№ 11159
гр. С., 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
СъдебниВ. М. П.
заседатели:М. К. Г.
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
и прокурора Е. Г. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
Наказателно дело от общ характер № 20231110201425 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 10:43 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Б. Н. Б., редовно призован, се явява лично и с адв. М.
Н., упълномощен защитник.
ПОДСЪДИМАТА А. Ж. Г., редовно призованa, се явява лично и с адв.
И. Н., упълномощен защитник.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. Р. С., редовно призовА., се явява лично.
СВИДЕТЕЛЯТ Г. Х. Х. Т., нередовно призован, не се явява. Призовката
върната в цялост, ведно с докладна записка от 21.05.2024 г. на 06 РУ СДВР,
от която се установява, че при посещение на адреса в гр. С., ул. „*******“ 46,
полицейски служител не е установил Т., нито негови близки, на които да
връчи призовката. Направил е опит да призове Т. по телефона, но не е бил
осъществен контакт с него.
СРП се представлява от прок. Т..
СРП: Да се даде ход на делото.
АДВ. М. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И. Н.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните, намира конкретно
следното: вярно е, че пострадалият Т. е нередовно призован, но също така е
вярно, че той не е намерен на адреса посочен в делото за призоваване и не е
1
посочил друг такъв. Правен е опит от полицейски служител на 06 РУ СДВР
той да бъде призован на телефона известен по делото, но опитът е останал без
успешен. В тази връзка и като взе предвид разпоредбата на чл. 271, ал. 5 от
НПК, СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание.
Ето защо, водим от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ
СТРАНИТЕ /поотделно/: Получили сме копие от разпореждането на
съдията-докладчик за насрочване на разпоредително заседание, преди повече
от седем дни. Запознахме се с него.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Получих копие от обвинителния акт преди повече
от седем дни. Запознах се с него.
ПОДСЪДИМАТА Г.: Получих копие от обвинителния акт преди повече
от седем дни. Запознах се с него.
СЪДЪТ докладва, че не са постъпили отговори по реда на чл. 247Б, ал.
3 от НПК от СРП, подсъдимите, защитниците и пострадалите.
СВИДЕТЕЛКАТА С.: Запозната съм с правото си да се конституирам
като ЧО и ГИ в настоящия процес. Заявявам, че не желая да се конституирам
като ЧО и ГИ в настоящото дело.
СЪДЪТ провери самоличността на подсъдимия:
Б. Н. Б. – 54 години, роден на ******* г. в гр. С., българин, български
гражданин, неженен, осъждан, средно образование, с постоянен и настоящ
адрес: гр. С., кв. „***********“, ул. **************, (понастоящем
изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в ЗО – К.), ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия в производството.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Разбирам правата си, предвидени по НПК. Не
правя отвод на съда, прокурора и секретаря.
СЪДЪТ провери самоличността на подсъдимата:
А. Ж. Г. – 36 години, родена на ******** г. в гр. С., българка, българска
гражданка, неомъжена, неосъждана, средно образование, с постоянен адрес:
гр. С., ж.к. ************** и настоящ адрес: гр. С., ж.к. „***********“, ул.
************, ЕГН **********.
2
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимата в производството.
ПОДСЪДИМАТА Г.: Разбирам правата си, предвидени по НПК. Не
правя отвод на съда, прокурора и секретаря.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИСТЪПВА към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
СРП: Нямам искания за отводи. Считам, че делото е подсъдно на СРС.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. На досъдебното производство не е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемите, на пострадалите или на техните
наследници. Налице са основанията за разглеждане на делото, по реда на
Глава XX НПК. Не е необходимо разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация. Към момента е взета мярка за
неотклонение „Домашен арест“ по отношение на подсъдимата Г., а по
отношение на подсъдимия Б. не е взета мярка за неотклонение. Считам, че на
този етап не е необходимо промяна на мярката за неотклонение по отношение
на подсъдимата Г., а по отношение на подсъдимия Б. не е необходимо да бъде
взимана такава. Нямам искания за С.ране на нови доказателства. Моля, да
насрочите съдебно заседание за разглеждане на делото и да призовете лицата,
посочени в приложението към обвинителния акт.
АДВ. М. Н.: Нямам искания за отводи. Считам, че делото е подсъдно на
СРС. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. На досъдебното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия Б., по-конкретно считам и моля да
приемете, че е нарушено на ДП едно от основните права на всяко едно
обвиняемо, респективно подсъдимо лице, именно правото да разбере в какво
точно е обвинено. В този смисъл считам, че обвинителният акт изготвен от
СРП не отговаря от една страна на изисквания на закона, а от друга страна
категорично не отговаря на изискванията на тълкувателната практика на ВКС
и по-конкретно на ТР № 2/2002 г. на ОС, НК на ВКС. Повече конкретика, на
подзащитния ми Б. Б. са повдигнати три обвинения по чл. 142а, чл. 129 и по
чл. 144 от НК. По отношение на първото обвинение, което се явява и най-
тежко, според защитата обвинителният акт не отговаря на изискванията на
закона и на тълкувателната практика, тъй като на стр. 2 от него е изложена
една фактическа обстановка, която СРП приема за очевидно установена, но
по отношение на датата, на която се твърди, че е започнало противозаконното
3
лишаване от свобода на пострадалия, според мен е налице една неяснота, тъй
като е посочено 15-ти или 16.03.2021 г. Практиката е константна, че едно
обвинение трябва да бъде безспорно ясно относно време, място и начин на
извършване на престъплението. В конкретния случай Б. Б. и неговата защита
сме в невъзможност да осъществим адекватно своите процесуални права, тъй
като прокуратурата не може да конкретизира кога се твърди, че започва това
противозаконно лишаване от свобода. За сметка на това по отношение на
други дати прокуратурата е много конкретна: по отношение на телесната
повреда, която се твърди, че е на 05.04.2021 г.; по отношение на това кога е
посетен адресът от помощник нотариус. За други дати има конкретика, но за
най-важното – кога т. нар. пострадало лице, според прокуратурата, е
противозаконно лишено от свобода няма конкретика и това възпрепятства
адекватното упражняване на правото на защита. По същия начин, на тази
същата стр. 2 от обвинителния акт, в предпоследния абзац е посочено, че
петимата обвиняеми, трима от които са сключили споразумение, държали
пострадалия заключен в апартамент в продължение на 28 или 29 денонощия,
но аз Ви моля да приемете и да обърнете внимание, че наказателната
отговорност е лична не колективна и не може с едно общо понятие да се
заявят петима обвиняеми, а следва да се посочи всеки един, в случая от
двамата подсъдими, какво точно е извършил и с какво е лишил от свобода
пострадалото лице. Много е лесно да се заяви петимата обвиняеми го
държали заключен. На следващо място, по отношение на третото обвинение
на подзащитния ми Б. Б., категорично считам, че това обвинение, така както е
формулирано в обвинителния акт, абсолютно ни лишава от правото да
организира своята защита. Същият е обвинен, че на неустановена дата в
периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2021 г. се е заканил с убийство на
свидетелката С.. Това е един период от два месеца. Как се очаква според
прокуратурата Б. Б. да осъществи своята защита, да даде евентуални
обяснения, да представи доказателства, без да знае той на коя дата се е
заканил с убийство. По същия начин всяко едно лице може да твърди, че
миналата година някой му се е заканил с убийство, без да помни кога точно.
Това, че прокуратурата и органите на ДП не са могли да докажат конкретна
дата не е проблем на подсъдимия и не следва да бъде в негова вреда.
Абсолютно невъзможно е да се защитава за един период от два месеца, в
който е проведен според прокуратурата телефонен разговор и Б. Б. очевидно
трябва за всеки един от тези 60 дни да докаже, че не е говорил с пострадалата,
още повече не й се е заканвал с убийства. Ето защо считам, че тези нарушения
са съществени процесуални и единственото законосъобразно и правилно би
се явило Вие да постановите определение, с което да прекратите съдебното
производство и да върнете делото на СРП и ако прокуратурата и
разследващите органи желаят да проведат едно нормално ДП, от което да се
съберат доказателства не само в полза на обвинението, но и в полза на
защитата, в случая на обвиняемия, така както изисква и НПК, защото ще го
спомена все пак, би следвало да сте се запознали с делото, но подзащитният
4
ми при предявяване на материалите е направил доказателствени искания.
Такива е направила и подсъдимата Г.. Те са оставени без уважение, което е
възпрепятствало и двамата да се защитят в този процес, който е воден
единствено и само в своята досъдебна фаза с цел да се съберат доказателства
против тях, но не и в тяхна полза. Най-вероятно по тази причина никой не си
е направил труда дори да изземе камерите от въпросното жилище, за да се
види напускал ли го е пострадалият, не го ли е напускал, нещо което
понастоящем едва ли може да се случи. По отношение на другите въпроси
нямам възражения и се присъединявам към прокурора. Моля да не се
насрочва делото за съдебно заседание.
АДВ. И. Н.: Нямам искания за отводи. Считам, че делото е подсъдно на
СРС. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. В голяма степен и аз считам със същите доводи, че са налице
изтъкнатите от адв. М. Н. основания за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокуратурата, поради допуснати
процесуални нарушения, касаещи датата, на която според обвинението неясно
започва деянието, което е повдигнато на Г. – дали 15-ти, или 16-ти март.
Нещо, което е в абсолютно противоречие с чл. 246 от НПК, който ясно
определя начина, по който трябва да бъде изготвен обвинителният акт.
Споделям доводите касаещи неяснотата в какво се изразяват действията на Г.,
досежно незаконното лишаване от свобода на пострадалия според
обвинителния акт Т., както доводите, че тези нарушения на изискванията на
чл. 246 категорично ограничават защитата на подсъдимата и не на последно
място считам, че прокурорът изготвил обвинителния акт, а именно господин
М. Г., абсолютно тенденциозно и целенасочено е събрал, или по-скоро е
разпореждал да се съберат единствено доказателства, които трябва да
защитават обвинителната теза. Не следва да бъде по този начин и аз моля да
не толерирате този начин на работа на държавното обвинение. Считам, че в
хода на съдебното следствие изключително трудно ще бъде и ще затормози
съдебното следствие С.рането на доказателства, които касаят защитата и
подсъдимите и не на последно място считам, че времето, което е изминало от
посочения, визиран в обвинителния акт период не работи в полза на
подсъдимите, а това не следва да се толерира от независимия български съд.
Моля Ви да приемете, че е допуснато съществено нарушение и да прекратите
и върнете делото на прокуратурата. По отношение на останалите доводи на
прокурора – нямам възражения.
СРП: Считам, че обвинителният акт отговаря на минималните законови
изисквания, доколкото времевите периоди, в които прокуратурата твърди, че
са извършени посочените престъпления, са конкретно определени с дати.
Наред с това, доколкото съдебната фаза е централна в наказателния процес,
считам, че няма пречка посочените неизяснени обстоятелства да бъдат
изяснени именно там, както например ролята на всеки един от подсъдимите и
конкретните дати, за което съществува и законовият институт изменение на
обвинението по преценка на прокурора в съдебно заседание.
5
АДВ. М. Н. /реплика/: По отношение на заявеното от представителя на
СРП, действително и законът го казва, че съдебната фаза е централна, но ДП е
подготвителна и обвинителният акт е този, който очертава рамките на защита.
Дали ще бъде изменено едно обвинение, или не – това е бъдещо неизвестно и
разбира се зависи единствено от прокурора. В никакъв случай не е без
значение и няма как да бъде предмет на доказване кой какво е извършил от
обвиняемите, респективно подсъдимите, без това да е посочено в
обвинителния акт. Не е посочено изобщо кой какви действия е извършил, а
това се очаква да се разбере в съдебната фаза. Това е абсолютен нонсенс, че
съдебната фаза трябва да санира пороците на ДП. Същото важи и за времевия
период. С моите уважения, но период от два месеца не може да бъде сериозно
обвинение.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Поддържам казаното от защитника си и нямам
какво да добавя.
АДВ. И. Н.: Вярно е, че в наказателния процес на подсъдимите, преди
това обвиняемите, им се определя мярка за процесуална принуда. Моята
подзащитна Г. е с мярка „Домашен арест“. Тя е втората по тежест мярка за
процесуална принуда. По принцип, когато се вземат най-тежките мерки, то
основание за това е лицето да не попречи на хода на ДП, или съдебното
производство. Няма нито една дА. към настоящия момент Ани Г. да е пречила
на хода на ДП, още по-малко на съдебното производство във времето, в което
същото се е разглеждало от друг състав на СРС, като държа да подчертая, в
голямата си част и във времето, в което и участва незаконен състав. Различна
мярка от „Домашен арест“ също ще изпълни целите, които законодателят е
визирал. На следващо място ще се даде възможност на Г. най-малкото да
полага съответните грижи трудово и да помага на себе си, тъй като тя към
настоящия момент реално е ограничена да полага изконното право, което е
дадено на всеки български гражданин – правото на труд. Сами се убеждавате,
че партньорът, с който тя живее на семейни начална – подсъдимият Б., към
настоящия момент изтърпява наказание в ЗО – К.. Изключително трудно е в
условията на „Домашен арест“ Г. да изпълнява елементарни ангажименти,
даже то е невъзможно, на първо място да се погрижи за някакъв минимален
семеен бюджет, още повече, че тя в по-голямата си част от времето се намира
сама в жилището, което обитава, без право да го напуска. Освен това нейното
здравословно състояние, на базата на множество медицински документи и те
касаят не само проблеми със зъбите, те касаят проблеми със сърдечната
дейност и е необходимо да полага грижи в тази насока, което е невъзможно в
условията на домашния арест, независимо от това, че молбите, които се
подават се разрешава, има обстоятелства, които са в условията на
неотложност и съдебният състав няма да може да реагира, което е другото
допълнително основание да Ви помоля да определите различна мярка от
„Домашен арест“. Няма основание да се смята, че тя ще влияе по какъвто и да
е било начин на свидетели, които са разпитвани, които са разпитвани и във
фазата на ДП и няма такива данни за опит тя да влияе на свидетели. В крайна
6
сметка тази мярка е ограничителна, но тя считам, че е изпълнила целите, още
повече, че този срок малко по-малко от две години със „Задържане под
стража“ и „Домашен арест“ във всички случаи се явява вече неразумен. Моля
да определите по-лека мярка за процесуална принуда.
СРП: Считам, че с оглед обществената опасност на извършеното от А.
Г. деяние, „Домашен арест“ се явява адекватна мярка за неотклонение.
АДВ. И. Н. /реплика/: Заявявам, че с оглед изминалото време,
категорично би могло да се приеме, че интензитетът на обществена опасност,
за която твърди прокурорът, кат е намаляла, още повече, че ние се намираме в
началото на съдебна процедура, в която презумпцията за невиновност
съгласно Конституцията и процесуалния закон е дадена на всеки български
гражданин. Такава е и практика на Европейския съд за правата на човека.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Аз мисля, че ми е нарушено правото от
прокуратурата. Специално прокурор М. Г. ми е нарушил няколко права. Не е
спазил нито едно изискване, с което да се види, че ние сме невинни, а вече с
течение на времето е невъзможно да се видят. Твърдя, че в хода на ДП
поисках да се приложат показанията на Г. Т., дадени от него в 06 РУ СДВР на
22.04.2021 г., но прокурор М. Г. не ги приложи. Аз си мисля, че преднамерено
те са скрити, а ние говорихме с дознателката и тя каза, че може да се изземе
това нещо.
СРП: Считам, че е суверенна преценката на наблюдаващия прокурор и
той е взел съответното решение, за което е имал законното право. Не смятам,
че е проблем това да бъде извършено и на съдебното следствие.
ПОДСЪДИМАТА Г.: Аз съм задържана вече година и седем месеца,
като през цялото време се твърди, че аз съм извършила някакво деяние, което
по никакъв безспорен начин към момента не е доказано. Цялото обвинение се
базира на показанията на Г., Д. и Л., като Д. и Л. не са очевидци, а са чули, а
показанията на Г. са противоречиви. Аз моля съдът да даде шанс на адекватно
следствие и да не изтърпявам присъда преди да съм осъдена. В хода на ДП по
никакъв начин не са събрани съгласно чл. 107, ал. 3 от НПК нито едно
доказателство в полза на защитата. Аз поисках да бъдат събрани в хода на ДП
доказателства – видеозаписи от камери, справки от тегления от банкомати и
т.н., но те не бяха събрани и това вече е обективно невъзможно да бъде
направено.
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на участниците в
разпоредителното заседание относно въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,
намира следното:
На досъдебното производство е допуснато съществено отстранимо
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемите, а именно: съгласно чл. 246 от НПК, с
обвинителния акт се повдига обвинение пред съда като се очертават и
7
рамките на предмета на доказване. В тази връзка, съгласно същата
разпоредба, обвинението трябва да е изяснено по време, място и начин на
извършване, а отделно от това следва да е налице и единство между
обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив.
На първо място съдът констатира противоречие между
обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив, досежно
обвинението по чл. 142а, ал. 5, пр. 1, алт. 2, пр. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2
от НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт е записано, че след като
подсъдимите Б. и Г. решили противозаконно да лишат от свобода
пострадалия Т., на 15-ти или 16.03.2021 г. Г. го била завела в процесния
апартамент и щом двамата влезли в апартамента от банята излязъл
подсъдимият Б., който нанесъл удар с лост от дъмпел на пострадалия по
ръцете и по коленете. В противоречие на това, в диспозитива на
обвинителния акт е посочено, че ударите и счупването, които подсъдимият Б.
е нанесъл на пострадалия Тартаглия са се случили на 05.04.2021 г. – около 21
дена по-късно, което е съществено разминаване и води до неяснота на
обвинителната теза досежно времето на извършване на престъплението.
Отделно от това, обстоятелството на влизането на Тартаглия в процесния
апартамент е съставомерен факт от съществено значение за процеса на
доказване. Основен проблем е, че началото на периода не е посочен с точност,
а се маркират две отделни дати в условията на алтернативност, което също
води до неяснота на обвинението досежно времето на извършване на
твърдяното от прокуратурата престъпление.
С оглед горното СЪДЪТ намира, че на ДП е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на защита на подсъдимата Г. и подсъдимия Б.. В тази връзка СЪДЪТ
намира, че делото следва да бъде върнато на прокурора за отстраняване на
тези нарушения.
Съдът не приема доводите на адв. М. Н. и адв. И. Н., че не са посочени
конкретните действия на двамата подсъдими във връзка с твърдяното
противозаконно лишаване от свобода. В обстоятелствената част на
обвинителния акт подробно е посочено кой какви действия е извършвал, как
пострадалият е бил доведен в процесния апартамент, кой е отключил, кой е
заключил врата и кой какви действия е вършил по неговото задържане там. С
оглед на това СЪДЪТ намира, че в тази част на обвинението не е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да ограничава правото на защита
на двамата подсъдими.
Вярно е, че съдебната фаза е централа фаза на процеса, в която могат да
се съберат всякакви доказателства по реда на НПК, включително и да бъде
изменено обвинението по реда на чл. 287 от НПК. Също така е вярно, че
обвинителният акт следва да отговаря на условията посочени в чл. 246 от
НПК, тъй като той е от съществено значение за определяне рамките и процеса
на доказване и по този начин за реализиране правото на защита на
8
подсъдимите.
По отношение мярката за неотклонение, СЪДЪТ намира следното:
вярно е, че обвинението е за тежко умишлено престъпление, извършено в
условието на съучастие. Също така е вярно обаче, че е изминал един
съществен период, в който подсъдимата Г. е била с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ – около осем месеца, като от 06.08.2023 г. до
момента е с мярка за неотклонение „Домашен арест“. Изхождайки от
разбирането, че мярката за неотклонение не следва да се превръща в
изтърпяване на наказанието, а също и че с оглед изминалото време
интензитетът на опасността подсъдимата Г. да извърши друго престъпление е
намалял, СЪДЪТ намира, че една по-лека мярка за неотклонение би
постигнала целите на мерките за неотклонение визирани в чл. 57 от НПК.
СЪДЪТ намира, че една такава мярка за неотклонение като вид би била мярка
за неотклонение „Парична гаранция“, като счита, че адекватен неин размер, с
оглед тежестта на повдигнатото обвинение, би била сумата 10 000 /десет
хиляди/ лева.
Предвид наличните предпоставки за прекратяване на съдебното
производство, съдът не следва да се произнася по останалите въпроси,
предмет на обсъждане в процедурата по чл. 248 и следващите от НПК.
Ето защо, водим от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1425/2023 г. по
описа на СРС, НО, 136-ти състав.
ВРЪЩА делото на СРП за отстраняване на допуснатите в хода на
досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване на процесуалните права на двамата подсъдими.
ИЗМЕНЯ взетата по отношение на подсъдимата А. Ж. Г., с ЕГН
**********, мярка за неотклонение от „Домашен арест“ в „Парична
гаранция“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, вносима в 10-дневен срок
считано от влизане на определението в сила.
Определението подлежи на обжалване или протестиране, съгласно чл.
249, ал. 3 от НПК пред СГС в 7-дневен срок считано от днес по реда на Глава
XXII от НПК, в частта относно произнасянето по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и
по въпроса за мярката за неотклонение.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.17
9
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10