Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 26.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на шести
юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 14349 по
описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 316358/18.01.2018г. по гр.д. № 880 по описа за 2016г. на Софийски районен
съд, 51 – ви състав са отхвърлени като
неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 8000411/08.01.2016г. на
„Т.С.”ЕАД, ЕИК *****с адрес: ***
срещу Л.Н.Б., ЕГН ********** и Ц.Б.Б., ЕГН**********, двамата с адрес *** с правно основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Л.Н.Б., ЕГН ********** и Ц.Б.Б., ЕГН********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, солидарно при условията на съпружеска
имуществена общност заплащане на сумата от 931,26лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
09.09.2015г., до изплащането й , представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент № 5 в гр. София
ж.к. „*****за периода от 01.09.2012г. до
30.04.2014г.; сумата от 171лв.., представляващи лихва за забава
за плащането на главницата за топлинна енергия
за периода от 01.11.2012г. до 21.07.2015г.,
сумата от 18,36лв., представляващи от
стойността на възнаграждението за дялово разпределение на енергията в имота за
периода от 01.09.2012г. до 30.04.2014г.; сумата от 3,60лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата
за възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.11.2012г. до 21.07.2015г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 54467/2015г. на Софийски районен съд, 51
състав.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5012350/26.01.2018г. по регистъра на СРС от ищеца
Т.С.”ЕАД, ЕИК *****в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило
е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че неправилно районният съд не бил кредитирал
заключението по техническата експертиза. Изводите векото лице направило при
проверка на всички документи, в подкрепа на изводите му били и изравнителните
сметки, срещу които в срок не била депозирана рекламация от потребителите.
Приетият по делото нотариален акт установявал, че ответниците са съсобственици на имота. Претендирало е
разноски.
Въззиваемите-ответници
по исковете Л.Н.Б., ЕГН ********** и Ц.Б.Б., ЕГН********** в срока за отговор са оспорили жалбата.
Посочили са, че решението в обжалваната част било правилно. Не било установено
да са потребили енергия в количества и на стойност, за които били предявени
исковете. Начисленото такова било
произволно. Не били сключвали договор с
ищеца и Общите условия не ги обвързвали собственик на имота и потребител на
енергия в него. Още от 1994г. били заявили на ищеца, че не желаят а ползват
услугите му и последователно поддържали това си становище, включително и през
2003г., нямали отоплителна инсталация. Ищецът с поведението си нарушавал
нормите на вътрешното законодателство и тези на ЕС Нотариалният акт не
доказвал, че е имало топлоподаване в имота.
Третото лице
помагач на страната
на въззивника-ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК
*****не е изразило становище.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
8000411/08.01.2016г. на „Т.С.”ЕАД, ЕИК
*****с адрес: *** срещу Л.Н.Б., ЕГН ********** и Ц.Б.Б., ЕГН**********, двамата с адрес ***, с която е поискал от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за
установено, че Л.Н.Б., ЕГН ********** и Ц.Б.Б., ЕГН********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, солидарно при условията на съпружеска
имуществена общност заплащане на сумата от 931,26лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
09.09.2015г., до изплащането й , представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент № 5 в гр. София
ж.к. „*****за периода от 01.09.2012г. до
30.04.2014г.; сумата от 171лв.., представляващи лихва за забава
за плащането на главницата за топлинна енергия
за периода от 01.11.2012г. до
21.07.2015г., сумата от 18,36лв., представляващи
от стойността на възнаграждението за дялово разпределение на енергията в имота
за периода от 01.09.2012г. до 30.04.2014г.; сумата от 3,60лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата
за възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.11.2012г. до 21.07.2015г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 54467/2015г. на Софийски районен съд, 51
състав, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответниците са
съсобственици на имота и са потребители на топлинна енергия в имота, потребили такава
в количества и на стойност, за които е предявен иск, дължали и стойност на услугата дялово разпределение на
енергията, изпаднал в забава на плащането им.
Ответниците Л.Н.Б.,
ЕГН ********** и Ц.Б.Б., ЕГН**********
са оспорили исковете. Посочили са, че не било установено да отговарят за
плащането на сумите, като стойност на доставена топлинна енергия в имота и дяловото й разпределение. Не били сключвали договор с ищеца, имало разлика между вещно право на ползване и
собственост, извлеченията от сметки на ищеца били неверни, не участвали в ОС на
ЕС за избор на топлинен счетоводител, договорът с топлинния счетоводител не ги
обвързвал , а и бил прекратен.. Общите условия съдържали неравноправни клаузи.
Заявлението – декларация носещо подпис на Ц.Б. било опорочено , ищецът се възползвал от възрастта й и я
изнудил и принудил да я подпише без да има договор с нея, сключен преди това.
Разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ не сочела собствениците на имота като клиент на
топлинна енергия. Страна по договора с ищеца била етажната собственост. Не било
възможно да възникне облигационно правоотношение между страните поради
притежанието на правото на собственост върху имота от ответниците. Недопустимо
било начисляване на лихви върху прогнозни суми. Вземанията се погасявани с
давност от 3 години.
Третото лице
помагач на страната
на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *****не е изразило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 54467/2015г. по описа на СРС, 51 състав от което се установява, че по
заявление вх. № 3060995 районният съд е разпоредил Л.Н.Б., ЕГН ********** и Ц.Б.Б.,
ЕГН********** да заплатят на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *****, солидарно при условията
на съпружеска имуществена общност на
сумата от 931,26лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 09.09.2015г., до изплащането й , представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в
апартамент № 5 в гр. София ж.к. „*****за периода от 01.09.2012г. до 30.04.2014г.; сумата от 171лв.., представляващи лихва за забава за плащането на главницата
за топлинна енергия за периода от 01.11.2012г. до 21.07.2015г., сумата от 18,36лв., представляващи от стойността
на възнаграждението за дялово разпределение на енергията в имота за периода от
01.09.2012г. до 30.04.2014г.; сумата от 3,60лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата за възнаграждение за
дялово разпределение за периода от 01.11.2012г. до 21.07.2015г., като и съдебни разноски от
325лв., длъжниците са уведомени за заповедта на 15.11.2015г. и са депозирали на
27.11.2015г. възражение срещу заповедта , на 09.12.2015г. заявителят е уведомен
за необходимостта да представи доказателства, че е предявил иск в едномесечен
срок от съобщението и такива е представил на 08.01.2016г. В заповедно дело е
направена справка за постоянен и настоящ адрес на длъжниците, съгласно която и
двамата имат заявени такива след 2011г. в
апартамент № 5 в гр. София ж.к. „*****.
Всички призовки и съобщения до ответниците по
заповедно и по исково дело са изплащани на адрес в апартамент № 5 в гр. София
ж.к. „*****и са се връщали оформени като получени лично от Л.Б. за себе си и за съпругата си Ц.Б..
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт
№ 175, том І, рег. № 7166/27.11.2014г. носещ подписи за страните
и за нотариуса, съгласно който на 27.11.2014г.
Л.Б. и Ц.Б. са дарили на сина си
Ангел Б. ***. Като документ, удостоверяващ правото на продавачите на собственост върху имота
нотариусът е описал договор за продажба
на държавен недвижим имот от 05.09.1984г., описани са удостоверение за
граждански брак на продавачите и удостоверение за раждане на купувача.
По делото са приети протокол от 04.05.2002г., договор от 26.09.2002г., съгласно които
етажните собственици на сградата на бл. 215, вх. В, ж.к. „Красна поляна“, гр. София са избрали и
възложили на „Т.с.”ЕООД да извършва дялово разпределение на топлината енергия в
сградата. В списъка на етажни
собственици е посочен като титуляр на партида за ап. № 5 във вх. В Л.Н.Б. , ЕГН ********** и за него е положен
подпис срещу желание за монтиране на разпределители на 4 радиатори в имота.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди на Т.С.”ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР от 07.01.2008г. и от 03.02.2014г.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата
експертиза, вещото лице-топлотехник е посочило след
проверка при ищеца, при трето лице-помагач и документи по делото, че за
процесния период реално потребена топлинна енергия в имот с абонатен № 25 1111 е 872,49лв. За първия отчетен период по фактури сумите били по-големи
от реалното потребление. През втория отчетен период по фактури суми били
по-малки от реалното потребление. Посочило
е, че е видяло свидетелства за метрологични проверки на общия топломер и
съгласно същите то е бил годен д измерва потребление в периода, показания са
снемани ежемесечно, отчислявани са коректно технологичните загуби. Посочило е, че
по данни на топлинния счетоводител в имота през периода 5 радиатора са
демонтирани и за имота се начислява само енергия за сградна инсталация и за
горещо битово водоснабдяване, отчитана по водомер. Дяловото разпределение на
енергията била направено от третото лице-помагач коректно.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
вещото лице
след проверка при ищеца и документите по делото е посочило, че за имот с
абонатен № 251111 не е установило погасяване чрез плащане на сумите.
Изравнителни сметки били въвеждани през юли месец съответно 2013г. и 2014г.
Начислена неплатена главница за периода била 949,61лв., лихвата за периода върху тази главница била 177,68лв. От
така посочените суми главницата 18,36лв.
било възнаграждение за дялово разпределение, а останалото- топлинна енергия.;
лихва от 3,60лв. била върху възнаграждението за дялово разпределение,
останалата била върху топлинната енергия.
Приети са съобщения по фактури за процесния период, издавани
от ищеца на ответника Б. за ап. № 21
с посочен абонатен № 251111.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди и за дяловото й разпределение за
имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава
на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение, по което
ищецът се е задължил да доставя на ответника
топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността им, както и че ищецът
е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на стойността им, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му. Следва да
се установи и че ищецът има вземане срещу ответниците за плащане на възнаграждение
за дяловото разпределение на топлинната енергия, че ответниците са изпаднали в
забава на плащането му.
По делото не се спори,
а и се установи от приети книжа по заповедно дело, че по на
заявление по чл. 410
от ГПК е образувано заповедно производство
, по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Т.-С.”АД и длъжниците са осъдени да му заплати процесните суми като дължима
стойност на потребена топлинна енергия за процесния имот и за дяловото й разпределение за периода в размерите на процесните суми, за които е предявен иска, възражение
срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и
че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено ответниците са потребител /клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ в имота през
процесиня период. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди.
Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред,
включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество по искане на
това трето лице.
Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. (В
този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В случая ответниците са оспорили
качеството си потребител/клиент на топлинна енергия, като са посочили, че не са
подписвали договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота. Ответниците
не са оспорили правото си на собственост върху процесния имот за периода от
01.09.2012г. до 30.04.2012г. Това обстоятелство се установява и от приетия по
делото неоспорен нотариален акт № 175/27.11.2014г. Действително, този
нотариален акт не е документът,
удостоверяващ основанието за придобиване на имота от ответниците. За нуждите на
производството, обаче, той е достатъчен да установи, че ответниците през процесния
период са били съпрузи и са притежавали правото на собственост върху имота.
Ответниците не са оспорили тези факти. Извод за тези факти е направен от нотариуса, съставил
нотариалния акт от 27.11.2014г., изграден върху удостоверение за сключен
граждански брак и договор за покупко-продажба от 1984г. По делото не са
ангажирани доказателства, които да опровергаят тези изводи, поради което и
съдът приема за установено, че през процесния период ответниците са били
съпрузи и носители на правото на собственост върху имота. По делото не се
спори, че през периода ответниците са живели съвместно в този имот. Извод за
този факт се извежда и от справката за постоянен и настоящ адрес на
ответниците, както и от призовките и съобщенията, изпращани до тях по делото
- декларираните им адреси са в процесния
имот, книжа са получавани от ответника Б. на този адрес лично за него и за
съпругата му Ц.Б.. При така установено
съдът приема, че процесният имот за периода о т септември 2012г. до април
2014г. е бил собствен на ответниците като съпружеска имуществена общност и е
бил тяхно семейно жилище.
При така възприето и по съображения изложени
по –горе съдът приема, че ответниците са имали качеството клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ и солидарната им отговорност съобразно чл.
32 от СК отговорността им към ответника за заплащане на потребената в имота
топлинна енергия, съответно обезщетение за забава на същото може да се
ангажира.
По делото се установи, че ищецът е
публикувал общи условия за продажба на топлинна енергия, за битови нужди, като
се установи и че ищецът е доставял, а ответниците са потребявали такава, поради
което съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните
са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца от
2008г. съответно от 2014г., както и от действащата към съответния момент
нормативна уредба: ЗЕ, и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора, обвързвал
страните сочи качествени параметри на предоставяната услуга. Такива качествени параметри са въведени от
самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ
вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част от
топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната
мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125,
ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл.
125, ал. 3 от ЗЕ - Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите условия от 2008г. и от 2014г. е вменено задължение за
ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим и количество
на топлоносителя, което да съответства на договорената мощност, за подгряване
на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за
битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата
топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Отделно е въведено и
задължение ищеца избрания от него температурен режим и количество топлоносител,
постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за
горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите
помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими.
Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да
поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и
температурния график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция
на температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при
промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така
установените нормативни изисквания и записвания в ОУ н ищеца, са разписани
качествените параметри на доставената услуга. Въведено е точно определено
изискване за конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване
– 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление
на помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното предприятие –
продавач на топлинна енергия, а именно -
да осигури такива качествени показатели на подавания топлоносител, които
съобразени с конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на
предвидените проектни температури в отопляемите помещения, при съответно
нормална работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната
инсталация. С оглед на гореизложеното съдът приема, че доводът на ответника за
липса на предмет на договора и нищожност на същия са неоснователни. Параметрите
за качество са определени точно и ясно, респ.
са определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост
от предварително посочени критерии.
Същевременно,
съдът приема, че по делото не е установено в имота да е потребена топлинна енергия
в количества и на стойност, за които са предявени исковете. По делото не са
приети документи за отчет на уредите в имота, нито изравнителни сметки, както и
доказателства, че същите са стабилизирани. При липса на ангажирани
доказателства по делото за верността на показанията на отчетните уреди, оспорването
на заключението по съдебно-техническата експертиза от ответниците не позволява извод,
че е установено по несъмнен начин на потребено количество енергия и стойност на
същата в имота за периода. Вещото лице
по техническата експертиза е посочило, че
е работило по изравнителни сметки, но такива по делото не са приети.
Заключението по техническата експертиза е оспорено от ответниците и в тежест на
ищеца е било да установи вярност на данни, ползвани от вещото лице, което не е
направено по делото. Заключението по съдебно-счетоводната експертиза не може да
служи за основание за такъв извод, защото задачите на експертизата не са от
естество да установят при условията на главно и пълно доказване тези обстоятелства.
В подкрепа на извода на съда е и обстоятелството, че приети по делото фактури
сочат че същите са за абонатен № 251111, но те са за ап. 21 в бл. 215, ж.к.
Красна поляна“, София, а не за ап. 5 в тази сграда, за която е предявен иска.
Нито едно от заключенията по съдебните експертизи, приети по делото не е установило
този абонатен номер да е за ап. № 5. Вещите лица са работили по записвания на
ищеца и на третото лице помагач за абонатния номер, но не са правили проверка
този абонатен номер на кой имот съответства. Същевременно, приети фактури по
делото, издадени от ищеца сочат че този абонатен № 251111 е за ап. 21, а не за
ап. 5. При така събраните доказателства съдът приема, че приети заключения по
съдебните експертизи не са от естество да установят доставка на определено
количество топлинна енергия в ап. № 5 за който е предявен иска.
За пълнота
на изложението следва да се добави, че по делото не е установено ищецът да е
носител на вземане срещу ответниците за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в имота. Ищецът не е страна по договор за
извършването на такова разпределение – изпълнител по такъв договор по делото се
установи, че е третото лице – помагач на ищеца. По делото не е установено
ищецът да е придобил вземането за възнаграждение за дялово разпределение на
енергията по някой от уредените от законодателя способи, поради което и на това
допълнително основание съдът приема, че иска за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията е неоснователен.
При така
установеното съдът приема, че исковете за главници са неоснователни, поради
което и неоснователни са и акцесорните им искове за обезщетение за забава и
решението на районния съд следва да се потвърди като правилно.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника –ищец следва да се постави
отговорността за разноски по делото, въззиваемите не са претендирали такива и
не им се следват.
На третото
лице –помагач на ищеца разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 316358/18.01.2018г. по гр.д. № 880 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 51 – ви състав в обжалваната част.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК **********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.