№ 11410
гр. София, 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. ИВ. И. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от М. ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20241110162731 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
411, ал. 1 от КЗ за сумата от 17 114,27 лева и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 636,19
лева.
Ищецът-БВИГ излага в исковата молба, че на 14.05.2023 год., към 11,20 часа, в
град /////////, при движение в една посока, в същата лента, е реализирано ПТП между
МПС „Сузуки Суифт“ с рег. №//////// и МПС „БМВ“ с рег. №/////////. Поддържа, че вина
за настъпилото ПТП има водачът на МПС „Сузуки Суифт“, който е ударил спрелия
пред него лек автомобил „БМВ“. Сочи, че МПС „БМВ“ с рег. №///////// е застрахован
при БВИГ по имуществена застраховка „Каско Стандарт” със застрахователна полица
№47042217241002508, валидна към момента на застрахователното събитие. За
настъпилото събитие в ищцовото дружество е образувана преписка по щета
№470422232326061 и по нея е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
3894,35 лева на автосервиза извършил ремонта на увредения автомобил и 25 лева-
ликвидационни разноски. Твърди, че след изплащане на застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско” на основание чл. 411 ал.1 от Кодекса за застраховането е
встъпил в правата на застрахования. Ответникът е застраховател по риска „Гражданска
отговорност” с причинителя на вреда, претърпяна при ПТП, от който ищецът
претендира сумата от 3918,35 лева с вкл. и 25 лева ликвидационни разноски,
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение. Твърди, че след отправена
покана ответникът му е платил част от претендираната сума, в размер на 1408,35 лева.
Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати
сумата от 2510 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на
1
увредения, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.10.2024 год. /дата на
предявяване на иска/ до окончателното плащане и сумата от 236,20 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 19.02.2024 год. до 22.10.2024 год..
Претендира разноски.
Ответникът-„ДБЖЗ“ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва механизма на
процесното ПТП, като твърди, че с извършеното плащане е репарирал изцяло
претърпените вреди, като твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на застрахования при ищеца автомобил, изразяващо се в това, че е спрял на
забранено място и по начин, който препядства останалите участници в движението да
извършват маневри. Оспорва размера на причинените щети.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е изплатил застрахователното
обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие представлява деликт
по чл. 45 от ЗЗД, осъществен от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, противоправно деяние, от което
са настъпили вредни последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
В доказателствена тежест на ответника да обори законоустановената
презумпция за вина, както и възраженията си срещу вземанията на ищеца.
За безспорни в производството са обявени обстоятелствата относно наличието
на застрахователно правоотношение между ответника и собственика на МПС „Сузуки
Суифт“ с рег. №//////// по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователното
правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил по застраховка
„Каско“, както и факта на плащане на застрахователното обезщетение.
Вещото лице изготвило автотехническата експертиза е установило, че
стойността на щетите по увредения автомобил, по средни пазарни цени, определена
към застрахователното събитие е 4019,77 лева. Установява се, че всички увреждания
по лек автомобил „БМВ Х3 Х-Драйв 20Д“ с рег. №///////// се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Съгласно заключението,
съдът приема и че щетите по увредения, и застрахован при ищеца автомобил могат да
настъпят при описания в протокола за ПТП механизъм. Вещото лице е дало
заключение, че водачът на лек автомобил „Сузуки Суифт“ е могъл да предотврати
процесното ПТП ако се е движил със скорост и безопасна дистанция, при която
превозното средство ще спре в рамките на опасната зона, при внезапно възникване на
опасност.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на
чл. 411, ал.1 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на
2
застрахования срещу причинителя на вредата.
Съдът приема, че причинител на вредите от описаното ПТП е единствено
водачът на МПС „Сузуки Суифт“ с рег. №////////, който при навлизане от средна пътна
лента в дясна пътна лента е ударил, движещия се в дясната пътна лента автомобил
застрахован при ищеца, с което е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП,
съгласно които „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.“. В случая механизмът на процесното произшествие се
установява и от свидетелските показания на М. Н. П.-водач на лек автомобил БМВ и
на С. В. Й.-водач на лек автомобил „Сузуки Суифт“, които съдът кредитера, като
безпротиворечиви и достоверни. От същите се установява, че лек автомобил „БМВ“ е
бил спрял на светофарна уредба с червен светлинен сигнал, когато е бил блъснат от
движещия се зад него лек автомобил „Сузуки Суифт“.
На следващо място съдът приема, че възражението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на водача на „БМВ“ на вредоносния резултат, поради това, че
е бил спрял на червен сигнал на светофарната уредба за неоснователно. Извод за
наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, а следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване. В случая такива доказателства не
бяха ангажирани.
Съгласно разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед на изложеното и след като се съобрази със извършеното частично
плащане от страна на ответника, и заключението по приетата автотехническа
експертиза съдът приема, че искът е основателен и доказан за сумата от 2510 лева,
така както е предявен.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
При неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл.86 от
ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава. Съгласно чл. 412, ал.3 от КЗ в срок 30
дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да определи и
изплати размера на своето задължение по предявената претенция респ. да откаже
3
плащане. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато има определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2
от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай по делото не се спори от
ответника, че е бил поканен да плати изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение на 18.01.2024 год. С оглед на това съдът счита, че ответникът е изпаднал
в забава, а предявения иск е основателен за периода-19.02.2024 год. до 22.10.2024 год..
Съдът при приложение на правилото на чл. 162 от ГПК намира, че размерът на
обезщетението за забава е 236,20 лева, като искът следва да бъде уважен така както е
предявен.
По отношение отговорността за разноските, съдът, като взе предвид че е
направено своевременно искане за присъждане на съдебните разноски и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените в настоящото
производство разноски в размер на 1104,94 лева, съразмерно с уважената част от
претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДБЖЗ“ АД, ЕИК //////////, с адрес: гр. ///////// да заплати на БВИГ,
ЕИК //////, със съдебен адрес: гр. /////////, на основание чл. 411, ал.1 от КЗ, сумата от 2510
лева /две хиляди петстотин и десет лева/ – обезщетение за имуществени вреди,
причинени на МПС „БМВ Х3 Х-Драйв 20Д“ с рег. №///////// от ПТП реализирано на
14.05.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата считано от 23.10.2024 год. до
окончателното й изплащане, сумата от 236,20 лева /двеста тридесет и шест лева и
двадесет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 19.02.2024 год. до
22.10.2024 год., както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1104,94 лева
/хиляда сто и четири лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща сторените
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4