РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. гр. Хасково, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20245640100552 по описа за 2024 година
Предявен е от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 66,
против К. П. Б., ЕГН **********, от гр.Хасково, ж.к. ****, иск с правно
основание чл.415, ал.1, т.2 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2303/2023г. по описа на
Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че на 18.01.2021г., в 15.43 ч., ответникът
посетил УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, Отделение по спешна
медицина, с оплаквания от постоянна болка в долната дясна част на корема,
съпроводено с гадене и повръщане. След извършен преглед от дежурния лекар
било установено, че диагностичната и лечебната цел на медицинската помощ
не можели да се постигнат в условията на извънболничната помощ и се
налагало болнично лечение. Ответникът бил насочен към хоспитализация във
Втора клиника по хирургия, където бил приет с диагноза „остър апендицит,
неуточнен“. Твърди се, че за приемането си в болницата ответникът дал
своето информирано съгласие, изразено в приложена към исковата молба
„Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и
прилагане на диагностични и лечебни процедури“ (ДИС). Била му съставена
История на заболяването (ИЗ) с № 1801/2021г., а лечението приключило с
1
окончателна диагноза „Остър апендицит с дифузен перитонит“ по КП № ***
„Оперативно лечение при остър перитонит“, чиито изисквания били посочени
в Приложение № **** на Национален рамков договор за медицинските
дейности 2020-2022г. Издадена му била епикриза, в която били описани
извършените медицински дейности, включително и оперативната процедура,
а пациентът бил изписан на 23.01.2021г. Твърди се, че към датата на
постъпване в лечебното заведение и в периода на болничното му лечение
ответникът не бил здравноосигурен по смисъла на Закона за здравното
осигуряване. Същият не представил на ищеца документи относно
здравноосигурителния си статус и следвало сам да заплати стойността на
оказаната му медицинска помощ по КП № *** в размер на 2998 лева,
представляваща цената на цялостен алгоритъм на лечение по посочената
клинична пътека, определена по действащия към момента на
хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински
услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр.
Пловдив. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗО предвиждала, че стойността на
предоставената медицинска помощ следва да се заплати по цени, определени
от лечебното заведение. Ищцовата болница изпратила покана за доброволно
плащане на адреса на ответника в гр.Хасково, ******, която била получена от
него на 25.10.2022г., но задължението му не било заплатено. За събиране на
горепосочената сума ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда чл. 410 от ГПК, по което било образувано Ч.гр.д.№
2303/2023г. по описа на Районен съд-Хасково. Съдът уважил заявлението и
издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което за ищеца възниквал правен
интерес от предявяване на иск за установяване съществуването на вземането
по реда на чл. 422 от ГПК. Предвид изложеното, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи
сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по Ч. гр. дело № 2303/2023г. по описа на PC - Хасково, а
именно - сумата от 2998 лева, представляваща стойността на предоставена на
ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по Клинична пътека
№ *** „Оперативно лечение при остър перитонит“, чиито изисквания са
посочени в Приложение № **** на Национален рамков договор за
медицинските дейности 2020-2022г., по време на болничния му престой,
продължил от 18.01.2021г. до 23.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до пълното изплащане на
задължението. Ищецът претендира и присъждане на разноски по заповедното
и настоящото производство.
Назначеният на ответника особен представител оспорва предявения иск
2
като неоснователен. Поддържа, че в горния ляв ъгъл на приложения като
доказателство по делото Лист за преглед на пациент било посочено, че
пациентът е осигурен. По този начин ответникът бил подведен, че бил
здравноосигурен и същият не се възползвал от посоченото в т. XIX от
подписаната от него Декларация за информирано съгласие право да попълни
заявление-декларация за заплащане на оказаната му болнична медицинска
помощ, диагностика и лечение от Агенция за социално подпомагане. Счита, че
по този начин ответникът бил лишен от основно негово право по вина на
ищцовото лечебното заведение, което било отговорно за погрешно подадената
на ответника информация, поради което същото следвало да понесе и
последствията от това. Още повече, че цитираното заявление-декларация се
подавало до Агенцията за социално подпомагане чрез директора на лечебното
заведение, т.е. в интерес на последното било пациентът да бъде уведомен за
правата си, с оглед получаване от друг източник на сумата за лечение.
Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложено Ч.гр.д.№ 2303/2023г. по описа на Районен съд-
Хасково като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно
от същото е, че УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 66, е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
срещу ответника К. П. Б., ЕГН **********, от гр.Хасково, ул********, за
сумата от 2998 лева, представяваща цената на предоставена на пациента
медицинска помощ в периода от 18.01.2021г. до 23.01.2021г. по клинична
пътека № *** – отстраняване на апендикс и перитонеална промивка /лаваж/ и
четири броя диагностични процедури /изследване на кръв, ЕКГ,
микробиология и образно изследване/, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 23.10.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от
60 лева – платена държавна такса. За посочената по-горе сума е била издадена
Заповед за изпълнение № ***/03.11.2023г., връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против
ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на
заповедта. Посочено е в заповедта, че вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнение на парично задължение на длъжника за
заплащане цената на предоставена на пациента медицинска помощ, състояща
се в диагностика и лечение, проведени за периода от 18.01.2021г. до
23.01.2021г. в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив, като сумата е
дължима, тъй като към момента на постъпването на пациента в лечебното
3
заведение той е бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не са
били възстановени през цялото време на болничния му престой.
За да бъде уважен предявения иск, ищецът следва да установи, че в
периода от 18.01.2021г. до 23.01.2021г. ответникът е бил хоспитализиран в
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, при наличие на предпоставки за болничен
престой; че му е била оказана болнична помощ по клинична пътека № ***
„Оперативно лечение при остър перитонит“; че пациентът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, както по време на престоя си в болницата, така и
към датата на дехоспитализацията; че стойността на предоставената му
медицинска помощ е в размер на 2998 лева.
От представените по делото писмени доказателства - медицинска
документация /вкл. Лист за преглед на пациент от 18.01.2021г., Направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури, Епикриза, резултат от
образно–диагностично изследване, резултат от клинична лаборатория,
оперативен протокол, декларация за оказване на болнична помощ и прилагане
на диагностични и лечебни процедури, електрокардиограма, температурен
лист/, се установява по безспорен начин, че ответникът е постъпил в КДБ/СО
на лечебно заведение УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив на
твърдяната дата – 18.01.2021г., с оплаквания от постоянна болка в долната
дясна част на корема, съпроводено с гадене и повръщане. Посочено е още в
Листа за преглед на пациент в КДБ/СО от 18.01.2021г., че диагностичната и
лечебната цел не може да се постигнат в условията на извънболнична помощ,
поради което пациентът се предлага за хоспитализация. Видно от Направление
за хоспитализация, той е постъпил с приемна диагноза „Остър апендицит,
неуточнен“, като е хоспитализиран на 18.01.2021г., в ****.30 часа. Пациентът
К. П. Б. е подписал и Декларация за информирано съгласие за оказване на
болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури с дата
18.01.2021г.
Към датата на постъпване в лечебното заведение – 18.01.2021г. и до
датата на изписването му на 23.01.2021г. ответникът, като пациент, не е бил
здравноосигурен, което се установява от приложената по делото Справка от
НАП, в която е отбелязано, че за този период лицето е извън системата на
здравно осигуряване в Бълтгария, тъй като не е извършено плащане по
подадената Декларация образец №7. Следва да се отбележи, че кръгът на
лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл.33 ЗЗО. В
разпоредбата на чл.52 от ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат
оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения,
с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл.83 от ЗЗ.
Съгласно чл.109 от ЗЗО, здравноосигурителните права на лицата, които са
длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай,
4
че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за
период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната
медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права
заплащат оказаната им медицинска помощ. От приетата по делото и
неоспорена медицинска документация, се установява, че за възстановяване
здравето на пациента са извършени медицински услуги, изследвания и
лечение в периода на престой, включени в твърдяната клинична пътека. При
съвкупния анализ на представените медицински документи съдът намира за
безспорно установено, че съответна и адекватна медицинска помощ е била
оказана на ответника. Тъй като същият не доказва плащане на предоставената
му такава, следва да заплати стойността й, на основание чл.52 от ЗЗО, по цени,
определени от лечебното заведение – в случая УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.
Относно реалното извършване на медицинските дейности, за които се търси
плащане, по делото, както вече бе отбелязано, са приети множество писмени
доказателства. Епикризата, направлението за хоспитализация, историята на
заболяването, протоколите за извършени интервенции, представляват
официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на
службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на
чл.****9, ал.1 от ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена
сила за съда /така Решение № 250/21.11.2012г. по гр.д. № 1504/2011г., ІІІ г.о. на
ВКС/. Материалната такава не е оспорена. Официалният свидетелстващ
документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите,
предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се
осъществили така, както се твърди в документа – чл.****9, ал.1 от ГПК. В
представените такива е отразено, че на ответника е приложен цялостен
алгоритъм на лечение по посочената клинична пътека /КП № ***/ и той е
получил медицинска помощ в пълен обем. Поради изложеното, съдът намира,
че ответникът дължи плащането на съответните услуги за исковия период.
С оглед изложеното, съдът приема иска за доказан по основание и
размер. Размерът на иска се установява категорично от действащия към
момента на хоспитализацията „Ценоразпис на платените услуги, предоставяни
от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, в който е отразена цената на
медицинската помощ по КП № *** – 2998 лева. Съгласно чл.52 от ЗЗО,
стойността на предоставената медицинска помощ следва да се заплати по
цени, определени от лечебното заведение. Ответникът е бил уведомен за
цената на услугите, които следва да заплати, тъй като видно от съдържанието
на собственоръчно подписаната декларация за информирано съгласие –
Образец № 1, е удостоверил, че е запознат с ценоразписа на лечебното
заведение /т. V/. Съдът намира за неоснователни възраженията на
процесуалния му представител, че след като в Листа за преглед на пациент
/горния ляв ъгъл/ е посочено, че пациентът е осигурен, то той е бил подведен,
5
че е здравноосигурен и не се възползвал от посоченото в т.XIX от подписаната
от него Декларация за информирано съгласие право да попълни заявление-
декларация за заплащане на оказаната му болнична медицинска помощ от
Агенция за социално подпомагане. На първо място следва да се отбележи, че
пациентът е декларирал, че е уведомен от лечебното заведение за
задравноосигурителния си статус, както и за цените на медицинската помощ,
като в случай, че не възстанови осигурителните си права до края на престоя
си, ще заплати сам стойността на оказаната му болнична помощ /Раздел XVIII
на Декларацията/. На второ място, фактът, че е бил с прекъснати
здравноосигурителни права се дължи на собственото му неизпълнение да
плати вноските си, за което носи отговорност като гражданин, желаещ да
ползва съответните услуги, финансирани от НЗОК, но при определени
правила. Действително, съгласно чл.7 от Наредба № 25/04.11.1999г. за
оказване на спешна медицинска помощ, разходите по оказване на спешна
медицинска помощ до хоспитализиране на пациента, се поемат от държавата.
Неосигурените лица обаче заплащат оказаната им спешна помощ, ако същата
е оказана, след като бъдат хоспитализирани. Или, разходите за спешна
медицинска помощ се заплащат от държавата, само ако пациентът е бил
прегледан в спешен кабинет, оказана му е помощ и не е хоспитализиран,
какъвто обаче не е настоящият случай.
С оглед всичко изложено, съдът приема, че в полза на ищеца съществува
съответното парично вземане, по отношение на което е издадена заповед за
изпълнение, поради което предявения иск следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва като последица.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. В
случая към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство. Ето защо,
следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски
по Ч.гр.д. № 2303/2023г. по описа на Районен съд – Хасково, а именно –
сумата от 60 лева за платена държавна такса. Както вече бе посочено, тяхното
извършване е било необходимо с оглед поведението на ответника.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно – сумата 1060 лева, произтекли от
платена държавна такса в размер на 60 лева; възнаграждение за особен
представител в размер на 600 лева и адвокатско възнаграждение – 400 лева.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, по
отношение на К. П. Б., ЕГН **********, от гр.Хасково, ж.к. ****, че дължи на
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 66, сумата от 2998 лева,
представляваща стойността на предоставена на пациента медицинска помощ с
изпълнение на алгоритъм по Клинична пътека № *** „Оперативно лечение
при остър перитонит“, чиито изисквания са посочени в Приложение № ****
на Национален рамков договор за медицинските дейности 2020-2022г., по
време на болничния му престой, продължил от 18.01.2021г. до 23.01.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2023г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № *** от 03.11.2023г. по Ч. гр.д. №
2303/2023г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА К. П. Б., ЕГН **********, от гр.Хасково, ж.к. ****, да заплати
на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 66, сумата в размер на
1 120 лева, от която 1 060 лева, представляваща направени разноски по
настоящото дело и 60 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. №
2303/2023г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:П.М
7