РЕШЕНИЕ
№ 544
гр. Велико Търново, 03.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание
на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 458 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 64, ал. 7 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е
по жалба от И.Т.И. с ЕГН **********,*** и посочен в жалбата адрес за
призоваване с. Ш., общ. Велико Търново, срещу Разпореждане от 13.06.2018 г.,
издадено от полицейски орган – *** в Участък –Балван, РУ – Велико Търново при
ОД на МВР – Велико Търново. С оспореното разпореждане на основание чл. 64, ал.
1 от ЗМВР и в изпълнение на възложени функции, във връзка с подадени оплаквания
от Р.И.К.и други съседи, полицейските органи са разпоредили на И.Т.И. да не
предприема никакви действия спрямо съседите си в село Ш., да не отправя заплахи
спрямо тях, против тяхната личност или имот, да не предприема никакви действия,
с които да унищожава или поврежда движими или недвижими вещи, да не извършва
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи се в явно
неуважение към обществото. От жалбоподателя се твърди незаконосъобразност на
оспорения административен акт поради издаването му при неспазване на
установената форма, допуснато съществено нарушение на административно
производствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона. Изтъква, че в разпореждането липсват
реквизити, изискуеми съгласно чл. 64 от ЗМВР, вкл. не са посочени фактическите
и правни основания за издаването му, което е ограничило правото му на защита. В
тази връзка отбелязва, че в оспорения административен акт не са посочени начин
и срок за изпълнение на разпореждането и подписът на издателя не е придружен с
означаване на длъжността. По същество оспорващият твърди, че не е извършвал и
няма намерение да извършва действията, които му е разпоредено да се въздържа,
при което не му е известно по каква причина е издадено обжалваното
разпореждане. С тези доводи от съда се иска оспорения индивидуален
административен акт да бъде отменен. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си по делото, поддържа оспорването с направеното в него искане, по
съображенията изложени в жалбата и такива развити в хода на устните състезания.
Претендира се присъждане на направените
разноски.
Ответникът – *** в РУ –
Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Във връзка с проверката на
допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на приобщените към
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с подаден сигнал от 08.05.2018 г. от Р.И.К., живуща ***, в което се съобщава за извършен системен тормоз над нея и брат й, чрез заплашване и саморазправа с бой и газов пистолет от страна на съседът й И.Т.И., е образувана преписка с №173900-6761/ 08.05.218 г. по описа на РУ – В. Търново, пр. № 1232/ 2018 г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново. С разпореждане от 06.06.2018 г. на Районна прокуратура – Велико Търново е възложено на служител на РУ – Велико Търново да извърши проверка във връзка с подаденото заявление за изясняване на всички факти и обстоятелства по случая. В хода на производството са снети обяснения от брата на заявителката – Ц. И. ***, от Н.П.И., притежаваща къща в селото, и от посоченият в жалбата И.Т.И.. След извършената проверка от органите на МВР, на основание чл. 65 от ЗМВР на И.Т.И. е съставен протокол за предупреждение от 16.05.2018 година. Извършена е и справка в АИС-КОС във връзка с притежавания от И. газов пистолет „Екол Туна“, кал. 8мм, с № ***. За резултатите от извършената проверка е изготвена справка с рег. № 1739р-10117/ 29.05.2018 г. от *** Н.Й., с предложение за изпращане на материалите по преписката на Районна прокуратура - В. Търново с мнение за образуване на досъдебно производство срещу лицето И.Т.И. за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 и чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс. Във връзка с подадена жалба вх. № 1448/18 от 20.06.2018 г. от Н.П.И. до Районна прокуратура – Велико Търново, срещу И.Т.И. е образувана преписка № 1448/ 21.06.2018 г. по описа на същата прокуратура и е възложена проверка по случая с разпореждане от същата дата за изясняване на случая. С Постановление от 29.06.2018 г. на Районна прокуратура – Велико Търново са обединени материалите по преписка № 1448/2018 г. по повод сигнала на Н.П.И. и № 1232/2018 г. по повод сигнала на Р.К., и двата срещу съседа им И.Т.И.. Изготвена е справка от 29.06.2018 г. от *** Н.Й.отново с предложение за изпращане на материалите по преписката на Районна прокуратура - В. Търново с мнение за образуване на досъдебно производство срещу лицето И.Т.И. за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 и чл. 146, ал. 1 от НК.
Междувременно, въз основа на
установеното при проверката по повод жалбата от Р.И.К.от с. Ш., полицейският
орган в рамките на правомощията си по чл. 64, ал. 1 ЗМВР е издал оспореното
разпореждане от 13.06.2018 г., с което се осъществява индивидуална превенция на
правонарушения и с което на И.Т.И. е разпоредено да не предприема действия
спрямо съседите си в село Ш., да не отправя заплахи спрямо тях, против тяхната
личност или имот, да не предприема никакви действия, с които да унищожава или
поврежда движими или недвижими вещи, да не извършва непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред, изразяващи се в явно неуважение към обществото..
Разпореждането е подписано от Н.И.Й.– младши инспектор в Участък - Балван при
РУ – Велико Търново и екземпляр от него е бил връчен на И.И. срещу подпис.
Жалбата срещу разпореждането на полицейския служител е подадена до
Административен съд – В. Търново, чрез РУ – Велико Търново при ОД на МВР – В.
Търново, на 18.06.2018 г., видно от дадения от деловодството на дирекцията
входящ номер.
С определение №374 от 21.09.2018 г. настоящият състав, на основание чл. 159, т. 4 от АПК е оставил без разглеждане подадената от И.Т.И. жалба и е прекратил производството по адм.д. № 458/ 2018 г. по описа на АСВТ. Определението е обжалвано и е отменено с Определение № 13868/ 13.11.2018 г. по адм. дело № 13240/ 2018 г. на ВАС, като делото е върнато за продължаване на процесуалните действия. От върховните съдии е прието, че обжалваното от И. разпореждане с оглед своето съдържание и от формална страна е акт по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР и съгласно изричният текст на чл. 64, ал. 7 от същия закон, подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК.
В съдебната фаза
на производството са приети като доказателства документите представени с писмо
рег. № 173900-9539/ 22.06.2018 г. на РУ на МВР – В. Търново, общо 12 листа,
включително приложения към жалбата екземпляр от оспореното разпореждане,
съгласно съдържащия се в писмото опис. Във връзка с разпореждане от 27.06.2018
г., с писмо рег. № 173900-10402/ 10.07.2018 г., от началника на РУ на МВР – В.
Търново като доказателства по делото допълнително са представени документи,
общо 46 листа.
При така
установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки служебна проверка на
законосъобразността на оспорвания административния акт, съгласно разпоредбата
на чл. 168 от АПК, намира следното:
Разглежданата жалба е подадена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, подлежащ на оспорване по съдебен ред, съгласно чл. 64, ал. 7 от ЗМВР и цитираното по-горе определение на ВАС на РБ. Жалбата е подадена от адресата на оспорения акт, до компетентния да разгледа спора съд, в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и съобразно изложеното, е допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното разпореждане е издадено от
полицейски орган, държавен служител от МВР в сектор „Охранителна полиция“ при
ОД на МВР – В. Търново. Нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, вменява в правомощие
на полицейските органи да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Правомощията на
полицейските органи и функциите по осъществяването им са посочени в чл. 61, ал.
1 - 4 ЗМВР и са свързани с осъществяване на обща превенция на правонарушенията
- ал. 1; с осъществяване на индивидуална превенция на правонарушенията - ал. 2;
за предотвратяване на замислени или подготвени престъпления - ал. 3 и за
пресичане на престъпления - ал. 4 на чл. 61 ЗМВР. Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, полицейски органи са органите на ГД
„Криминална полиция“, ГД „Охранителна полиция“, ГД „Гранична полиция“,
областните дирекции, Специализирания отряд за борба с тероризма, дирекция
„Сигурност на Министерството на вътрешните работи“ и звената „Общинска
полиция“, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1-3,
6 и 7. Процесното разпореждане е издадено от *** в
сектор „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, при което съдът
приема, че издалото оспорения административен акт лице е действало при надлежно
упражняване правомощия на полицейски орган, в рамките на неговата материална и
териториална компетентност. Оспореното разпореждане е издадено
в присъствието на жалбоподателя и му е връчено срещу подпис на място, на датата
на издаване.
Разпореждането е издадено в писмена форма, предвидена като една от формите за действителност по чл. 64, ал. 1, изр. второ от ЗМВР, но по съдържание не съответства на изискванията на чл. 64, ал. 5 от ЗМВР. В случая в оспореният административен акт е посочено, че се издава на основание чл. 64 от ЗМВР и съдържа разпоредителна част до задълженото лице И.Т.И. – адресат на акта – да не предприема действия спрямо конкретно изброени лица, негови съседи в с. Ш. – Н.И., М.О., Р.К. и Ц. С., и да не възбужда у тях основателен страх за осъществяване на отправени към тях закани за посегателство спрямо личността или имуществото им. Оспореното разпореждане обаче не съдържа фактическите основания за издаването му, а само цифрово означение на нормата на чл. 64 от ЗМВР, който най-общо определя правомощията на полицейския орган да издават разпореждания когато това е необходимо за изпълнение на възложените му функции. В текста на разпореждането въобще не е обозначено и не става ясно при изпълнение на какви конкретни функции на полицейския орган е издадено, и какви фактически обстоятелства са породили необходимостта от неговото издаване. С това са нарушени изискванията на чл. 64, ал. 5, т. 3 ЗМВР – липсват мотиви, каквито трябва да съдържа всяко писмено разпореждане. Това изискване е част от изискванията за законосъобразност на разпореждането като индивидуален административен акт и съответства на общото изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за съдържанието на индивидуалните административни актове, а именно същите да бъдат мотивирани. Отсъствието на фактически обстоятелства, мотивирали полицейския орган да издаде обжалваното разпореждане, препятстват съдебната проверка за законосъобразност и не позволят на съда да прецени дали издаването на разпореждането е било необходимо за изпълнение на възложените на полицейския инспектор функции за превенция на правонарушенията.
Неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в друг документ към изпратената административна преписка, щом изхождат от същия орган. Чрез мотивите се довежда до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде искания акт и от друга страна, наличието на мотиви улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и съда / ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС /. В настоящия случай, от представените доказателства не може да се приеме, че ясни мотиви които по несъмнен начин да установяват фактическите основания за издаването на оспорения административен акт, се съдържат в друг документ от преписката. Справката с рег. № 1739р-10117/ 29.05.2018 г., изготвена от полицейския служител, издал разпореждането относно извършена проверка по преписка вх. № 173900-6761/ 08.05.2018 г. не съдържа фактически обстоятелства, които да обосноват дадените разпореждания, а в нея са описани предприетите от полицейския орган действия, възпроизведено е съдържанието на жалбата на Р.К. и на дадените обяснения на разпитаните лица. Не е налице и препращане към други документи от преписката.
Мотиви за издаване на процесното разпореждане от 13.06.2018 г. не могат да бъдат извлечени нито от останалите приложени документи към административната преписка, нито и от тези, събрани в хода на прокурорската проверка след обединяване на преписките по сигналите на Н.П.И. и на Р.К.. От изготвената справка от 29.06.2018 г. /л. 29-31 от делото/ е видно, че същата е датирана след издаване на полицейското разпореждане и не е възможно да се приеме, че го обосновава. Същата не съдържа фактически констатации, които да са наложили дадените разпореждания, а по-скоро описание на предприетите действия по жалбите на К. и И.. Наред с това, актовете, съставени след издаване на обжалвания акт в рамките на образуваната проверка в РУ на МВР – В. Търново, също не могат да санират липсата на мотиви в разпореждането от 13.06.2018 г. и не представляват документи, които съдържат мотиви към акта по смисъла и критериите, залегнали в ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС. Издаденото разпореждане е лишено от мотиви, които по убедителен начин да сочат на необходимост от предприемане на действия спрямо жалбоподателя по преустановяване на противоправни действия, които застрашават обществения ред и предупреждение да не извършва в бъдеще такива действия по отношение на подателката на сигнала и конкретно посочените в административния акт лица.
Дори и да се приеме хипотетично, че изготвените два броя справки от полицейския орган запълват липсата на фактическите основания, непосочени при издаването на разпореждането, те не отговарят на посочената в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС цели - да се доведе до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде искания акт. Като вътрешнослужебен акт справките не са станали известни на жалбоподателя преди приемането им като доказателство в съдебното производство. Следователно липсата на описани в разпореждането фактически основания за издаването му, съставлява съществено нарушение на административно производствените правила.
На последно място, но не по значение, видно от съдържанието на оспорения акт, в разпоредителната му част са посочени задълженията на адресата, но липсва уточнение относно начина и срока на изпълнението им, съгласно изискването на чл. 64, ал. 5, т. 4 от ЗМВР. Законодателят не е предвидил безсрочност на конкретно задължение при издадено разпореждане по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР. В тази връзка следва да се има предвид, че отделно на жалбоподателя е съставен протокол за предупреждение от 16.05.2018 г. на основание чл. 65 от ЗМВР. От съдържанието на този протокол е видно, че към момента на издаване на оспореното разпореждане, към И.Т.И. вече е било отправено предупреждение да се въздържа от противоправни действия спрямо съседите си в село Ш.. Липсата на изброените основни реквизити на акта – мотиви и ясна разпоредителна час, съставлява основание за отмяна му по чл. 146, т. 2 от АПК.
По изложените мотиви, съдът намира
Разпореждане от 13.06.2018 г., издадено от полицейски орган – *** в РУ- Велико
Търново при ОД на МВР – Велико Търново, за незаконосъобразно и че като такова,
следва да бъде отменено.
При този изход на спора и с оглед отправеното с жалбата искане за
присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски общо
в размер на 410,00 лв., от които 10,00 лв. – заплатена държавна такса и 400,00
лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът,
Р Е Ш И:
Отменя по жалбата на И.Т.И. с ЕГН **********,***
и посочен в жалбата адрес за призоваване с. Ш., общ. Велико Търново,
Разпореждане от 13.06.2018 г., издадено от полицейски орган – *** в Участък –
Балван, Районно управление – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново.
Осъжда Областна дирекция на МВР - Велико Търново с адрес гр. В. Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, да заплати на И.Т.И. с ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 410,00 /четиристотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на жалбоподателя да се извърши
чрез пълномощника му по делото ***В.В. ***, на посочения
в пълномощното служебен адрес: ***.
Административен съдия: