ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 198
гр. ХАСКОВО, 14.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20225600600270 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и ал. 7 НПК.
С Определение No 133 от 14.04.2022г., постановено по ч.н.д.№ 256/22г., РС
Хасково е потвърдено Постановление от 21.02.2022г. на РП Хасково, с която е прекратено
наказателно производство по ДП № 917/2018г., по описа на РУ Хасково, водено за
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от Д.Д. Б. -
Я. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен
акт. Формулирано е искане отмяна на определението на районния съд, както и на
потвърденото с него постановление и връщане на делото на досъдебната фаза за
продължаване на разследването.
Хасковският окръжен съд, след като се запозна с изложените в депозираната
частна жалба съображения, с атакуваното определение и събраните по делото доказателства
намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. За
да постанови атакувания акт, районният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Наказателното производство е било образувано с Постановление на прокурор
при РП Хасково на 22.06.2018г. за това, че през месец март 2018г. в гр.Х., са унищожени
противозаконно чужди вещи – гараж находящ се в гр.Х., ул. „Х. К.“ No *, собственост на
Д.Д. Б. – Я. от гр. Х. - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Свидетелят С. П. бил собственик на гараж, находящ се в
гр. Х., ул. Х. К. No *. През 2016г. върху гаража била наложена възбрана от ЧСИ Н. К. по
1
изпълнително No 2016929040401519 по описа на същия ЧСИ с рег. No 929 с район на
действие ХОС и взискател Централна Кооперативна Банка АД, за задължение на св. П.
Гаражът бил обявен за публична продан, първата - в края на 2016г. с начална цена 7 500
лева, която не се състояла поради липса на явили се кандидати. През месеците юни и
септември 2017г. били обявени втора и трета публична продан, които също не се състояли,
поради неявяване на кандидати. Със съобщение за насрочена продан от 29.01.2018г. била
обявена нова, четвърта публична продан на гаража, която да се състои от 07.02.2018г. до
07.03.2018г., с начална цена в размер на 4 400 лева. След обявяването й, в проданта решила
да участва свидетелката Д.Д. Б. – Я. от гр. Х. За участие следвало да внесе задатък в размер
на 10 процента от стойността на имота, обявен за продажба Св. Б. – Я. внесла задатък по
сметка на ЧСИ - сумата от 440 лева, след което подала наддавателно предложение. След
провеждането на публичната продан на имота, на 08.03.2018г. в сградата на РС – Хасково
св. Б. – Я. била обявена за спечелила търга с цената от
на 4 500 лева. След обявяването й за спечелила търга, в 14 дневен срок трябвало да внесе
остатъка от тръжната цена по сметка на ЧСИ. Св. Б. – Я. сторила това и на 09.03.2018г. било
изготвено съобщение за изготвено постановление за възлагане от 09.03.2018г. В хода на
процедурите св. Б. – Я. разбрала, че собственик на гаража е св. П., на когото било връчено
съобщение за изготвено постановление за възлагане на 20.03.2018г. В седем дневния срок не
постъпили възражения от страна на св. П. и постановлението влязло в сила на 28.03.2018г.
От тази дата св. Д. Б. – Я. придобила всички права, които е имал предишният собственик на
имота, тоест станала собственик на гаража. Два дни по-рано, на 26.03.2018г. св. П. подал
молба до общ. Х., с която поискал издаване на документ, удостоверяващ, че гаражът с
идентификатор No *****.***.***.* в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по
действащата кадастрална карта на гр. Х. /УПИ ***, кв. *** по плана на гр. Х., одобрен със
Заповед No1366/88г. и 66/91г./, описан в Нотариален акт No **, том **, дело No ****/**г., с
административен адрес: гр. Х., ул. Х. К. No* е премахнат. На 28.03.2018г. на място била
извършена проверка от св. Г. П. М. и св. Н. Г. М., служители в общ. Х. и бил съставен
констативен протокол в който посочили, че гаражът е разрушен.
На 27.03.2018г. св. П. подал заявление до СГКК - Х. за заличване от
кадастралната карта на гаража. Представил издаденото от община Х. удостоверение No ТС-
12/29.03.2018г., че сградата е разрушена. На 04.04.2018г. сградата - гараж с идентификатор
No *****.***.***.* била заличена от КК. На 30.03.2018г., около 17.00 часа св. Б. – Я., била
уведомена по телефона от служители на ЧСИ К., че покрива на гаража липсвал. Веднага
след получаване на съобщението, тя отишла на място до гаража и подала сигнал по спешния
телефон 112. На место дошли полицейските служители св. В. А. и А. А. Те видели, че
покривът има проблем, но не могли да влезнат в имота и да го огледат напълно. На
01.04.2018г. св. Б. – Я. отишла да види гаража. Установила, че почти целият гараж липсва.
Две от тухлените стени: задната и страничната дясна, били почти разрушени. Стояла лявата
стена, граничеща с друг имот. Покривът липсвал изцяло. Св .Б. – Я. подала сигнал на 112, а
на място отишли полицейските служители св. В. К. и Т. И. Пристигнал и св. П..
2
Полицейските служители на место не констатирали да се извършват някакви дейности по
гаража. Установили влизайки вътре в двора на имота, че лявата стената на гаража,
граничеща с двора на къщата на П. е на ниво около 1 метър. Задната стена на гаража почти
липсвал, като дясната стена, граничеща с другия съседен имот била налична, но наистина
покрива липсвал. На пода на гаража имало изпочупени валки и летви, които били в
безпорядък, а не подредени. От външната страна на гаража, до вратата й, на тротоара
подпрени на дворната стена били плоскости. Тъй като вече гаражът липсвал, а Б. – . купила
постройка, а не терен, тя подала молба до ЧСИ на 04.04.2018г. да й бъдат върнат парите, но
й е било отказано. На 16.04.2018г. Я. заплатила и данък придобиване, примирена да
възстанови липсващите стени и покрив. Било й връчено постановление за възлагане на
недвижим имот и заедно с двата документа тя отишла в Служба Кадастър, за да подаде
заявление за да й издадат скица на имота. От службата й отговорили, че такъв имот липсва
от картата. Я. подала искане в служба „Кадастър“ за историята на заличаването на гаража и
там се установило описаното по-горе, че св.П. е подал заявление за заличаване и на база
удостоверението на община Х. сградата е заличена. По досъдебното производство е
назначена и изготвена оценъчна експертиза от чието заключение се установява, че пазарната
стойност на гараж, находящ се в гр. Х., ул. Х. К. No * към месец Март 2018г. е била в
размер на 5 050 лева, а щетите към същия период при 75 % овехтяване е сума от 474. 23
лева.
Предмет на проверка е определението на районния съд, който съгласно чл.
243, ал. 4 от НПК се произнася по обосноваността и законосъобразността на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Последното е обосновано, когато установените по делото фактически
положения обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал.
Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и доказателствени
средства и същото е обективно и ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно и
обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки доказателствата и
доказателствените средства по отделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни
фактически и правни изводи. Преценката за обоснованост на постановлението е неразривно
свързана с тази за законосъобразност, тъй като в настоящото производство съдът е длъжен
да провери дали са допуснати съществени процесуални нарушения, каквито са тези на чл. 13
и 14 от НПК - когато разследването е водено формално, едностранчиво и не са събрани и
проверени всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства,
относими към главния предмет на доказване. Ефективното разследване изисква
всеобхватност и безпристрастност. Държавното обвинение е задължено да събере всички
относими и необходими фактически данни по случая, които да бъдат подложени на
задълбочен и обективен доказателствен анализ, в резултат на който да се даде отговор дали
в конкретния казус е налице престъпление или не, известен ли е неговият извършител и
извършено ли е деянието виновно.
3
Въззивният съд споделя изцяло правните изводи на първата инстанция, че са
били налице основания за прекратяване на образуваното наказателно производство, тъй като
от събраните по досъдебното производство доказателства не се установява, че е осъществен
от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, в какъвто
смисъл са и изводите на прокурора, който е прекратил производството.
След анализ на събраната доказателствена маса, въззивният съд достигна до
извода, споделен от районният съд, че не е налице престъпно унищожаване на чужда
недвижима вещ от страна на св. П., тъй като липсват основните обективни и субективни
признаци на престъплението. Контролираният съд, в съответствие с материалния закон, е
изяснил, че към 28.03.2018г. гаражът е бил собственост на П., а престъплението по чл. 216,
ал. 1 от НК изиска унищожената вещ да е чужда. Свидетелските показания на общинските
служители Г. П. М. и Н. Г. М., посетили имота на 28.03.2018г. сочат, че към тази дата
гаражът е разрушен. Точно тези си констатации служителите за закрепили в протокол, дал
основание на кмета на общ. Х. да издаде и исканото от П. удостоверение. Въз основа на този
протокол е било поискано и заличаване от кадастралната карта на гаража от компетентния
държавен орган. Отделно от това по ДП са разпитани множество свидетели, като освен
изпращаните на място полицейски служители, показания са дали и съседи, включително
живущи в имота лица, без роднинска връзка със св. П., които не са възприели той лично или
наети от него лица да разрушават покрива и стените на гаража, преди и след посочената по-
горе дата. На следващо място законосъобразно РС е приел, че не е налице и състав на
престъпления по чл. 217, ал. 1 НК(все по тези съображения), на документно престъпление,
или чл. 296, ал. 2 НК или друго, преследвано по общ ред.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира жалбата за
неоснователна, а атакуваното с нея определение на районния съд, като обосновано и
законосъобразно, следва да бъде
потвърдено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 133 от 14.04.2022г. на РС Хасково,
постановено по ч.н.д.№ 256/2022г..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5