№
Град Тетевен, 31.07.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На единадесети юли,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО С.
При секретаря: ВИОЛЕТА МОНОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №
961 по описа на Районен съд-Тетевен за 2018 година,със страни:
Ищец: А.А.М. ***,действаща лично и със съгласието на
своята майка С.У.И. ***,
Ответник: Застрахователна компания „Лев Инс“-АД-град
София,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с цена на иска 20 000лв и посочено основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.84 от ЗЗД.
Излага се в ИМ, че на **** година , около 21 часа в село Г на улича В Л” настъпва ПТП, при което ЛА марка „***”, модел „****” с регистрационен № *** собственост на А.С. Атанасов, управляван от непълнолетен и неправоспособен водач Л.С.М. губи контрол над управляваното МПС и удря А.А.М.,в следствие на което същата е пострадала. Пътно-транспортното произшествие/ПТП/ е настъпило изцяло по вина на водача на лекия автомобил „ С- С”, посочени са нарушени текстове от ЗДвП , с които същия не се е съобразил,също не е съобразил обективните си възможности,необходими за управление на автомобил във връзка с което е било образувано ДП №***/2017г по описа на РУ на МВР- Тетевен,за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б” б” НК,съставен е и АУАН от ****г.,кореспондиращ с изложената фактическа обстановка в исковата молба.В резултат на реализираното ПТП на пострадалата ищца- малолетна, са причинени телесни увреди, описани в исковата молба,а именно оплаквания от загуба на съзнание,световъртеж,болки в кръста и невъзможност да движи долните си крайници.
В периода на престоя на детето в УМБАЛ „Д-р Георги Странски”- гр.Плевен , ищцата изпитвала болки, физическо, психическо страдание,притеснение за парализиране, изживян е силен стрес и шок от събитието, както и други описани в исковата молба притеснения и неудобства.Твърди се в исковата молба,че между собственика на лекия автомобил и ответника ЗК”Лев Инс”-АД е налице сключен задължителен застрахователен договор „ Гражданска отговорност”,с посочен номер на застрахователна полица, за срок на действие **** до ****.-2017г,в сила към дата на застрахователното събитие.Причинените неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с виновното поведение на водача на лекия автомобил ,който е бил застрахован при ответника. На *****год. увреденото лице е предявило писмена претенция за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди към ответника. На ****г е бил изпратен отговор от ответника, в който били изискани документи, като се твърди в исковата молба ,че е налице хипотезата на приравнен фактически отказ за произнисане от страна на ответника по чл.496,ал.2,т.2 КЗ, поради което е налице интерес за предявяване на осъдителен иск.
Моли да бъде осъден ответника, в
качеството си на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,на
виновния за ПТП водач и
съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекс за застраховането, да заплати на
ищцовата страна обезщетение в размер на 20 000 лева, със законната лихва от датата на
увреждането /****г./,до окончателното
й изплащане.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
По предявеният пред СРС иск,съдията-докладчик с определение от 24.08.2018г е прекратено производството, позовавайки се на изменението на процесуалния закон-чл.119, ал. 3от ГПК и делото е изпратено по компетентност на Районен съд-Тетевен.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника. Оспорва се допустимостта на предявеният иск поради липса на предпоставките регламентирани в чл. 380,ал .3, във връзка с чл.432 от КЗ.По същество се излага ,че пред застрахователя-ответник и във връзка с ПТП е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ищцата , въз основа на постъпилата претенция е образувана щета под посочен номер и от дата ***г,като с писмо изх № ****година ответникът е поискал представяне на писмени документи,посочване на банкова сметка ***ощно с посочени реквизити в приложение към писмото.С оглед на което експертна комисия след запознаване да определи размера на обезщетението за удовлетворяване на взискателя. Твърди се от ответника, че към момента на изготвяне на отговора към настоящото дело,няма представени нито един от поисканите документи. В отговора ответника оспорва посоченият механизъм на ПТП,причините за реализирането му, както и вината на водача Л.М.,оспорва се твърдението за реализиран граждански деликт , наличието на всеки един от отделните елементи на фактическия състав на деликта – твърдението за реализирано противоправно поведение,причинно-следствена връзка между него и релевираните от ищцата неимуществени вреди,както и вината на посоченото лице.Излага се, че не е налице хипотезата на чл.300 от ГПК, като всички тези обстоятелства следва да се докажат по безспорен начин.Оспорват се изцяло предявените искове по основание и размер.Оспорват се изцяло всички твърдения в исковата молба по основанията на предявената претенция за неимуществените вреди .Оспорва се обстоятелството, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача Л.М.,осъществено при управлението на лек автомобил, марка „С”, с посочен регистрационен номер,оспорват се твърденията за механизма на процесното произшествие,както е описана в исковата молба.Поддържа се,че произшествие от ****г в 20.30 часа е настъпило по причина поведение на ищцата,като участник в движението-пешеходец,тъй като същата е предприела движение по пътното платно,когато това не е било безопасно и без да се съобрази с конкретната пътна обстановка Ищцата е създала предпоставки за настъпване на произшествието, тъй като е нарушила разпоредбата на чл. 108 ЗДвП,нарушила е задължението си да се движи по тротоарите,от съставените официални документи се установява,че ищцата е предприела движение по пътното платно на около 30 метра от ул. „П П“ в с.Г,не се установява от документите в района да е налична пешеходна зона ,твърди се,че причина за настъпване на произшествието е поведението на пешеходката,като участник в движението.Оспорват се твърденията,че поради осъществяване на ПТП за ищцата са настъпили описаните в исковата молба травми и здравословни състояния. От посочената в исковата молба епикриза, представена по делото, е видно,че е поставена диагноза,касаеща контузия на долната част на гърба и таза,представляваща лека телесна повреда,в същата липсват данни относно настъпили увреждания в областта на главата,от фиша на спешната помощ не се установява наличие на комоциум или загуба на съзнание.Във връзка с постъпила претенция за заплащане на обезщетение при ответното дружество е образувана щета под посочен номер от ****г,в изпълнение задълженията на ответника и на основание чл. 496, ал .2 от КЗ същият е поискал допълнително документи за изясняване механизма на ПТП,медицински документи,касаещи увредите с оглед определяне на обезщетени, отговарящо на действителните неимуществени вреди,като се твърди в отговора,че ищцата не е представила необходимите документи съгласно които застрахователят да определи размера на обезщетението според изискванията на чл.499 от КЗ и Наредбата за задължително застраховане от застрахователна медицинска комисия при ответника. Ищцата не е отговорила на изпратено писмено запитване .Оспорват се твърденията за претъпени неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания от увреждане на зъби,рамо и глава. Ответникът оспорва предявените искове и по размер,като счита,че претендирания размер на застрахователно обезщетение е завишен размер и не отговаря на действително претърпени вреди , сочи се съдебна практика, в т.ч на ВКС,като не на последно место според ответника следва да бъде отчетен високият процент на съпричиняване от страна на увреденото лице,което с поведението си е допуснало редица нарушения на нормативната уредба,засягащи движение по пътищата и по този начин е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.Ответника намира,че в конкретният случай е висока степента на съпричиняване или по-точно компенсация на вини, налице е грубо нарушение на правилата,уреждащи нормите на поведение на физическите лица относно правилата за движение по пътищата,ищцата сама се поставила в опасност и е усилила риска за настъпилите негативните последици. Оспорва се изцяло иска за присъждане на лихви от деня на събитието,като неоснователен,излага се,че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликта и застрахователя би изпаднал в забава едва след покана за изплащане на застрахователно обезщетени и изтичане на установените в КЗ срокове за произнасяне по предявената претенция. Твърди се, че застрахователя в случая се е произнесъл своевременно по предявената от ищците претенция преди подаване на ИМ и не изпаднал в забава,като в предвид неоснователността на главния иск,такъв се явява и акцесорния.
По изложените в отговора на исковата молба съображения,ответникът моли да се приеме иска за неоснователен и отделно за прекомерен. Претендира разноски по делото.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
От представените по делото писмени доказателства,заключенията на съд.-медицинската експертиза,изготвена и защитена от вещото лице д-р М.Г.,заключението на съд.-автотехническата експертиза,изготвено от вещото лице инж.В.А.,обясненията на майката на ищцата,показанията на свидетелите Росица А.М.,Л.С.М.,И.И.Д.,Т.Л.Й.,З.М.З.,А.М.С.,П.П.Ф.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищцата А.А.М./на 14 години към момента на предявяване на иска/ е родена на ***г,като нейни родители са С.У.И. и А М И,всичките живущи в село Г,Лов.обл.
На 07.08.2017г ищцата,заедно с нейните три други сестри и майка си,отишли за да налеят вода от извор,в местността „П“,отстояща на незначително разстояние от жилището им в село Г,Лов.обл.
Прибирайки се към жилището си,посочените лица вървели по пътно платно,представляващо асфалтова улица „В Л“ в село Г-посока към центъра на селото.Пътното платно е с ширина 7.10м./според заключението на вещото лице,изготвило автотехническата експертиза/,с тротоарни площи,дясната от които с ширина 1.50м.Лицата вървели в дясната част/посока центъра на селото/на платното,като майката на децата С.И. вървяла последна,бутайки детска количка,в която се возела най-малката и дъщеря,а ищцата А.М. вървяла пред своята майка.
Около 21.00 часа ищцата претърпяла инцидент,вследствие на който получила телесните увреждания,описани в съд.-медицинската експертиза,изготвено от вещото лице д-р М.Г.,а именно:травма в областта на гръбначния стълб,поставена диагноза-сътресение на главния и гръбначен мозък.Диагнозата сътресение на мозъка и гръбначен стълб е поставена след диагностицираната параплегия-липса на чувствителност на долните крайници,която е преминала на втория ден.Посочените увредиш обуславят временно и неопасно разстройство на здравето.
В 22.10 часа бил подаден сигнал от бащата на ищцата А.М.И.в Дирекция Национална система 112“-регионален център 112-Монтана,като същият съобщил,че две от децата му са блъснати от лек автомобил-джип,като съобщил и име на лице от село Г-„С на С“,без да е налице яснота от отразеното в аудиотехническата експертиза по досъдебното производство за качеството на това лице-собственик на автомобила,водач на МПС към момента на инцидента и пр.
След предаване на сигнала до РПУ-Тетевен и ЦСМП-филиал Тетевен,произшествието било посетено от дежурна оперативна група при РУП-Тетевен,както и от дежурен екип на спешната медицинска помощ/св.Ф./.Впоследствие било образувано и досъдебно производство №212/2017г по описа на РУП-Тетевен,като данните от проведените огледи на местопроизшествие-пътно платно,лек автомобил с рег.№*****,на детски велосипеди,са отразени в протоколи-стр.4-16 от досъдебното производство,към които са изготвени и фотоалбуми.
Ищцата била транспортирана до ЦСМП-Ловеч,а впоследствие и до МБАЛ „Д-р Георги Странски“ в град Плевен,където престояла до ****г.
С постановление на Районна прокуратура-Тетевен от *****г наказателното производство по досъдебно производство №2122017г по описа на РУП-Тетевен било прекратено,на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК,поради липса на данни за престъпление от общ характер.В постановлението прокурорът е отразил,че след прекратяване на наказателното производство делото следва да се изпрати на Началника на РПУ-Тетевен,за преценка с оглед разпоредбата на чл.26,ал.3 от ЗАНН,за образуване на адм.-наказателна преписка срещу С М. ***/баща на непълнолетния Л.С.М./.
Приложено е наказателно постановление №*****г,издадено от Началника на РУП-Тетевен и връчено на ****г/без данни за обжалване/,с което на С М. *** наложено административно наказание за извършено нарушение на разпоредбата на чл.102,ал.1 от ЗДвП-предоставяне на управление на МПС на лице,което е неправоспособен водач-в случай на сина на наказаното лице-св.Л.М..
В заключението на автотехническата експертиза,вещото лице е посочило като вероятен механизъм,при който е реализирано ПТП,вследствие на което на ищцата са причинени травматични увреждания-съприкосновение с лекия автомобил,сочен основно в обясненията на ищцата и нейната майка и фотографиран при извършения оглед на местопроизшествие на ****г.,с предна дясна издадена част на броя на автомобила или с предно дясностратично огледало,като от данните по делото,в т.ч. съд.-медицинската експертиза,се сочи и друг възможен механизъм-„падане от собствен ръст“ или самонараняване.
На ****г пред ответника е депозирано искане от ищцата,чрез пълномощник адв.Р.,за заплащане на обезщетение на основание чл.493 от КЗ,в размер на 20 000 лева,като при описания на прилаганите документи са посочени констативен протокол за ПТП,епикриза,удостоверение за раждане на детето,адвокатско пълномощно,лист за преглед на пациент,фишове за спешна медицинска помощ.
На ******г ответникът изпратил уведомително писмо до адв.Р.,получено от последния на дата *****г,в което ответникът изискал представяне на посочени в същото документи,като в писмото е отразено,че до получаване на документите не е налице основание за уважаване на предявената претенция,предвид разпоредбите на чл.496,ал.2 от КЗ.
В предвид така описаната и приета от съда за безспорно установена фактическа обстановка,се налагат следните правни изводи:
Предявен е главен иск,квалифициран по чл.432,ал.1 от КЗ.Съгласно цитираната разпоредба/“Пряк иск на увреденото лице“/- увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.По силата на договора за застраховка гражданска отговорност, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства и за които отговарят съобразно българското законодателство. За да е допустим такъв иск, съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, е необходимо да е започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО“ на автомобилистите, при която процедура застрахователят да не е платил в 3-месечен срок от предявяването на претенцията, да откаже да плати или увреденото лице да не е съгласно с размера на предложеното обезщетение. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите (чл. 498 ал. 3 от КЗ вр. с чл. 496 и чл. 380 от КЗ).
В настоящия случай ищецът чрез процесуален представител-адвокат, е отправил до ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от претърпения инцидент. С приложено по преписката писмо от застрахователя до адвокат Р. с изх.№*****г., дружеството го е уведомило, че няма основание да изплати исканото обезщетение ,предвид разпоредбите на чл.496,ал.2 от КЗ.
Защитата на ответникът счита, че застрахователят не е изплатил обезщетение тъй като увреденото лице не е изпълнило указанията за представяне на искани документи с процесното писмо т.е. не е реализирана процедурата по чл.380 КЗ и искът е недопустим.
Този довод не се споделя от решаващия състав.Освен че с предявяване на претенцията на увреденото лице са представени съответните документи,с които е разполагало към този момент това лице,описани като приложения към искането до ответника,то от становището на ответника,изразено в отговора на исковата молба и поддържано в хода на производството става ясно,че същият оспорва наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността си.Ответникът оспорва изцяло твърденията на ищцата досежно сочен механизъм на ПТП,оспорва твърденията за причинна връзка между произшествието и вредоносния резултат,инкасираните телесни увреждания на пострадалото лице и моли искът да бъде отхвърлен,т.е. както към момента на приключване на устните състезания по делото,така и към момента на предявяване на иска липсва възможност за извънсъдебно уреждане на спора.
В този смисъл, съдът намира, че уреденото в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ и за ищеца се открива възможност да предяви претенциите си пред съда. С оглед изложеното съдът намира предявеният главен иск за допустим.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
При съобразяване на обстоятелството,че постановлението на Районна прокуратура-Тетевен от *****г за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №212/2017г по описа на РУП-Тетевен няма сила на присъдено нещо по смисъла на чл.300 от ГПК,настоящият състав,като разглеждащ гражданско-правните последици от деянието, следва с всички позволени по ГПК доказателствени средства, да установи налице ли са елементите на твърдения от ищеца деликт. Нужно е да се установи кой е причинител на непозволеното увреждане-ПТП от ****г, противоправно ли е и виновността на дееца /в този смисъл Решение №817/13.12.1988г.,по гр.д.№725/88г.на ІV ГО, Опр.№183/06.03.2012г. на ВКС по т.д.№434/2011г.,I т.о./.При липсата на установяване на тези предпоставки със силата на присъдено нещо и при заявеното оспорване от ответното застрахователно дружество на претенциите,включително и предпоставките за ангажиране на отговорността му по иска, съдът следва да обсъди приложените в тази връзка доказателства.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
В случая наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – ***** г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица, се установява от обективираните данни в официалния документ-констативен протокол за ПТП с пострадали лица/стр.6-8 от приложеното гр.дело №53420/2018г по описа на СРС/,както и от служебно направена справка от съда за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към релевантния момент.От цитираните доказателства е видно,че към ****г за автомобил с рег.№ ОВ 9161ВА е била сключена полица с номер *****,с начална дата на покритие ****г и крайна дата на покритие *****г.,със застраховател „Лев Инс“АД.По отношение на този приет за безспорен от съда факт не е налице спор между страните по делото. Автомобилът е собственост на А С. ***,но е ползван от разпитаният като свидетел по досъдебното производство С М. ***-баща на свидетеля Л.С.М..
Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, противоправност, вина, причинна връзка и вреди/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди,които са посочени от съда в доклада по делото,при разпределение на доказателствената тежест по предявения иск.
С оглед изискването за непосредственост при събиране на доказателствата, съдът назначи самостоятелни експертизи-съд.-автотехническа и съд.-медицинска,за установяване на механизма на причиняване на ПТП,спецификите на деянието, причинно-следствената връзка и твърденията за съпричиняване,както и характера на причинените телесни увреждания на ищцата и механизма на причиняването им.
Съдът приема изцяло заключенията на експертизите,като компетентни, обстойни и обективни,възприемайки изводите на вещите лица,преценени съвкупно и с останалия доказателствен материал.
Така за установяване на механизма на причиняване на ПТП на *****г. съдът се позовава на съдебната автотехническа експертиза,констативния протокол за ПТП и обясненията на майката на пострадалото дете/ищцата/,както и данните от Дирекция „Национална система 112“,като приема,че на посочената дата е имало съприкосновение между лек автомобил „С С“,с рег.№****** и тялото на ищцата,като пешеходец,вследствие на което ищцата е паднала на пътното платно и е получила увредите,описани в медицинската документация по делото и заключението на съд.-медицинската експертиза.Отразеният в съд.-автотехническата експертиза механизъм на причиняване на ПТП корелира с посочените в констативния протокол за ПТП обстоятелства и причини за ПТП. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009 г. по т. д. № 768/ 2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012 г. по т. д. № 423/ 2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/ 25.06.2012 г. по т. дело № 750/ 2011 г. на ВКС, II ТО.
Обстоятелството,че при извършения оглед на лекия автомобил,в деня,следващ произшествието,не са констатирани деформации и други следи,са коментирани от вещите лица,изготвили автотехническата и медицинска експертиза.В отговор на въпрос №4,вещото лице инж.В.А. е обяснило,че е възможно при описвания механизъм на съприкосновение между лекия автомобил-в неговата предна броня или дясностранично огледало,да не се получат деформации по автомобила,респ.неговите части,а така също да няма видими белези от нараняване и по тялото на ищцата.Вещото лице д-р М.Г.,при двукратното изслушване в съдебно заседание,също потвърди,че е възможен пропуск на лекуващите лекари да отразят наранявания по тялото на пострадалото лице,тъй като „лекуващите лекари не се интересуват от съдебно-медицинското отражение на тези неща,освен ако не са очевадни“. Също така вещото лице д-р Г. е обяснило в съдебно заседание,проведено на 17.05.2019г,че с оглед отбелязаното увреждане в медицинската документация-параплегия на долните крайници и диагнозата,поставена от лекуващите лекари,се касае за комоция на гръбначния мозък, “което няма друга причина освен удар в областта на кръста“.
На база заключенията и обяснението на вещото лице д-р Г.,решаващия състав приема наличието на причинна връзка между лекият автомобил и пострадалото лице/ищцата/,респ.,че в разглеждания случай не се касае за самостоятелно падане на пострадалото лице,а за т.нар. „предизвикано падане“.
От данните в констативния протокол за ПТП,обясненията на майката на ищцата С.У.И. и данните от Наказателно постановление №******г. съдът приема,че автомобилът,чрез който е причинено съприкосновението с пострадалото лице,към момента на инцидента е бил управляван от св. Л.С.М.,който към този момент е бил на 15 години,т.е. неправоспособен водач. Съдът не кредитира неговите показания,дадени в хода на настоящето производство,тъй като свидетелят е очевидно заинтересован от благоприятен за него и неговите близки изход на производството.
Извършеното от свидетеля деяние е противоправно и виновно,в нарушение на
разпоредбите на чл.150 и чл.150а от ЗДвП,изискващи управление от правоспособен
водач на всяко пътно превозно средство,участващо в движението по пътищата,отворени
за обществено ползване.Допуснати са от водача на МПС и нарушения на чл.20,ал.2
и чл.42,ал.2,т.1 от ЗДвП,с оглед констатациите,обективирани в
съд.автотехническата експертиза.
Налице са предпоставките за уважаване на исковата претенция-виновно,противоправно поведение (на водача на застрахованото МПС), вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Следователно отговорността на застрахователя/ответника по делото/по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде ангажирана в разглеждания казус.
По отношение размерът на дължимото обезщетение, съдът намира следното:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент,са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът и тежестта на уврежданията,интензитетът,степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата,във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“
Вследствие на ПТП ищцата е получила травматологични увреждания, представляваща лека телесна повреда: травма в областта на гръбначния стълб,поставена диагноза-сътресение на главния и гръбначен мозък.Посочените увреди обуславят временно и неопасно разстройство на здравето.На ищцата е било проведено медикаментозно лечение, същата е престояла за кратък период/два дни/ в болнично заведение,предписано е поддържащо лечение от лекуващия лекар. Към настоящия момент не са налице трайни увреждания вследствие на прекараната травма.Към физическите болки и страдания,следва да се прибавят и душевните болки-ранимост при споменаване на случая, изострената чувствителност и страх от автомобили/свидетелката М. твърди,че ищцата била получила стрес да не я блъсне някой,да падне…“/.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелствата, че всичко това е преживяно от едно 13-годишно дете, с детска психика и чувствителност, съдът намира, че за възмездяването на претърпените болки и страдания следва да бъде определено обезщетение в размер на 10 000 лева.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице-малолетното към момента на произшествието дете, движейки се по пътното платно в нарушение на изискванията,посочени в чл.108 от ЗДвП.
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило - съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. От заключението на автотехническата експертиза се установява,че пострадалото дете се е движело по пътното платно в нарушение на изискванията на чл.108,ал.1 от ЗДвП,съгласно който пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.В заключението е посочено/а този факт е установим и от огледния протокол и фотоалбума от местопроизшествието/,че от двете страни на пътното платно/улица „В.Л“ в село Г,Лов.обл./има изградени тротоари,с посочени от експерта параметри,както и че мястото на удара с лекия автомобил е в десен край плътно в зоната на затревената част от десен тротоар,до десния тротоар/но не и върху него/,т.е. детето се е намирало на пътното платно,въпреки наличието на тротоар.Като възможен вариант за предотвратяване на възникналото ПТП вещото лице е отразило и поведение на пострадалото лице-пешеходец,което би било правомерно,а именно навлизане в затревената зона на десния тротоар при възприемане на звука от идващия автомобил или върху десен бордюр,с ширина 15см.
Съобразени данните по делото дават
основание да се приеме, че поведението на малолетното дете, в качеството му на
пешеходец, е било несъответстващо на установените в чл.108,ал.1 от ЗДвП
изисквания за движение на пешеходец към релевантния за настъпване на пътно-транспортното
произшествие момент. Чрез тези си действия, нарушаващи ЗДвП и намиращи се в
причинна връзка с поведението на делинквента-водач на увреждащото моторно превозно
средство, малолетната А.М. е допринесла за настъпване на вредоносния резултат,
създавайки условия за същия. Следователно въведеното в процеса защитно
възражение на ответника, основано на чл.51, ал.2 ЗЗД, е
основателно.
В такъв случай може да се постави въпросът за намаляване на вредите, настъпването на които е могло да бъде осуетено при полагане грижи от страна на родителите на пострадалото дете. Член 51, ал. 2 ЗЗД намира приложение в случаите, когато пострадалото при злополуката малолетно или непълнолетно дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат, поради неупражнения върху него надзор от родителите му. В този смисъл е Решение № 88 от 12.IX.1962 г. по гр. д. № 83/62 г., ОСГК.
Налице е принос на увреденото лице,
който обаче не е тъждествен на приноса на делинквента и следва да бъде
определен на 30%. Според така приетото съотношение на съпричиняване на вредата
от ищцовата страна и определения общ размер от 10 000 лева на обезщетението за
обезвредата й, който настоящият съдебен състав счита за справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД, на пострадалата
е дължима сума от 7 000 лева-паричен еквивалент на понесените от нея
неимуществени вреди.За разликата до пълния претендиран размер на главния иск-до
сумата от 20 000 лева,искът следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и
недоказан.
По въпроса са лихвата върху дължимото обезщетение:
Няма спор, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. При действието на КЗ(2016г.), с оглед изричната разпоредба на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, който препраща към чл.496 ал.1 от КЗ или срокът за заплащане на обезщетението е три месеца от поканата по чл.380 от КЗ, която в случая не се спори, че е получена от застрахователя на дата 15.05.2018г. Безспорно е също, че по общите правила за деликта и съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба обаче,дадена в чл.429 от КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в чл.429 ал.3 от КЗ. С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата(по силата на КЗ) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие, т.е. не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл.429 ал.2 т.2 от КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429 ал.3 от КЗ(посочени са две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви:тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума/лимити на отговорността/ и да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна). Горните изводи не могат да се игнорират от правилото на чл.497,във вр. с чл.496 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на самият застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена от поведението на делинквента, нейният размер вече не е част от застрахователната сума и не може да бъде ограничаван от размера на последната, съобразно чл.497 ал.3 във вр. с чл.492 от КЗ. При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди на увреденото лице-ищец върху определеното обезщетение, е от датата на сезиране на застрахователя. При разглеждане на иск по чл.432 от КЗ е ирелевантно как тази законна лихва се разпределя като отговорност в отношенията между застрахования и застрахователя.Ето защо акцесорното искане за законна лихва следва да се присъди върху обезщетението от 7 000 лева от дата 15.05.2018г,а за сочения начален момент-07.08.2017г до 15.05.2018г,да бъде от отхвърлено,като неоснователно.
В конкретния случай съдът не приема,че е налице хипотезата на чл.380,ал.3 от КЗ,доколкото застрахователят не е дал указания на пострадалото лице за представяне на банкова сметка/***кументи/,а и от поведението му/както след отправяне на претенцията на пострадалото лице,така и в хода на производството/ не се установява намерение за плащане на застрахователно обезщетение. Изрично в писмото до адв.Р. е отразено от застрахователя,че не е налице основание за уважаване на претенцията.
По въпроса за разноските:
Съобразно уважената част от главния иск и предоставената от адвокат Р.
безплатна адвокатска помощ на ищцата,при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,ответникът дължи да
заплати разноските на адвокат Р. за осъществената от него безплатна правна
помощ на ищцата,на база защитаван материален интерес,който в случая е 7 000.00
лв., за който искът се уважава.Дължимото
адвокатското възнаграждение се определя на основание чл.7, ал.2, т.3 Наредба
№1/2004г. на ВАС, в размер на 680.00
лева.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК и
съразмерно отхвърлената част от иска,на ответника се дължат разноски от
ищцовата страна,определени на основание чл.78,ал.8 от ГПК,във в-ка с чл.37 от ЗПП и чл.25 от НЗПП,в общ размер на 300.00 лева,в предвид сложността и
продължителността на делото.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на
280.00 лева,от заплащането на която ищцата е освободена с определение на
съда,на основание чл.83,ал.2 от ГПК,както и разноски,сторени от бюджета на съда
за вещи лица, в общ размер на 350.00 лева.
Мотивиран
от горните съображения,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“-АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление в град София,бул.“Черни връх“,№51Д,представлявано от М.С.М.-Г.-изпълнителен
директор,да заплати, на А.А.М.,ЕГН:********** ***,действаща лично и със
съгласието на своята майка С.У.И. ***,на основание чл.432,ал.1 от КЗ, сумата от
7 000.00/седем хиляди/лева,представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди,вследствие на пътно-транспортно
произшествие,настъпило на *****г в село Г,Лов.обл.,на
улица „В.Л“,с участие на лек автомобил „С С“ с рег.№ ****,собственикът/ползвателят на който е сключил договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ със
„Застрахователна компания „Лев Инс“-АД,със срок на покритие от ***г до ****г.,което пътно-транспортно
произшествие е настъпило по вина на водача на лекия автомобил,в съпричиняване с
пострадалото лице, ЗАЕДНО със законната лихва върху сумата от 7 000.00
лева,начиная от 15.05.2018г до окончателното и заплащане,а за разликата до
претендирания размер на иска за главницата-до сумата от 20 000.00
лева,както и за определяне на законната лихва върху главницата от ****г и до ****г. по акцесорния
иск,ОТХВЪРЛЯ исковете/главен и акцесорен/,като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“-АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление в град София,бул.“Черни връх“,№51Д,представлявано от М.С.М.-Г.-изпълнителен
директор,да заплати на адвокат Р.С.Р.,ЕГН:**********,личен номер *****,вписан в АК-гр.В.Търново,за адрес за кореспонденция в град
С,бул.“Е и Х Г“ №**,ет*,ап.**,на основание чл.38,ал.2 от ЗА,сумата от 680.00/шестстотин
и осемдесет/лева адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ във формата на процесуално представителство на А.А.М. ***,действаща лично
и със съгласието на своята майка С.У.И. *** А.А.М.,ЕГН:********** ***,действаща
лично и със съгласието на своята майка С.У.И. ***,да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“-АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град
София,бул.“Черни връх“,№51Д,представлявано от М.С.М.-Г.-изпълнителен
директор,на основание чл.78,ал.3,във в-ка с чл.78,ал.8 от ГПК,във в-ка с чл.37
от ЗПП и чл.25 от НЗПП,юристконсултско възнаграждение в размер на
300.00/триста/лева.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“-АД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление в град София,бул.“Черни връх“,№51Д,представлявано от М.С.М.-Г.-изпълнителен
директор да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на
280.00/двеста и осемдесет/лева,както и съдебни разноски в общ размер на
350.00/триста и петдесет/лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: