ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 428
гр. Бургас, 06.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
частно гражданско дело № 20222000500348 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на Н. Б.,
гражданин на република Е., чрез пълномощника адв.Д., против определение
№1954/23.08.2022г. по гр.дело №1059/2022г. по описа на Бургаския окръжен
съд, с което е прекратено поради недопустимост производството по
предявения от него иск против Районна прокуратура – Бургас за осъждането и
за сумата от 99 493,11 лв. обезщетение за претърпени вреди от лишаването му
от достъп до съд поради неразглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно §1, чл.6 от ЕКПЧ поради неспазване на сроковете, предвидени в
НПК прекратяването на наказателното производство, в резултат на което
ищецът е бил лишен от правото да предяви граждански иск .
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно
и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Бургаския
окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се,
че то противоречи на разпоредби от висш порядък и разпоредбата на чл.8,
ал.2 ЗОДОВ е неприложима. Излага доводи за противоречието му с
разпоредбата на §1, чл.6 от ЕКПЧ, гарантираща правото му на съд, при
посочените в разпоредбата гаранции за организацията и състава на този съд и
по отношение на провеждането на делото. Счита, че това право не може да
бъде ограничавано от спазването на административна процедура, на която
ищецът не може да повлияе и размерът на обезщетенията, предвиден в нея, е
ограничен до размера от 100 000 лв. Счита разпоредбата на чл.8, ал.2 ЗОДОВ
за противоречаща на чл.7 и на чл.5, ал.1 и ал.4 от Конституцията и на ЕКПЧ.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото
и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
1
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против
акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да
бъде разгледана.
Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по
исковата молба на настоящия частен жалбоподател против Районна
прокуратура – Бургас за осъждането и за сумата от 99 493,11 лв. обезщетение
за претърпени вреди от лишаването му от достъп до съд поради
неразглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно §1, чл.6 от
ЕКПЧ поради неспазване на сроковете, предвидени в НПК прекратяването на
наказателното производство, в резултат на което ищецът е бил лишен от
правото да предяви граждански иск. Ищецът твърди, че е пострадал от
престъпление и по негова жалба е образувано ДП №106/2012г. по описа на
Окръжен следствен отдел гр.Бургас, ПП№4035/2011г. на БРП. Жалбата е
подадена още през 2010г., но поради бездействие на ответника е разпределена
на посочената следствена служба две години след подаването и.
Твърди се, че в периода 2012-2016г. ответната Прокуратура не е
изпълнила задълженията си по НПК, не е съставен и предявен на виновните
лица обвинителен акт, с който да бъде прекъсната давността по чл.80 НК.
Счита, че бездействието на ответния орган е довело до лишаването му от
възможността да предяви граждански иск в наказателното производство.
Ответната прокуратура е прекратила няколкократно наказателното
производство в нарушение на баланса обвинение – оневинение и в интерес
на виновните лица.
През 2021г. ищецът е получил постановление за прекратяване на
наказателното производство на основание изтекъл давностен срок за
наказателно преследване.
С разпореждане №2200/11.07.2022г. съдията-докладчик по
образуваното гр.дело №1059/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд е
оставил исковата молба без движение с указания да бъдат посочени
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще бъдат доказвани
посредством тях, да бъдат представени доказателства за спазване на
административната процедура, предвидена в чл.8, ал.2 ЗОДОЗ за обезщетение
за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, като е указал на ищеца да заяви, в
случай, че не е предприел инициатива да сезира инспектората на ВСС, дали
заяви поддържа ли претенцията и на какво основание.
В дадения срок ищецът, чрез пълномощника адв.Д., е депозирал молба,
в която сочи, че не може да представи доказателства за спазена процедура по
чл.8, ал.2 ЗОДОВ, но поддържа предявения иск на основание чл.6, §1 от
ЕКПЧ.
С обжалваното определение съдът е намерил, че не са представени
доказателства за изпълнение на процедурата по чл.8, ал.2 ЗОДОВ, поради
това искът е преждевременно заведен и е прекратил производството на
основание констатираната недопустимост.
Трайна е съдебната практика в насоката, в която е дал правната
2
квалификация съдът с обжалваното определение.
С исковата молба, ищецът е претендирал обезщетения за вреди,
причинени от нарушение на правото му за разглеждане и решаване на делото
в разумен срок, съгласно чл.6, апр.1 от ЕКЗПЧОС – основание за търсене на
отговорност по чл.2б ЗОДОВ. Видно от твърденията на ищеца в
обстоятелствената част на исковата молба, наказателното производство, във
връзка с което се претендират обезщетенията, е приключило със съдебен акт,
постановен на 18.11.21г., който му е връчен, чрез представляващия го адвокат
Д. (признава се в исковата молба и се установява от приложеното
постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство
и разписката за връчване на адв.Д.).
В чл.2б, ал.1 ЗОДОВ (ДВ, бр.98 от 2012г.) е уредена самостоятелна
хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС. От влизането и в сила и
занапред, обезщетението за вреди от забавени съдопроизводствени действия
може да се търси само по реда на ЗОДОВ – чл.8, ал.1 ЗОДОВ. По приключени
производства, искът с правно основание чл.2б ЗОДОВ е допустим, само
когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по
реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение
– чл.8, ал 2 ЗОДОВ.
В останалите случаи–когато производството е приключило с
окончателен акт преди повече от шест месеца лицата не могат да подадат
заявление за обезщетение по реда на глава трета "а" от ЗСВ, нито да предявят
иск за обезщетение на основание чл. 2б ЗОДОВ. В тази хипотеза, държавата
отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които в нарушение на
чл. 6 ЕКЗПЧОС не са извършени в разумен срок на основание чл.49 ЗЗД. В
този смисъл и решение № 579 от 10.12.2010г. по гр.д.№ 377/2009г. ІV г. о. и
решение № 362 от 21.11.2013г. по гр.д.№ 92/2013г. на ІV г. о. на Върховния
касационен съд.
Разпоредбата на чл.8, ал.2 ЗОДОВ следователно възпроизвежда
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.2б ЗОДОВ
при приключили наказателни производства, какъвто е настоящият случай,
като императивно изисква изчерпване от увреденото лице на
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава
Трета"а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато
споразумение. В този смисъл Определение № 319 от 22.07.2022г. на ВКС по
ч.гр.д.№ 2392/2022г., III г. о., ГК, Определение № 155 от 20.04.2022г. на ВКС
по ч.гр.д.№ 565/2022г., III г. о., ГК.
При така изложените съображения, въззивният съд не намира основание
да отмени обжалваното определение, като постановено в съотвествие със
закона и съдебната практика, приета за неговото прилагане.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. Б., гражданин на
република Е., чрез пълномощника адв.Д., против определение
№1954/23.08.2022г. по гр.дело №1059/2022г. по описа на Бургаския окръжен
съд.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4