Решение по дело №1813/2011 на Окръжен съд - Бургас

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№302                                                             30.08.2012г.                                      гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                             Първо гражданско отделение

На  втори август две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав :

 

Председател:   Дарина Костова

 

Секретар :  С.Ч.

 

като разгледа докладваното от съдията Костова

гр.д.№1813 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на чл.254 от ГПК (отм.).

Постъпила е искова молба от Е.И.Б., ЕГН **********; с адрес ***, район П., ул.”К.” №**, ет.*, ап.* чрез адв. М.К.И.,***, служебен адрес гр.Г., ул.”Ю.В.” №*; против Министерство на отбраната, с адрес Поделение ***** гр.Бургас с  правно основание чл. 254 от ГПК (отм.) във връзка с чл.300 от ЗОВСРБ (отм.) и цена на иска 28 076.21 лева. С молбата се предявява отрицателен установителен иск да бъде признато за установено, че ищецът Е.И.Б. не дължи на Министерство на отбраната на Република България сумата от 28 076.21 лева, представляваща разходи по обучение, издръжка и квалификация по смисъла на чл.300, ал.1 от ЗОВСРБ (отм.), предмет на изпълнение по изп. дело №20014520400472 на Държавен съдебен изпълнител в СИС при РС- гр.Русе, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.10.2001г. от Председателя на Бургаския районен съд по гр. д. №2695/ 2001г. по описа на БРС, по реда чл.237 и чл.242- 249 от ГПК (отм.). С молбата е направено и възражение за прихващане с дължимото според ищеца възнаграждение за периода на обучение  от 36месеца с общ размер от 14760лв.. Представят се писмени доказателства и се заявяват искания за събиране на доказателства. Претендира се присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от иска.

Ответникът - Министерство на отбраната чрез процесуален представител гл.юк. в.ф. ***** - Бургас - А. С. Б., и служебен адрес в.ф. ***** - Бургас, в срока за отговора на исковата молба по реда на чл.131, ал.1 от ГПК, представят такъв, като оспорва изцяло исковата претенция като недопустима и неоснователна. Относно нарочно направеното изявление за прихващане възразява, че същото е направено едва през месец октомври 2011г. и в този смисъл е абсолютно неоснователно като погасено по давност. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и съдебно-деловодни разноски.

Бургаският окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора, приема, че предявеният установителен иск е допустим.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 254 от ГПК (отм.).

Предявен е иск с правно основание чл.254 ГПК (отм.), във връзка с чл.300 от ЗОВСРБ (отм.) от Е.И.Б., ЕГН**********, против Министерство на отбраната, и цена на иска 28 076.21 лева. Ищецът предявява отрицателен установителен иск иска от съда да бъде признато за установено, че същият не дължи на Министерство на отбраната на Република България сумата от 28 076.21 лева, представляваща разходи по обучение, издръжка и квалификация по смисъла на чл.300, ал.1 от ЗОВСРБ (отм.), предмет на изпълнение по изп. дело №20014520400472 на Държавен съдебен изпълнител в СИС при РС - гр.Русе, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.10.2001г. от Председателя на Бургаския районен съд по гр. д. №2695/2001г. по описа на БРС, по реда чл.237 и чл.242- 249 от ГПК (отм.).  Посочва се в исковата молба, че с изпълнителния лист ищецът е осъден да заплати на Министерство на отбраната на Република България сумата от 28076.21 лева, мораторна лихва върху нея за периода 29.04.2000г. до 30.09.2001г. в размер на 5 619.22 лева и законната лихва върху главницата от подаването на молбата - 23.10.2001г. до окончателното изплащане на сумата. Посочва се, че главницата по изпълнителния лист представлява разходи по обучение, издръжка и квалификация по смисъла на чл.300, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (отм.), които подлежат на възстановяване от кадровия военнослужещ при предсрочно прекратяване на неговия договор за кадрова военна служба, пропорционално на срока на неизпълнението. Съгласно чл.300, ал.2 от ЗОВСРБ (отм.) в редакцията му в процесния период за тези разходи, установени с извлечения от сметките, издадени от съответния компетентен орган, определен от министъра на отбраната, съдът издава изпълнителен лист. Ищецът твърди, че размерът на тези разходи е произволно определен от Министерство на отбраната и че задължение в този размер никога не е възниквало в негова тежест като излага аргументите  в тази връзка.

Не се спори, че с Договор за кадрова военна служба №198/10.09.1996г., сключен между Е.Б. и Министъра на отбраната, чрез упълномощения от последния вицеадмирал Х. П. К., ищецът е поел задължение да постъпи на обучение във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", гр.Варна, след което да постъпи на кадрова военна служба. Уговореният в договора срок на обучението е три години, а срокът за кадрова военна служба е 10г., след завършване на обучението. В изпълнение на сключения договор след успешно завършване на обучението си ищецът е постъпил на кадрова военна служба. Впоследствие ищецът е упражнил правото си да прекрати по реда на чл.128а от ЗОВСРБ (отм.) договора за кадрова военна служба преди изтичане на неговия пълен срок. Периодът, който е прекарал в кадрова военна служба е общо 6 месеца и 15 дни, в периода от 14.09.1999г. до 28.03.2000г., съгласно удостовереното в представеното извлечение от книжка за пенсионни документи на МО. Със Заповед №КВ-503/22.03.2000г. на Министъра на отбраната е постановено прекратяването на договора му за кадрова военна служба. Определен е срок за сдаване на длъжността и е разпоредено да му бъде връчено копие от посочената заповед, както и от заповедта за отчисляване от списъчния състав на поделението, считано от 29.03.2000г. Със Заповед №60/30.03.2000 г. на Командира на поделение 22 480 е разпоредено неговото отчисляване от списъчния състав на поделението. В същата заповед се посочва, че на лейтенант Е.Б. е връчена и писмена покана за доброволно възстановяване на разходите за издръжка, обучение и квалификация във ВВМУ, пропорционално на неизпълнението на предвидения в договора срок, изх. №1295/30.03.2000г. като ищецът е поканен да възстанови сума в размер на 9451.23 лева, представляваща дължимите от него разходи за издръжка, обучение и квалификация, на основание чл.300 от ЗОВСРБ (отм.). Впоследствие, с нова покана изх. №1432/14.04.2000г. той е уведомен, че с МЗ Ох-210/21.03.2000г. бил обявен размерът на действителните разходи за издръжка на обучаем във висшите военни училища за учебната 1997/1998г., като е поканен да възстанови сума в размер на 28076.21 лева, представляваща дължимите от него разходи за издръжка, обучение и квалификация, на основание чл.300 от ЗОВСРБ (отм.). За тази именно сума впоследствие Министерство на отбраната се е снабдило с изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание.

Съдът възприема за основателно възражението на ищеца, че така предявеното по съдебен ред вземане за обезщетение по чл.300 от ЗОВСРБ (отм.) срещу него не съществува и не се дължи на първо място поради това, че неговият размер е неправилно определен. При определяне конкретния размер на дължимото от него обезщетение следва да се съобрази разпоредбата на §11 от ПЗР към ЗОВСРБ (отм.), който разпорежда, че разходите за обучението на граждани, неизпълнили по тяхна вина задължението си да служат не по-малко от 10 години във ведомството, за нуждите на което са обучавани, се изчисляват на база действителните такива по издръжката им в годината на завършване (или преждевременното напускане) на висшето военно училище за целия период на обучение. В процесния случай обучението на Б. във военното училище е приключило през учебната 1998/1999г. В този смисъл размерът на разходите по издръжката за друга година е ирелевантен по отношение определянето на размера на дължимото обезщетение. Като е взело предвид друга базова година за основа за изчисляването на дължимото обезщетение МО е извършило нарушение на правилата, установени за неговото определяне. Поради това и съдебно предявения размер на дължимото обезщетение е неправилно определен. Направено е и възражение за прихващане при условие на евентуалност . Видно от представения с исковата молба договор за кадрова военна служба МО е следвало да заплаща на Е.Б. за периода на обучението месечни възнаграждения в размер на сумата от 410 лева, от които заплата за длъжност 300 лева и заплата за военно звание 110 лева. На практика ищецът твърди, а не са представени доказателства за обратното от ответника ,че нито едно от дължимите месечни възнаграждения за периода на обучението не му е заплатено. Сумарният размер на възнагражденията за периода на обучение от 36 месеца възлиза на сумата от 14 760 лева. Поради това с изявление за прихващане, отправено с писмо с обратна разписка Б. е прихванал насрещното си вземане за сумата от 14 760 лева срещу задължението за заплащане на обезщетение по чл.300 от ЗОВСРБ (отм.) под условието, че последното бъде съдебно уважено. Претендира се, ако съдът приеме, че задължението, по повод на което е образувано изп. дело №20014520400472 на Държавен съдебен изпълнител при СИС гр.Русе въобще е възникнало (частично или изцяло), същото е погасено до размера на сумата от 14 760 лева към датата, на която е могло да стане прихващането. Тъй като основанието за възникването на задължението на ищеца се свързва с прекратяването на договора за кадрова военна служба (март 2000г.) към този момент неговото насрещно вземане за неплатените възнаграждения е било ликвидно и изискуемо и поради това прихващането е могло да бъде валидно извършено. Към този момент не е била изтекла общата петгодишна давност спрямо което и да е отделно вземане за възнаграждения за заплати. Моли съдът в тази връзка да обърне внимание, че вземанията не произтичат от трудово възнаграждение, тъй като през процесния период Б. е бил на обучение.

Бургаският окръжен съд, приема, че предявеният иск е основателен със следните съображения:

Предпоставка за снабдяване с изпълнителен лист в производството по чл3237 от ГПК отм. е вземането да е ликвидно и изискуемо. В настоящия случай ликвидността и изискуемостта на вземането на ответника следва да бъдат преценени според изискванията на разпоредбата на чл.300 , ал.1 от ЗОВСРБ(отм.), в редакцията му към датата на възникване на задължението – към 14.04.2000год. (покана от 14.04.2000год.). Действително във въпросната покана е цитирана Заповед МЗ ОХ 210/21.03.2000год. , с която е бил определен размерът на действителните разходи за издръжка на обучаем във висшите военни училища за учебната 1997/1998год.., а обучението на ищеца е приключило през следващата година – учебната 1998/1999год., като така определеното обезщетение не съответства и на другото въведено от §11 от ПРЗ на ЗОВСРБ изискване, обезщетението да се изчисли въз основа на действителните разходи за издръжката на обучаемия в годината на завършване за целия период на обучението. Съдът не възприема довода на ответника, че логическото тълкуване на разпоредбите на чл.300 от ЗОВС и §11 от ПЗР на ЗОВС води до извода, че под действително направени разходи законът има предвид тези, които са извършени от съответното военно училище, където военнослужещият се е обучавал, а не индивидуалните му разходи, направени само от него, т.к. намира ,че при липса на изрична разпоредба не могат да се приравнят разходите които са направени от военните училища поотделно , както и разходите които всяко училища прави за обучаемите в различните специалности.

От приетите основно и допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза, се установява, че МО не може да представи счетоводни документи, от които да може да бъдат определени действителните разходи за обучението и издръжката на ищеца, както и на който и да е курсант, завършил същия курс на обучение в същата година , като ищеца. Вещото лице е изготвило допълнителната си експертиза изцяло по данни съдържащи се в създадения от ответника документ наречен „Таблица-разходи за издръжка на един обучаем за учебната 1998/1999год.”, които документ също не е видно да е резултат от изчисляване на действителните разходи , т.к. в.л. заявява , че в учебното заведение не се намира друга счетоводна документация освен въпросните таблици и оборотната ведомост , а последната не отразява всички разноски направени за обучаемите и от нея не може да бъде направено изчисляване на действителните разходи за един обучаем. Следва да се отбележи, че приложения от ответника метод на изчисление е очевидно еднакъв за всички обучаеми по която и да е от специалностите във ВВМУ, включително без значение и от продължителността на пълния курс на обучение по специалността. Не е ясно дали при определяне на размера на разходите за обучение са съобразени дължимите от курсистите такси за обучение , което предвид обстоятелството , че в цитираните по-горе таблици е посочена само цифра представляваща крайния резултата от изчисления , направени по неизвестна на съда и в.л. методика, за която няма данни как, кога и от кого е одобрена , нито има данни дали е спазена.С горните аргументи , съдът намира , че въпреки, безспорното наличие на основание на вземането на ответника , по отношение на определянето на размера не са представени доказателства в подкрепа на размера , за който е издаден изпълнителен лист , нито са налице достатъчно доказателства за да бъде определен този дължим размер от съда , по начин който да не е произволен, поради което предявеният иск следва да бъде уважен , като съдът приеме за установено , че вземане с3този размер не съществува.

Независимо от горното и само за пълнота , съдът намира , че възражението на ответника , че ищецът не би могъл да прихване с вземането си за възнаграждение , дължимо му по време на обучението , поради изтекла давност е неоснователно , т.к. към датата на възникване на вземането на ответника , насрещното вземане на ищеца вече е било ликвидно и изискуемо , поради което с него може да бъде извършено валидно прихващане.

Тъй като по делото е предявен отрицателен установителен иск, в тежест на ответника е до докаже вземането си за процесната сума от ищеца при условията на пълно главно доказване, което ответникът не направи в настоящото производство.

С оглед на гореизложеното и съдът намира, че неоснователно процесната сума е търсена от ищеца и предявената от него претенция за недължимостта и като основателна следва да бъде уважена, като поледица от уважаването на иска по отношение на главницата , следва да бъдат уважени и претенциите по отношение на акцесорните вземания за лихви.

Предвид становището на съда за основателност на предявения иск и на основание чл.64, ал.1, 2 и 3 от ГПК, съдът намира , че ответника следва да понесе направените от ищцата разноски по делото , доказани в размер от 1323,05лв.

Мотивиран от горното  Бургаският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Министерство на отбраната, с адрес Поделение ***** гр.Бургас , че Е.И.Б., ЕГН **********; с адрес ***, район П., ул.”К.” №**, ет.*, ап.* чрез адв. М.К.И.,***, служебен адрес гр.Г., ул.”Ю.В.” №*, не дължи на Министерство на отбраната на Република България сумата от 28 076.21 лева, представляваща разходи по обучение, издръжка и квалификация по смисъла на чл.300, ал.1 от ЗОВСРБ (отм.), предмет на изпълнение по изп. дело №20014520400472 на Държавен съдебен изпълнител в СИС при РС- гр.Русе, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.10.2001г. от Председателя на Бургаския районен съд по гр. д. №2695/ 2001г. по описа на БРС, по реда чл.237 и чл.242- 249 от ГПК (отм), мораторна лихва върху нея за периода 29.04.2000г. до 30.09.2001г. в размер на 5 619.22 лева и законната лихва върху главницата от подаването на молбата - 23.10.2001г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Министерство на отбраната, с адрес Поделение ***** гр.Бургас , да заплати на  Е.И.Б., ЕГН **********; с адрес ***, район П., ул.”К.” №**, ет.*, ап.* чрез адв. М.К.И.,***, служебен адрес гр.Г., ул.”Ю.В.” №*,   сумата от 1323,05лв.-разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в 14-дневен срок от връчването му.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: