорар- 700лв., Вещо лице- 250лв. Действително
се установява, че в списъка е пропусната сумата от 50лв., която е част от
направените разноски при плащането на цялата държавна такса в общ размер
на 218лв.
Съдът намира, че и тази сума следва да бъде присъдена. Основанието за
този си извод основава на следното:
5
Предназначението на списъка на разноските е да насочи съда при
изчислението на разноските относно вида и размера на разходите, който
страната иска да й се присъдят, като в противен случай /при непредставяне на
списък по чл.80 от ГПК/, страната няма право да иска изменение на
решението в частта му за разноските. Прието е, че липсата на списък не
лишава страната от право да иска от съда произнасяне по въпроса за
разноските изобщо, а преклудира възможността да се иска преизчисляването
им чрез изменение на съответния съдебен акт в частта му за разноските, т.е.
представянето на списък по чл.80 от ГПК процесуална предпоставка от кръга
на абсолютните за развитие на производството за изменение на решението в
частта му за разноските, а не за присъждането им въобще.
Относно възражението на жалбоподателят в насока, че съдът не е имал
основание да присъжда разноски в полза на „ОББ“ АД в размер на 200лв., то
следва да се приеме, че същото се явява основателно.
В този аспект следва да се посочи, че в хода на производството пред
районния съд е подаден писмен отговор от ответника и са постъпвали
писмени молби от процесуалния представител на последния, но в нито един
от тези документи подавани до приключване на устните състезания не са
правени искания за присъждане на разноски. Такова на практика е налице в
подадена молба след приключване на устните състезания /09.06.2020г/, а
именно на 10.07.2020г.
При така установеното не е налице било основанието за присъждане на
200лв. явяващо се юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на всичко гореизложено, жалбата като основателна, макар и не
на всички изложени в нея възражения следва да се уважи, като се отмени
Определение №260173/12.03.2021г., постановено по гр.д.№1349/2017г. по
описа на РС-В., вместо което се измени Решение №260001/14.01.2021г.,
постановено по гр.№1349/2017г. по описа на РС-В., в частта за разноските, с
която е осъдена „ОББ“ АД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Я..
Д. ИВ., сумата от 559,06лв., представляваща разноски по делото, както и в
частта с която са осъдени Я.. Д. ИВ. и ЗДР. Г. ГЮЗЛ., да заплатят на „ОББ“
АД, сумата от 200лв., представляваща разноски по делото, вместо което,
следва да се осъди „ОББ“ АД да заплати на Я.. Д. ИВ. допълнително сумата
6
от 558,94лв., като се отмени решението в частта с която са осъдени Я.. Д. ИВ.
и ЗДР. Г. ГЮЗЛ., да заплатят на „ОББ“ АД, сумата от 200лв., представляваща
разноски по делото.
При този изход на делото, основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на направените в настоящото производство
разноски в размер на 100лв.- адвокатско възнаграждение, които в случая
следва да се присъдят в тежест на „ОББ“ АД.
Предвид на гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение №260173/12.03.2021г., постановено по гр.д.
№1349/2017г. по описа на РС-В., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА Решение №260001 от 14.10.2020г., постановено по гр.д.
№1349/2017г. по описа на РС-В., в частта за разноските, с която е осъдена
„ОББ“ АД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Я.. Д. ИВ., сумата
от 559,06лв., представляваща разноски по делото, както и в частта с която са
осъдени Я.. Д. ИВ. и ЗДР. Г. ГЮЗЛ., да заплатят на „ОББ“ АД, сумата от
200лв., представляваща разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ОББ“ АД, ЕИК 00069459, със седалище и адрес на
управление: грС., район В., ул.“С.С.“ №5, да заплати на Я.. Д. ИВ., с ЕГН
**********, от грВ., ул. Елин връх“ №5, допълнително сумата от 558,94лв.
ОТМЕНЯ Решение №260001 от 14.10.2020г., постановено по гр.д.
№1349/2017г. по описа на РС-В., в частта с която са осъдени Я.. Д. ИВ. и
ЗДР. Г. ГЮЗЛ., да заплатят на „ОББ“ АД, сумата от 200лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА „ОББ“ АД, ЕИК 00069459, със седалище и адрес на
управление: грС., район В., ул.“С.С.“ №5, да заплати на Я.. Д. ИВ., с ЕГН
**********, от грВ., ул. Елин връх“ №5, сумата от 100лв.- адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8