Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1483
гр. Б., 13.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Б., осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Марина Николова
при секретар Г. Славова, като
разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 923/2022г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156
от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Н.П.“ ЕООД, ЕИК: ***********,
представлявано от управителя К.Г.Т., със седалище и адрес на управление: ***,
срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-02000221004231-091-001/01.03.2022 год., издаден
от началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение №
77/20.05.2022 година, издадено от директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) Б. при ЦУ на НАП, с която са установени
задължения на жалбоподателя за ДДС за периода от 01.08.2020 год. до 31.08.2020 год.
в размер на 36 834.58 лева и лихва в размер на 5 454 лева и декларираната
от него данъчна загуба за 2020 год. е намалена със сумата на начислените
амортизации в размер на 9 208.64 лева за осчетоводените като ДМА стоки по
фактурите, издадени от „Д. 19“ ЕООД.
Жалбоподателят оспорва като необосновани изводите на
органите по приходите, че сделките, предмет на фактурите, издадени от „Д. 19“ ЕООД,
реално не са осъществени. Излага доводи, че представените в хода на
ревизионното производство приемо-предавателни протоколи доказват по безспорен
начин предаването и приемането на описаните в тях стоки по вид, единична цена и
количество, т.е. прехвърлянето на правото на собственост върху родово
определените вещи, независимо, че в тях не е посочен обекта, където това е
станало и лицата, които са ги подписали, тъй като тези факти са били установени
от писмените обяснения, дадени в хода на ревизионното производство от
управителя К.Г.Т.. Счита, че при наличие на редовно издадени фактури за
покупко-продажба на стоките, с начислен ДДС, включени в дневниците за продажбите и справките
декларации по ЗДДС на доставчика и на приложени към всяка от тях
приемо-предавателни протоколи, документирането на разходите за транспорт на
стоките не е от значение и не може да докаже приемането и предаването на
стоките, а оттам реалността на сделките, тъй като разходите за горива могат да
не са осчетоводени, но това не означава, че автомобилите не са били заредени с
тях, нито, че не е бил извършен транспорт на стоките. Сочи, че не може да бъде
направен извод, че сделките не са извършени поради неоткриването на дружеството
– доставчик, на неговия управител, както и на складовата база, от където са
взети стоките, тъй като е възможно доставчикът да е бил преустановил дейността
си към момента на извършените посещения на адреса или на същия да е нямало лице
за контакт. Освен това изтъква, че неоткриването на доставчика на адрес,
материално-техническата и кадровата му обезпеченост не могат да рефлектират
върху правото му на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, тъй
като в РД и в потвърдителното решение липсват обективни данни, че като данъчно задължено
лице е знаел или е трябвало да знае, че сделките са част от данъчна измама. Излага
доводи, че правилно е осчетоводил процесните фактури и е завел получените стоки
по тях като актив по сметка 273 „Насаждения“ с аналитичност по вид, количество
и стойност, което позволява да бъдат проследени във всеки един момент от
контролните органи. Твърди, че ги ползва пряко в дейността си и че същите са
установени при извършената на място проверка от органите по приходите като
налични цветя и градини. Позовавайки се на практиката на ЕС, жалбоподателят
моли за отмяна на РА като незаконосъобразен, необоснован и недоказан. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание, редовно и своевременно призован,
жалбоподателят се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и претендира
присъждане на разноски. Представя писмени бележки.
Ответникът по жалбата – директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” Б. при
ЦУ на НАП, редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1797 лева. Представя писмени бележки.
Административен
съд - Б., като взе предвид изложените доводи,
съобрази събраните по делото доказателства и закона намира за установено
следното:
С
оспорения РА са установени задължения на жалбоподателя за ДДС поради отказ да
му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по двадесет и пет фактури
с предмет на доставка - саксиени растения, съгласно приемо-предавателен
протокол и декоративни материали, съгласно приемо-предавателен протокол, издадени
от „Д. 19“ ЕООД в периода 03.08.2020 година - 31.08.2020 година с номера както
следва: № **********/03.08.2020 г., № **********/05.08.2020 г., № **********/ 06.08.2020
г., № **********/10.08.2020 г., № **********/11.08.2020 г. № **********/13.08.2020г.,
№ **********/14.08.2020 г., № **********/ 17.08.2020г. № **********/18.08.2020 г.,
№ **********/20.08.2020 г., № **********/21.08.2020 г., № **********/22.08.2020
г., № **********/ 23.08.2020 г., № **********/24.08.2020 г., № **********/25.08.2020
г., № **********/26.08.2020 г., № **********/27.08.2020 г, № **********/ 28.08.2020
г., № **********/28.08.2020 г., № **********/29.08.2020 г., № **********/29.08.2020
г., № **********/30.08.2020 г., № **********/ 30.08.2020 г., № **********/31.08.2020
г., № **********/31.08.2020 г.
Производство
по издаване на процесния РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на
ревизия № Р-02000221004231-020-001/27.07.2021 г. (л.596), № Р-02000221004231-020-002/27.10.2021г.
(л.214), № Р-02000221004231-020-003/01.12.2021г. (л.200), издадени от началник
Сектор „Ревизии”, с които е разпоредено да се извърши ревизия на „Н.П.“ ЕООД,
която да обхване Данък добавена стойност за периода от 01.01.2019г. до
30.06.2021г. и корпоративен данък за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020г.
В
хода на ревизията е установено, че „Н.П.“ ЕООД е било вписано първоначално в
Търговския регистър на 27.08.2013 г. с наименование „П и К груп С.“ ЕООД, с
едноличен собственик на капитала и управител на дружеството - К.Г.Т., като на
04.02.2020 г. е била вписана промяна в наименованието на дружеството на „Н.П.“
ЕООД. Констатирано е, че дружеството е било регистрирано по ЗДДС на 17.02.2014г.
и че същото стопанисва обект аквапарк „Н.“ с. Р., общ. С..
Констатирано
е от ревизиращия екип, че за данъчен период м.08.2020 г., „Н.П.“ ЕООД е
упражнил право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 36 834.58 лева
по гореописаните фактури за доставки на саксиени растения и декоративни
материали, издадени от „Д. 19“ ЕООД.
С оглед установяване реалността на
доставките по фактурите е извършена насрещна проверка на доставчика „Д. 19“ ЕООД,
в хода на която е изготвено ИПДПОЗЛ относно издадените 25 броя фактури през м.
08.2020 г. с получател „Н.П.“ ЕООД, което е изпратено на декларирания
електронен адрес: *******@***.**, но
получаването му не е потвърдено. С цел неговото връчване са били извършени две
посещения на адреса за кореспонденция, при което не е открито лице за контакт с
дружеството, видно от съставените протокол cep. АА № 1715209/ 23.09.2021 г. и
протокол cep. АА № 1715217/01.10.2021г. (257-261). След това е започнала
процедура по връчване на ИПДПОЗЛ по реда на чл.32 от ДОПК, като съобщението по
чл.32 от ДОПК е изпратено по пощата с обратна разписка на адреса за
кореспонденция на „Д. 19“ ЕООД, публикувано в Интернет, поставено на таблото за
поставяне на съобщения в офис М. на 04.10.2021 г. и свалено на 19.10.2021 г.
Изпратената обратна разписка се е върнала с отметка „няма такова лице“, като е
установено, че от „Д. 19“ ЕООД няма деклариран друг адрес за кореспонденция. След
това ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ЗОПК, чрез прилагане към преписката.
В указания срок изисканите документи и писмени обяснения не са представени от „Д.
19“ ЕООД.
С оглед установяване реалността на
доставките е извършена насрещна проверка на едноличния собственик на капитала и
управител на „Д. 19“ ЕООД Г.И.Р.. На 20.09.2021 г. до него е било изготвено
ИПДПОЗЛ относно доставките по процесните фактури (л.226). С цел връчване на
искането органите по приходите са извършили две посещения на постоянния адрес
на Р. ***, който съвпада с адресите на управление и кореспонденция на „Д. 19“
ЕООД, при които управителят не е открит, видно от съставените протоколи сер. АА
№ 1715239/04.10.2021г. (л.221) и сер. АА № 1715240/12.10.2021 г. (л.220).
При извършена справка в информационната
система на НАП органите по приходите са установили, че „Д. 19“ ЕООД е отразило
издадените фактури в дневника за продажби и справката- декларация по ДДС за м.08.2020
г., че дружеството е било вписано в Търговския регистър на 15.07.2019 г. с
капитал 2 лева, регистрирано по ЗДДС на 05.08.2019 г. и дерегистрано по ЗДДС от
17.08.2021 г. поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Органите по
приходите са установили също, че „Д. 19“ ЕООД има регистриран ЕКАФП от
13.08.2019 г. за дейност - търговия на едро с цветя на обект - офис, с адрес:
гр. С., ж.к. „М. 3“, бл. 371, вх. 1 и че в предприятието на дружеството няма
назначени лица на трудов договор, както и изплатени суми по извънтрудови
правоотношения.
За изясняване на обстоятелствата относно
доставките на стоки по процесните фактури органите по приходите са изискали от
ревизираното дружество доказателства относно кореспонденцията с доставчика,
копия на издадените от него фактури, касови и банкови документи, хронология на
сметките за отчитане на приходите по обекти, доказателства за предаване на
стоките по фактурите, тяхното товарене, транспорт и разтоварване, използването
им за дейността на дружеството. Поискани са били и документи за извършени
инвентаризации през ревизирания период.
В отговор на връчени ИПДПОЗЛ от
30.07.2021 г. (л.331) и 30.11.2021 г., дружеството жалбоподател е представило
фактури с фискални бонове за плащане в брой, придружени с приемо-предавателни
протоколи, извлечения от счетоводни сметки: 123, 601, 602, 603, 609, 401, 501,
709, САП за 2019 год. и 2020 год., оборотна ведомост за 2019 г. и 2020 г. и
свидетелство за регистрация на автомобили с peг. № А 1709 НА и peг. № А 1847
НА, както и писмени обяснения от управителя К.Г.Т. (л.569 и л.210). В тях той е
заявил, че предмет на доставките е посочен във самите фактури, като подробни
данни се съдържат в представените към тях приемателно-предавателните протоколи.
Посочил е, че пренасянето на стоките, тяхното товарене е извършено лично от
управителя на дружеството и от Атанас К. - служител на „Н.П.“ ЕООД, а за разтоварването
на по-тежките растения помагали и други служители на „Н.П.“ ЕООД. За доставките
не били налични предварително сключени договори, закупените растения били
определяни в зависимост от предложенията на доставчика и одобрените растителни
видове. Стоките били предавани от управителя на „Д. 19“ ЕООД Г.И.Р. и получавани
от К.Г.Т. в гр. С. в база на доставчика - склад за цветя с адрес: бул. „Р.“ №
25, в близост до пазар „И.“, като в отделни случаи е възможно това да е ставало
от упълномощени от тях лица. Транспортирането на стоките било извършено с
транспортни средства, собственост на „Н.П.“ ЕООД, които били управлявани от К.Т.и
от Атанас К. – служител на фирмата. Декоративната растителност била разположена
на територията на аквапарка, като били налице едногодишни и многогодишни
растения. Управителят Т. е уточнил, че в обекта има поливна система и
растенията нямат нужда от допълнителни грижи. Обяснил е също, че фактурите били
предавани в склада, като растенията били разнообразни по форма и размер и били внос
от Холандия. Видът, в който същите били получени, както и техните размери, били
посочени в приемо- предавателните протоколи, подписани между страните.
Бусовете, с които били превозени, не притежавали специално оборудване, предвид
това, че разстоянието от гр. С. до с. Р. не е голямо. С Г.Р. се е виждал само
при закупуване на растенията в склада, като не е посещавал други обекти на
фирмата и не контактувал с други лица.
Ревизиращият
екип е извършил посещение на аквапарк „Н.“ в с. Р., общ. С., за което е
изготвил протокол cep. А № 0891612/ 23.08.2021 г. на ТД на НАП Б..
При преглед на представените
доказателства, органите по приходите са констатирали, че издадените фактури от
„Д. 19“ ЕООД са отчетени по счетоводна сметка 273 „Насаждения“ на стойност 184
172,92 лева и са включени в амортизационна план с инв. № 87.
Органите по приходите са приели, че в
процесните фактури не е конкретизиран предмета на доставката и че в
представените от ревизираното лице приемо-предавателни протоколи липсва
конкретна информация за дата и място /обект/ на съставяне, както и за лицата,
които са ги съставили. Установили са, че подписът на предал в тях съществено се
различава от положения подпис от Г.И.Р. в „Образец на подпис“ по чл. 141, ал. 3
от ТЗ в Търговския регистър. Установили са също така въз основа на протоколите,
че от саксийните цветя с най-големи количества са: зюмбюл микс - 1 500 бр.,
лавровишна 45 см - 480 бр., лавровишна 60 см - 350 бр., лимон кипарис - 336 бр.
и мушкато - 656 бр. При извършена съпоставка на издадените протоколи за
декоративни материали, ревизиращият екип е констатирал, че част от тях са с
идентично съдържание. При разглеждане на протоколите към фактури №
**********/03.08.2020 г., № **********/06.08.2020 г., № **********/ 31.08.2020
г., № **********/24.08.2020г., № **********/26.08.2020г., №
**********/27.08.2020г., № **********/28.08.2020 г. и № **********/ 30.08.2020
г., както и тези към фактури с № **********/10.08.2020 г. и №
**********/14.08.2020 г. /РД стр. 32-33/, органите по приходите са
констатирали, че разликата е само в № и дата на фактура, за която се отнасят и
по отношение на количествата за някои от артикулите. Поради това те са направили
извод, че на различни дати са купувани едни и същи артикули, с еднакви или
близки количества, което противоречи на дадените писмените обяснения от
управителя на ревизираното дружество, че това са отделни доставки и че той
всеки път е избирал и одобрявал артикулите, които закупува. Предвид така констатираните
недостатъци и в приемно-предавателните протоколи, органите по приходите са
приели, че същите са съставени за целите на ревизионното производство и не са
ги кредитирали като доказателства за предаване и получаване на стоките,
респективно за осъществяване на доставките.
Проверяващите
са отчели обстоятелството, че от ревизираното дружеството не са били
представени изисканите товарителници, пътни листи, фактури за закупено гориво, разходни
норми за изписване на изразходваното гориво, счетоводни сметки и регистри за
отчитане на горивото и организирана аналитична отчетност, поради което те са
приели, че не е доказано извършването на транспорт на фактурираните количества
стоки. Също така, органите по приходите са констатирали, че на една и съща дата
има извършени доставки към различни фирми. В тази връзка е посочено, че
автомобил с peг. № А1847НА с шофьор Атанас К. на 11.08.2020 г. и 13.08.2020 г.
е превозвал стайни растения, а на 27.08.2020 г. и 30.08.2020 г. - декоративни
материали за „Н.П.“ ЕООД от гр. С. за с.Р., като на тези дати с този автомобил
Румен Ибришимов е превозвал стоки от същия вид на „Р.“ ЕООД по посочения
маршрут, което е индиция, че няма извършен транспорт.
По отношение на приложените към
фактурите фискални бонове, ревизиращият екип е установил, че по 16 фактури
плащането е след датата на издаване на фактурите и е извършено през м.09.2020 г.,
което е в противоречие с дадените писмени обяснения от управителя на „Н.П.“
ЕООД, че „...разплащането е ставало лично от него, на място в склада на адрес:
гр.С., бул. „Р.“ № 25, след изпълнение на конкретната поръчка“. Проверяващите
са отчели факта, че касовият апарат, от който са издадени фискалните бонове, е
регистриран на адрес: гр.С., ж.к. „М. 3“ бл.371, вх.1, обект офис, което също
не съответства на дадените обяснения от Т.. Взели са предвид и обстоятелството,
че съгласно фискалните бонове, извършените плащания от ревизираното дружество
са общо в размер на 221 007.50 лева, като според обясненията на управителя
„... това са самостоятелни сделки, независими една от друга, всяка на стойност под
10 000 лева“. С оглед липсата на документи, които да обосновават тези
негови обяснения, органите по приходите са обосновали извод, че не се доказва
реалността на плащанията.
Органите
по приходите са извършили справка в ИС на НАП относно отчетените приходи от касовите
апарати на „Н.П.“ ЕООД за месеците през летния сезон в периода 2018 год. – 2020
год. и въз основа на получените данни са направили извод, че м. 08 се е
утвърдил като месец с най-голям размер на отчитане на приходи и съответно
дължим ДДС, предвид това, че ревизираното дружество извършва облагаеми доставки
по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС. Така за 2020 г. целият размер на начисления
данък в кл. 20 по СД по ДДС е в размер на 136 478,12 лв., а само през м. 08 -
78 745 20 лв. Посочили са, че именно през този данъчен период, в разгара
на летния сезон, когато температурите на въздуха са високи, дружеството е
закупило саксийни растения и декоративните материали на обща стойност без ДДС
за 184 172,92 лева. По време на активния сезон, когато има най-много
посетители, най-голяма натовареност, най-много работа и се формират половината
от приходите на дружеството, са били закупени огромен брой цветя и декоративни
материали. Изтъкнали са и обстоятелството, че след отразяване на фактурите,
издадени от „Д. 19“ ЕООД, дължимият ДДС за м. 08.2020 г. е бил намален на 36
834,58 лв., а след приспадане на данъчен кредит по всички декларирани покупки в
кл. 50 от „Н.П.“ ЕООД е бил деклариран ДДС за внасяне за периода в размер на
13 842.27 лева. Ревизиращият екип е направил заключение, че този резултат
е вследствие на целенасочено приспаднат от ревизираното дружество данъчен
кредит по фактурите, издадени от „Д. 19“ ЕООД. Приел е, че управителят на
дружеството, който отговаря за цялостната работа в авкапарка, е наясно с
отчитаните от дружеството приходи и е „организирал“ покупката на цветя и
декоративни материали от „Д. 19“ ЕООД с цел неправомерно ползване на данъчен
кредит по издадените фактури от това дружество. Изтъквайки недобросъвестното му
поведение, органите по приходите са достигнали до извод, че в случая се касае
за едно формално документиране и „движение на документи“, без да е налице
фактическо изпълнение на доставки, за което „няма как Т. да не е наясно“.
По
изложените съображения органите по приходите са направили извод, че сред
събраните доказателства няма такива, които да удостоверяват извършени доставки
по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС по издадените фактури от „Д. 19“ ЕООД за
данъчния период от 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г. В тази връзка, на основание
чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1, във връзка с чл.70, ал.5 и чл.69, ал.1 от ЗДДС с оспореният в настоящото производство ревизионен акт на „Н.П.“ ЕООД е
отказан данъчния кредит по издадените от „Д. 19“ ЕООД фактури в общ размер на
36 834,58 лева за цитирания данъчен период и е определена лихва, съгласно
чл.175, ал.1 от ЗДДС в размер на 5 454,00 лева. С начислените амортизации по
сметка 603 Разходи за амортизации в размер на 9 208,64 лева, на основание чл.26,
т.2 от ЗКПО е преобразуван счетоводния финансов резултат на дружеството за 2020
г. В резултат на това, е намалена декларираната данъчна загуба от 775 404,96 лева
на 766 196,32 лева.
Резултатите от ревизията са обективирани
в Ревизионен доклад № 02000221004231-092-001/06.01.2022г. като въз основа на
съдържащите се в него фактически констатации е издаден оспореният в настоящото
производство РА № Р-02000221004231-091-001/01.03.2022
г., издаден от началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и главен инспектор
по приходите - ръководител на ревизията. „Н.П.“
ЕООД е
оспорил по административен ред РА в
частта, с която са установени задължения на жалбоподателя за ДДС за периода от
01.08.2020г. до 31.08.2020г. и с която е намалена декларираната от дружеството
данъчна загуба за 2020г. С решение № 77/20.05.2022г. директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Б. при ЦУ на НАП е потвърдил
ревизионния акт в обжалваните части. Решението на директора на дирекция „ОДОП“ -
Б. е връчено на дружеството-жалбоподател по електронен път на 20.05.2020 год.,
видно от приложеното по делото удостоверение за извършено връчване по
електронен път /л.32/, а жалбата срещу него до съда е подадена на 02.06.2022 г.
/л.7/.
По искане на процесуалния представител
на жалбоподателя съдът допусна съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която не бе оспорено от страните по делото и което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е извършило проверка в
счетоводството на „Н.П.“ ЕООД, в резултат на което е направило следните
констатации: През месец август 2020 год. от дружеството е осчетоводена покупка
на саксийни растения и декоративни материали по 25 броя фактури от „Д. 19”
ЕООД, ЕИК: *********. Фактурираните стойности са описани по видовете артикули с
количества и единична цена в протоколи. Същите са заведени като дълготраен
актив в група 20 - Дълготрайни материални активи, в синтетична счетоводна
сметка 273 „Насаждения“ с инвентарен номер 000087 - Декоративни растения с обща
отчетна стойност 184 172,92 лева. Общата стойност на актива е сбор от
закупените растения и декоративни материали по процесиите фактури, които са
отчетени на партидно ниво, така че да има информация за вида, количеството и единичната
цена на всеки артикул, видно от приложената към заключението на експертизата
справка за дълготрайните материални активи, заведени по сметка 273 „Насаждения”
за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., предоставена от счетоводството на
„Н.П.“ ЕООД. Изводът, до който е достигнало вещото лице въз основа на
направените констатации е, че в счетоводството на „Н.П.” ЕООД има създадена
аналитичност по сметка 273 -Насаждения на фактурираните доставки от „Д.19” ЕООД
през месец август 2020 г. на саксийни растения и декоративни материали, която
отчетност може да послужи за последващ контрол по тяхната наличност, но не е
достатъчна за създаване на надеждна одитна следа и контрол.
Вещото лице е констатирало също, че с фактура
№ **********/ 22.05.2017 г. на „Н.П.“ ЕООД е било доставено озеленяване от „Б.цвет
90 Танев” ЕООД, като съгласно представен протокол от 21.05.2017 г. на
територията на увеселителния парк са били засадени 110 бр. екзотично формирани
иглолистни дървета, 190 бр. екзотично формирани широколистни дървета, 2250 бр.
екзотично формирани храсти и 5595 кв.м. тревен чим. Същите са били заведени в
счетоводна сметка 204 Машини, съоръжения и оборудване под инв. № 72 като
Озеленяване за 200109,25 лева. Вещото лице е отчело обстоятелството, че при
процесните доставки има фактурирани кипариси и трева, а при доставката от „Б.цвет
90 Танев” ЕООД има доставка на тревен чим и иглолистни дървета, които може да
са кипариси. Въз основа на тези констатации е направило извод, че при наличието
на аналитична информация в счетоводството, принципно е възможно да се направи
съпоставка на счетоводните с фактически установените наличности, но тъй като на
обекта е съществувало и друго озеленяване, съпоставката на фактическите с
установените количества на растенията следва да е за цялото озеленяване и
насаждения.
Вещото лице е изразило становище, че
дълготрайните активи са инвестираните средства на предприятието, които участват
в текущата му дейност за по-дълъг период и пренасят на части своята стойност
върху разходите. Посочило е, че съгласно изискванията на счетоводен стандарт 16
за ДМА, активът следва да е под формата на вещ, да може надлежно да се изчисли
стойността му и да се получава икономическата изгода при използването му и че
ЗКПО поставя и стойностен праг на същественост от 700 лева. В заключение вещото
лице е направило извод, че предметът на сделката по процесиите фактури не
следва да се разглежда като отделни съставни компоненти на един общ актив, тъй
като фактурираните растения са едногодишни и многогодишни и имат различни
полезни срокове на годност. Единична им стойност е под 700 лева и поради
горното те нямат характер на дълготрайни активи в по-голямата си част.
Изключение правят 8 броя палма Цисас с ед.цена 895,83 лева на обща стойност
7166,67 лв., които биха могли да се заведат за отделни ДМА, за да се следи
тяхната годност и наличност.
Според вещото лице, при обосноваване на
необходимостта от допълнително озеленяване от страна на „Н.П.” ЕООД,
счетоводната сметка, по която е следвало да се отразят процесните доставки на
растения и декоративни материали с единична доставна стойност под 700 лева при
тяхното придобиване е счетоводна сметка 601-Разходи за материали. В тази
счетоводна сметка се отчитат консумативните материали за нуждите на
управлението, семена и посадъчен материал. Според вещото лице начинът на
счетоводното отразяване на фактурираните саксийни растения и декоративни
материали само по себе си не създава необходимата надеждна одитна следа и
контрол между фактурата и доставката на стоки и услуги.
Вещото лице е посочило, че при
осчетоводяването на процесиите фактури по сметка 273 - Насаждения е намален
финансовият резултат на дружеството с начислените амортизационни отчисления в
размер на 9 208,64 лв. и е декларирана загуба от 775404,96 лв. по ГДД за 2020
г.
Вещото лице е посочило, че в случай, че
доставените растения и материали с единична стойност под 700 лева бяха
осчетоводени като разход по дебита на счетоводна сметка 601 Разходи за
материали, със стойността им в размер на 177 006,25 лв. е следвало да се
дебитира сметка 611 Разходи за основна дейност. Тъй като счетоводна сметка 611
се приключва в края на отчетния период със счетоводна сметка 123 - Печалби и
загуби от текущата година, с тази стойност (177 006.25 лева) би се
увеличила декларираната от дружеството загуба за 2020 г. Заключението на вещото
лице е, че при този вариант на осчетоводяване на доставените растения и
материали като разход финансовият резултат на дружеството жалбоподател ще бъде
намален освен с тяхната стойност в размер на 177 006.25 лева и със
стойността на амортизациите на заведените като ДМА 8 бр.палми Цисас в размер на
716.67 лева, съгласувани в счетоводството, като амортизациите от първия вариант
в размер на 9 208.64 лева няма да са осчетоводени като разход, при което
данъчният финансов резултат за 2020г. ще бъде загуба от 943 919.24 лева.
т.е. би се намалил финансовият резултат на дружеството за 2020 г.
С писмо опис, входирано с № 11.11.2022 год.
(л.727) по делото са постъпили от „Д. 19“ ЕООД копия на процесните фактури и
приемо-предавателните протоколи към тях.
За изясняване на спорните обстоятелства,
свързани с извършването на доставките по процесните фактури по делото бяха
разпитани като свидетели Г.Р. – управител на „Д.
19“ЕООД,
П.Е.К., Атанас К. и Николай Я..
Свидетелят Г.Р. обясни, че „Д. 19“ ЕООД е извършвала в продължени на две години внос и
продажба на цветя, закупувани онлайн от уебсайт - борса за цветя в Холандия, като
най-големи клиенти на дружеството били „Н.П.“ ООД и „Р.“ ЕООД. Свидетелят заяви,
че с управителя на „Н.П.“ ООД - К.Т.го е запознал бащата на последния Г. Т.. Процесните
сделки били осъществени в гр.С., в нает от „Д. 19“ ЕООД склад с площ 300 кв.м. с
пълно оборудване за съхранение на цветя, находящ се на бул.Р. №25, на приземен
етаж, покрай пазар „И.“. В повечето случаи Г. Т. избирал цветя и за него и за
сина си К. Т., но и последният идвал лично да си избира в склада. Те имали
собствен транспорт – бусове за превоз на цветята. За натоварването им „Д. 19“ ЕООД
ползвало хамали от „И.“, тъй като нямало наети работници. Плащането ставало в
брой в склада, където бил наличен касов апарат, регистриран на адреса на
управление на „Д. 19“ ЕООД. Понякога плащал К. Т., понякога шофьорите, понякога
плащането ставало и по-късно след предаване на стоката - в течение на сделките
и след като придобили доверие помежду си. Свидетелят обясни също, че при всяка
продажба той предавал стоката с приемо-предавателен протокол, който изготвял
лично на компютър в склада по бланка - образец и подписвал, но не по един и
същи начин, тъй като трудно държал химикал, поради претърпяна злополука на
дясната ръка. Свидетелят заяви, че „Д. 19“ ЕООД е преустановило търговията с
цветя след февруари 2021г., поради настъпили за него събития в личен план.
Свидетелят П. К. обясни, че е в
дългогодишни близки, приятелски отношения с Г.Р. и на приятелски начала му е
помагал в организационната работа по доставката на цветя от Холандия, като за
целта помагал при тяхното разтоварване в склада, натоварването за клиенти,
както и ангажирал за тази цел работници от близкия пазар „И.“, на които плащал
на ръка без разходите за тези услуги да бъдат осчетоводявани. Цветята били
закупувани от борса в Холандия и от там холандска транспортна фирма
осъществявала превоза им до Р.България. К. Т., както и баща му Г. Т. били
основни клиенти на „Д. 19“ ЕООД. Свидетелят посочи, че К.Т.многократно
идвал с бусове в склада да купува цветя, които избирал на момента. Плащал на
управителя Г.Р., но не винаги лично и веднага, като се е случвало да праща пари
и по и шофьорите, които идвали да вземат стоката.
Свидетелят К. заяви, че е работил във
фирма „Н.П.“ ЕООД и че през лятото на 2020 г. пътувал сам с бус до гр.С. и вземал
дръвчета и храсти, саксии и кашпи от склад, находящ се на бул.Р., близо до
футболен стадион. Той обясни, че вземал поръчаните стоки от склада,
предварително приготвени и ги превозвал до аквапарка като не се занимавал с
товаро-разтоварната дейност. Други лица на място ги натоварвали от склада в „буса“
на доверие, давали му приемо-предавателен протокол за стоката и той без да ги
сравнява тръгвал на обратно. Протоколите той предавал на К. Т.. За пътуването
не попълвал товарителница или пътен лист. В аквапарка определени служители
разтоварвали стоките, като се случвало понякога и той да помага. Свидетелят
зави, че познава свидетеля К., който организирал товаренето на стоките в склада
и свидетелят Г.Р., с който „оправяли” документите. Той обясни също, че се е
случвало да му дават пари и да плаща за стоката.
Свидетелят Н. Я.
обясни, че познава отдавна К. Т., с който са съседи в С.. През лятото на 2020 г.
същият няколко пъти го молил за услуга, поради което Я. доста пъти ходил до гр.С..
Свидетелят посочи, че не може да се сети за броя на пътуванията. Първият път
пътували заедно с Т. с бял микробус като свидетелят Я. шофирал. Отишли до склад
близо до И., Я. паркирал, а К.Т.слязъл, отишъл при някакви момчета и натоварили
цветя. Свидетелят Я. поясни, че не е слизал от „буса“ и че не е виждал нито
пари, нито документи, нито цветя. Следващия път Т. му дал адреса и Я. отишъл
пред същия склад. Отвън имало цветя и те били натоварени на „буса“ от други
лица. Свидетелят Я. заяви, че не е погледнал цветята, че не се е занимавал с
тяхното товарене и с разтоварването им при пристигане в аквапарка, че не е имал
отговорност да проверява натоварената стока, че не е боравил с пари и не се е
занимавал с плащане, че му дали документ, който да предаде на К. Т., че не се е
подписвал никъде, тъй като не е имал такава отговорност. Свидетелят Я.
отбеляза, че е виждал два „буса“ и че предполага, че е пътувал и с двата, че не
е попълвал товарителници или пътни листа. Свидетелят обясни, че никога не е
получавал пари от Т. и че му вършил услугите като приятел.
Административен
съд - Б. в настоящия си състав, при така установената фактическа обстановка,
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.156, ал.1 от ДОПК от надлежна
страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено
оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на
съдебното производство. Поради това, жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА,
предвид следното:
Оспореният
ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.120 от ДОПК, в т.ч. фактически и
правни основания за издаването му, изложени подробно както в РА, така и в
съставения ревизионен доклад, представляващ неразделна част от него.
При извършената служебна проверка по
чл.160, ал.2 от ДОПК съдът не констатира нарушения на административно-производствените
правила. Жалбоподателят е уведомен за ревизията, която е надлежно възложена от
компетентен орган по предвидения в закона ред. Спазени са процесуалноправните
разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните
срокове.
При преценката относно материалната
законосъобразност на акта съдът намира следното:
I.Относно определените допълнителни
задължения за ДДС в резултат на непризнат данъчен кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчният
кредит се определя като сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по
облагаема доставка. Пораждането на право на приспадане на данъчен кредит за
получателя на доставката е функция на реално осъществена облагаема доставка,
т.е. правилно ответникът приема, че не е достатъчно формалното, макар и
надлежно издаване на данъчни фактури. При липса на реално осъществена доставка
на услуга не е налице условието по чл.68 от ЗДДС, определящо
данъчният кредит като сума, която регистрираното лице има право да приспадне и
респективно не възниква и право на данъчен кредит за получател на такава
доставка, която съществува само документално, но не е реална. Съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС не е налице
право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Относно предпоставките за отказ на правото
на приспадане на данъчен кредит следва да се съобрази, че законът не съдържа
легална дефиниция на понятието „неправомерно начислен данък“. Общото правно
тълкуване в най-широк смисъл е, че неправомерно е това начисляване на данък,
което е извършено в нарушение на закона. Законовите изисквания за начисляване
са посочени в чл.86, ал.1 от ЗДДС. Комплексният
анализ на предпоставките за упражняване правото на приспадане на данъчен
кредит, посочени по-горе, и основанието за отказ на такова право по чл.70, ал.5 от ЗДДС сочат, че
неправомерното начисляване трябва да е свързано само с пряката доставка, по
която се упражнява правото на данъчен кредит. Необходимо е да се установи
действително придобиване собствеността върху стоките, респ. услугите, предмет
на облагаемата доставка. В противен случай не възниква данъчно събитие, респ.
задължение за начисляване на данъка, а при неправомерно начисляване на такъв,
не се поражда право на данъчен кредит (чл. 70, ал. 5 от ЗДДС).
В случая, спорът между страните по
делото се свежда именно до това дали действително са осъществени от „Д. 19“ ЕООД
спорните доставки на саксиени растения и декоративни материали по фактурите,
издадени на жалбоподателя, т.е. дали за жалбоподателя е налице
законоустановената предпоставка за упражняване на правото на приспадане на
данъчен кредит.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗДДС доставка на
стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на право на собственост или
друго вещно право върху стоката. Доколкото стоките, предмет на процесните доставки,
са родово определени вещи, то на основание чл.24, изр.второ от ЗЗД, правото на
собственост върху тях се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а
при липса на такова, когато бъдат предадени. В случая не са налице данни за
постигане на съгласие между страните по сделките за предварително определяне на
конкретните количества, поради което отделянето им от рода се осъществява чрез
тяхното предаване.
Осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето
от доставчика на получателя на правото последният да се разпорежда физически
със стоката, е фактически въпрос, който изисква цялостна преценка на всички
доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на
доставката.
В конкретния случай в процесните фактури като предмет на
доставката е посочено „саксиени растения, съгласно приемо-предавателен
протокол“ или декоративни материали, съгласно приемо-предавателен протокол.
Саксиените растения и декоративните материали са индивидуализирани като видове
и количества в представените от жалбоподателя още в хода на ревизията, а от „Д.
19“ЕООД - в настоящото производство двустранно подписани приемо-предавателни
протоколи.
В приемо-предавателните протоколи, обаче, освен, че липсва
дата на тяхното съставяне, не е посочено и място на предаването и приемането на
стоките, което е съществено, за да може да бъде удостоверено прехвърляне
правото на собственост върху родово определени вещи. В допълнение следва да се
посочи и обстоятелството, че освен, че са еднотипни като начин на оформление,
част от приемо-предавателните протоколи са с абсолютно идентично съдържание по
вид, количество и цена на описаните в тях растения и декоративни материали.
Такива са протоколите към фактури с № **********/03.08.2020 г. (л.645), № **********/06.08.2020г. (л.646) и №
**********/31.08.2020г. (л.700), протоколи към фактури с №
**********/24.08.2020г. (л.650) и № **********/30.08.2020 г. (л.657), протоколи
към фактури с № **********/26.08.2020г. (л.652), № **********/27.08.2020г. (л.653)
и № **********/28.08.2020 г. (л.654) като последните три протокола се
различават от предходните два само в количеството на артикула керамична кашпа
Верта - ф 17 на последния ред, както и протоколите към фактури с №
**********/10.08.2020 г. (л.647) и № **********/14.08.2020 г. (л.555), в които
видовете стоки са едни и същи и има разминавания само в количествата на
артикулите на ред втори, четвърти и пети. Това сериозно разколебава достоверността
на записванията в приемо-предавателните протоколи. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че като частни свидетелстващи документи, приемо-предавателните
протоколи не се ползват с материална-доказателствена сила, а следва да се
преценят в съвкупност с останалите доказателства по делото.
В случая, не само се твърди от жалбоподателя, че предаването
и приемането на растенията и декоративните материали е извършено в склад на „Д.
19“ ЕООД, но и че същите са били превозени до стопанисвания от него аквапарк в
село Р. с осигурен от него и за негова сметка транспорт. В писмените си
обяснения, дадени в хода на ревизията (л.570) К.Т.е посочил, че стоките по
фактурите са предмет на доставки по отделни сделки, които са осъществявани в
зависимост от предложените от доставчика и одобрените от купувача видове
растения във всеки конкретен момент, което означава, че фактурите, ведно с
приемо-предавателните протоколи към тях са съставяни при всяко посещение в
склада на „Д. 19“ ЕООД в гр.С.. Излиза, според твърденията на жалбоподателя и
предвид датите на издаване на процесните фактури, че през м.август 2020 г.
посещенията са били на дати 3, 5, 6, 10, 11,12, 13, 14, 17, 18, 20, 21, 22, 23,
24, 25, 26, 27, 28, 29, 30 и 31, т.е почти всеки ден, като на дати 28.08,
29.08, 30.08 и 31.08 са били осъществявани пътуванията от село Р. до гр. С. и
обратно по два пъти на ден.
Същевременно за транспорта не са били съставени и
представени от жалбоподателя каквито и да е било транспортни документи -
товарителници и пътни листи и от „Д. 19“ ЕООД не са осчетоводени разходи за
гориво, което е нелогично и в противоречие с нормалната търговска и счетоводна
практика като се има предвид броя на фактурираните доставки през месец 08.2020 г.,
големият обем на стоките, за които се твърди, че са били доставяни, интензитета
на пътуванията между село Р. и гр. С. в рамките на един месец и разстоянието
между тези населени места (около 400 км.) и твърденията на управителя К. Т., че
растенията и декоративните материали се използват за дейността на „Н.П.“ ЕООД -
за озеленяване на увеселителния парк в с.Р.. Освен това органите по приходите
са установили при анализа на събраните
доказателства, че на едни и същи дати - 11.08.2020 г., 13.08.2020 г.,
27.08.2020 г. и 30.08.2020 г. - с автомобил с
peг. № А1847НА, собственост на „Н.П.“ ЕООД са били превозвани стоки - растения
и материали по маршрут гр.С. – с.Р.
както на „Н.П.“ ЕООД от шофьор Атанас К., така и на „Р.“ ЕООД от шофьор Румен
Ибришимов. От страна на жалбоподателя не са били представени изисканите
доказателства относно обема на превозваните стоки и относно броя на курсовете
за осъществяване на превоза.
Всичко това компрометира твърденията за извършен транспорт
на растенията и декоративните материали на датите на издаване на процесните
фактури.
Отделно от това, съдът констатира и противоречие между
дадените обяснения от К.Т.в хода на ревизията и показанията на разпитаните
свидетели относно механизма на осъществяване на доставките - избирането, получаването, товаренето и разтоварването на
растенията и декоративните материали. К.Т.е заявил в писмените си обяснения, че
в повечето случаи стоките са били лично получавани от него в склада, само в
отделни случаи от упълномощени лица и че не е имало предварителни уговорки с
доставчика по отношение на вида и количеството доставяни растения и декоративни
материали, както и че същите са товарени и разтоварвани лично от него и от
Атанас К. - служител в неговата фирма. От друга страна, свидетелят Р. даде пред
съда показания, че в повечето случаи Г. Т., баща на К.Т.избирал цветята и за
себе си и за сина си, въпреки, че и последният идвал в склада да избира. Свидетелят
К. разясни, че той е организирал натоварването на стоките от склада, като за
целта наемал работници - хамали от тържището „И.“. Свидетелите К. и Я., от своя
страна обясниха, че не са се занимавали с товаро-разтоварна дейност, че са взимали
от склада предварително поръчаните и подготвени стоки, които други лица
товарели на място в „буса“ и които те превозвали и оставяли в аквапарка в Р.,
където същите били разтоварвани от служители на „Н.П.“ ЕООД. От показанията на
свид. К. и свид. Я. съдът намира, че не може да се установи по безспорен начин
приемането и транспортирането именно на растенията и на декоративните
материали, описани в приемо-предавателните протоколи, тъй като самите свидетели
бяха категорични в проведеното съдебно заседание, че са получавали
предварително избрани стоки на доверие, без да ги проверяват по описа в
приемо-предавателните протоколи и без да подписват тези протоколи. Свидетелите заявиха,
че не си спомнят колко пъти точно са пътували от с.Р. до гр.С. и обратно, не
можаха да потвърдят и точния вид на растенията и декоративните материали, които
твърдят, че са превозвали и които не разпознават по видове и имена.
По всички изложени по-горе съображения, съдът приема, че приемо-предавателните
протоколи към процесните фактури, ценени в съвкупност с останалите
доказателства по делото, не удостоверяват по несъмнен и категоричен начин
отделянето на стоките, тяхното предаване и приемане, т.е. прехвърляне на
правото на собственост върху тях или реалното извършване на доставките.
Поради това, законосъобразно е отказано право на приспадане
на данъчен кредит на жалбоподателя по процесните фактури, издадени от „Д. 19“ ЕООД.
II. По отношение
извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството
жалбоподател за 2020г. и намаляването на декларираната от него данъчна загуба.
При липса на
безспорни доказателства за реалното извършване на процесните доставки, т.е. за
придобиването на стоките от дружеството- жалбоподател, органът по приходите
правилно е приел, че счетоводният финансов резултат на „Н.П.“ ЕООД е намален с осчетоводените от дружеството
разходи поради начислените амортизации на активи без да има основание за това.
Именно мотива, че процесните стоки не са придобити, а не начина на счетоводното
им отчитане, е обосновал този извод на органите по приходите, извършеното от
тях преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството жалбоподател
на основание чл.26, т.2 от ЗКПО и намаляване на декларираната от него данъчна
загуба от 775 404.96 лева на 766.196.32 лева. При липса на доставка, няма
предмет, който да бъде заведен като актив и който да подлежи на амортизиране,
следователно не е било налице фактическо и правно основание за начисляване на
амортизации от дружеството в размер на 9 208.64 лева. Изводите на органите
по приходите в оспорения РА по приложение на ЗКПО са формирани при правилно
приложение на материалния закон.
Мотивиран от
изложеното, съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изхода на спора, предвид своевременно направеното
от ответника искане за присъждане на разноски и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в негова полза следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в претендирания
размер от 1797 лева.
Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Б.,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Н.П.“ ЕООД, ЕИК: ***********, представлявано от
управителя К.Г.Т., със седалище и адрес на управление: ***, срещу Ревизионен акт
/РА/ № Р-02000221004231-091-001/01.03.2022 г., издаден от началник сектор
„Ревизии“, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 77/20.05.2022г., издадено от
директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) Б.
при ЦУ на НАП, с която са установени задължения на жалбоподателя за ДДС за
периода от 01.08.2020г. до 31.08.2020г. в размер на 36 834.58 лева и лихва
в размер на 5 454 лева и декларираната от него данъчна загуба за 2020г. е
намалена със сумата на начислените амортизации в размер на 9 208.64 лева
за осчетоводените като ДМА стоки по фактурите, издадени от „Д. 19“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Н.П.“ ЕООД, ЕИК: ***********, представлявано от управителя
К.Г.Т., със седалище и адрес на управление: *** да плати на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) Б. при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1797 /хиляда седемстотин деветдесет и седем хиляди/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: