№ 839
гр. Варна, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. С.а
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20253110200370 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП вр. с чл. 58д и сл.
от ЗАНН. Образувано по жалба на И. Д. О., ЕГН ********** с поС.ен адрес:
гр. Варна, ул.“Арх. Стефан Венедикт Попов“ №45 чрез проц. представител
адв. С. К. от АК-Добрич срещу Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 5304486 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, издаден от ОД МВР – Варна, с който на основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 1100.00 (хиляда и сто лева)
лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
акт, като се прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от
процесуалния му представител, който поддържа жалбата. Адв. С. К. излага
съображения за незаконосъобразност на оспорения ЕФ, който не е връчен на
доверителя му; твърди, че по делото липсват доказателства, обективиращи
въведената информация в приложената с преписката справка от АИС АНД
„История на прекъсванията в давностния период“, от които да е видно, че на
16.05.2023г. е правен опит за връчване на ЕФ на доверителката му. Предвид
изложените аргументи, моли обжалваният ЕФ да бъде отменен, както и да
бъдат присъдени дължимите в производството разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в
съдебното заседание. С писмена молба процесуалният представител ст.юрк.
К.Л.А. е взел становище за неоснователност на жалбата, респ. за
1
потвърждаване на оспорения ЕФ. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и моли за присъждане на такова в минимален
размер в случай, че съдът отмени като незаконосъобразен обжалвания ел.
фиш.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 17.09.2021г., в 08:45 часа в обл.Варна, общ.Бяла / извън населено
място/ по път първи клас-9 от гр.Варна в посока на движение към гр.Бургас,
до ресторант „Горица“ с МПС - л.а. „БМВ 435 ИХ ДРАЙВ“ с рег. № В 54-55
НК се движел със скорост от 161 км/час при разрешена за този пътен участък
скорост от 60 км/час. Нарушението било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение АТСС (МD 1194). На техническото
средство е била извършена метрологична проверка. Приложена е и фото
снимка по делото, надлежно заверена. При преминаване покрай техническото
средство приближавайки се към него, същото фиксирало скорост на движение
на автомобилът 167 км.час, при разрешени 60 км. час, като било засечено
превишение на разрешената скорост на движение от 161 км.час, след
приспадане на процента грешка, с който работи уредът (в полза на
жалбоподателят). При обработка на заснетите данни, служител при ОД на
МВР Варна установил извършеното нарушение, поради което на въззивника
бил издаден електронния фиш, с който била наложена глоба в размер на
1100.00 (хиляда и сто лева) лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени
доказателства.
Представен е протокол от проверка № 7-С-ИСИС/17.02.2021 г. на
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
M2 № от ДР В-46, видно от който процесното техническо средство е
преминало последваща проверка със заключение, че съответства на одобрения
тип.
От справка за собственост за ППС се установява, че собственик на
превозното средство - лек автомобил „БМВ 435 ИХ ДРАЙВ“ с рег. № В 54-55
НК е И. Д. О.. В законоустановения срок пред АНО не е постъпила декларация
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, за ползване на горепосоченото МПС на
инкриминираната дата.
От приложения към преписката снимков материал са налични данни
за измерената скорост на движение на процесния автомобил на дата
17.09.2021 г. в 08: 45 ч. по път първи клас-9 от гр.Варна в посока на движение
към гр.Бургас, до ресторант „Горица“.
2
Въззиваемата страна е представила в административно наказателната
преписка и Протокол за използване на АТСС на 17.09.2021 г., от който е видно
че заснетото на снимките място на нарушението път първи клас-9 от гр.Варна
в посока на движение към гр.Бургас, до ресторант „Горица“ е с въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч и е част от републиканска пътна мрежа-
РПМ Варна-Бургас, като АТСС е с начало на работа 08.30 часа и край на
работа 10.30 часа.
По делото е постъпило писмо рег. № 819000-30453/16.04.2025 г. от
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Варна, с което уведомява, че
в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Варна не са налични доказателства,
поради големият обем преписки, че лицето е търсено на адрес и обратна
разписка от пощенски оператор. Приложено е изпратено копие от протокол №
422/21.04.2023г., с който ЕФ сер.К № 5304486 е бил предаден на пощенски
оператор „Български пощи“ ЕАД за връчване.
Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.
59, ал. 2, вр. с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежна страна и против подлежащ
на обжалване административен акт. Твърдението на въззиваемата страна, че
ЕФ са правени опити за връчване на ЕФ на 16.05.2023г. не е подкрепено с
надлежно доказателство, поради което съдът приема, че предвид липсата на
разписка за твърдяното връчване, жалбата е допустима като подадена в
законния срок.
Разгледана по същество, същата е и основателна.
Съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение
установено с автоматизирано техническо средство следва да отговаря на
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № I-
з-305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец.
Цитираният текст изрично предвижда, че електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното заплащане. Всички тези реквизити
следва да са точно описани в електронния фиш, за да се приеме от съда, че не
са налице процесуални нарушения при издаването на същия. Всички тези
реквизити са категорично и точно описани в обжалвания електронен фиш,
поради което съдът счита, че не са налице процесуални нарушения при
издаването му, респ. за неоснователни доводите в жалбата в тази насока.
Разпоредбите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6
от ЗДвП регламентират възможност за установяване на административни
3
нарушения на ЗДвП и за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на
веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани
технически средства и системи. Електронният фиш съставлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно – информационна система, въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или
системи (легална дефиниция в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП; § 1 от ДР на ЗАНН).
Нормата на чл. 189, ал. 4. изр. първо на ЗДвП препраща към ЗАНН
единствено що се отнася до реда за обжалване на ЕФ. На свой ред, чл. 189, ал.
4 е относима разпоредба само към съставяни актове, издавани НП и фишове за
нарушения на ЗДвП, но не и към издаването на електронните фишове.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към
влязло в сила НП единствено по отношение на неговото правно действие. Т. е.
що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на
ЕФ, нормите на ЗАНН са неприложими (в този смисъл и Тълкувателно
решение № 1 от 27.02.2015 г. на ВАС, по ТД № 1/2013 г.)
Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на
17.09.2021 г.
С изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр. 54/05.07.2017 г. е предвидена
възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и
нарушител, за налагане на административни наказания за допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата, установени и заснети с
автоматизирано техническо средство или система, включително мобилно.
Горното произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в
контекста на легалната дефиниция по § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, според която
автоматизираните технически средства или системи са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно ЗИ, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган или
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. Законодателят е въвел
изискване за отсъствие на контролен орган и нарушител само при издаване на
електронния фиш, а не при установяване и заснемане на нарушението. В ТР №
1/26.02.2015г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. се обсъжда въпроса за липсата на
нормативни правила за работа на мобилните системи, която липса определя
съдържанието на задължителните указания на ВАС. Тази липса е преодоляна с
последващо изменение на ЗДвП, обр. ДВ, бр. 19/2015 г. чрез въвеждане на чл.
165, ал. 3 от ЗДвП, по делегация от която норма е приета Наредба №
8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /обн. ДВ, бр. 36/19.05.2015 г., изм. и доп. /. Посочените нормативни
4
правила, не налагат различен режим за санкциониране на нарушенията на
правилата за движение по пътищата при използване на стационарни или
мобилни АТСС, поради което процесуалният ред за налагане на наказанието е
чрез издаване на електронен фиш по реда на чл. 189, ал. 4-11 от ЗДвП.
Присъствието на контролните органи е с цел въвеждане на техническото
средство в работен режим, без възможност за въздействие върху измерването,
регистрирането и записването на нарушението, която дейност се осъществява
автоматично. Не са представени доказателства за намеса на контролните
органи в процеса на работа на мобилната система.
Средството за измерване към датата на извършване на нарушението е
било в употреба и е било преминало последваща проверка, съгласно ЗИ
(сравн. протокол № 7-С-ИСИ/17.02.2021 г. на средство за измерване –
преносима система за контрол на скоростта). Следователно преносимата
система за контрол е била напълно годна да измери скоростта на пътното
превозно средство.
Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата е задължителен, защото той е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението,
относно това, с какво по вид АТСС е заснето нарушението, относно посоката
на движение, в която се осъществява контролът, относно въведените
ограничения на скоростта, относно автомобила, на който е поставено
мобилното АТСС и т. н. и такъв е наличен по административнонаказателната
преписка.
Въпреки установените законосъобразни действия на АНО, съдът
намира, че издаденият ЕФ е незаконосъобразен, предвид следното:
Съдът намира за основателно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че давност от 3 години е изтекла и
твърдението на административно наказващия орган за наличие на действия от
негова страна, прекъсващи давността, необоснован от доказателства по
делото.
В приложената по преписката Справка от АИС АНД „История на
прекъсванията в давностния период“ е видно, че на 16.05.2023г. е правен опит
за връчване на ЕФ.
Няма как данните от справката от АИС АНД да се кредитират, като
безспорни. Още по-вече въззиваемата страна не е представила доказателства
за удостоверяване на вписаните в справката обстоятелства, че на 16.05.2023г.
лицето е търсено на адрес, съответно, че на 16.05.2023г. е „налична обратна
разписка от пощенски оператор“. Дори в писмо да съда е потвърдила липсата
на доказателства за документирани действия по издирване на нарушителя за
връчване на ЕФ.
НП следва да се отмени, тъй като е настъпила тригодишна
погасителна давност за наказателно преследване на описаното в ЕФ
административно нарушение.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Това
означава, че по отношение на административнонаказателните производства
следва да се прилагат и разпоредбите на чл. 80 от НК. В тази насока е и
трайната съдебна практика възприета с Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на колегиите на ВАС и ВКС, което е задължително за прилагане
от съдилищата. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от НК, наказателното
преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение
на три години (относно административно-наказателните производства, при
които предвидените наказания са глоби и лишаване от права). Съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване, но съгласно чл. 81, ал. 3 от НК
независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в чл. 80 от НК. Абсолютният давностен срок е 4 години и 6
месеца на основание чл. 11 от ЗАНН вр. с чл. 82, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 5 от НК,
съгласно цитираното по-горе Тълкувателно постановление и считано от
датата на извършване на нарушението – 17.09.2021 г., този срок е изтекъл на
17.09.2024 г. С оглед на това, издадения ЕФ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен поради изтичане на тригодишната давност за реализиране
на административнонаказателното производство за посоченото в него
нарушение.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за
присъждане на възнаграждение. Приложен е и Договор за правна защита и
съдействие, от който е видно, че на И. Д. О. се предоставя правна помощ, за
която е заплатила сумата от 400 лева. По силата на разпоредбата на чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски, които се определят по реда на
АПК. В чл. 189, ал. 3 от НПК е приет принципа, че щом лицето е признато за
виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото, независимо
дали в провежданите контролни производства размерът на наказанието е бил
потвърден или редуциран. В случая обаче имаме препращане към реда по
АПК, което изключва приложението на този принцип. В АПК е посочено, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при
прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички
6
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, ако
другата страна е ползвала такъв. Липсва уредба за това как следва да се
постъпи, ако искането за отмяна на административен акт е уважено или
отхвърлено частично. По силата на препращащата норма от АПК по този
въпрос следва да намерят приложение общите правила на чл. 78 от ГПК,
според които страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането. В подкрепа на такова разрешение
на проблема е и нормата на чл. 136 от АПК, според която разноските за общия
представител се понасят от административния орган съобразно уважената
част от оспорването.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 5304486 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОД МВР – Варна, с който на И. Д. О., ЕГН ********** с
поС.ен адрес: гр. Варна, ул.“Арх. Стефан Венедикт Попов“ №45 на основание
чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 1100.00 (хиляда и
сто лева) лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД МВР – Варна да заплати на И. Д. О., ЕГН ********** с
поС.ен адрес: гр. Варна, ул.“Арх. Стефан Венедикт Попов“ №45 разноски по
делото, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400. 00
/четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7