№ 1406
гр. Пловдив , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330201764 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия „К“, № 4237347, издаден от ОД на
МВР- ПЛОВДИВ, с който е наложено административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 400 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на
П.Ф.А., ЕГН:********** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на
03.11.2020г. в 15:08 часа в гр. Пловдив, на бул. Марица – юг № 200,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС
„CORDON-M2“ с № MD1196, за превишаване на разрешената скорост с 40
км/ч. при управление на МПС „Фолксваген Шаран“ с рег.№ ****.
Недоволна от издадения електронен фиш е останала жалбоподателката
П.Ф.А. и е депозирала жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-
дневен срок, в която излага конкретни доводи за отмяната му. В съдебно
заседание жалбоподателката редовно призована не се явява, вместо нея се
явява упълномощен процесуален представител – адв. Т.Ш. .
В поддържаната от адвоката жалба, е изложено становище за
неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш, навеждат се
твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата
по издаването му, свързани с причините за разминаване между установената
и превишена скорост на движение на МПС-то в ЕФ. Твърди се, че ЕФ няма
необходимите реквизити изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП. Твърди се,
че ако нарушението е установено с радарна система в оборудван с това
техническо средство полицейски автомобил, следва нарушителят да бъде
1
спрян и да му се издаде АУАН.
Въззиваемата страна– ОД на МВР Пловдив, редовно призована не
изпраща представител, но чрез пълномощника си – ст. юрисконсулт Б. взема
отношение по жалбата чрез писмено становище, като моли за потвърждаване
на ЕФ като правилен и законосъобразен.
Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект, тъй
като електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството му на
собственик, на когото е регистрирано МПС и в законоустановения в чл.189
ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛА.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 03.11.2020г. в
15:08 часа в гр. Пловдив, на бул. Марица – юг 200, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство АТСС „CORDON-M2“ с № MD1196, за
превишаване на разрешената скорост с 40 км/ч. при управление на МПС
„Фолксваген Шаран“ с рег.№ ****.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо
средство„CORDON-M2“ с № MD1196, което е мобилно съгласно пар.6 т.65
буква „б“ от ДП на ЗДвП. Автоматизираната система е била разположена,
съгласно протокол за използване на АТСС с рег№1030р-34515/04.11.20г в
град Пловдив, бул. Марица – юг № 200 в посока на движение на контрол
„запад-изток“, по см. чл.9 ал.1 пр.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.15г за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В цитирания
протокол са попълнени всички реквизити, като е посочен и периода на
действие на триножника, годността му, подписан от служител имащ
оторизация за работа с въпросната система.
Техническото средство „CORDON-M2“ с № MD1196 с наименование –
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникация тип
CORDON-M2 е годно за употреба и е одобрен тип средство за измерване
вписано в регистъра на одобрените средства за измерване под № Б-46, при
допустима грешка за измерване на скоростта+_ 3км/ч до 100 км/ч и +- над 100
км/ч., за което по делото е представен протокол за проверка № 10 – С-
ИСИС/21.02.20г. на ГД Мерки и измервателни уреди, отдел „изпитване на
средства за измерване и софтуер
2
За така констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДВП и на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДВП на жалбоподателят бил
издаден процесният електронен фиш, с който е наложена глоба в размер на
400 лв, съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП.
От приложения към ЕФ снимков материал се вижда, че е отчетена по-
висока скорост на движение на л.а., а именно 93 км/ч., след отчетен толеранс
от минус 3% е определена скорост от 90 км/час. Видно е, че е налице
разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и
т.нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и
изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че
съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените
средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки
при измерване на скорост от 3%. В тази връзка и видно и от отразеното върху
приложената снимка и електронния фиш, в същия са намалени в полза на
водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително
установената скорост от 93 км/час е намалена на 90 км/час.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства, коментирани по-горе.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита,
че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на
чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген
Шаран“ с рег.№ ****, тъй като същият се е движил със скорост от 90 км/ч
при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч. Касае се за ангажиране
на административнонаказателна отговорност на П.Ф.А., като собственик на
горепосочения автомобил.
Правилно е определен и субектът на административно-наказателната
отговорност. Електронният фиш е издаден на жалбоподателката като
собственик на регистрираното МПС, видно от приложената справка от
информационната система на ОДМВР-Пловдив. Същата не се е възползвала
от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че тя е управлявала
автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в 14-
дневен срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство, следователно правилно съгласно чл. 189 ал.4
от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу нея.
Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и е
за констатираното нарушение издаден електронен фиш. Съобразно,
правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
3
съответното нарушение. Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този
закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи.
Електронният фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени
реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се
счита за съществено процесуално нарушение липсата на дата на издаване в
електронния фиш. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. В случая е
налице нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като в
електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от
техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, а
същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно
установено. Същевременно е представено и копие от протокол за проверка, от
който се установява, че техническото средство отговаря на метрологичните
изисквания. Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол за работа на
техническото средство по чл.10 от Наредбата. Същото е годно за
експлоатация до 21.02.21г.
Съдът намира, че не може да бъде споделено възражението на
жалбоподателката, че нарушението е констатирано чрез движещ се
полицейски автомобил, оборудван с АТСС и при този случай следва да се
приложи разпоредбата на чл.11 ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.15г, или
да се издаде АУАН.
Изискването, протоколът по чл. 10, ал. 2 от Наредбата да се попълва
при всяка смяна на мястото/участъка за контрол с АТСС, явно е с оглед
специфичния характер на електронния фиш, като акт с който едновременно се
констатира нарушението и се налага съответното административно наказание.
Обемайки в себе си белезите на акт за установяване на административно
нарушение, който обаче не е скрепен с удостоверителното волеизявление на
конкретен контролен орган и на свидетел, относно мястото и начина на
неговото съставяне и на наказателно постановление, електронния фиш налага
необходимостта, мястото и средството посредством което се установява
административно нарушение, да бъде удостоверено посредством съставянето
на протокол по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който
вече съдържа волеизявлението на съответния контролен орган, скрепено с
неговия подпис, какъвто е приложеният по делото.
4
Ясно е, че такъв протокол в който да бъде посочено конкретно място не
е възможно да бъде съставен при контрол във време на движение с мобилно
АТСС. В този смисъл, след като не е възможно да се удостовери,
посредством автентично волеизявление на контролен орган и на свидетел,
мястото където е осъществен контролът и е установено извършването на
противоправното деяние, чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. изключва възможността за осъществяване на административно
наказателната отговорност посредством издаване на електронен фиш, по
отношение на правилата за скорост на движение на превозното средство. В
този смисъл, наведените възражения биха били основателни, ако по делото
бяха установени доказателства за фиксиране на нарушение чрез АТТС,
разположено в движещ се полицейски автомобил, но както беше посочено по-
горе в случая радарната система, по естеството си мобилна, но при режима на
разпоредбата на § 6, т.65, бук. „б“пр.2 от ЗДвП /“ мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.“/ Същата е фиксираната на пътен участък
и при нейната работа е създаден нарочен протокол, сдържащ необходимите
реквизити на приложението на Наредбата от 12.05.15г.
След като нарушението е било установено и заснето с техническо
средство, то законосъобразно на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП в
отсъствието на контролен орган и на нарушител е бил издаден електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Законосъобразно за констатираното нарушение е бил издаден електронен
фиш, а не е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/, въз основа на който да бъде издадено наказателно постановление
/НП/.
В случая не са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на електронния фиш, свързани с липсата на дата на издаването му,
автор или наименование на издаващия орган, липса на подпис и печат,
липсата на отразяване в електронния фиш на срока за неговото обжалване,
както и органът, пред когото се обжалва. В нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
изчерпателно са изброени реквизитите на електронния фиш, като такива
реквизити на фиша не са посочени и не се изискват.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т. 4 от ЗДвП, към момента на
извършване на нарушението, предвижда административно наказание глоба в
размер на 400 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място от 31 до 40 км/ч. В конкретния случай, разрешената
максимална скорост от 50 км/ч е превишена с 40 км/ч. Налице е абсолютно
определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по
вид и размер, поради което същото не може да бъде индивидуализирано и
следва да се наложи именно в посочения вид и размер, което е съобразено в
5
атакувания електронен фиш.
С оглед изложените съображения електронният фиш следва да бъде
потвърден като законосъобразен.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по
реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. Приложението на този принцип с оглед изхода на делото води
до извод, че в случая се дължат разноски на въззиваемата страна, която
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи
техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че
такива следва да бъдат определени в размер на 120 лева и с оглед изхода на
делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия „К“, № 4237347, издаден от
ОД на МВР- ПЛОВДИВ, с който е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 400 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4
от ЗДвП на П.Ф.А., ЕГН:********** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
извършено на 03.11.2020г. в 15:08 часа в гр. Пловдив, на бул. Марица – юг №
200, установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС
„CORDON-M2“ с № MD1196, за превишаване на разрешената скорост с 40
км/ч. при управление на МПС „Фолксваген Шаран“ с рег.№ ****.
ОСЪЖДА жалбоподателката П.Ф.А., ЕГН:********** да заплати на
ОДМВР Пловдив сумата от 120 лв. представляваща направени разноски по
делото за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд- Пловдив по реда
на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6