Р Е Ш Е Н И Е
№ 260227, 10.06.2022 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 17.05.2022 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 581 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът А.М.Д. с ЕГН **********,***,
****, представляван от пълномощника му адвокат Д.Д., твърди, че на 22.10.2020
г. сключил в качеството си на изпълнител с В.Г.К., в качеството му на
възложител, Договор за правна помощ, по силата на който последният му възложил
: 1. предприемане на правни действия по предявяване на претенции относно всички
клаузи по изпълнение на следните договори – Договор от 11.12.2006 г., страни по
който са К. и „ОМНИКАР – БГ“ ЕООД, Договор за особен залог с нотариална заверка
на подписите рег. № ****/12.04.2007 г. на нотариус рег. № **** – М. К., с район
на действие – Районен съд – София за обезпечаване на вземанията по предходния
договор и Договор за търговски пълномощник с нотариална заверка на подписите
рег. № ****/18.04.2007 г. на същия нотариус, сключен между В.К. и „ЛУБРОМ
ГАЗ-2006“ ЕООД; 2. завеждане на наказателни и искови производства, изразяващи
се в подаване на сигнали до съответните родово компетентни прокуратури,
Специализираната прокуратура относно придобиване, управление и прехвърляне на
концесия „****“ – бул. „*******“, както и евентуално използване на строителни
книжа с невярно съдържание; 3. изготвяне и подаване на покани за доброволно
изпълнение, включително и нотариални, от името на К. относно неизпълнение
договорени задължения по висящи договори с В. М., както и „БУЛРОМ ГАЗ – 2006“
ЕООД и „ОМНИКАР – БГ“ ЕООД; 4. подаване на искови молби относно неизпълнение на
договорни задължения и получаване на дължими обезщетения и неустойки, в това
число нанесени вреди и пропуснати ползи; 5. подаване на искова молба, касаеща
получаване на договорено възнаграждение в размер на 50% от годишната печалба от
2013 г. до момента на подаване на исковата молба ведно с лихви за забава, като
в раздел V, чл. 5.1 от договора страните уговорили задължение на възложителя да
заплати сумата от 50 000 лв. на изпълнителя в срок от 1 месец от подписване
на договора, част от която – 8000 лв., е платена по банков път. Твърди се още,
че в изпълнение на постигнатите договорености ищецът : изготвил и подал две
нотариални покани от името на К. относно неизпълнени договорени
Продължение на решение по гр. д. № 581/21 г. на ОСПд –
стр. 2/12
задължения по висящи договори с В. М., както и
„БУЛРОМ ГАЗ – 2006“ ЕООД и „ОМНИКАР – БГ“ ЕООД; изготвил два броя покани, с
които К. заявява претенциите си спрямо „ОМНИКАР – БГ“ ЕООД относно Договор от
11.11.2006 г.; изготвил и искова молба от името на К., касаеща претенциите му в
размер на 200 000 евро, но същата не била предявена поради липса на
готовност на изпълнителя да плати дължимата държавна такса по производството;
изготвил сигнал до Районна прокуратура относно евентуално извършено
престъпление във връзка с придобиване, управление и прехвърляне на концесия
„*****“ – бул. „*****“, който сигнал е постъпил в Районна прокуратура – Пловдив
на 18.12.2020 г., като по него е образувана пр. пр. № 11498/20 г., по която К. е
дал обяснения в присъствието на ищеца. Освен това след сключване на договора за
правна помощ, а и към датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2021
г., ответникът многократно посещавал кантората на ищеца за провеждане на
множество правни консултации свързани с предмета на процесния договор, въпреки
което не е заплатил остатъка от уговореното възнаграждение в размер на
42 000 лв. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли
съда да осъди ответника да му заплати тази сума ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 286 Закон за
задълженията и договорите и чл. 36, ал. 1 Закон за адвокатурата.
Ответникът В.Г.К. с ЕГН **********,***, представляван
от пълномощника му адвокат П.А., не оспорва, че е сключил с ищеца договор за
правна защита и съдействие с описания в исковата молба предмет, но твърди, че :
това е сторил след предварително проведени с ищеца разговори и консултации
относно Договор от 11.12.2006 г., страни по който са К. и третото лице „ОМНИКАР
– БГ“ ЕООД, Договор за особен залог с нотариална заверка на подписите рег. №
****/12.04.2007 г. на нотариус рег. № *** – М. К., с район на действие –
Районен съд – София и Договор за търговски пълномощник с нотариална заверка на
подписите рег. № ****/18.04.2007 г. на същия нотариус, а също и относно
отношенията му с Община **** във връзка с предоставена концесия на „*****“ в
гр. ***** на „БУЛРОМ ГАЗ“ – 2006“ ЕООД, при които ищецът го уверил, че
претенциите му към лицата по тези договори не са погасени, явяват се
основателни и има правни възможности след предприемане на съответните правни
действия същите да бъдат реализирани; впоследствие научил, че адвокат А.Д. от
дълги години е адвокат на „Омникар Рент“ ООД и на „ОМНИКАР Ауто“ ООД, на което
В.Х. М., с който Д. лично се познава, е ******, поради което очевидно има
свързаност с всички дружества, чието наименование включва думата „Омникар“,
поради което извършил правни консултации, при които му било заявено, че правата
му по горепосочените три договора са погасени по давност и всякакви правни
действия от негова страна и
Продължение на решение по гр. д. № 581/21 г. на ОСПд –
стр. 3/12
опити
да ги реализира ще бъдат обречени на провал, като дори ще го обременят с
разходи; през месец януари 2021 г. той се срещнал с адвокат Д. пред офиса му и
поискал прекратяване на договора и връщане на заплатената по него сума в размер
на 8000 лв., но той оспорил становищата на колегите си адвокати и заявил, че ще
си свърши работата, за която е нает, като не отрекъл, че е бил адвокат на
„Омникар Ауто“ ООД и на „Омникар Рент“ ООД и предложил на ответника да изкупи
вземанията му по горните три договора; така ответникът изпратил на ищеца проект
на договор за цесия, но ищецът отказал да го подпише, поради което ответникът
предприел действия по оттегляне на даденото на адвокат Д. пълномощно и го
поканил в края на месец януари 2021 г. да му върне сумата от 8000 лв., вместо
което получил предложение да цедира правата си на ищеца за сумата от 4000 лв.;
в депозирания по делото отговор на искова молба вх. № 283130/11.10.2021 г.
пълномощникът на ответника заявява, че отново прави изрично оттегляне на всички
пълномощия, предоставени на ищеца по договора за правна помощ; последният е
нищожен, тъй като е сключен в нарушение на чл. 43, ал. 3 Закон за адвокатурата
и чл. 13, ал. 1 – ал. 4 от Етичния кодекс на адвоката – ищецът от дълги години
е адвокат на „Омникар Ауто“ ООД, „Омникар Рент“ ООД, „Омникар БГ“ ООД и други
свързани дружества, в наименованието на които фигурира името „Омникар“, както и
„Булром газ-2006“ ЕООД, всяко от които е с различно участие спрямо другите
дружества, но въпреки това не е уведомил ответника, че обслужва дружествата, по
отношение на които той има претенции и по повод на които на ищеца е възложено
представителството на ответника; договорът за правна помощ накърнява добрите
нрави и престациите по него са неравностойни – ищецът е приел да съветва, представлява
и защитава ответника срещу други свои клиенти, при явно наличие на конфликт на
интереси между последния и дружествата, упоменати в договора за правна помощ,
нарушени са поверителността, правото на възложителя да ползва адвокатска
защита, характеризираща се с всички общоприети виждания за етика, честност и
почтеност на адвоката, за липса на други, защитавани от адвоката интереси,
преплетени с тези на клиента, като в резултат на
договора ищецът е получил 8000 лв. за извършване на правни услуги в рамките на
договора, чиято стойност е в пъти по-ниска, а същевременно предложеното
разрешение на проблемите на ответника, за които е потърсил правна помощ, е да
прехвърли вземанията си, възлизащи на огромни суми за обща сума в размер на
4000 лв. – така сделката е довела до неоправдано разместване на имуществени
права, при което ответникът очевидно търпи значителна загуба, която не е желал
и очаквал; договорът за правна помощ е унищожаем - ответникът е бил подведен за
сключването му от ищеца чрез умишлено въвеждане в заблуждение относно
възможността за защита на претенциите му и при скриване на факта, че ищецът е
адвокат и на дружествата, срещу които ответникът има претенции и на
съдружниците в тези дружества; към датата на сключване на договора за правна
помощ ищецът не е имал качеството на адвокат и е нямало как да изпълни
възложената му с договора поръчка; за извършеното по договора не се следва
възнаграждение в
Продължение на решение по гр. д. № 581/21 г. на ОСПд –
стр. 4/12
размер
8000 лв.; невярно е твърдението на ищеца, че е изготвил искова молба и че е
предоставил множество правни консултации на ответника; с договора е възложено
извършване на различни правни действия, като няма конкретизация за всяко едно
какво адвокатско възнаграждение се дължи, а възнаграждението следва да е
определено или определяемо като стойност върху защитения интерес; ищецът не е
изпълнил всичко възложено му по договора, поради което не му се дължи
претендираното възнаграждение, а освен това е налице и лошо изпълнение;
ответникът е оттеглил основателно пълномощията си от ищеца, поради което, ако
му се дължи възнаграждение, то такова би било дължимо само за положения труд.
По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните, възраженията на ответника и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Страните не спорят, че на 22.10.2020
г. са сключили договор, наименуван : „Договор за правна помощ“, чийто препис е приет като доказателство
по делото, по който В.К., в качеството му на възложител, е възложил на А.Д., в
качеството му на изпълнител и последният е приел да извърши следното : предприемане
на правни действия по предявяване на претенции относно всички клаузи по
изпълнение на следните договори – 1. Договор от 11.12.2006 г. между В.Г.К. и
„ОМНИКАР – БГ“ ЕООД; 2. Договор за особен залог, сключен между В.Г.К. и
„ОМНИКАР – БГ“ ЕООД с нотариална заверка на подписите рег. № ****/12.04.2007 г.
на нотариус рег. № **** – М. К., с район на действие – Районен съд – София,
сключен за обезпечаване на вземанията по договора посочен в т. 1; 3. Договор за
търговски пълномощник с нотариална заверка на подписите рег. № 1142/18.04.2007
г. на същия нотариус, сключен между В.К. и „БЛУРОМ ГАЗ-2006“ ЕООД,
представлявано от управителя Велери Х. М.; завеждане
на наказателни и искови производства, изразяващи се в подаване на сигнали
до съответните родово компетентни прокуратури, Специализираната прокуратура относно
придобиване, управление и прехвърляне на концесия „*****“ – бул. „******“,
както и евентуално използване на строителни книжа с невярно съдържание; уведомяване на обществеността,
съответните компетентни администрации /общинска и областна/, относно незаконосъобразното
придобиване и експлоатация на горевизираната концесия; уведомяване на съдружници, в т. ч. и чуждестранни акционери и
партньори на лицето Л. М.; изготвяне и
подаване на покани за доброволно изпълнение, включително и нотариални, от
името на В.Г.К. относно неизпълнени договорни задължения по висящи договори с
В. М., както, „БУЛРОМ ГАЗ – 2006“ ЕООД и „ОМНИКАР – БГ“ ЕООД; подаване на искови молби относно
неизпълнени договорни задължения и получаване на дължими обезщетения и
неустойки, в това число нанесени вреди и пропуснати ползи; подаване на искова молба, касаеща получаване на договорено
възнаграждение в размер на 50% от
Продължение на решение по гр. д. № 581/21 г. на ОСПд –
стр. 5/12
годишната печалба
от 2013 г. до момента на подаване на исковата молба ведно с лихви за забава,
както и в раздел V от договора е уговорено задължение на възложителя да заплати
на изпълнителя възнаграждение както следва : 50 000 лв. - в срок от 1
месец от подписване на договора /раздел V, чл. 5.1/, част от която – 8000 лв.,
е преведена по банков път; 150 000 лв. – при приключване на всичко
възложено съгласно предмета на договора /раздел V, чл. 5.2/.
Налице е спор относно дължимостта на
незаплатения остатък от възнаграждението по раздел V, чл. 5.1 от договора, равняващ
се на 42 000 лв., плащането на който се претендира по делото, с оглед на
наведените от ответника правоизключващи и правоунищожаващо възражения, а също и
с оглед на твърдението му, че е налице лошо изпълнение и че той е оттеглил
пълномощията на ищеца по договора.
Изхождайки
от страните по договора и уговорките по него, имащи за предмет поемане на
задължение от страна на ищеца да окаже на ответника, за сметка на последния,
правна помощ настоящият състав намира, че сключеният от тях на 22.10.2020 г.
договор има белезите на договор за правна помощ - разновидност на договор
за поръчка съгласно чл. 280 и сл. ЗЗД, специална правна регламентация на който се съдържа в Закона за
адвокатурата, поради което при уреждане на отношенията между страните са
приложими освен общите правила на ЗЗД относно договора за поръчка и Законът за
адвокатурата.
В Глава
девета, чл. 40 - чл. 51 на последния са регламентирани основните задължения на
адвоката, сред които са и тези визирани в чл. 43, ал. 3 адвокатът : да не представлява или защитава
едновременно и двете страни по делото, както и да не приема едно и също дело от
едната и от другата страна последователно, освен когато страните нямат
противоречиви интереси и са дали своето съгласие; да не представлява или
защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети на
другата страна, като по-детайлна уредба на забраната за представителство и
защита на лица с противоречиви интереси се съдържа в чл. 13 от Етичния кодекс на адвоката,
съобразно който : „Адвокатът не може да съветва, да представлява или да действа
от името на две или повече страни по един и същи въпрос, ако му е известно, че
съществува противоречие в интересите им. /ал. 1/; В случаите, когато съществува
риск от възникване на противоречие в интересите, адвокатът е длъжен да уведоми
всички заинтересувани страни и да получи съгласието им, преди да поеме
ангажимент да ги представлява. /ал. 2/; При възникване на противоречия в
интересите на клиентите адвокатът е длъжен да се опита да ги помири, а в случай
на неуспех - да преустанови даването на съвети, оказването на съдействие и
осигуряването на защита или процесуално представителство в конкретния случай.
/ал. 3/; Адвокатът е длъжен да откаже защитата на нов клиент, ако съществува
риск за нарушаване на изискванията за поверителност спрямо предишен клиент или
ако сведенията, които адвокатът е придобил при или по повод воденето на делата
на предишен клиент, биха дали неоправдано предимство. Тази разпоредба се
прилага и в случаите, когато информацията е получена от адвоката при
упражняване на предходна дейност като държавен служител, съдия, прокурор,
Продължение на решение по гр. д. № 581/21 г. на ОСПд –
стр. 6/12
следовател,
дознател, нотариус или юрисконсулт. /ал. 4/ Адвокатът отказва даване на съвети,
оказване на съдействие, защита или процесуално представителство на клиент,
когато има риск да възникне противоречие с личните интереси на адвоката или с
интересите на негови близки, както и в случаите, когато след поемането на
възложената работа възникне такова противоречие. /ал. 5/“
На
твърдението за противоречие на процесния договор за правна помощ с част от
горецитираните разпоредби – чл. 43, ал. 3 Закон за адвокатурата и чл. 13, ал. 1
– ал. 4 Етичен кодекс на адвоката, се основава първото от наведените от
ответника правоизключващи възражения, но преди да се пристъпи към обсъждането
му по същество, следва да се изяснят въпросите относно характера на Етичния
кодекс на адвоката, а оттам и несъобразяването на договор за правна помощ с
неговите разпоредби влече ли нищожността на последния.
Понятието
„нормативен акт“ е дефинирано легално в чл. 1а на Закона за нормативните актове,
постановяващ, че : „Нормативният акт съдържа общи правила
за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има
нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган.“
Етичният
кодекс на адвоката има за предмет уредбата на основните принципи при
упражняване на адвокатската професия и на отношенията на адвоката с клиента,
със съда и с колеги адвокати, като той е приет от Висшия адвокатски съвет по
силата на изрична законова делегация, предвидена в чл. 121, ал. 1 Закон за
адвокатурата.
Правният
статут на Висшия адвокатски съвет е определен в Глава дванадесета, чл. 117 –
чл. 122 Закон за адвокатурата, според които той е юридическо лице, висш
колективен орган на Адвокатурата, която според 134, ал. 1 Конституция на Република България е
свободна, независима и самоуправляваща се. Или според цитираната правна уредба
Висшият адвокатски съвет не принадлежи към държавния апарат и не осъществява
властнически правомощия на държавата, поради което той не е държавен орган.
Изхождайки
от материята, която регламентира Етичният кодекс на адвоката е приложим към
определен кръг субекти – това са всички адвокати и адвокати от Европейския
съюз, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати към Висшия
адвокатски съвет и в регистъра на чуждестранните адвокати, воден от съответната
адвокатска колегия, поради което, въпреки че действието му не е еднократно, то
предвид гореизложеното същият не отговаря на кумулативно изискуемите критерии
за нормативен акт по чл. 1а Закон за нормативните актове. Ето защо нарушаването
на разпоредбите му би могло да има за последица ангажиране на дисциплинарната
отговорност на адвоката, съответно на отговорността му за вреди, но не и
невъзможност сключеният между адвоката и клиента му договор за правна помощ да
породи правно действие поради противоречие на закона, поради което възражението
на ответника, че сключеният с ищеца на 22.10.2020 г. договор за правна помощ е
Продължение на решение по гр. д. № 581/21 г. на ОСПд –
стр. 7/12
нищожен
поради несъответствието му с чл. 13, ал. 1 - ал. 4 от Етичния кодекс на
адвоката като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
За
установяване на възражението за дисонанс на договора с чл. 43, ал. 3 Закон за
адвокатурата от страна на ответника бяха представени и приети като
доказателства по делото :
разпечатка
от воденото в Търговския регистър в електронна форма дело за третото лице
„ОМНИКАР РЕНТ“ ООД, ЕИК *********, видно от която дружеството е регистрирано на
08.11.2012 г., негов ****** е В.С. С., а *******в него са „ОМНИКАР“ ЕООД и З.
А. А.;
разпечатка
от воденото в Търговския регистър в електронна форма дело за третото лице
„ОМНИКАР“ ЕООД, ЕИК *********, видно от която ******* в него са „ЙЕС РЕНТ“
ЕООД, „ОМНИКАР РЕНТ“ ООД, „ОМНИКАР ВАРНА“ ООД, „ОМНИКАР АУТО“ ООД, „М КАСТЕЛ“
ЕООД и „БУЛРОМ ГАЗ-2006“ ООД;
разпечатка
от воденото в Търговския регистър в електронна форма дело за третото лице
„ОМНИКАР - БГ“ ЕООД, ЕИК *********, видно от която ****** на дружеството са
В.Х. М. и С.В. М., а съдружници в него са „БУЛРОМ ГАЗ-2006“ ООД, „СПИДИ“ ЕООД,
„САРБУЛ 2014“ ООД, „ОМНИКАР ВАРНА“ ООД, „ОМНИКАР АУТО“ ООД, „КОМПРЕСОР БГ“
ЕООД, „ОМНИКАР ОКАЗИОН“ ЕООД, „ОМНИКАР – БГ“ ЕООД и „СПИДИ ГРУП“ АД;
препис на
Решение № 260354/14.09.2020 г., неприсъствено, постановено на 14.09.2020 г. от
Районен съд – Пловдив, ХVІ гр. с. по гр. д. № 4355/20 г., видно от който
адвокат А.Д. е представлявал третото лице „ОМНИКАР РЕНТ“ ООД като ищец в
производството по делото, имащо за предмет иск по чл. 79 ЗЗД за реално
изпълнение на задължения по договор за наем на товарен автомобил, предявен
срещу „ЕМАНУИЛ 2000“ ЕООД, приключило с влязло в сила на 14.09.2020 г. решение;
препис на
решение постановено от Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. по гр. д. № 7014/2102
г., имащо за предмет предявени срещу третото лице „ОМНИКАР АУТО“ ООД,
представлявано от пълномощника му адвокат А.Д., искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 Кодекс на труда;
препис на
Решение № 637/08.04.2017 г. постановено от Районен съд – Пловдив, ХVІІ н. с. по
анд № 697/2017 г., образувано по жалба на „ОМНИКАР-БГ“ ЕООД срещу наказателно
постановление № 13/02.12.2016 г. на ***** на Община *****, с което е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 100 лв. за
нарушение на чл. 18, ал. 1 от Наредбата за реда за издаване на разрешение за
поставяне и ползване на рекламно-информационни елементи върху недвижими имоти
на Община ******, от съдържанието на което не би могло да се установи кой е
представлявал жалбоподателя по делото.
Бе
разпитан като свидетел и В.Х. М., според показанията на който : не познава
адвокат А.Д., нито е работил с
Продължение на решение по гр. д. № 581/21 г. на ОСПд –
стр. 8/12
него лично,
съответно не му е възлагал каквато и да е работа за неговите фирми; възможно е
някое от дружествата му, на които е управител да е ангажирало адвокат Д. и той
да е работил, но е възможно да го е наемал колегата му, който е управител на
автомобилния бизнес, към който свидетелят няма отношение.
Въз основа
на анализа на коментираните в предходното изложение доказателства съдът приема
за установено, че в момент, предхождащ сключването на процесния договор за
правна помощ ищецът е бил пълномощник на третите лица „ОМНИКАР РЕНТ“ ООД по гр. д. № 4355 по описа
на Районен съд – Пловдив за 2020 г. и „ОМНИКАР АУТО“ ООД, първото от които е
****** в „ОМНИКАР АУТО“ ООД, а последното от своя страна - ****** в „ОМНИКАР –
БГ“ ЕООД, управители на което освен свидетелят М. е и третото лице С. В. М.
наред със С. В. М..
Следователно
касае се за представителство на лица различни от тези посочени в изследвания
договор за правна помощ, като дори и да се приеме, че помежду им е налице
някаква свързаност, то доколкото делата, по които ищецът е бил пълномощник, са
приключили към датата на сключване на процесния договор между предметите им
няма връзка, съдът намира, че не е налице нито една от визираните в чл. 43, ал.
3 Закон за адвокатурата хипотези – представителство/защита едновременно и двете
страни по делото; приемане на едно и също дело от едната и от другата страна
последователно; представителство/защита на една от страните, когато по същото
дело е давал съвети на другата страна, а от тук в разрез с твърдението на
ответника приема, че сключеният между него и ищеца на 22.10.2020 г. Договор за
правна защита не противоречи на чл. 43, ал. 3 Закон за адвокатурата.
Недоказано
остана и твърдението на ответника, че при сключване на договора ищецът не е
имал качеството на адвокат.
В действителност съобразно чл. 3, ал. 1 и
ал. 2 и чл. 16, ал. 1 от Закон за адвокатурата адвокатска професия не може да
упражнява всеки, а само адвокат /какъвто може да бъде само лице, положило
клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия/ или адвокат от
Европейския съюз след вписване в Единния
регистър на чуждестранните адвокати към Висшия адвокатски съвет и в регистъра
на чуждестранните адвокати, воден от съответната адвокатска колегия. В съответствие с това изискване видно от изпратения от
Адвокатска колегия – ***** в изпълнение на задължението й като трето
неучастващо в производството по делото лице да представи намиращ се у него
документ препис-извлечение от Протокол № 28 от проведено заседание на
28.11.2018 г., на последното е взето Решение № 404 от Адвокатска колегия – ****
адвокат А.М.Д. да бъде вписан като адвокат в колегията, след която дата няма
данни да е лишен от право да упражнява адвокатска професия. Следователно към
22.10.2020 г. той е бил правоспособен адвокат.
Един от основните принципи в договорното
право е този регламентиран в чл. 9 ЗЗД, съобразно който страните могат свободно
да определят съдържанието
Продължение на решение по гр. д. № 581/21 г. на ОСПд –
стр. 9/12
на договора. Свободата на договаряне,
обаче, не е безгранична, а е рамкирана от предвидените в посочената правна
норма ограничения – съдържанието на договора не трябва да противоречи освен на
повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Макар понятието „добрите нрави“ да е
легален термин /използва се не само в чл. 9 ЗЗД, но и в редица други разпоредби
на действащото право – чл. 226, ал. 3 ЗЗД, чл. 42, б. „в“ Закон за
наследството, чл. 411, ал. 2, т. 2 Граждански процесуален кодекс, чл. 70, ал.
1, т. 4, чл. 303а, ал. 1 и ал. 2, 309а, ал. 3, чл. 341 Търговски закон, чл. 9,
ал. 1 Закон за медиацията, чл. 5, ал. 2 Закон за политическите партии, чл. 7,
ал. 2 Закон за юридическите лица с нестопанска цел и др./, то не е дефинирано
от закона, с оглед на което при
определянето му следва да се изходи от семантиката на думите, от които е
съставено.
Съобразно Съвременен
тълковен речник на българския език /изд. GABEROFF, 2000 - 2001/ : „ДОБРО“ е : „1. нещо, което е хубаво, което е в полза на
хората и което има висока морална стойност; 2. добрина; 3. щастлив и безгрижен
живот, благополучие, сполука“; „НРАВ“ е
: „1. съвкупност от душевни свойства, характер; 2. обичаи, традиции, обществени
навици“.
На базата на дадените разяснения относно
смисъла на думите „добро” и „нрав” може да се придаде следното съдържание на
израза „добрите нрави“ – това са установени от обществото в процеса на
развитието на обществените отношения неписани правила за поведение, които имат
морално-етичен характер и се променят във времето. Въз основа на тази работна
дефиниция и разпоредбата на чл. 9 ЗЗД може да се обобщи, че законът въздига
морала във второстепенен източник на правото, тъй като не позволява сключването
на договори, които са в дисонанс не само с неговите императивни правила, а и с
тези на морала - общия морал и морала на съответния кръг от
обществото, в който сделката е сключена, но не и
религиозния, духовните разбирания и морал, на които законът не придава значение
при определянето на добрите нрави.
Според трайната съдебна практика в понятието
накърняване на добрите нрави попада и хипотезата на липса на еквивалентност на
престациите, преценката за която следва да се извърши по всяко дело на
конкретно, безспорно установени факти за цената на сделката, за данъчната
оценка на имота и за пазарната цена, действителната воля на страните, формирана
от всичките им договорености при отчитане на взаимната им връзка и целта на
договора към момента на сключването му, като ще е налице нарушение на добрите
нрави поради липса на еквивалентност на престациите само тогава, когато грубо е
нарушен балансът на престациите /т. е. има тотален превес на интересите на
единия от договарящите/ и не е зачетен общественият правопорядък, гарантиращ
справедливостта като обществена ценност /решение № 119 от 22.03.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 485 от 2011 г., І г. о., ГК; определение № 169 от 13.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1191 от
2016 г., ІІ г. о., ГК, Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1 от 2009 г., ОСTK/.
В
отклонение от общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение по договора за поръчка се дължи,
само ако е уговорено,
Продължение на решение по гр. д. № 581/21 г. на ОСПд –
стр. 10/12
възнаграждението
по договора за правна защита и съдействие сключен с адвокат се дължи винаги
съобразно чл. 36, ал. 1 Закон за адвокатурата, освен ако адвокатът не се възползва от
някоя от предвидените в чл. 38, ал. 1 от Закон за адвокатурата хипотези за
оказване на безплатна правна помощ, като при определяне на размера на
възнаграждението свободата на договаряне е ограничена от изискването визирано в
чл. 36, ал. 2 Закон за адвокатурата същият да бъде справедлив и обоснован.
Констатира се по-горе в настоящото
изложение при прочита на раздел V, чл. 5.1 и чл. 2 от договора, че изпълнението
на възложената от страна на ответника работа не е безвъзмездно – срещу поетото
от страна на ищеца задължение да извърши описаните в договора работи ответникът
е поел задължение да заплати сумата в размер на 50 000 лв. в срок от един
месец от подписване на договора, част от която – 8000 лв., е преведена по
банков път, както сумата в размер на 150 000 лв. при приключване на всичко
възложено съгласно предмета на договора, като в чл. 4.3 от договора е
предвидено задължение на възложителя да възстанови на изпълнителя и всички
допълнително направени разходи като командировки, пътни и дневни,
непосредствено свързани с извършената консултация или работа доколкото те не
влизат в уговореното възнаграждение. Или според постигнатите между страните
договорености размерът на
възнаграждението по договора възлиза на 200 000 лева, поради което именно
на база на тази величина следва да бъде обсъдено възражението на ответника за
недействителност на контракта поради противоречието му на добрите нрави.
Установи се, също така, в предходното
изложение, че процесният договор има за предмет възлагане от ответника в качеството му на възложител, на А.Д., в качеството
му на изпълнител и приемане от страна на последния да извърши следното : предприемане на правни действия по
предявяване на претенции относно всички клаузи по изпълнение на следните
договори – 1. Договор от 11.12.2006 г. между В.Г.К. и „ОМНИКАР – БГ“ ЕООД; 2.
Договор за особен залог, сключен между В.Г.К. и „ОМНИКАР – БГ“ ЕООД с
нотариална заверка на подписите рег. № ****/12.04.2007 г. на нотариус рег. №
*** М. К., с район на действие – Районен съд – София, сключен за обезпечаване
на вземанията по договора посочен в т. 1; 3. Договор за търговски пълномощник с
нотариална заверка на подписите рег. № ****/18.04.2007 г. на същия нотариус,
сключен между В.К. и „БЛУРОМ ГАЗ-2006“ ЕООД, представлявано от ***** В. Х. М.; завеждане на наказателни и искови производства,
изразяващи се в подаване на сигнали до съответните родово компетентни
прокуратури, Специализираната прокуратура относно придобиване, управление и
прехвърляне на концесия „*****“ – бул. „******“, както и евентуално използване
на строителни книжа с невярно съдържание; уведомяване
на обществеността, съответните компетентни администрации /общинска и областна/,
относно незаконосъобразното придобиване и експлоатация на горевизираната
концесия; уведомяване на
Продължение на решение по гр. д. № 581/21 г. на ОСПд –
стр. 11/12
съдружници,
в т. ч. и чуждестранни акционери и партньори на лицето Л.М.; изготвяне и подаване на покани за
доброволно изпълнение, включително и нотариални, от името на В.Г.К. относно
неизпълнени по договорни задължения висящи договори с В. М. и следните
търговски дружества : „БУЛРОМ ГАЗ – 2006“ ЕООД и „ОМНИКАР – БГ“ ЕООД; подаване на искови молби относно неизпълнени
договорни задължения и получаване на дължими обезщетения и неустойки, в това
число нанесени вреди и пропуснати ползи; подаване
на искова молба, касаеща получаване на договорено възнаграждение в размер
на 50% от годишната печалба от 2013 г. до момента на подаване на исковата молба
ведно с лихви за забава. Така посоченият предмет е твърде общо формулиран,
поради което и доколкото няма по-детайлна уредба на конкретните действия, които
е следвало да бъдат предприети от ищеца в изпълнение на договора, настоящият
състав приема, че преценката за тях е предоставена изцяло на неговите воля и
съвест, което го е поставило в по-изгодна позиция като страна по договора и е
открило реалната възможност пред него във всеки един момент след сключването
му, само за написването и подаването на две покани за доброволно изпълнение,
изготвянето и подаването на сигнал до Районна прокуратура – Пловдив,
провеждането на няколко консултации и изготвянето на една искова молба –
работата, която ищецът твърди да е свършил по договора към датата на подаване
на исковата молба в съда, по която е образувано настоящото дело, при оттегляне
на поръчката от страна на доверителя, той да претендира цялото възнаграждение
по договора от 200 000 лв.
Вън от горното плащането на сумата от 50 000 лв.
е уговорено без оглед на изпълнението на каквато и да било работа по договора,
съответно постигането на определен резултат, като съобразявайки това съглашение
с реално стореното в изпълнение на възложената работа през периода от 4 месеца
за времето от сключване на договора до датата на подаване на исковата молба в
съда – 26.02.2021 г. и след като на 22.11.2020 г. е настъпил падежът за плащане
на горната сума, което според представените по делото доказателства се изразява
в написването на две покани с на практика почти еднотипно съдържание, чийто
адресат е третото лице „ОМНИКАР – БГ“ ЕООД и подаването на Сигнал до Районна
прокуратура – Пловдив /до датата на приключване на съдебното дирене по делото
ищецът не ангажира доказателства да е провел каквито и да било правни
консултации с ответника, съответно в действителност да е изготвил искова молба
от името на ищеца срещу „ОМНИКАР – БГ“ ЕООД – тази приложена към исковата
молба, по която е образувано настоящото дело е представена при завеждането му,
поради което съобразно чл. 181, ал. 1 ГПК има достоверна дата за ответника от
този момент/, за извършването на които адвокатски услуги съгласно чл. 6, т. 5 и
т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължат
възнаграждения съответно в размер на 50 лв. за изготвяне на покана и в размер
на 50 лв. за изготвяне на сигнал до прокуратурата, то настоящият състав приема,
че е налице значителна нееквивалентност на престациите, тотален превес на
интереса на ищеца, което
Продължение на решение по гр. д. № 581/21 г. на ОСПд –
стр. 12/12
води
до нищожност на целия договор поради противоречието му на добрите нрави.
А щом договорът е нищожен, той не е породил правно
действие, поради което в правната сфера на ответника не е възникнало
претендираното задължение за плащане на уговореното в раздел V възнаграждение.
Ето защо претенцията за реално изпълнение на задължението за плащане на
незаплатения остатък от първия транш от това възнаграждение в размер на
42 000 лв. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 2430.80 лв. разноски по
производството, в това число 2400 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС,
5 лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 20 лв. депозитни
разноски за възнаграждение за свидетел и 5.80 лв. банкови такси за превод.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.Д. с ЕГН **********,***,
******, против В.Г.К. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 79, ал.
1 във връзка с чл. 286 Закон за задълженията и договорите и чл. 36, ал. 1 Закон
за адвокатурата за заплащане на сумата от 42 000 лв., представляваща
незаплатен остатък от първи транш от възнаграждение, възлизащо в пълен размер на
50 000 лв. и дължимо по раздел V, чл. 5.1 от сключен помежду им на
22.10.2020 г. Договор за правна помощ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
А.М.Д. с ЕГН **********,***, ****, да заплати на В.Г.К. с ЕГН **********,***,
сумата от 2430.80 лв. /две хиляди четиристотин и тридесет лева и осемдесет
стотинки/ разноски по производството.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страната.
СЪДИЯ :