РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 19.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен
съд, в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря Елеонора Йотова,
като разгледа докладваното от съдията
Дженов Гр.д.№ 979
по описа за 2019 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.415 от ГПК
В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1
от ГПК взискателя по Ч.гр.д. № 308 по описа на съда за 2018 г. ***, с ***, с адрес: ***, със законен
представител С.И.К.,
чрез пълномощник адвокат А.Н. от САК с адрес ***, офис 104 е подал искова молба
срещу С.Ц.И., с ЕГН **********,***
и М.И.И., с ЕГН **********,***, с която са предявени два обективно съединени иска: иск за установяване на
вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, с цена на иска 4335,47 лева и осъдителен по чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД с
цена на иска 2108,19 лв.
ИЩЕЦА – редовно призован не се явява. В писмено становище
процесуалният представител поддържа иска. Позовава се на писмени доказателства
и прави искане при наличие на процесуалните предпоставки да бъде постановено
неприсъствено решение.
ОТВЕТНИЦИТЕ – редовно призованИ не се
явяваТ лично съдебно
заседание. Представляват се от адвокат М. М. от ЛАК за М.И. и адв. Р. М. за С.И.,
които от името на доверителите си оспорват иска, като навеждат подробни доводи
за това. Поддържат представените отговори на ИМ. Позовават се на писмени
доказателства и заключение на вещо лице по назначената и приета от съда СИЕ.
Претендират разноски.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение
съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Предявеният иск е допустим и
следва да бъде разгледан.
От приложеният като доказателство
по делото Договор за заем № FF 14376/12.01.2018 г. обезпечен със Запис на заповед, издаден на 12.01.2018 г., както и от приложеното ЧГр.д.№
308 по описа на съда за 2019 г., по което има подадено
възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, се
установява активната и пасивната легитимация на страните.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :
Обективно са съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД и чл.422 вр. С чл.415 от ГПК.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител твърди, че е сключил с ответниците Договор за
заем № FF 14376/12.01.2018 г. обезпечен
със Запис на заповед, издаден на 12.01.2018 г.
Длъжника по кредита
са усвоили сумата и неоснователно не са изпълнили задължението си за плащане на
дължимите погасителни вноски по кредита, обосновало подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за
установено със сила на присъдено нещо, че С.Ц.И.,
ЕГН ********** и М.И.И. с ЕГН **********, че същите дължат на ***сумата 4335,47
лева, от които главница 1088,05 лева по Договор за заем № FF 14376/12.01.2018
г. /Договора/, погасителна вноска в размер на 147,82 и остатък от начислена и
дължима неустойка по чл. 19 от Договора- 3099,60 лева, представляващо частично
вземане по Запис на заповед от 12.01.2018 г, обезпечаващ договор за заем № FF
14376/12.01.2018 г., както и разноски, за която сума съдът е издал Заповед за
изпълнение.
Съдът, след преценка доводите
на ищеца и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
От събраните в хода на горепосочените дела
доказателства се установява, че твърдяното от ищеца вземане въз основа на Договор за заем № FF 14376/12.01.2018 г. обезпечен със Запис на заповед,
издаден на 12.01.2018 г. е изискуемо, тъй като същия
съдържа всички реквизити и е издадена изцяло в съответствие на Закона за
счетоводството и Закона за задълженията и договорите. Последния представлява
годно доказателство указващо за валидно и действително облигационно
правоотношение между страните обосноваващи изискуемо вземане от страна на ищеца
спрямо ответника в претендирания размер.
Ето защо, съдът
счита, че така предявеният иск е основателен и доказан и като такъв същият
следва да бъде уважен, като се приеме, че С.Ц.И., ЕГН ********** и М.И.И. с ЕГН **********, дължат на ***сумата 4335,47 лева, от които главница
1088,05 лева по Договор за заем № FF 14376/12.01.2018 г. /Договора/,
погасителна вноска в размер на 147,82 и остатък от начислена и дължима
неустойка по чл. 19 от Договора- 3099,60 лева, представляващо частично вземане
по Запис на заповед от 12.01.2018 г, обезпечаващ договор за заем № FF
14376/12.01.2018 г., както и разноски, за която сума съдът е издал Заповед за
изпълнение, съществува.
По разноските:
С оглед изхода на
делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по
делото в настоящото производство разноски – държавна такса в
размер на 128,83 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
и 200 лв. хонорар на вещо лице за изготвянето на назначената и приета от съда
СИЕ.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение С.Ц.И., с ЕГН **********,*** и М.И.И., с
ЕГН **********,***,
че вземането на ***, с ***, с
адрес: ***, със законен представител С.И.К., чрез пълномощник адвокат А.Н. от САК с адрес ***, офис
104, за което е издадена Заповед за изпълнение № 191 от 12.04.2019 г. по ЧГр.д.№
№ 308 по описа на съда за 2019 г. СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК С.Ц.И., с ЕГН **********,***
и М.И.И., с ЕГН **********,*** солидарно да ЗАПЛАТЯТ на ***,
с ***, с адрес: ***, със законен представител С.И.К., направените по делото разноски в размер на 1528.83 лв.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред
ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: