РЕШЕНИЕ
№ 454
гр. Бургас, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120105343 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на „Тифи мохер“ ЕООД против „ДЗИ - Общо
застраховане” ЕАД, за осъждане на ответния застраховател да заплати на ищеца сумата от
1250 лв. – частична претенция, чийто пълен размер възлиза на 5000 лв., представляваща
неплатено обезщетение по застраховка „Каско+”, съгласно полица № 440121031027392, за
имуществени вреди от настъпило на 21.05.2022 год. застрахователно събитие с лек
автомобил „Х.А.”, рег. № ****, собственост на ищеца, ведно със законната лихва от
завеждане на иска - 22.08.2022 год. до окончателното й изплащане.
Така предявените искове са с правно основание в чл. 405, ал.1 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД и в съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на
ищцовото дружество, който ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните
разноски.
Процесуалният представител на ответния застраховател оспорва исковете
по съображения, подробно развити в отговора на исковата молба. Също ангажира
доказателства и претендира разноските по делото.
Въз основа на събраните доказателства, Бургаският районен съд намира за
установена следната фактическа съвокупност:
Ищцовото дружество е собственик на лек автомобил марка „Х.А.” с рег.№
****.
Не е спорно, че между „Тифи мохер“ ЕООД - застрахован и „ДЗИ - Общо
1
застраховане“ ЕАД - застраховател, е била сключена застраховка „Каско+” за автомобила, с
период на покритие от 01.06.2021 год. до 31.05.2022 год.
На 23.05.2022 год. представител на застрахования е уведомил писмено
застрахователя за настъпило на 21.05.2022 год., бл.* в ж/к „****“, гр.Бургас,
застрахователно събитие с процесния автомобил, от което са били надрани задна лява врата,
ляв праг, заден ляв калник, задна лява джанта.
На същата дата са извършени оглед и заснемане на автомобила, като са описани
повредените детайли - заден ляв калник, облицовка ляв праг, задна врата, задна лява джанта,
капачка на задна лява джанта, предна лява джанта, задна дясна врата, заден десен панел /
калник/, капачка на задна дясна джанта и предна дясна джанта, а също начина, по който
подлежат на ремонт - чрез пребоядиване.
Въпреки това, с писмо от 26.05.2022 год. до ищцовото дружество,
застрахователят е отказал да изплати обезщетение за отстраняване на констатираните
повреди. Отказът е повторен и в писмо от 13.06.2020 год., след възражение на
застрахования, като е мотивиран с т.9.1.9 от раздел I на общите условия, приложими за
сключената застраховка - деклариране на обстоятелства, различни от действително
случилото се.
Според заключението на вещото лице по назначената първоначална
автотехническа експертиза, разходите за отстраняване на уврежданията възлизат на 1164
лв., като причините за повредите биха могли да се поставят в причинна връзка с описаното
от застрахования произшествие и се дължат на невнимателно управление или недостатъчна
квалификация на шофьора. Експертът по повторната експертиза, чието заключение съдът
кредитира, е достигнал до същите изводи, с допълнението, че е възможно част от
уврежданията да са и от други участници в движението, както и с разлика в стойността на
разходите за възстановяване на автомобила - 1373.51 лв. без ДДС или 1648.21 лв. с ДДС.
Изслушан е и св. Д., от показанията на който се установява, че автомобилът е
закупен нов от ищцовото дружество и застрахован като такъв, респ. заснет от служители на
застрахователя, а също и че при заявяването на щетата, уведомлението е попълвано от
служител на застрахователя, като са извършени оглед и заснемане.
При така очерталата се фактическа обстановка, съдът намира исковете за
основателни.
Към датата на възникване на застрахователното събитие страните са били
обвързани от валидно застрахователно правоотношение, по силата на договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС”.
Установено е и настъпването на събитието, като по мнението на
настоящия състав процесният случай не попада в изключените рискове, според р. І, т. 9.1.9
от действащите ОУ. За да позове отказа си на посочената хипотеза, не е достатъчно
застрахователят да цитира конкретен текст от общите си условия, обявявайки бланкетно, че
е извършил задълбочен анализ и проучване на документите, твърденията и фактите, а да
2
посочи кои точно обстоятелства, посочени от застрахования, са различни от случилото се.
Само по този начин би било възможно извършване в настоящото производство на проверка
за наличие или липса на посоченото основание, изключващо отговорността на
застрахователя в светлината на чл.408 от КЗ.
Но тъй като нито в производството пред застрахователя, нито в
настоящото, се събраха доказателства от подобен род, а застрахователно събитие е сред
покритите рискове – р. ІІ, т. 2.1.3 от ОУ, ответникът дължи обезщетяване на ищеца, при
условията и в сроковете, определени в р.ІІ, т.10.5.
Освен всичко казано дотук, по мнението на настоящия състав е нелогично,
с оглед естеството на уврежданията и срока на експлоатация на автомобила (практически
нов), отказът да се мотивира с „естествената експлоатация на автомобила и натрупването им
във времето“. А и дори и да са причинени при експлоатацията, но в срока на покритие на
застраховката, щом не са в резултат на умишлени увреждащи действия на застрахования,
застрахователят следва да ги репарира, съгласно цитираната по - горе клауза, в противен
случай се обезсмисля сключването на подобен род застраховка.
В случая не се споделя и твърдението за груба небрежност по см. на
чл.396, ал.2 вр.с чл.395, ал.4 от КЗ, т.к. грубата небрежност граничи с умисъла, а на
вложения в това понятие смисъл съответства намерението (желанието) на
застрахования/водача за предпазване от вреди, но според субективните му възможности.
Тъкмо затова и рискът е за застрахователя - дължимостта на обезщетението не е функция от
шофьорските способности на застрахования. Отделен е въпросът, че подобно твърдение
подлежи и на доказване, каквото не е предприето.
Макар извън спора, доколкото отказът за заплащане на обезщетение не е
основан на подобна клауза, само за пълнота, с оглед наведените с отговора на
застрахователя възражения следва да се каже, че е некоректно последващото му, едва в
съдебното производство, позоваване на неустановеност на събитието (непредставяне на
документ от МВР и евентуално неизпълнение на договора от страна на застрахования), ако е
могъл да изиска всички относими документи при завеждането на щетата или на по-късен
етап. Очевидно документите, които са изискани, са представени и счетени за достатъчни, в
противен случай за застрахователя е съществувало договорното задължение по т.10.4 от
раздел II на ОУ. Иначе отказът би бил основан на т.14.1, макар че в случая няма данни
застрахованият да е уведомяван дори за възможността да подаде декларация по посочената
точка. Още повече, че евентуално обоснован с цитираните мотиви отказ (какъвто отново
трябва да се подчертае, че не е настоящият случай), формално би бил правилен, но само за
съответното производство пред застрахователя, доколкото касае невъзможността на
последния да установи настъпването на събитие и доброволното уреждане на претенцията.
А след като в настоящото съдебно производство, следващо предвидения в ГПК ред и
създаващо гаранции за равнопоставеност в доказването за двете спорещи страни, е
установено по категоричен начин, с допустимите по процесуалния закон способи,
настъпването на застрахователно събитие по покрит риск (непопадащо в изключенията по
3
раздел I от ОУ), логично е да се приеме, че липсва основание, отричащо дължимостта на
застрахователното обзщетение.
Поради това главният иск с правно основание чл.405, ал. от КЗ е
основателен и следва да се уважи за заявения размер, което обуславя основателността и на
акцесорния по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за законната лихва за забава върху основателния размер
на обезщетението, за периода от датата на депозиране на исковата молба - 22.08.2022 год. до
окочателното изплащане.
При този изход на спора и съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, на
ищцовото дружество се следват деловодни разноски, възлизащи на 950 лв., в т.ч. адвокатски
хонорар, чийто размер е минималния по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С,
ерго - не е прекомерен, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ***, представлявано от К.Ч. и Б.П., на основание чл.405, ал.1 от
КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на „Тифи мохер“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж/к „****“, бл.*, вх.*, ет.*, представлявано от Й.З., сумата от 1250 лв.
– частична претенция, чийто пълен размер възлиза на 5000 лв., представляваща неплатено
обезщетение по застраховка „Каско+”, съгласно полица № 440121031027392, за
имуществени вреди от настъпило на 21.05.2022 год. застрахователно събитие с лек
автомобил „Х.А.”, рег. № ****, собственост на ищеца, ведно със законната лихва от
завеждане на иска - 22.08.2022 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД да заплати на „Тифи мохер“ ЕООД
деловодни разноски в размер на 950 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4