Р Е
Ш Е Н
И Е №251
гр.Кюстендил, 01.10.2019 година
Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно
заседание проведено на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година от първи съдебен състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
и
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
при участието на секретаря В. Б. ,като разгледа
докладваното от председателя ГАЛИНА
МУХТИЙСКА гр.д. № 426 по описа за 2019 г. на съда ,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото на осн.§ 2,ал.1 от ПЗР ГПК,в сила от 1.ІІІ.2008 г. и пред въззивната
инстанция на осн.чл.317 ГПК във вр.с чл.310, ал.1т.6 ГПК
във вр. с чл.146,ал.2 СК се движи по
реда на глава двадесет и пета на част трета от същия като особено-бързо
производство по въззивна жалба вх.№ 8872 от 24. 06.2019 г.,получена по
пощата с клеймо за дата на изпращането й 20. 06.2019 г. от ответника Н.С.В. с ЕГН ********** *** К.
ул. "**" бл.*,ет.*,ап.* против
осъдителната част на
РЕШЕНИЕ № 385/31. 05.2019
г.по гр.д.№ 578/2019 г. на Дупнишкия районен , с която на осн.чл.150 СК във вр.с чл.143,ал.2 СК се увеличава размера на определената
месечна издръжка с решение № 389
от 08.07.2008 г. по гр. д. № 164/2008 г. по описа на ДнРС дължима от него на непълнолетния му син А.Н.В.
за разликата над ** лева до
присъдените * лева ,както и за
дължимите от него държавни такси и разноски на ищците. Към искането си за съдебния й акт от
въззивната инстанция за отмяната му и отхвърляне на иска в обжалваната част въззивникът е изложил съображения за неправилност и необоснованост
на първоинстанционното решение. Заявил и е искане за приемане от въззивната
инстанция на новопредставени писмени доказателства за установяване доходите на
И. М.-** на второто му дете-данъчната й декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за
доказване размера на доходите й за 2018 година и сметки за изплатени суми
за м.01.2019 г. до м.05.2019 г. Не е и изложил доводи за преодоляване на
преклузията по чл.266 ГПК за допустимостта им .Последното съдебно заседание от
първата инстанция е проведено на 28.05.2019 г., а данъчната декларация е
подадена на 24.04.2019 г.,която дата го предхожда,поради което предвид разпоредбата на чл.266 ГПК
въззивната инстанция не ги допусна.
С
отговор вх.№ 16385 от 29.07.2019 г. въззиваемият А.Н.В., с ЕГН **********,
действуващ лично и със съгласието на майка си
Б.В.К. с ЕГН ********** с адрес: ***
К.,ж.к.”*”, бл.*,ет.*,ап.* , оспорва основателността на въззивната жалба на
ответника и молят да се потвърдят обжалваните с нея части на
първоинстанционното решение с прилагане от окръжния съд на всички законни
последици.
В представения от
Д”СП”-гр.Д.,К. област социален доклад вх.№ 6357/17.09.2019 г.не е
изразено конкретно становище за
определения с обжалваното от него решение на РС-Дупница , размер на
дължимата издръжка от ответника Н.С.В. на
непълнолетния му син А.Н.В..
Въззивната инстанция
след извършената на осн.чл.269 ГПК служебна проверка на
валидността на първоинстанционното решение и за допустимостта и правилността
му в обжалваната част, за да го потвърди в нея, взе предвид
следното:
РЕШЕНИЕ № 385/31. 05.2019 г.по гр.д.№ 578/2019
г. на Дупнишкия районен съд , с което на осн.чл.150 СК във вр.с чл.143,ал.2 СК
се увеличава размера на определената
месечна издръжка от *лева ,с решение № 389 от 08.07.2008 г. по
гр. д. № 164/2008 г. по описа на ДнРС , дължима от въззивника Н.С.В. с ЕГН ********** на
непълнолетния му син А.Н.В., на
*лева е постановено в правораздавателната
компетентност на РС-Дупница по редовно
предявен и допустим иск,поради което е валидно,както и допустимо в обжалваната му от ответника
осъдителна за него част за разликата над *лева до присъдените * лева. Въззивната инстанция
счете за неоснователни доводите на въззивника за неправилност в тази част на
първоинстанционното решение,поради нарушение на материалния закон,съществено
нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост с показанията на
св.В.
Страните не спорят,че от месец март 2017
година въззивникът Н.В. доброволно
увеличил размерът от * лева, определен с
решение № 389 от 08.07.2008 г. по гр. д. № 164/2008 г. по описа на ДнРС на
дължимата от него месечна издръжка за
сина им А.Н.В. с ЕГН **********, ,за
който с това решение родителските права са
предоставени на бившата му съпруга Б.В.К. с ЕГН ********** , и от тогава бащата заплаща по *лева.Несъмнено съществено са
изменени обстоятелствата,при които е определен с бракоразводното решение
размерът на дължимата от въззивника издръжка
, а доброволно даваната от него от м.март 2017 г. от * лева е под
законовоустановеният с чл.142,ал.2 СК минимум-1/4 от размера на МРЗ, която е *
лева.И двамата родители на нуждаещото се от издръжка вече непълнолетно дете,имат
задължения за издръжка , майката
към малолетната си дъщеря В. Д. Ш.родена
на *** г. , а бащата към сина си Н.Н. В.
роден на *** г. Майката работи в „**-Д.”АД и получава трудово възнаграждение в
размер на *лева , а бащата е безработен и от м.ноември 2018 година считано за
десет месеца получава обезщетение в размер на * лева. Той е в
трудоспособна възраст .Не твърди, че е
нетрудоспособен,поради здравословни увреждания
и предвид константната практика
на съдилищата и доказателствата,че има
автомонтьорска и шофьорска квалификации се приема,че реализира месечни доходи най-малко в размер на МРЗ,т.е. от * лева. Задължителната
съдебна практика- Постановление № 5 от 16.11.1970 г., Постановление №
5/30.11.1981 г. на Пленума на Върховния съд, решение № 77 от 21.03.2012 г. по
гр. д. № 863/2011 г., III г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят
съобразно обикновените условия на живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и други обстоятелства, които са от значение съобразно конкретните
факти по делото, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят
от техните доходи, имотно състояние и квалификация.
Първоинстанционният съд не е определил общия необходим размер за цялостната издръжка на нуждаещото се дете съобразно нуждите и възможностите на
двамата родители, което стори втората
инстанция. Съобразявайки се възрастта 15 г. и 11 м.на А.В., доходите на родителите му и задълженията им да издържат по още едно малолетно дете, но на възраст по-ниска от неговата, и в чиито издръжки
имат участие и
другите им,живеещи на семейни начала с тях, родители окръжният
съд прие,че общият размер на
необходимата издръжка за сина им А.В. е * лева. От тях районният съд отчитайки доброволното поемане от разходите
на майка му за издръжката на
детето от бащата и баба му по бащина
линия –св.В. , е
разпределил в тежест на бащата от общата
му издръжка сумата от * лева, която е само с *лева над минималния размер на
издръжката, визиран с разпоредбата на чл. 142, ал.
2 от СК -1/4 от минималната работна заплата, определена за страната.Поради
правилността му в обжалваната част решението на РС-Дупница бе потвърдено от втората инстанция и въззивникът на осн.чл.78,ал.1 ГПК
осъден да заплати сумата * лева на въззиваемия
А.В., действуващ лично и със съгласието на майка си Б.К. за сторените му разноски за адвокатска защита
пред втората инстанция.
Воден от горните съображения
ОС-Кюстендил
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА частта на РЕШЕНИЕ № 385/31. 05.
2019 г.по
гр.д.№ 578/2019 г. на Дупнишкия районен съд,с
с която на осн.чл.150 СК във вр.счл.143,ал.2 СК се увеличава размера на
определената месечна издръжка с решение № 389 от 08.07.2008 г. по гр. д. №
164/2008 г. по описа на ДнРС за
разликата над * лева до присъдените * лева ,както и за държавни такси и разноски на ищците.
ОСЪЖДА
въззивника Н.С.В. с ЕГН ********** *** К. ул. "*" бл.*,ет.*,ап.*
ДА
ЗАПЛАТИ на А.Н.В. с ЕГН **********,действуващ лично и със
съгласието на майка си Б.В.К. с ЕГН ********** ***-23 за сторените му разноски за адвокатска защита
пред втората инстанция сумата * лева.
Решението не подлежи на касационно
обжалване-арг.чл.280,ал.3,т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: