РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№494/16.3.2023г.
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХII
касационен състав, в открито заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Анелия
Трифонова като разгледа докладваното от съдия Несторова КАНД № 69 по описа на
съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208
и следв. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба, подадена от ТД на НАП
Пловдив, чрез юрисконсулт М., срещу Решение № 2140 от 11.11.2022 г. на Районен
съд-Пловдив, постановено по НАХД № 796/2022 г.
Твърди се, че решението е постановено в нарушение на закона –
касационно основание по чл.348
ал.1 т.1 от НПК. Излагат се подробни съображения.
Иска се отмяна на обжалваното решение, съответно
потвърждаване на отмененото с него НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател не се
представлява. Постъпило е становище от процесуалния представител - юриск. М., в
което се излагат съображения по съществото на правния спор.
Ответната страна, представлявана от адв. Н., намира
касационните оплаквания за неоснователни. Претендира разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив, намира жалбата
за основателна и моли съда да отмени първоинстанционното решение като
неправилно и незаконосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срок срещу съдебен акт,
подлежащ на касационен контрол, от надлежна, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване по настоящата касационна жалба е Решение
№ 2104 от 11.11.2022 г. по АНД № 796 по описа за 2022 г. на ПРС, с което е
отменено Наказателно постановление № 604855-F608534/08.10.2021 г. на заместник
директор на ТД на НАП Пловдив, с което на "Йоана 2013" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Свети Климент" № 16,
на основание чл.182
ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 лв. за
нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС.
За да достигне до този краен резултат ПРС е приел, на базата
на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, че правилно е квалифицирано
поведението на търговеца „Йоана 2013"
ЕООД като нарушение на посочената в АУАН и НП разпоредба на чл.124
ал.5 от ЗДДС, доколкото съгласно диспозицията на същата норма
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в
дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, независимо от
правилото на чл.124
ал.4 от ЗДДС - да включи получените данъчни документи най-късно до
дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени,
но не по-късно от последния данъчен период, в който може да упражни правото си
данъчен кредит по чл.72
ал.1 от ЗДДС.
Касационният съд споделя изводите на ПРС, че неправилно е
вменено задължението на конкретното лице, доколкото, за да възникне задължение
за включване в отчетните регистри на кредитни известия, не е достатъчно да се
установи, че такива са издадени, а е необходимо същите да са получени от
данъчно задълженото лице, в какъвто смисъл е константната практика на ВАС по
данъчни дела.
По делото безспорно е установено и не е спорно между
страните, че кредитното известие № *********/28.09.2020 г., издадено от „Експрес
логистика и дистрибуция“ ЕООД, е получено от задълженото лице, на 30.11.2020 г.
и същото веднага е включило в дневника за покупки с подадения отчетен регистър
за съответния данъчен период – м.11.2020 г. с декларация вх. №
16004503752/09.12.2020 г.
В тази връзка, настоящият касационен състав счита, че за
съставомерността на деянието е необходимо кредитното известие да е получено от
търговеца. В конкретния случай и съгласно съдебната практика на ВАС, при
по-късното получаване на кредитното известие не се отнася за недобросъвестност
на търговеца. Според практиката на Върховния административен съд задължението
възниква с получаването на първичния счетоводен документ от задълженото лице. В
настоящия случай това е сторено своевременно след получаване на кредитното
известие, следователно, не са налице предпоставките за санкциониране на
търговеца дотолкова, доколкото поведението му не се дължи на недобросъвестност
по отношение на изпълнение на данъчните му задължения.
По тези съображения решението на ПРС следва да бъде оставено
в сила.
При този изход на спора на ответната страна се следват
претендираните своевременно разноски за осъществената пред касационната инстанция
защита. Същите се констатираха в размер на 600 лева, съгласно представен
договор за правна защита и съдействие на л.21 по делото, изплатени в брой.
Що се отнася до възражението на касационния жалбоподател за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за основателно,
предвид разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което, на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 400.00 лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл.221
ал.2 предл.1 от АПК, Административен съд Пловдив, ХХIІ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2104/11.11.2022 г. на ПРС по НАХД № 796/2022 г.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите – София да заплати на "Йоана 2013" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Свети
Климент" № 16, представлявано от М.Н. И., сумата от 400.00 лв.
/четиристотин лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.