Решение по дело №1030/2019 на Районен съд - Казанлък

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Казанлък 05.12.2019 год.

                                      

                   Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                           

                                                            председател:  Михаил Михайлов,

 

при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №1030/2019г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

                   Обжалвано е наказателно постановление №24-002367/ 27.08.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Стара Загора.   

Жалбоподателят останал недоволен от наложеното му наказание. Моли съда да отмени обжалваното от него НП, което намира за незаконосъобразно и неправилно. В с.з. същият и процесуалният му представител поддържат жалбата.

                   Въззиваемата страна, чрез процесуален представител,    в с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата.

                   Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

                   С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №24-002367 от 14.08.2019г., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.414,ал.1 от Кодекс на труда, съгласно който: „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева…“), за нарушение на чл.1,ал.2 от КТ, според който: „Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения“), изразяващо се в това, че в качеството му на работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ („Работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател“) на 25.07.2019г. е уредил като отношения по Закона за задълженията и договорите, чрез сключен граждански договор № 1 от 25.07.2019г., вместо като трудови, отношенията си по предоставяне на работна сила с М. Б. П. с ЕГН **********, като „продавач-консултант“ в стопанисван от него обект- магазин „Г.“ гр.К.

     Между страните няма спор, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства недвусмислено се установява, че на 25.07.2019г. лицето М. Б. П. е работило за жалбоподателя в стопанисвания от него и проверен обект по сключен между тях граждански договор.

     Спорът между страните се свежда до това в какво се е изразявала предоставяната работна сила от Пейчева, респективно  налице ли е било трудово правоотношение за този ден, което неправилно да е било уредено като гражданско такова.

      Съгласно разпоредбата на чл.405а от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1,ал.2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, в което се определя началната дата на възникване на същото- ал.1, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Развива се специално административно производство, при което на съдебен контрол по реда на АПК, подлежат издадени в тази връзка актове на контролните органи.

С цитираната правна норма законодателят е определил както правомощията на контролните органи, така и последиците от нарушението. С постановление тези органи обявяват отношението между страните за трудово, като определят и неговата начална дата. Други действия не са предвидени, като липсва препращане по някакъв начин към санкционни последици. Това не е случайно и напълно кореспондира със свободата на икономическо сдружаване. Нещо повече- предвидено е специално производство, включващо и съдебен контрол, с което е изключено чрез директно администриране, или при някакъв друг, включително инцидентен съдебен контрол, отношенията между страните да се уреждат като трудови. Така нормативно е определено, че нарушаването на чл.1, ал.2 от КТ може да бъде установено и отстранено само по разписан с кодекса ред. Последицата е само една- независимо от желанието на страните отношението им се определя като трудово, с произтичащите от това права и задължения. Не е предвидена административно-наказателна санкция, защото до завършване на производството по чл.405а от КТ(в този смисъл е и предписанието за определяне на начална дата), липсва правно основание това отношение да се третира като трудово. Съответно от определената с постановлението начална дата-25.07.2019г., то ще се оценява като такова и от този момент ще са налице правните фигури на работодател и работник, съответно всеки от тях ще бъде субект на правата, задълженията и отговорностите в това си качество.

В конкретния случай-към момента на констатиране на процесното нарушение, „Г.“ЕООД гр.К. все още не е имало качеството на работодател, поради което не може да бъде субект на приложената санкционна разпоредба на чл.414,ал.1 от КТ, предвиждаща наказание за работодателя. Необходимо е да се допълни, че в случая наличието на някакво сходство с други норми на КТ, указващи задължително поведение на страните и конкретно на работодателя,при възникване на трудови отношения е неотносимо към настоящия казус. При тези хипотези се санкционира бездействието при вече налично трудово правоотношение, докато в случая то тепърва следва да бъде установено и обявено по съответния ред.

Един от основните принципи,регламентирани в Кодекса на труда, е отношенията по предоставянето на работна сила да се уреждат като трудови правоотношения- чл.1,ал.2 от КТ. За да се счита, че е допуснато нарушение на това нормативно изискване на трудовото законодателство и съответно, че е осъществен състава на административното нарушение по чл.414,ал.1 от КТ, от обективна страна е необходимо такова поведение на лицето, спрямо което е наложена административната санкция, което да сочи на уреждане на отношения по предоставяне на работна сила не като трудовоправни, а като граждански, търговски и т.н.

Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите, във връзка с това, отношения като трудови правоотношения, по смисъла на чл.1,ал.2 от КТ. Преценката дали се касае за „трудов“ или „граждански“ договор се извършва конкретно за всеки отделен случай. В настоящия такъв, от приетия като доказателство в хода на проведеното съдебно следствие граждански договор №1 от 25.07.2019г., сключен между „Г.“ЕООД, в качеството на възложител и М. Б. П., в качеството на изпълнител, разгледан в контекста на представените писмени доказателства/подписаната от М. Б. П.  декларация по чл.402,ал.1,т.3 от КТ и др./, както и с оглед събраните по делото гласни доказателства- показанията на разпитаните по делото свидетели- П. и актосъставителя   Б., може да се направи извод, че съществуващото към 25.07.2019г. правоотношение между „Г.“ЕООД и М. П. не е имало за предмет предоставяне от физическото лице на работна сила за изпълнение на трудова дейност като „продавач-консултант“ при определени трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина. От доказателствата по делото еднозначно е установено, че към момента на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора проверка М. Б. П. е демонстрирала уменията си за работа на каса, какъвто е и предмета на възложената й задача, съгласно сключения между нея и „Г.“ЕООД граждански договор, като липсват каквито и да е било доказателства/писмени или гласни/, за престиране на работна сила и изпълнение на трудови задължения от страна на П. при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение, т.е. не е доказано, че лицето е осъществявало трудова дейност при изпълнение на трудови функции като „продавач-консултант“. Липсата на данни за наличието на престация на труд, квалифицираща горното правоотношение като трудово, а не като облигационно, обуславя извод, че не е доказано предоставяне на работна сила, по смисъла на чл.1,ал.2 от КТ без правоотношенията между работодателя „Г.“ЕООД и М. Б. П. да са уредени като трудовоправни.

                   За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че АНО е нарушил процедурата по чл.58,ал.1 от ЗАНН за връчване на НП на представляващия юридическото лице, или на изрично натоварено от него лице, снабдено с представителна власт да ангажира юридическото лице с действия във връзка с административно-наказателната отговорност, т.е. изпращайки по пощата на издаденото срещу ЕООД-жалбоподател наказателно постановление на П. Ч., съпруга на управителя на същото М.Ч., Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора в настоящия случай несъмнено не е  изпълнил изискванията за връчване на НП на „Г.“ЕООД и е пренебрегнал принципа за лично връчване на наказателното постановление на лицето, чиято отговорност се ангажира със същото, респ. в случая на лице, представляващо дружеството- например управителя М.С.Ч.. Задължение на административно-наказващият орган е да връчи НП съгласно законовите изисквания, а в конкретния случай същия не е изпълнил това свое задължение, с което съществено е ограничил правото на защита на нарушителя.  

Констатираните от съда нарушения на процесуалните правила са особено съществени. Същите са неотстраними в съдебната фаза на административно-наказателния процес и сами по себе си представляват абсолютно основание за отмяна на коментираното незаконосъобразно наказателно постановление. 

В този смисъл са налице основанията за заплащане, от страна на наказващия орган, на направените от жалбоподателя разноски в размер на 300/триста/ лева за упълномощаване на процесуален представител- адв.М. ***.

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1,предл.3 от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И :

        

ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-002367/ 27.08. 2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Стара Загора, с което на „Г-Е 2“ЕООД с ЕИК *********, с адрес по седалище и управление:***117, е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева. 

        

         ОСЪЖДА Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Стара Загора да заплати на „Г.2“ЕООД с ЕИК *****, с адрес по седалище и управление:***117, сумата от 300 /триста/ лева, заплатена от дружеството за упълномощаване на адвокат М. П. Х. от Адвокатска колегия-Стара Загора като негов процесуален представител по АН дело №1030/ 2019г. по описа на Районен съд-Казанлък.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

                                                                          

Районен съдия: