Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Б.С., 04.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Б.С., II граждански
състав, в публичното
заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното гр.д. № 24/2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, чрез адвокат А.К., срещу Л.А.В. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес *** установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за
изпълнение, издадена по гр. д. № 1410/2018 г. по описа на РС- Б.С., за сумата
от 702,67 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит от 25.06.2008г., както и сумата от 215,17
лв., представляваща договорна лихва за периода от 03.12.2013г. до
05.07.2014г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.10.2018г., до окончателното изплащане. Претендира направените в хода
на заповедното и настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че между ответника и „Обединена Българска Банка“ АД е
сключен Договор за потребителски кредит от 25.06.2008г.,
за сумата от 3000лв. Поддържа, че кредитополучателят е усвоил съответната сума.
Твърди, че са извършвани погасявания на кредита, като останалата дължима сума е
в размер на 702,67лв. главница, 420,45лв. лихва за периода от 03.12.2013г. до
05.07.2017г и 205,28лв. мораторна лихва. Поддържа, че така формираното
вземане е цедирано на ищеца на 31.01.2018г., за което ответникът е уведомен.
С молба от 30.01.2019г. ищецът уточнява, че претендираната договорна
лихва е в размер на 215,17 лв., дължима за периода от 03.12.2013г. до 05.07.2014г.
С молба от 30.01.2019г. ищецът прави отказ от иска за мораторна лихва в размер на 205,28лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 233 от ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от
спорното право във всяко положение на делото, като при отказ от иска той не
може да предяви отново същия иск. Предвид обстоятелството, че се касае за отказ,
а не за оттегляне на иска, препис от молбата не следва да бъде връчен на
ответника, като не е необходимо неговото съгласие за отказа от иска и
прекратяване на делото. В случая не се касае за право, отказ от което е
недействителен, поради което молбата за отказ от иска е допустима и
основателна, и следва да бъде уважена.
Съгласно разрешението, дадено с т.13 на
ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС издадената заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК следва да бъде обезсилена от съда
в настоящото исково производството.
С определението по чл. 140 ГПК от 01.04.2019г. съдът е прекратил на
основание чл. 233 от ГПК производството по гр. дело № 24/2019г. по описа на РС-
Б.С. в частта, в която е
предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 205,28лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.07.2014 г.
до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 29.10.2018 г.
В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не е
депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба. Същият се явява
лично в с.з и заявява, че дължи посочената сума, тъй като от месец май 2013г.
не е внасял вноски, защото се разболял.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД.
Исковете за установяване съществуването на вземане с правно
основание чл. 422 ГПК са подадени в законоустановения месечен срок и са
допустими. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
ответникът- длъжник е възразил срещу заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, респ. заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
При така релевираните твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за
потребителски кредит, по силата на което кредитодателят се е задължил да
отпусне на кредитополучателя кредит в твърдения размер при уговорена
възнаградителна лихва; 2) кредитополучателят да е получил паричната сума,
предмет на договора за кредит; 3) паричното вземане да е било прехвърлено от
кредитора на ищеца чрез действителен договор за цесия и 4) длъжникът да е
надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането и новия кредитор. Тези
обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В случай че се установи
твърдяното от ищеца право, ответникът трябва да установи, че е изпълнил тези
парични задължения.
От договор за потребителски кредит от 25.06.2008г.,
сключен между „Обединена Българска Банка“ АД и
ответника се установява, че между тях е налице действително правоотношение по
договор за потребителски кредит, по силата на което кредитодателят се е
задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в твърдения размер от 3000лв.
при уговорена възнаградителна лихва. Kредитът е за покриване на потребителски
нужди и 72 месечни вноски, всяка от които по 53,43лв. Договорът, включително и
отделните му страници, е подписан и от двете страни.Крайният срок за
издължаване на кредита е с дата 05.07.2014г.
Договорът за потребителски кредит е двустранен, възмезден,
формален, консенсуален договор. В изпълнение на задълженията си по него
кредитодателят предоставя на кредитополучателя договорена парична сума за
определена цел, при договорени условия и срок, а последният се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне в сроковете, посочени в
договора.
Съгласно чл.3, ал.1 от Договора кредитът се усвоява по
посочената банкова сметка ***.06.2008г.. Кредитополучателят удостоверява, че е
получил кредит в посочения размер.
Следователно се установи, че кредитополучателят е получил
паричната сума, предмет на договора за кредит.
От Рамков договор от 31.01.2018г. за цедиране на задължения,
сключен между „Обединена Българска Банка“ АД и
ищцовото дружество се установява, че са цедирани вземания, индивидуализирани Приложение
№ 1. Страните се договарят за прехвърляне на вземанията, посочени в Приложение
№ 1.
От Приложение № 1 /стр.2 представена в с.з./ се установява,
че в същия са включени вземания по договор за потребителски кредит от 25.06.2008г.,
съвпадащ с процесния Договор за потребителски кредит, със страна Л.А.В.
с ЕГН **********, съвпадащи с личните данни на
ответника, за сумите от 702,67лв. главница, 215,17 лв. договорна лихва и 205,28лв. мораторна лихва.
От чл. 5.2 на Рамковия договор се установява, че цедентът
упълномощава цесионера да изпраща писмени уведомления до длъжниците, чиито
задължения са цедирани, с които да ги уведомява за прехвърлянето на техните
задължения по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
От пълномощно от 05.03.2013г. се установява, че ищцовото
дружество преупълномощава Адвокатско дружество „Иванов и Денев“ да уведомява
всички длъжници за договори за цесия, сключени между ищцовото дружество и
банки, фанансови институции, кредитни институции и др. небанкови търговски
дружества, по силата на които вземанията се прехвърлят на ищцовото дружество. С
пълномощно Адвокатско дружество „Иванов и Денев“ преупълномощава адвокат А.К..
От известие за доставяне се установява, че адвокат А.К. е
изпратила пощенска пратка, съдържаща уведомление за цесия, която пратка е
получена лично от ответника на 12.09.2018г. От писмо до ответника от 10.09.2018г.
се установява, че същият е уведомен от адвокат А.К., че кредитор спрямо него по процесния договор е ищецът.
Следователно се установи и третата материалноправна
предпоставка, а именно- длъжникът да е надлежно уведомен за прехвърлянето на
вземането и новия кредитор.
Обстоятелството, че възникналите от процесния договор
задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване от ответника по
правилата на чл. 154 ГПК. Този правен извод се извежда и от правната норма,
регламентирана в чл. 77 ЗЗД, който предписва, че при изпълнението длъжникът
може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство,
установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение.
Ответникът не доказа да е заплатил претендираните суми. Следователно
са налице всички материално правни предпоставки за уважаване на исковете за
следните суми: 702,67
лв. главница по Договор за потребителски кредит от 25.06.2008г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-29.10.2018г., до окончателното изплащане; 215,17 лв.
договорна лихва за периода от 03.12.2013г. до 05.07.2014г.
С оглед на всичко изложено искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява основателен.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в
заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта ѝ относно
разноските отпада.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца следва на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят сторените от него в настоящото
производство разноски в размер на 25,00лв. (заплатени държавна), както и
сторените в заповедното производство разноски в размер на 25,00лв. (държавна
такса).
Воден от всичко гореизложено, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД по отношение на Л.А.В. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес ***, че „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
е носител на право на парично вземане в размер на сумата от 702,67 лв.,
представляваща предоставен кредит по Договор за
потребителски кредит от 25.06.2008г., както и в размер на сумата от 215,17 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 03.12.2013г. до 05.07.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК-29.10.2018г., до окончателното
ѝ заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Л.А.В. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, да
заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 25,00лв.,
представляваща разноски по делото, както и сумата от 25,00лв.,
представляваща разноски в заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: