Р Е Ш Е Н И Е
град Добрич, 05.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
двадесети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николай Николов
при
участието на секретаря Ирена Иванова.............................................................
сложи
за разглеждане гр.дело № 01227 по описа за 2020г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба /жалба/ от
В.М. В., ЕГН ********** с адрес *** със седалище и адрес на управление:
с.Крушари, обл. Добрич, ул.”9 септември” № 3а, БУЛСТАТ *********,
представлявана от кмета Илхан Юсеин Мюстеджеб, за постановяване на решение, по
силата на което да се признае уволнението на В.М. В. за незаконно и се отмени
Заповед № ЧР-27-009 от 14.04.2020г. вр. Заповед № ЧР-21-002 от 14.04.2020г.,
издадени от кмета на общината като незаконосъобразни; да се възстанови ищецът
на заеманата от него длъжност преди уволнението, да се осъди ответната община
да заплати на ищеца периода, през който не е бил на работа, както и се осъди
ответникът да заплати сторените разноски.
След оставяне исковата молба без
движение, е направено уточнение, че сумата, която се претендира за периода
14.04.2020г. до 21.09.2020г., в който ищецът е останал без работа, е в размер
на 4 951,00 лева
В исковата молба се навеждат
твърдения, че трудовият договор между страните е бил прекратен и наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”. Счита се, че това уволнение е незаконно, а
заповедта – назаконосъобразна. Това е така, тъй като бил уведомен на
30.03.2020г. да излезе в платен годишен отпуск за осем дни, считано от
01.04.2020г. През това време ще бъде заместван, трябва да въведе лицето в
работата, което и сторил на 31.03.2020г. На този ден пожелал да пусне заявление
за отпуск, но нямало на кого да го направи.
В законоустановения срок е
подаден отговор на исковата молба. Ответникът счита, че исковата молба е
допустима, но неоснователна. Не се спори, че ищецът не е подавал заявление за
отпуска, нито такъв му е бил разрешаван. Изложеното в исковата молба е защитна
теза, тъй като всички документи в общината се подават в деловодството, а там
работният процес е непрекъсваем. Спазена е законовата процедура по налагане на
наказанието, като санкцията е съобразена с тежестта на нарушението.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, че между тях е било налице трудово правоотношение по
трудов договор № ЧР-03-041 от 29.12.2008г., по силата на който ищецът е бил назначен
на длъжността „шофьор лек автомобил” към отдел „Местни дейности” - „Домашен
социален патронаж” за неопределено време. С допълнително споразумение № ЧР-04-074
от 17.04.2009г. ищецът е бил назначен на основание чл.68, ал.1, т.1 КТ да
изпълнява длъжността „шофьор на лек автомобил” в община Крушари до 01.01.2012г.
С допълнително споразумение № 023 от 13.11.2014г. към трудов договор №
ЧР-03-041 от 29.12.2008г. мястото на работа е определено към отдел „Местни
дейности” - „Домашен социален патронаж”, за неопределено време. С допълнително
споразумение № ЧР-03-093 от 23.12.2015г. ищецът е преназначен на длъжността
„домакин” в дейност „Домашен социален патронаж” за неопределено време. С
допълнително споразумение № ЧР-20-001 от 06.01.2020г. е преназначен от длъжността
„домакин” на длъжността „шофьор лек автомобил до 9 места” за неопределено време
с основно месечно възнаграждение 700 лева и допълнително за придобит трудов
стаж и професионален опит 238 лева. Връчена е длъжностна характеристика, от
която е видно, че ищецът ще управлява л.а. „Дачия докер” с рег.№ ТХ 53 30 АМ, с
който да разнася храна по домовете на потребителите на социалната услуга „Домашен
социален патронаж”.
По
делото са приложени заповеди за ползване на отпуск от служители на общината за
периода 27.03.2020г. – 10.04.2020г.
Със
заповед № РД-08-171 от 31.03.2020г. кметът на общината е утвърдил транспортна
линия за автомобил „Дачия докер” с рег.№ ТХ 53 30 АМ с водач А.Е.А. за срок от
01.04.2020г. до 10.04.2020г.
С
докладна записка до кмета на община Крушари изх.№ РД-19-1944 от 14.04.2020г. зам.-кметът
* * установила при направена проверка, че В.М. В. не се е явил на работа на 1,
2 и 3 април 2020г., не е пускал заявление за отпуск и липсва основателен мотив
за самоотлъчката му. Той бил предупреден от ръководството на общината, че
предвид извънредното положение следва да ползва платен годишен отпуск за
периода 01 – 10.04.2020г. Счита, че бил нарушен чл.187, ал.1, т.1, предл.трето КТ – неявяване на работа за този период. Предлага да се образува наказателно
производство по реда на КТ.
От
извършената справка за отчетените пътни листове за периода 01.04.2020г. –
10.04.2020г. се установява, че са отчетени 8 такива от А.Е.А., който е
управлявал за това време автомобила съобразно издадената заповед на кмета.
С
Покана за даване на писмени обяснения изх.№ РД-19-1944 /3/ от 14.04.2020г. по
чл.193, ал.1 КТ, връчена в 11,28 часа, кметът на общината е изискал от В. В. до
13,00 часа на същия ден да представи писмени обяснения защо не се е явил на
работа в периода 01.04.2020г. – 10.04.2020г. С обяснение вх.№ РД-19-1944 /4/ от
14.04.2020г. ищецът сочи, че на 30.03.2020г. зам.-кметът на общината Д. К. го е
уведомил, че трябва да ползва платения си годишен отпуск от календарната 2019г.
в размер на 8 дни, считано от 01.04.2020г. В началото възразил – предвиждал
операция на херния. На следващия ден се явил на работа и обяснил на заместника
си А.Е. задълженията. Потърсил експерта „Човешки ресурси”, за да пусне
заявление за отпуск, но и тя, поради извънредната ситуация с коронавируса, била
в отпуск, какъвто трябвало да ползва и той. На 13 април поискал от експерта
заявление, но служителката отказала, тъй като не било прието да се приема
заявление със задна дата.
С
изх.№ РД-19-1944 /5/ от 14.04.2020г. кметът на общината е изискал от В. В. липса
или наличие на обстоятелства по чл.333, ал.1 КТ и документи, удостоверяващи
правото на закрила, връчено на 14.04.2020г. в 13,21 часа. С декларация от същата дата ищецът заявява, че не е трудоустроен,
не страда от заболяване, посочено в чл.1, ал.1 от Наредба № 5 за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила.
Със
заповед № ЧР-21-002 от 14.04.2020г., връчена на същата дата, на основание
чл.195, ал.1 вр. чл.187, т.1, предл.трето и чл.188, т.3 вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ на В.М. В. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че за
дните от първи април до десети април 2020г. включително без основателна причина
не се е явил на работа. Излагат се мотиви за налагане на наказанието, свързани
с това, че след като е бил уведомен от прекия си ръководител да ползва платен
годишен отпуск за периода 01.04.2020г. – 10.04.2020г., не е подал заявление за
ползването му, като е проявил небрежно отношение. Неявяването на служителя е
утежнило работата на общината по предоставяне на храна на потребители на
социалната услуга „Домашен социален патронаж”.
Със
заповед № ЧР-27-009 от 14.04.2020г., връчена на 14.04.2020г., на основание
чл.330, ал.2, т.6 вр. чл.187, т.1, предл.трето и чл.188, т.3 вр. чл.190, ал.1,
т.2 КТ е било прекратено трудовото правоотношение с ищеца с основание
„дисциплинарно уволнение”.
По
делото е представена трудовата книжка на ищеца, от коята е видно, че след
уволнението си същият не е назначаван по трудов договор.
По
делото са допуснати гласни доказателства. Св. С.Н.Р., бивш служител на общината
до 20.05.2020г., не е излизал в отпуск по устно разпореждане и не е бил
задължаван да го прави. Други са ползвали отпуск, но не знае по какъв начин. За
периода 01.04.2020г. до 10.04.2020г. ищецът е бил заместван от А.Е., общ
работник, сега е заел длъжността на В. В.. Не знае дали е била спирана
дейността на социалния патронаж.
Св.Д.К.М.
***. Познава ищеца. В момента на неговото място е назначен друг служител.
Свидетелят е ползвал платен годишен отпуск по време на извънредното положение в
началото на април за пет дни. Работи като шофьор на автобус, децата тогава не
са били на училище. Получил е устна заповед да излезе в отпуск с уговорката да
бъде на разположение при повикване. Това е станало по нареждане на зам.-кмета К..
След завръщането си не е подавал заявление за отпуск. Не знае дали е имало
смущения в снабдяването на адресите на социалния патронаж. Един или два пъти се
е отзовавал на повикване по времето на отпуска.
Св.А.Е.А.
заявява, че около 30.03.2020г. зам.-кметът К. се е обадил по телефона и му
казал, че ще замества В. В.. Таня от счетоводството му връчила заповед. Ищецът
го развел из целия район, който се обслужва, като и друг път е замествал.
Започнал работата на 01.04.2020г. Като се върнал В., му предал ключовете. Никой
през това време не е питал за ищеца къде е, той мислел, че е в отпуск. Не знае
каква е била процедурата, когато някой е трябвало да излезе в отпуск заради
извънредното положение. В. му обяснил как да попълва маршрута, пътните листове
не е отчитал всеки ден. Това станало, когато ищецът се върнал, той ги попълнил
и ги занесли в счетоводството. През процесния период разнасял храната,
приключвал към 14,30 часа, посещавал около 50-60 адреса. Списъкът бил в
автомобила. Имало промяна в него, добавили нови хора. Всеки от потребителите е
получил храна.
Св.Д.М.К.,***,
обяснява причините да се изиска от някои служители на общината да излязат в
отпуск, свързани с обявеното извънредно положение и епидемичната обстановка
около коронавируса. Ищецът бил от уязвимите групи – над 60 години, контактувал
е с възрастни хора. Провел личен разговор с В. В. за ползване на отпуска му за
2020г. и бил уверен, че ще ползва 9 календарни дни Водил подобни разговори с
още трима служители. Посочил А.Е. за негов заместник. Ищецът запознал А. с
трасето, адресите, хората, двамата направили приемане и предаване на
автомобила. Нямало проблеми през 10-те дни на заместване, заместникът се
справил безупречно. Чул, че ищецът търсил на кого да подаде заявление за
отпуск, но не открил на кого да го
остави. Знаело се, че в отпуск се излиза само с писмено разпореждане. Имало
хора, които работели дистанционно, като юрисконсултът. Служителите, които
излизали в отпуск, подавали заявления. Имало обаче случаи, при които някои са
ползвали отпуск, под условие да бъдат на разположение – за по 5 дни. Свидетелят
не си спомня как са били оформяни отпуските на тези хора, след като не са
подавали заявления за ползването им. Не са настъпили никакви смущения в
снабдяването на потребителите с храна. Получили дарения и от БЧК, които също
били разнесени. Служителите на повикване също са били ползвани.
Св.
Т. С. Й., мл.експерт в Община Крушари, заявява, че на 31.03.2020г. е била на
работа, не е била в отпуск. Вероятно е била в движение и поради тази причина не
се е виждала с ищеца на тази дата. Можело е да потърси заявление в
деловодството, там също работели с програмата. На 13.04.2020г. той дошъл при
нея и поискал заявление, за да бъде входирано със задна дата, но му отказала,
тъй като програмата изисква съобразяване с момента, няма пречка да е с текущата
дата. След това заявлението се докладва на кмета и се издава заповед. Спазвал
се редът на Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Не знае, че Д.К.М.,
шофьор на ученически автобус, е излизал в отпуск, без да подаде заявление,
както и за други лица.
Св.
В. П. И., работи в Община Крушари по служебно правоотношение. През април дошъл
при нея ищецът и поискал да му се изведе искане за полагаем годишен отпуск със
задна дата, но му отказала заради деловодната система, не било редно. Първо
ходил при експерта „Човешки ресурси”. Не била запозната със ситуацията
дотогава. Ходил след това при зам.-кмета Н. Л.. Не й е известно за служители,
които са били в отпуск по време на извънредното положение, да не подават
заявление. Бланки с такива заявления имало в деловодството и на гишето за
обслужване на граждани, а за улеснение на служителите – и в „Човешки ресурси”.
Съдът
кредитира изцяло тези свидетелски показания, тъй като същите са дадени от лица, които са очевидци на фактите и
обстоятелствата, засегнати в тях, не си противоречат с другите доказателства по
делото, включително и на изявленията и становищата от страните, при спазване нормата
на чл.172 ГПК с оглед на данните по делото, като се има предвид възможна
заинтересованост /петима от свидетелите са служители в Община Крушари, а шестият е бивш
служител, с всички произтичащи от това обвързаности с кмета на общината/.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Не се спори по делото, че между
страните е имало сключен трудов договор за неопределено време, както и че наложеното наказание е
в преклузивните срокове на чл.194, ал.1 КТ. Спорно е наличието на основание за
налагане на дисциплинарно уволнение, както и спазване на процедурата по
налагането му.
Елементите от фактическия състав на прекратителното основание на трудовото
правоотношение по чл.330, ал.2, т.6 КТ са
следните:
виновно неизпълнение на трудови задължения на работника/служителя към
работодателя; писмено волеизявление от работодателя; получаване на писменото
изявление за прекратяване на договора.
Разпоредбата на чл.186 КТ дефинира като нарушение на
трудовата дисциплина виновното неизпълнение на трудови задължения
от страна на работника или служителя. Съгласно същата, нарушителят се наказва с
предвидените в чл.188 КТ дисциплинарни наказания –
забележка, предупреждение за уволнение и уволнение. Така нареченото
дисциплинарно
производство съдържа норми от процесуален характер, които следва да
бъдат спазени от наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание.
Тези норми са императивни и за спазването им съдът следи служебно при
разглеждане законосъобразността на уволнението в неговата съдебна фаза. Това са
нормите на чл.195, ал.1 КТ, въвеждаща изискване относно съдържанието на
уволнителната заповед, чл.193, ал.1 КТ, съдържаща задължение за работодателя да
изслуша устните или приеме писмените обяснения на работника преди налагане на дисциплинарното
наказание, нормата на чл.194, ал.1 КТ, съгласно която се извършва преценка
относно това, наложено ли е наказанието в преклузивните срокове, установени в
закона, и чл.189, ал.1 КТ – норма, установяваща задължението за съответствие по
степен на наложеното наказание с извършеното нарушение.
Искът по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ е главен и конститутивен. Включва в
себе си две искания, които са неразривно
свързани – признаване
уволнението за незаконно и искане на отмяна на незаконното уволнение. Ако бъде
отхвърлен,
решението има установително действие, а ако е уважен – конститутивно (промяна в
правната действителност – от прекратено трудово правоотношение, към отмяна на прекратяването).
Тежестта на доказване законосъобразността на уволнението по този иск е изцяло
на работодателя, който следва да проведе пълно главно доказване на факта, че е
упражнил правото си в съответствие със закона.
Искът за
възстановяване на предишна работа – 344, ал.1, т.2 КТ, е конститутивен, като
предпоставките са две: уважаване на главния иск по т.1, както и наличие на
безсрочно трудово правоотношение или срочно такова, което да прави възможно
възобновяване на трудово-правната връзка към момента на постановяване на съдебното решение. Това право на
работника/служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя
признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуване към
момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо
право на възстановяване. Съдебната практика и доктрината приемат, че по иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ доказателствената тежест пада върху
работодателя. Независимо от това обаче работникът/служителят следва да установи
фактите, от кoито
желае да черпи благоприятни правни последици.
В случая са
налице твърдения за неоснователност на уволнението и липса на вина за създалата се ситуация, поради което съдът
приема, че са въведени оплаквания относно процедурата при определяне на
дисциплинарното наказание, включително вземане предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя.
За
осъществяването на фактическия състав на
дисциплинарно нарушение по чл.190, ал.1, т.2 КТ е от значение дали
работните дни са последователни - последователни календарни дни, или работните
дни са разделени от почивни дни или официални празници. Спрямо общия състав на
т.1, нарушението по т.2 съдържа допълнителен обективен признак – неявяването на
работа е с продължителност повече от 1 работен ден и трае най-малко 2
последователни работни дни.
Няма пречка да се издадат две
заповеди – с едната заповед да се наложи самото наказание, а с другата да се
прекрати трудовото правоотношение. В случая със заповед № ЧР-21-002 от 14.04.2020г.
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца, а със заповед №
ЧР-27-009 от 14.04.2020г. е прекратено самото трудово правоотношение между
страните. С втората заповед, която има констативен характер, не е необходимо да
се мотивира каквото и да било, тъй като прекратяването на трудовото
правоотношение е ex lege и произтича от
налагането на самото дисциплинарно наказание /вж. Решение № 43 от 10.02.2014г. на ВКС по гр.д. №
4082/2013г., IV г.о., Решение № 3 от 02.02.2011г. по гр.д.№
1000/2010г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 171 от 23.02.2010г. по гр.д.№ 68/2009г.,
ІІІ г.о. на ВКС и др./.
Съгласно установената съдебна практика, ако заповедта за уволнение препраща към друг
документ, той следва да бъде връчен на уволнения работник най-късно заедно със
самата заповед /вж. Решение № 849/12.01.2011г. по гр.д.№ 40/2010г. на ВКС,
ІV г.о. и
др./. В процесния случай атакуваната
заповед №
ЧР-21-002 от 14.04.2020г. формално отговаря
на изискванията на чл.195, ал.1 КТ, но същата съдържа
данни за препращане към докладна записка вх.№ РД-19-1944 от 14.04.2020г. от
зам.-кмета Н. Н., пътни листове за периода 01.04.2020г. до 10.04.2020г. и
заповед № РД-08-171 от 31.03.2020г., които не са били връчени на ищеца, Липсват каквито и
да било доказателства – писмени или гласни такива, които да установяват, че
посочените в заповедта документи са връчени на В. В.. Видно от поканата за даване на обяснения изх.№
РД-19-1944/3 от 14.04.2020г., с която кметът на Община Крушари изисква от ищеца
да даде писмено обяснение за извършените от него нарушения, както и от покана
изх.№ РД-19-1944/5 от 14.04.2020г., с която се изисква да даде информация
относно липса на обстоятелства по чл.333, ал.1 КТ, не се съдържат данни към
поканите да са били приложени посочените по-горе документи. Такива данни не са
налице и към датата на връчване на двете обжалвани заповеди, което се
установява от текста на самите заповеди.
Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ
съдържа изрично определени изисквания към заповедта за дисциплинарно наказание.
Конкретното нарушение следва да бъде описано с обективните и субективните му
признаци. Няма пречка, както бе посочено по-горе, заповедта да препраща към
друг документ за посоченото описание, но липсата на такова описание в самата
заповед или непредставянето на нарушителя на другия документ, към който
заповедта препраща в тази връзка, води до извода за незаконосъобразност на
заповедта във връзка с императивните изисквания на чл.195, ал.1 КТ. Липсата на
такъв задължителен елемент от заповедта не може да се санира в хода на
съдебното производство с представянето на документи от страна на работодателя и
прави невъзможен и съдебният контрол на оспореното наказание. Работодателят,
чиято е доказателствената тежест за законосъобразността на дисциплинарното
уволнение, не представя каквито и да е доказателства за това, че е довел до
знанието на уволнения докладната записка, пътни листове и заповед. От дадените
писмени обяснения на В. В. и гласните доказателства също не може да се заключи,
че тези документи са били представени за запознаване от негова страна.
Настоящият състав намира за необходимо
да направи и следните уточнения по отношение оспорването на процесните заповеди
вр. чл.189, ал.1 КТ - при определяне на дисциплинарното наказание се вземат
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както
и поведението на работника или служителя. За съответствието между извършените
нарушения и наложеното дисциплинарно наказание, в частност относно критериите
при преценка тежестта на нарушенията, е налице съдебна практика с решения,
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК: решение № 227 от 29.06.2012г. по
гр.д. № 1417/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 167 от 14.05.2013г. по гр.д. №
1102/2012г. на ВКС, ІV г.о., решение № 29 от 10.03.2015г. по гр.д. № 3149/2014г.
на ВКС, ІІІ г.о., решение № 162 от 18.05.2010г. по гр.д. № 299/2009г. на ВКС,
ІV г.о. В тях е прието, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение. Преценката по чл.189 КТ е
задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност
на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена, следва
да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното
наказание. При спор относно законността на наложеното наказание съдът следва да
извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното
дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, като вземе предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя, като при констатирано несъответствие на наложеното
дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се
отмени.
По въпроса за липса на подадено
заявление за ползване на отпуска, с оглед поведението на работника, е налице
последователна съдебна практика /Решение № 1678 от 01.12.1999г. по гр.дело №
570/99г., ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 1326 от 02.11.1999г. по гр.д. № 219/99г.,
III г.о. на ВКС и др./. Върховните съдии приемат, че важно за оценката на
нарушението от субективна страна са обстоятелствата, при които е извършено, а преценката
на тежестта на извършеното нарушение би следвало да включи обема и характера на
настъпилите вредни за работодателя последици. Съдът би следвало да даде отговор
на въпроса - настъпили ли са в конкретния случай вредни последици с оглед
естеството на работа в рамките на дейността, а при преценката на тежестта на
извършеното нарушение следва да се обсъди и личността на нарушителя /Решение № 263/24.11.2015г.
по гр.дело № 2892/2015г., III г.о. на ВКС, Решение № 1440 от 03.10.2005г. по
гр.д. № 974/2003г., III г.о. на ВКС и др./.
В настоящия случай работодателят не
е извършил преценката по чл.189 КТ, за да мотивира наложеното дисциплинарно
наказание в съответствие на извършеното дисциплинарно нарушение. Не са обсъдени
обстоятелствата, които с оглед конкретния случай попадат в хипотезиса на чл.189 КТ. Не е съобразен фактът, че всъщност е налице едно нарушение от страна на
ищеца - неподаване в писмен вид на заявление за отпуск. Този отпуск е бил
предварително уточнен със зам.-кмета, св.К., за целта е била издадена от кмета
заповед, по силата на която ищецът е следвало да бъде заместван за периода на
отсъствие – от 01.04.2020г. до 10.04.2020г., от друг служител, А.Е.. В. В. го е
запознал с трасето, адресите, хората, двамата направили приемане и предаване на
автомобила, нямало проблеми през 10-те дни на заместване, заместникът се
справил безупречно /изявление на св.К., л.195-196 от делото/. Пак според същия
свидетел, служителите, които излизали в отпуск, подавали заявления. Имало обаче
случаи, при които някои са ползвали отпуск под условие да бъдат на разположение
– за по 5 дни, но свидетелят не си спомня как са били оформяни отпуските на
тези хора, след като не са подавали заявления за ползването им /л.197-198 от
делото/. На изрично зададения от пълномощника на ищеца и от съда въпрос бе
отговорено категорично, че не са настъпили никакви смущения в снабдяването на
потребителите с храна, дори получените дарения от БЧК също били разнесени. Наличието
на други лица, които са излезли в платен годишен отпуск поради въвеждане на
извънредното положение, без да са подавали заявление, се потвърждава от
показанията на св.М.: „Аз съм ползвал отпуск и бях на повикване. Работя като
шофьор на автобус, а децата тогава не бяха на училище. Уговорката беше да се
явя,когато ме повикат. Заповед не съм имал за това. Това беше по нареждане на
зам.-кмета г-н К..” /л.191 от делото/.
След като ищецът се е съгласил да
излезе в платен годишен отпуск със знанието на зам.-кмета К., с нарочна заповед
на кмета е бил определен заместник на ищеца, а в качеството си на свидетел
зам.-кмета заявява, че В. В. е запознал А.Е. с трасето, адресите, хората, двамата направили приемане и предаване на
автомобила, нямало проблеми през 10-те дни на заместване, заместникът се
справил безупречно, че не са настъпили никакви смущения в снабдяването на
потребителите с храна, дори получените дарения от БЧК също били разнесени, при
положение, че и други служители са излизали в отпуск, без да представят в
писмен вид заявление, твърдението на ответната община, че е налице неявяване на
В. В. на работа и това е самоотлъчка, може да се определи като нонсенс. Това е
така, тъй като е налице дадено разрешение за ползване на отпуск от зам.-кмета,
а при наличие на отпуск няма как да извършиш самоотлъчка; при наличие на
назначен със заповед на кмета заместник на ищеца, който се е справил без
проблеми със задачите, не стана ясно в какво се състоят затрудненията, които се
твърди, че е срещнала общината, при обслужване на дейността „Домашен социален
патронаж”. В това отношение показанията на зам.-кмета, св.К., са категорични:
нямало проблеми през 10-те дни на заместване, заместникът се справил
безупречно, не са настъпили никакви смущения в снабдяването на потребителите с
храна, дори получените дарения от БЧК също били разнесени.
Предвид изложеното настоящият
състав приема, че извършеното нарушение от ищеца не съответства по тежест на
наложеното му тежко дисциплинарно наказание – уволнение. Същото реално не се е отразило
на нормалното провеждане на дейността „Домашен социален патронаж” в Община
Крушари, поради което с оглед изискванията на чл.189, ал.1 КТ не съответства на
наложеното му тежко дисциплинарно наказание „уволнение”, поради което заповедите,
с които е наложено това наказание и прекратено трудовото правоотношение, се
явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
Неспазване на изискванията по
чл.195, ал.1 и чл.189, ал.1 КТ води до
извода за основателност на предявения иск за признаване на уволнението за
незаконно и за отмяна на заповед № ЧР-21-002 от 14.04.2020г., с която кметът на
община Крушари е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца поради
неявяване на работа в периода 01.04.2020г. до 10.04.2020г., и Заповед № ЧР-27-009 от 14.04.2020г. на
основание чл.330, ал.2, т.6 вр. чл.187, т.1, предл.трето и чл.188, т.3 вр.
чл.190, ал.1, т.2 КТ, с която е било прекратено трудовото правоотношение с
ищеца с основание дисциплинарно наказание „уволнение”.
Основателен е и искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Това е така с оглед установенато наличие
на съществуващо между страните и непрекратено към 14.04.2020г. трудово
правоотношение /арг. чл.335, ал.2, т.3 КТ/. Искът за възстановяване на предишна работа – 344, ал.1, т.2
КТ, е конститутивен, като предпоставките са две: уважаване на главния иск по
т.1, както и наличие на безсрочно трудово правоотношение или срочно такова,
което да прави възможно възобновяване на трудово-правната връзка към момента на
постановяване на съдебното решение.
По отношение на размера на
дължимото обезщетение следва да се посочи, че заявената претенция по чл.344, ал.1,
т.3 във вр. с чл.225 КТ е основателна в претендирания размер от 4 951,00
лева – по делото е установено безспорно, че за исковия период от 14.04.2020г.
до 21.09.2020г. ищецът е останал без работа и не е реализирал доходи,
претенцията не е оспорена като размер.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца заплатеното от него 300 лева адвокатско възнаграждение. За уважените искове на
основание чл.78, ал.6 ГПК работодателят дължи държавна такса от общо 283,64
лева, платими по сметка на ДРС – по 50 лева по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 и 183,64 лева по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Водим от горното, Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на В.М. В., ЕГН ********** с адрес ***, сторено със заповед № ЧР-21-002 от 14.04.2020г. на
основание чл.195, ал.1 вр. чл.187, т.1, предл.трето и чл.188, т.3 вр. чл.190,
ал.1, т.2 КТ, издадена от кмета на Община Крушари И. М., с която на В.М. В. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че за дните от първи
април до десети април 2020г. включително без основателна причина не се е явил
на работа, въз основа на която със заповед № ЧР-27-009 от 14.04.2020г.,
издадена от кмета на Община Крушари И. М., на основание чл.330, ал.2, т.6 вр.
чл.187, т.1, предл.трето и чл.188, т.3 вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ е било
прекратено трудовото правоотношение на
ищеца с Община Крушари с основание „дисциплинарно уволнение”.
ВЪЗСТАНОВЯВА В.М. В., ЕГН ********** с адрес ***,
на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор
лек автомобил до 9 места” в дейност „Домашен социален патронаж” в „Местни
дейности” при Община Крушари.
ОСЪЖДА Община Крушари със седалище и
адрес на управление: с.Крушари, обл. Добрич, ул.”9 септември” № 3а, БУЛСТАТ
*********, представлявана от кмета И. Ю. М., да
заплати на В.М. В., ЕГН ********** с адрес ***, сумата
от 300 лева (триста), представляваща
сторени разноски по делото – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Крушари със седалище и
адрес на управление: с.Крушари, обл. Добрич, ул.”9 септември” № 3а, БУЛСТАТ *********,
представлявана от кмета И. Ю. М., да заплати сумата
от 283,64 лева (двеста осемдесет и
три лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща държавна такса, по
сметката на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата за обявяване на решението, посочена на
страните в открито съдебно заседание, а именно 05.10.2020г.
Районен съдия: