Р Е Ш Е Н И Е
N 25
гр. Русе, 22.01.2015
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , гражданско отделение, в открито
съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА Д.
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря
Т.Н.…...…..................................
и в присъствието
на прокурора …………...................., като разгледа докладваното
от съдията Д. гр.д.N 715 описа за 2011година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.45 във връзка с чл.52 ЗЗД.
Ищцата М.В.В. *** твърди, че е майка на Р.И. В.-***, починала на
23.07.2006г. при ПТП, причинено по вина на ответника В.П.К., който нарушил
правилата за движение по пътищата като водач на товарен автомобил „Фиат Сиеченто с рег.№ С *** МА, собственост на „Акиа-БГ“ЕООД-София. По повод на настъпилото ПТП е било
образувано НОХД № 397/2007г. по описа на
РОС, по което с влязла в сила на 22.04.2009г. присъда ответникът е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“ във вр. ал.1 във вр. чл.342, ал.1 НК
и причиняване по непредпазливост смъртта на Р.И. В.. Към момента на
инкриминираното деяние за управлявания от ответника автомобил е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-София и той е
ползвал същия на законно основание. Следствие на загубата на дъщеря й, една на
двадесет и една години, ищцата понесла непоправими неимуществени вреди,
изразяващи се в морални болки и страдания, които ще търпи до края на живота си,
тежка психологическа травма, всичките й очаквания и надежди били съкрушени, животът
й се превърнал в кошмар. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати обезщетение от 100000 лева за причинените и
неимуществени вреди, ведно със законната лихва със законната лихва от датата на
деликта.
Ответникът В.П.К. признава
основателността на претенцията, но я оспорва по размер. Счита за справедлив
размер на обезщетението между 10000 лв и 20000 лв. В
пледоарията прави възражение за погасяване на претенцията за лихва по давност.
Претендира разноски.
Третото лице помагач
„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-София счита, че неправилно е конституирано като
помагач на ищцата поради липса на интерес и че отговорността му като
застраховател по валидна и действаща към момента на увреждането застраховка
„Гражданска отговорност“ не може да бъде ангажирана, тъй като вземането за
застрахователно обезщетение е погасено по давност.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Ищцата е майка и законна
наследница на Р.И. В. ***, починала на 23.07.2006г., които обстоятелства са
удостоверени с приложеното по делото удостоверение за наследници
№000401/22.10.2007г. от Община-гр.Русе.
С влязла в сила присъда по
НОХД №397/2007 г. по описа на Русенския окръжен съд ответникът е признат за
виновен в това, че на 23.07.2006 г на път III-202, км 1+962м, от с.Щръклево, област Русе, в посока
ДЗС-Русе, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Фиат
Сиеченто“ с рег. № С*** МА, собственост на „Акила-БГ“ЕООД-София, нарушил правилата за движение –
чл.5/2/, т.3 и чл.20/1/ ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Р.И. В.,***,
като деянието му е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в
кръвта 0.63%, установено по надлежния ред, поради което и на основание
чл.343/3/, б.“б“ във вр. с /1/ и с чл.342/1/ НК и във
вр. с чл.55 НК му е наложено наказание две години
лишаване от свобода условно, като на основание чл.343г НК е лишен от правото да
управлява МПС за срок от две години.
Съгласно приложения на
л.44 от делото регистрационен картон и представената справка от Гаранционен
фонд-София за управлявания от ответника към момента на извършване на деянието е
имало застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите по полица №065060665895/30.12.2005г., сключена между
„Акила БГ“ЕООД-София и ЗПАД“ДЗИ-Общо застраховане“-София.
Според трудовия договор №223/09.06.2006г./съдържащ се в приложеното
в.ч.гр.д.№334/2013г. по описа на ВТАС/ към момента на процесното
ПТП ответникът е работил на длъжността „продавач в разносна търговия“ при „Акила
БГ“ЕООД-София, в което качество е ползвал служебно процесния
товарен автомобил.
От показанията на
разпитаните свидетели - Ал.В./син на ищцата и брат на Р. В./ и П.П./близък приятел на ищцата от 2002г./, се установява, че
тя изпаднала в шок, когато й съобщили за смъртта на дъщеря й. Не можела да
повярва, плачела и викала детето си, не била в състояние да разбира какво й се
говори. Шоковото състояние продължило два-три дни, през което време нито се
хранела, нито пиела вода. Даже до тоалетна не ходела, а насила я водели.
Психическото й състояние и животът й рязко се променили. Започнала да получава
главоболие, чести припадъци, не била добре със сърцето. Въпреки приеманите
успокоителни честите припадъци продължили около пет години. И до сега, макар и
рядко, ищцата получава припадъци. Тя не е същата като
преди. Нервната й система и психиката й са коренно променени след смъртта на
дъщеря й. Настъпилата промяна в здравословното й състояние довела до
освобождаването й от работа година след загубата на дъщерята. Не е спряла да
плаче и не може да преживее загубата й независимо от подкрепата и усилията на
сина да й помогне. От изнесеното от свидетелите става ясно, че осем години
преди процесното ПТП съпругът на ищцата и баща на
починалата дъщеря и свидетеля А.В. е напуснал семейството и от тогава е в неизвестност.
Ищцата останала единствен родител за двете деца и връзката помежду им била
особено силна. Били сплотени, споделяли всичко и се подкрепяли взаимно. Според
данните в удостоверението за наследници за рождената дата на Р. В. тя е била на
21 години към датата на настъпване на смъртта – 23.07.2006г.
При така установените фактически данни съдът
намира предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди за доказан в
своето основание. На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда по НОХД № 397/2007г. по описа на РОС е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Причиняването по непредпазливост на смъртта на дъщерята
на ищцата, за което деяние ответникът е осъден, е противоправно поведение и по
смисъла на чл.45 ЗЗД представлява основание за ангажиране отговорността на
ответника за вреди. Ищцата като родител е от кръга на лицата, които имат право
на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт – ППл
№4/61г. която в случая е определена от наказателния съд като пряка и
непосредствена последица от деянието. От събраните по делото гласни
доказателства, е установено, че ищцата е понесла изключително тежко загубата на
своята дъщеря, изпаднала е в шоково състояние, изживяла е такива душевни болки
и страдания, които са довели до получаване на чести припадъци години наред,
влошаване на здравословното състояние и коренна промяна в психиката и нервната
система, като тя вече не е същата като преди. Смъртта на дъщерята не е преживяна и до сега - ищцата не е спряла да плаче, мъката
и скръбта от загубата на дъщерята, която
е била само на двадесет и една години, не са изживени с изминалите години.
Съществувалата силна връзка, сплотеност и подкрепа между ищцата и двете деца, останали сами без съпруга
и бащата, правят загубата непрежалима за ищцата независимо от изтеклото време и
оказваната морална подкрепа от сина. Като относими към
установения в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост, горните обстоятелства дават
основание на съда да приеме, че моралните болки и страдания на ищцата,
причинени от смъртта на дъщеря й, ще
бъдат справедливо обезщетени със сумата
80000 лева, която ответникът следва да бъде осъден да заплати ведно със
законната лихва от датата на деликта до окончателното
плащане. В този размер искът за неимуществени вреди като основателен и доказан
следва да се уважи, а в останалата част до предявения от 100000 лева да се
отхвърли.
Направеното от процесуалния представител
на ответника възражение за погасяване на вземането за лихви по давност се явява
недопустимо като преклудирано с изтичането на срока
по чл.131 ГПК, поради което съдът не го обсъжда.
Неоснователно е възражението на застрахователя
помагач досежно конституирането му по делото. Към момента на деликта е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за управлявания на законно основание от ответника автомобил, което
обуславя съществуването на интерес за ищцата от привличането му като подпомагаща
страна. Привличането на помагач е процесуално право на страната и надлежното му
упражняване не е предпоставено от наличието на
облигационни вземания и упражняването им в срок. Отговорността на
застрахователя е производна от отговорността на прекия причинител, което
обосновава наличието на интерес от привличането му по делото като помагач на
страната на ищцата.
Предвид уважаването на иска върху ответника
следва да се възложи дължимата държавна такса от 3200 лв
съобразно с уважената част от иска. На основание чл.78, ал.3 ГПК в негова полза
следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от иска. Разноски на ищцата не следва да се
присъждат, тъй като не са представени
доказателства за направени такива по делото.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
В.П.К. ***, да заплати на М.В.В. с ЕГН ********** ***, сумата 80000 /осемдесет хиляди/
лева обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Р.И.
В. ***, починала на 23.07.2006г., настъпила в резултат на причинено по вина на
ответника ПТП на 23.07.2006г. на път III-202, км 1+962м, от с.Щръклево, област Русе, в посока
ДЗС-Русе, ведно със законната лихва от 23.07.2006г. до окончателното плащане, и
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до 100000 лева.
ОСЪЖДА В.П.К. ***, да заплати по сметка на
Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 3200 лева.
ОСЪЖДА М.В.В. с ЕГН **********
***, да заплати на В.П.К. ***,
сумата 100 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Делото е разгледано с
участието на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-София като трето лице помагач.
Решението може да се
обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: