О К Р Ъ Ж Е Н   С Ъ Д  –  Х А С К О В О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 186/22.V.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК

 

Обжалваното решение

 

            С решение №62/01.II.2019 г постановено по гр.дело №1833/2018 г. състав на Районен съд-Хасково отхвърля като неоснователен предявения от „Био Лидер 8" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.***, обл. Хасково, съдебен адресат: адв. М.К.Д. ***, с адрес на упражняване на дейността: гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски" № 1А, ет. 1, срещу Б.А.С., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Т. Б., иск с правно основание чл. 76 ЗС за осъждане на Б.А.С. да предаде на „Био Лидер 8" ООД фактическата власт върху нива с площ 35,000 дка, представляваща имот № 057040, четвърта категория, с начин на трайно ползване: трайни насаждения, находящ се в местността *** в землището на с. ***, обл. Хасково, ЕКАТТЕ 57618, при граници и съседи: имот № 057039 - нива на Блокстен ООД, имот 000079 -дере на Община Стамболово, имот № 000076 - Залесена територия на Държавно лесничейство и имот № 000312 - Полски път на община Стамболово, отнета му по скрит начин чрез извършен на 26.01.2018 г. въвод във владение по изп. д. № 20158740400526 по описа на ЧСИ Самуил Пеев с рег. № 874 в КЧСИ и район на действие - района на ОС Хасково.

С горното решение се осъжда „Био Лидер 8" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.***, обл. Хасково, съдебен адресат: адв. М.К.Д. ***, с адрес на упражняване на дейността: гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски" № 1А, ет. 1, на основание чл. 78, ал. З ГПК, да заплати на Б.А.С., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Т. Б., сумата от 700,00 лв., представляваща направени разноски по делото.

 

Обстоятелства по обжалването

 

            Недоволен от съдебния акт е останал „Био Лидер 8" ООД, ЕИК ********* поради което го обжалва като неправилно и незаконосъобразно с искане за отмяната му и уважаване на предявеният иск.

            Съдът постановил решението си в срока,определен за представяне на писмени бележки,както и без да отговори на поисканата поправка в протокола.Съдът неправилно и в разрез с процесуалните правила и логиката ценил събраните доказателства,които извеждали,че е налице скрит и насилствен начин на отнемане на владението на дружеството върху процесните имоти.ЧСИ продал нива,а обявил имота за овощна градина,който по скица бил с ползване-трайни насаждения,при определяне оценката не се съобразил със задължителното законодателство.ЧСИ не известил и въззивника за действията си,въпреки вписания нотариално заверен договор за наем.Съдебния изпълнител продал и несеквестируем имот,което водело до нищожност на публичната продан.

            Първата инстанция не съобразила същността на претенцията по чл.76 от ЗС,която давала разширена защита и на държателите,като е следвало само да установи владението и нарушаването му,не и сързаните въпроси с правото на собственост.В тази насока пропускът да се обжалва въводът във владение не преграждал възможността за защита срещу незаконен въвод с иск по чл.76 от ЗС.По тази претенция ответникът не можел да се брани с възражения относно собствеността си върху спорния имот.

            В случая въводът във владение бил резултат от нищожна публична продан и нощожно постановление за възлагане.Самията въвод бил с невъзможен предмет,поради което също бил нищожен.Този способ бил винаги акт на държавна принуда,което състалявало насилнически начин за отнемане на владението.

            Б.А.С. представя отговор на въззивната жалба като намира решението за правилно,а същата за неоснователна.

            Първата инстанция постановила допустим съдебен акт,като изложените в жалбата доводи в тази насока не били състоятелни.

            Правилно РС-Хасково извел,че не е налице скрит начин за отнемането на владението от жалбоподателя,тъй-като негов пълномощник бил известен и присъствал на въвода във владение върху процесния имот,като направил и възражения по тези действия.Този въвод бил резултат и на проведена процедура по публична продан с обявени всимки актове на ЧСИ,поради което ищецът като наемател е узнал за отнемането на държането му върху имота.

            Извършения въвод във владение в случая бил изцяло законосъобразен,тъй-като бил резултат на правилни действия на ЧСИ по осъществяване на надлежно изпърняемо право.Публичната продан и постановлението за възлагане са били и предмет на съдебен контрол,установил тяхната законосъобразност.

            Въззиваемата страна излага и довод,че въпросния договор за наем,обосноваващ правата на ищеца,бил сключен след вписване на възбрана върху обекта му от „ПИБ“ АД,като взискател,в чиято полза е осъществена и публичната продан на имота.Към този договор било приложима разпоредбата на чл.229 ал.II от ЗЗД,ограничаваща срока му до 3 години,изтекъл на 27.ХI.2018 г.Това не легитимирало ищецът да води иска по чл.76 от ЗС.Същевременно чл.496 ал.II вр. с чл.498 ал.III от ГПК на самостоятелно основание извеждали непротивопоставимост на договора за наем.

 

Правни съображения

 

            Предметът на въззивната проверка,очертан съобразно изложеното в жалбата като обстоятелства,доводи и искане, обхваща правилността на първоинстанционното решение относно прилагане на относимия закон. Въззивникът не поставя за разглеждане валидността на съдебния акт.При извършената служебна проверка в рамките на чл.269 на последните две категории,въззивната инстанция от ГПК не установява наличие на пороци в тази насока.

            Изложените доводи във въззивната жалба относно постановяване на решението преди представяне на писмената защита от страна на въззивникът,респ. непроизнасянето по искане за поправка в протокола,не съставляват действия,които обосновават порок на постановеното решение.Същото е допустимо.

            Въззивникът е активно легитимиран да предяви процесната  въззивна жалба ,тъй-като е адресат на негативни за него решения,с които се отхвърлят исканията му.

            В производството пред първата инстанция е установена по надлежен ред относимата и необходима фактическа обстановка въз основа на която Районен съд-Хасково е изградил адекватни правни изводи и е разпоредил законосъобразни правни последици. По делото няма спор относно правото на собственост върху недвижимите имоти на страните,както и съществуването на описания договор за наем,по който ищецът се явява наемател или държател по смисъла на чл.68 ал.II от ЗС.Безспорно е също така,че упражняваната от него фактическа власт е прекъсната с действията по извършване на 26.I.2018 г. по въвод във владение от ЧСИ резултат от проведена публична продан.Въпросните действия  правилно РС-Хасково е ценил като законосъобразни в режима на чл.358 от ГПК по съществото си и предвид осъществения нарочен съдебен контрол върху тях по в.гр.дело №814/2017 г. и №815/2017 г. на Окръжен съд-Хасково.Същите действия са резултат на налично валидно изпълняемо право с титуляр Б.А.С.,реализирано и по надлежния законов ред.В рамките на установените обстоятелства пред първата инстанция не може да изведат релевантните за хипотезата на чл.76 от ЗС отнемане на владението по скрит или насилствен начин.Представител на наемателя е присъствал на самите действия на ЧСИ,правил е възражения по същите,бил е в течения на цялата процедура по публична продан.Следва да се има предвид,че при законосъобразно предприети такива насилствения начин автоматично отпада,тъй-като е способ за осъществяване на изпълняемото право.Следователно може да се изведе,че няма нарушаване на владението на въззивникът съобразно чл.357 ал.I от ГПК и предвид чл.498 ал.II и ал. III от ГПК предвид сключването на процесния договор за наем след постановяване на възбраната в полза на взискателя по изп.дело.

Установените факти обуславят неоснователност на въззивната жалба. В този смисъл решението на РС-Хасково е правилно и следва да се потвърди.Предвид изложеното и на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща към мотивите на този акт,които изцяло споделя.

Ще следва на основание чл.78 от ГПК и съобразно направеното искане в полза на въззиваемите да се присъдят направените по делото разноски от 500 лв. изплатени по договор за правна защита от 11.IV.2019 г. на  адв.Т.В..

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК,Окръжен съд-Хасково,граждански въззивен състав

 

 

Р         Е         Ш       И

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №62/01.II.2019 г постановено по гр.дело №1833/2018 г. на Районен съд-Хасково.

            ОСЪЖДА „Био Лидер 8" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.*** , обл. Хасково да заплати на Б.А.С., ЕГН ********** *** сумата от 500 лева разноски по делото.

            РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

            Председател:

 

 

            Членове :1.                                         2.