Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, … октомври 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на девети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия
Радева т.д. № 510 по описа за 2018 г. на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с
правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415 и чл. 124 ГПК.
Постъпила е искова молба от „О.Б.Б.“ АД, ЕИК********,
срещу „А.2.“ ООД с ЕИК ********, в която
се твърди, че е сключила договор за инвестиционен банков кредит на 18Л2.2009
година с ответника „А.2.“ ООД, ЕИК ********, по силата на който е предоставена
на този правен субект парична сума от 2 800 000 евро за закупуване на описаните
в исковата молба недвижими имоти, с краен срок за погасяване на кредита
18.12.2029 година. Уговорената между страните лихва върху редовна главница е в
размер на БЛП + 2 пункта годишно. Ищецът твърди, че договорът е изменян с
последващи споразумения, обективирани в цитираните от него анекси, както
следва: с допълнително споразумение от 19.12.2009 година, на основание чл.101 ЗЗД като съдлъжник на „А.2.“ ООД, ЕИК ******** в сделката встъпва частно средно
общообразователно училище (ЧСОУ) „С. Г.“ с Булстат ********, като с това
споразумение се изменя и чл.2 от договора, касаещ целта на кредита- в тази цел
се включва и ремонт на закупените имоти, изменя се и текста на чл. 3 от
договора във връзка с усвояването на средствата за ремонт и данъци. По силата
на допълнително споразумение от 16.07.2010 година е уговорено увеличение на
размера на кредита на 4 300 000 евро, като в целта на кредита се включва и
СМР за изграждане на сгради в имота за училище; извършена е промяна и в
погасителния план на кредита, при запазване на крайния срок за погасяване;
уговорено е и допълнително обезпечение, свързано с увеличения размер на
заемната сума. С допълнително споразумение от 16.09.2011 година страните са се
съгласили размерът на заемната сума да бъде увеличен до 4 600 000 евро;
уговорена е прехвърлима гаранция за добро изпълнение от строителя в размер на
5% от договорените СМР, като правата по тази гаранция са прехвърлени на
банката-кредитор, а средствата при евентуално плащане по гаранцията е уговорено
да се използват за частично погасяване на кредита. С допълнително споразумение
от 20.10.2011 година страните са се съгласили условията на сделката да се
променят, конкретно параграф 5, т.3 от договора,
касаещ блокиране на сумата от 5% от извършените СМР по специална сметка като
гаранция за добро изпълнение. С допълнително споразумение от 04.09.2013 година
е уговорено частично погасяване на просрочени лихви и наказателни надбавки със
сума не по- малка от 300 000 евро, като
след извършване на предсрочното погасяване да отпаднат като съдлъжници на
банката солидарните длъжници по кредита „У.Г.“ АД ( правоприемник на „А.“ ООД,
ЕИК ******** и Частно средно общообразователно училище „С. Г.“ с БУЛСТАТ ********).
Страните са се съгласили, че това споразумение не представлява новация или
опрощаване на дълг и не води до намаляване на задълженията на
кредитополучателя. С допълнително споразумение от 11.05.2016 година длъжникът и
ответник по делото, е признал задълженията си към банката и тяхната изискуемост
и е обещал да предприеме действия за погасяването им, постигнато е съгласие
учреденото обезпечение да продължи да гарантира кредитора; договорено е
финансово обезпечение по ЗДФО; със
същото споразумение банката е дала съгласие за продажба от ответника на „К.Р.К.“ООД
на собствеността на част от ипотекираните имоти при посочена тяхна минимална
цена и в срок до 03.06.2016 година, като цялата сума следва да послужи за
погасяване на вземанията на банката, за което последната се е задължила да даде
съгласие вписаните в нейна полза ипотеки да бъдат заличени частично. С
допълнително споразумение от 11.05.2016 година страните са се съгласили ОУ на
банката, действащи при договори с клиенти по програма „Малък и среден бизнес и
специализирани програми“ да станат част от регулацията на техните отношения и
които ОУ са предадени на длъжника и са станали част от договора, който ги
обвързва. Ищецът твърди, че ответникът от общия лимит на уговорените заемни
средства е усвоил сумата от 3 162 390,38 евро, но е неизправна страна по
сделката. Първото му просрочие е от 25.10.2012 година, поради което банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем на 10.08.2016 година, изявлението и е
достигнало до кредитополучателя на 28.11.2016 година, по реда на чл.47, ал.5
във връзка с чл.47, ал.1 ГПК - чрез нотариална покана.
Поради настъпилата изискуемост на вземането си,
произтичащо от тази сделка, по реда на чл.417, т.2 ГПК, банката, по
образуваното по заявлението и заповедно производство - ч.гр.д.№ 6908/2017 г. - се е снабдила със заповед за изпълнение на
парично задължение за сумата от 40 броя просрочени главници в общ размер на 1
376 709,94 евро за периода от 25.10.2012г. до 25.01.2016 година, законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението; за разноските
по делото - държавна такса от 53 852,21лв и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150лв.3аповедта е издадена на 11.02.2017 година по ч.гр.д.№6908/2017
година, ведно с изпълнителен лист, образувано е изпълнително дело №1410/2017г.
по описа на ЧСИ Н.М..
Моли съда да признание за установено по отношение на
ответника съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение, като претендира разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока за отговор ответникът „А.2.“ ООД, ЕИК ********,
не спори по допустимост на предявения установителен иск, но възразява той да е
основателен. Твърди, че вземането на банката не е изискуемо, тъй като
изявлението за отнемането на преимуществата на срока, обективирано в нотариалната покана, е извършено при нарушение на правилата на ГПК-
чл.50, ал.4 във връзка с чл.47, ал. 1 от процесуалния закон. Последица от това
е, че изявлението на банката не е достигнало до адресата. Не спори относно това,
че страните по делото са подписали договор за инвестиционен кредит на
18.12.2009 година за сумата от 2 800 000 евро, като усвояването е
следвало да се извърши както следва7 еднократно – сума от 2 500 000
евро, по сметка на продавача, след вписване на нот. акт за продажба на
недвижими имоти, находящи се в гр.София, ул.“*********, с площ от 10 260
кв.м.В тази връзка ответникът твърди, че ответникът е придобивал този имот на
цена, различна от размера на отпуснатия кредит, прехвърлял е собствеността му,
придобивал го е отново на 10.12.2014 година при продажна цена от
5 000лв.Предоставената сума по кредита от 2 500 000 евро без да
е изпълнено условието за сбъдване на договора води до извод, че сумата,
предоставена на ответника не е на договорно основание.Ответникът твърди, че
договорът е сключен при наличие на модалитет - отлагателно условие и с уговорен
краен срок, а поради несбъдването на това условие последиците от сделката не
настъпват. Следователно договорното основание на претенцията не е налице. Прави
и правопогасително възражение за изтекъл давностен срок и това е така, тъй като
договорът между страните не е породил действие, то претендираната сума е получена
на извъндоговорно основание, а това означава, че давността е започнала да тече
от момента на постъпване на паричната сума ва патримониума на
длъжника.Следователно към датата на заявлението давността е изтекла.Твърди, че
банката умишлено е създала качеството си на кредитор предоставяйки суми на
ответника без да са изпълнени модалитетите на договора и противоправно и
недобросъвестно е опитала да си създаде качество на кредитор по договор, съзнавайки, че ипотекираното имущество не
покрива дори частично стойността на договорените и предоставени средства.
Ответникът твърди, че и допълнителните договорки между страните, поради наличие
на недобросъвестно поведение от страна на ищеца и невъзможността, на основание
чл.25, ал.1, изречение 2 ЗЗД, договорът за кредит да породи действие, са
недействителни. Твърди, че ищецът умишлено го е въвел в заблуждение да сключи
анексите, поради което моли, при условие на евентуалност, ако съдът приеме
същите за валидни, да прогласи тяхната унищожаемост, тъй като ответникът е бил
подведен от ищеца да сключи договор чрез въвеждане в умишлено заблуждение, на
основание чл.29, ал.1 ЗЗД. При условие на евентуалност твърди, че ищецът
злоупотребява с права, като е сключил сделка с ответника само с намерение да го
увреди, а банката, въпреки липса на погасяване на кредита, е сключило с
длъжника си допълнителни споразумения и му е предоставила допълнителни суми,
въпреки неизпълнението от негова страна. Ответникът, при условие на
евентуалност, ако съдът приеме, че договорът е валиден, оспорва размера на
усвоената сума, като твърди, че той не е посоченият от ищеца; оспорва
дължимостта на твърдените от ищеца просрочени вноски. Твърди, че погасителният
плана е уговорен на база договорената сума по кредитната линия, а не на база
усвоената по кредита сума, а това води до извод, че сумите по вноските не са
дължими, тъй като не цялата уговорена сума по кредита е усвоена, а това нарушава
правата на потребителя-длъжник. Оспорва като погасени по давност главниците,
описани в исковата молба за периода от 25.10.2012 г. до 25.01.2014г.,
включително , както и всички вземания за неустойка за този период от време, а
също и такси за управление на кредита в размер на 17 250 евро от 13.12.2012г.,
сумата от 15 361,95 от 18.12.2012г., сумата от 13 561,95 от 18.12.2013 г.
Ответникът оспорва и твърди за нищожна и клаузата от втори раздел, параграф 4,
2 от допълнително споразумение №6 от 11.05.2016г. Твърди нищожност на
неустойката по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД, като оспорва и размера и,
а това води до недължимост на това вземане.
В допълнителната искова молба оспорва основателността
на сторените от ответника възражения. Твърди, че обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита е надлежно извършено чрез способите на охранителното
производство и изявленията на нотариуса представляват официални
удостоверявания, които имат материална доказателствена сила по смисъла на
чл.179 ГПК. Налице е дължимост на претендираните суми- банката е претендирала
суми с настъпил падеж, съгласно последния погасителен план, а това означава, че
и при неизпълнение процедура за отнемане преимуществата на срока, банката пак
би има право на тези претенции на основание чл.84, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че
изложените от ответника оплаквания в т.2 от отговора са напълно безпочвени, а
твърденията на ответника за недобросъвестно поведение на кредитора и въвеждане
в заблуждение са несъстоятелни. Твърди, че възраженията за липса на
добросъвестност, предоставяне на паричните средства от банката на
кредитополучателя без обезпечение са неоснователни и се опровергават от
представените по делото доказателства. Относно сключване на допълнителните
споразумения- то същите обективират постигнатото между страните съгласие.
Поддържа заявената теза за изискуемост и дължимост на съдебно заявените
вземания, произтичащи от валидно сделка.
В допълнителния отговор на ответника се заявява, че
въведените от него възражения се поддържат от страната.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По делото е представен протокол с
решение на едноличния собственик на капитала на дружеството - ответник от
17.12.2009 г. за сключване на договор за банков кредит с ищеца за закупуване на
недвижими имоти в гр. София, ул. „******************, представляващ УПИ № I.
На 18.12.2009 г. страните са сключили
договор, по силата на който ищецът предоставя на ответника банков кредит в размер
на 2 800 000 евро за закупуване на недвижими имоти в гр. София, ул. „******************,
представляващ УПИ № I.
Съгласили са се, че усвояването на
кредита ще се извършва до 24.07.2012 г., като 2 500 000 евро се
превеждат по сметка на кредитополучателя след вписване на нотариалния акт,
учредяване на обезпечението в полза на банката и предоставяне на удостоверение
за вещни тежести, от което да е видно, че върху обезпечението няма вписани
други тежести, освен в полза на банката.Страните са уговорили, че останалата
част от кредита се усвоява в рамките на гратисния период срещу представяне на
розходооправдателни документи, като след изтичане на крайния срок за усвояване
на средствата по кредита, ангажиментът на банката за предоставяне на
неусвоените суми от кредита се прекратява – чл.3 от договора. Дългът се
олихвява с БЛП за евро с надбавка от 2 %/годишно – чл.4 от договора.
Кредитополучателят заплаща на банката комисионна за управление в размер на 0.5
% от размера на кредита. Учредява се договорна ипотека в полза на банката за
обезпечаване на вземанията ѝ върху недвижими имоти в гр. София. Кредитът
следва да бъде издължен на месечни вноски съгласно описания погасителен план в
договора (чл.6) в срок до 18.12.2029 г. – по време на гратисния период погасителната
вноска е в размер на 8 300 евро, а за останалата част от периода –
анюитетна вноска от 14 375 евро месечно. Към договора са представени и
общи условия на банката, които са се превърнали в част от съдържанието на
обвързващия ги договор С тези ОУ са уредени правата и задълженията на страните
по договора; осигуряване на средства за погасяване на кредита; поредност на
погасяването, съгласно нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД; съгласие за директен дебит;
неизпълнение на задължението на кредитополучателя и последици от него –
мораторна неустойка; отказ за усвояване и предсрочна изискуемост, както и
условията за нейното настъпване.
По силата на допълнително споразумение №
1 от 19.12.2009 г. към договора за кредит в дълга встъпват „А.“ ООД и Частно
средно общообразователно училище (ЧСОУ) „Св. Г.“ до размера на всички
непогасени задължения.
По делото е представен нотариален акт №
194, том № I,
рег. № 2833, от 19.12.2009 г. по описа на нотариус Х.В., от който се
установява, че „Б.И.“ ЕООД продава на дружеството - ответник недвижими имоти в
гр. София, ул. „******************, представляващ УПИ № I, а цената на имотите, в размер на
2 500 000 евро, се заплаща чрез процесния кредит, отпуснат на
купувача от банката-ищец.
По делото е представено нареждане № 1 от
19.12.2009 г. от ответника до ищеца за усвояване на инвестиционен кредит в
размер на 63 564,48 лв. Приложено е нареждане за кредитен превод от
кредитополучателя с посочване на банковата му сметка, както и преводни
нареждания – за заплатени такси от ответника за вписване за покупко-продажбата
и ипотеката върху процесния имот, както и местните данъци за придобиването.
Видно от извадки от информационния продукт на банката-ищец на ответника му е
отпусната на 19.12.2009 г. сума в размер на 32 512,80 лв. с краен срок на
издължаване 18.12.2029 г.
По делото е представено нареждане № 2 от
21.12.2009 г. от ответника до ищеца за усвояване на инвестиционен кредит в
размер на 2 514 000 евро. Приложено е нареждане за кредитен превод от
кредитополучателя с посочване на банковата сметка на третото лице „Б.И.“ ЕООД .
Видно от извадки от информационния продукт на банката-ищец на ответника му е
отпусната на 18.12.2009 г. сума в размер на 2 514 000 евро с краен срок на
издължаване 18.12.2029 г.
По делото е представено нареждане № 3 от
23.12.2009 г. от ответника до ищеца за усвояване на инвестиционен кредит в
размер на 2 150 евро. Видно от извадки от информационния продукт на
банката-ищец на ответника му е отпусната на 23.12.2009 г. сума в размер на 2 2150
евро с краен срок на издължаване 18.12.2029 г.
С договор от 12.01.2010 г. ответникът е
възложил на „С.К.“ ЕООД да извърши СМР в
процесните му недвижими имоти в гр. София, ул. „******************,
представляващ УПИ № I,
срещу възнаграждение в размер на 31 400 лв.
По делото е представено нареждане от
22.01.2010 г. от ответника до ищеца за усвояване на инвестиционен кредит в
размер на 16 069,60 евро. Приложена е фактура, издадена за ответника от „С.К.“
ЕООД, с предмет плащане на 31 400 лв. аванс по договор. Приложено е
нареждане за кредитен превод от кредитополучателя с посочване на банковата му
сметка, както и преводно нареждане от ответника към „С.К.“ ЕООД за същата сума.
Видно от извадки от информационния продукт на банката-ищец на ответника му е
отпусната на 22.01.2010 г. сума в размер на 31 400 лв. с краен срок на
издължаване 18.12.2029 г.
По делото е представено нареждане от
23.02.2010 г. от ответника до ищеца за усвояване на инвестиционен кредит в
размер на 100 000 лв. Приложена е фактура, издадена за ответника от „Б.П.М.“
ЕООД, с предмет плащане на 100 000 лв. по договор. Приложено е нареждане за
кредитен превод от кредитополучателя с посочване на банковата му сметка, както
и преводно нареждане от ответника към „Б.П.М.“ ЕООД за същата сума. Видно от
извадки от информационния продукт на банката-ищец на ответника му е отпусната
на 23.02.2010 г. сума в размер на 51 150,90 евро с краен срок на
издължаване 18.12.2029 г.
По делото е представено нареждане от
01.03.2010 г. от ответника до ищеца за усвояване на инвестиционен кредит в
размер на 720 лв. Приложена е фактура, издадена за ответника от „С. К“ ООД, с
предмет плащане на 720 лв. за „изготвяне на дворищно-трас. Карнет“. Приложено е
нареждане за кредитен превод от кредитополучателя с посочване на банковата му
сметка, както и преводно нареждане от ответника към „С. К“ ООД за същата сума.
Видно от извадки от информационния продукт на банката-ищец на ответника му е отпусната
на 01.03.2010 г. сума в размер на 369,14 евро с краен срок на издължаване
18.12.2029 г.
С договор от 11.03.2010 г. ответникът е
възложил на „КМП.“ ООД изготвяне на идеен и техническиП. за обект училище „С. Г.“
срещу възнаграждение в размер на 130 000 евро.
С договор от 11.03.2010 г. ответникът е
възложил на СД „П.-П.И С.“ извършване на инженерно-геоложко и хидрогеоложко
проучване на площадка за строителство за обект училище „С. Г.“ срещу
възнаграждение в размер на 2 940 лв. без ДДС.
По делото е представено нареждане от
12.03.2010 г. от ответника до ищеца за усвояване на инвестиционен кредит в
размер на 60 270 лв. Приложени са фактури, издадена за ответника от „КМП.“ ООД,
с предмет плащане на 58 800 лв. за „изготвяне на идеен техническиП. за обект
училище Св. Г.“, и фактура от СД „П.-П.И С.“ с предмет плащане на 1704 лв. за
инженерно-геоложко и хидрогеоложко проучване за училище „Св. Г.“. Приложено е
нареждане за кредитен превод от кредитополучателя с посочване на банковата му
сметка, както и преводни нареждания от ответника към „КМП.“ ООД и СД „П.-П.И С.“
за посочените суми. Видно от извадки от информационния продукт на банката-ищец
на ответника му е отпусната на 12.03.2010 г. сума в размер на 30 844,42
евро с краен срок на издължаване 18.12.2029 г.
По делото е представено нареждане от
23.03.2010 г. от ответника до ищеца за усвояване на инвестиционен кредит в
размер на 55 000 лв. Приложена е фактура, издадена за ответника от „Б.П.М.“
ЕООД, с предмет плащане на 55 000 лв. по договор за изпълнение на разрушителни
и демонтажни работи. Приложено е нареждане за кредитен превод от
кредитополучателя с посочване на банковата му сметка, както и преводно нареждане
от ответника към „Б.П.М.“ ЕООД за същата сума. Видно от извадки от
информационния продукт на банката-ищец на ответника му е отпусната на
23.03.2010 г. сума в размер на 28 147,39 евро с краен срок на издължаване
18.12.2029 г.
По делото е представено нареждане от
12.04.2010 г. от ответника до ищеца за усвояване на инвестиционен кредит в
размер на 1171 лв. Приложена е фактура, издадена за ответника от СО район
Витоша, с предмет плащане на 1171 лв. за разрешение за строеж на сгради. Приложено
е нареждане за кредитен превод от кредитополучателя с посочване на банковата му
сметка, както фискален бон от СО район Витоша за същата сума. Видно от извадки
от информационния продукт на банката-ищец на ответника му е отпусната на
12.04.2010 г. сума в размер на 600,36 евро с краен срок на издължаване
18.12.2029 г.
По делото е представено нареждане от
14.04.2010 г. от ответника до ищеца за усвояване на инвестиционен кредит в
размер на 136 122 лв. Приложени са фактури, две издадени за ответника от „КМП.“
ООД, с предмет плащане на 58 800 лв. и 75 264 лв. за „изготвяне на идеен
техническиП. за обект училище Св. Г.“, и фактура от СД „П.-П.И С.“ с предмет
плащане на 1764 лв. за инженерно-геоложко и хидрогеоложко проучване за училище
Св. Г.. Приложено е нареждане за кредитен превод от кредитополучателя с
посочване на банковата му сметка, както и преводни нареждания от ответника към
„КМП.“ ООД – 134 064
лв. и СД „П.-П.И С.“ – 2058 лв. Видно от извадки от информационния продукт на
банката-ищец на ответника му е отпусната на 14.04.2010 г. сума в размер на 69 663.25 евро с краен срок на
издължаване 18.12.2029 г.
По делото е представено нареждане от
21.04.2010 г. от ответника до ищеца за усвояване на инвестиционен кредит в
размер на 129 084,78 лв. Приложена е фактура, издадена за ответника от „КМП.“
ООД, с предмет плащане на 129 084,78 лв. по договор за изработка на ПП за
всички външни връзки инж. съоръжения за обект училище Св. Г.. Приложено е
нареждане за кредитен превод от кредитополучателя с посочване на банковата му
сметка, както и преводно нареждане от ответника към „КМП.“ ООД за същата сума.
Видно от извадки от информационния продукт на банката-ищец на ответника му е
отпусната на 21.04.2010 г. сума в размер на 56 487,33 евро с краен срок на
издължаване 18.12.2029 г.
С молба от 22.06.2010 г. ответникът иска
разрешение от ищеца за апортиране на правото на собственост върху имота в гр.
София, ул. „******************, представляващ УПИ № I, в новоучреденото
търговско дружество „У.Г.“ ЕАД.
Видно от протокол от 15.07.2010 г.
едноличният собственик на капитала на дружеството-ответник е взел решение да
сключи допълнително споразумение към договора за инвестиционен кредит с цел
увеличаване на размера на заемната сума и промяна на погасителния план, както и
за учредяване на допълнителни обезпечения в полза на банката-кредитор.
По силата на допълнително споразумение №
2 от 16.07.2010 г. между ищеца, ответника и солидарните съдлъжници ( „У.Г.“
ЕАД, ЧСОУ „С. Г.“) е уговорено увеличение на размера на кредита с
1 500 000 евро с цел закупуване на имоти, находящи се в гр.София,
район „Витоша“, имот представляващ УПИ – 1, целият с площ от 10 260 кв.м,
заедно с построените върху него сгради с РЗП от 3 306,40 кв.м на основно
тяло-масивно двуетажно и триетажно тяло, както и за покриване на съпътстващи
разходи по продажбата и за извършване на СМР в закупените с него сгради в ж.к.
Карпузица (изграждане на сгради за ЧСОУ „С. Г.“). С разпоредбата на параграф 3
от това споразумение страните се съгласяват, че кредитополучателят има право д
усвоява средствата от увеличения съгласно параграф 1 от това споразумение
размер на кредита след изпълнение на следните условия: да увеличи и впише в ТР
увеличение на капитала си до минимум левова равностойност на 700 000 евро
и да представи доказателства за вписването на тази промяна в ТР; да представи в
банката влязло в сила разрешение за строеж на ЧСОУ „С. Г.“ с РЗП
8 283км.м, в УПИ - - отреден за училище; извършване на проверка и
одобрение на предварителната стойност наП.но-сметната документация от Дирекция
„Управление на собствеността“ при банката и инвестиране на собствени средства
на кредитополучателя в изграждане на ЧСОУ „Смети Г.“ в размер на минимум
700 000 евро и проверка на това самоучастие от горепосочения орган на
банката.
С това споразумение се променя погасителния
план с месечни вноски до 25.11.2029 г., учредяват се и нови обезпечения –
ипотеки на недвижими имоти и встъпване в дълга на „У.Г.“ АЕД и Частно
среднообразователно училище „Св. Г.“.
От електронната партида на ответника в
ТР се установява, че на 03.05.2011 година е взето решение за ефективно
увеличаване на капитала на дружеството от 5 000лв на
1 375 000лв, която промяна касателно стойността на капитала е вписана
в ТР на 28.05.2011 година.
На 21.07.2010 г. е издадено разрешение
за строеж на ответника за реализиране на инвестиционниП.и за обект „Училищен
комплекс Св. Г.“.
По делото е представен нотариален акт №
140, том № I,
рег. № 8248, от 15.07.2011 г. по описа на нотариус М.Ш., от който се
установява, че „У.Г.“ ЕООД учредява на дружеството-ответник право на строеж на
Училищен комплекс – ЧСОУ „С. Г.“***.
С молба № 3124 от 18.08.2011 г.
ответникът е депозирал пред ищеца искане за предоговаряне на кредита,
изразяващо се в отпускане на допълнителни средства в размер до
4 600 000 евро, необходими за извършване на СМР на ЧСОУ „С. Г.“.
Съгласно протокол от 16.09.2011 г. от
общото събрание на съдружниците в дружеството-ответник се установява, че са
взети решения за сключване на допълнително споразумение към процесния договор
за кредит за увеличаване на размера му, промяна на предназначението му,
предоговаряне на условията за погасяване и дообезпечаването му.
По силата на допълнително споразумение №
3 от 16.09.2011 г. между ищеца и ответника е уговорено увеличение на размера на
кредита с 300 000 евро с цел извършване на СМР на ЧСОУ „С. Г.“ и детска
градина към него, като новите парични средства и неусвоените от първоначално
разрешения кредитен размер на обща стойност 1 800 000 евро се
усвояват на траншове от по 200 000 евро. Променя се погасителния план с
месечни вноски до 25.09.2021 г., учредяват се и нови обезпечения – ипотеки на
недвижими имоти.
С подписаното от страните допълнително
споразумение № 4 от 20.10.2011 г. се изменя предходното, така че след всяко
актуване на завършен етап от СМР се задържат средства в размер на 5% от
извършените СМР, които служат като гаранция за добро изпълнение и следва да се
превеждат преди всяко усвояване на кредита. Същите се освобождават при
подписване на акт 16.
По делото е представено нареждане от
25.10.2011 г. от ответника до ищеца за усвояване на инвестиционен кредит в
размер на 80 011,28 евро. Приложени са две фактури, издадени за ответника
от „Б.“ ООД, с предмет плащане на сумите 9 962,95 лв. и 220 352,52 лв. по
договор за СМР. Приложено е нареждане за кредитен превод от кредитополучателя с
посочване на банковата му сметка, както и преводно нареждане от ответника към „Б.“
ООД за сумата от 301,44 лв. Видно от извадки от информационния продукт на
банката-ищец на ответника му е отпусната на 25.10.2011 г. сума в размер на
80 011,28 евро с краен срок на издължаване 18.09.2021 г.
По делото е представено нареждане от
18.11.2011 г. от ответника до ищеца за усвояване на инвестиционен кредит в
размер на 147 975,70 лв. Приложени са фактури, издадени за ответника от „Б.“
ООД, с предмет плащане на 50 481,46 лв. и 114 036,48 за изпълнени
СМР, 10 000 лв. – възстановяване на аванс по договор за СМР. Приложено е
нареждане за кредитен превод от кредитополучателя с посочване на банковата му
сметка, както и две преводни нареждания от ответника към „Б.“ ООД за суми в
размер на 95 030 лв. и 7976 лв.
По делото е представено нареждане от
08.12.2011 г. от ответника до ищеца за усвояване на инвестиционен кредит в
размер на 64 862 лв. Приложена е фактура, издадена за ответника от „Б.“ ООД, с
предмет плащане на 107 314,02 лв. за аванс по договор за строителство.
Приложено е нареждане за кредитен превод от кредитополучателя с посочване на
банковата му сметка, както и преводни нареждания от ответника към „Б.“ ООД за
сума в размер на 89 428,35 лв. и 7864,65 лв. Видно от извадки от
информационния продукт на банката-ищец на ответника му е отпусната на
08.12.2011 г. сума в размер на 33 194,47 евро с краен срок на издължаване
18.09.2021 г.
По делото е представено нареждане от
09.12.2011 г. от ответника до ищеца за усвояване на инвестиционен кредит в
размер на 40 000 лв. Приложена е фактура, издадена за ответника от „Б.“ ООД, с
предмет плащане на 72 000 лв. за изпълнени СМР. Приложено е нареждане за
кредитен превод от кредитополучателя с посочване на банковата му сметка, както
и преводно нареждание от ответника към „Б.“ ООД за сума в размер на 60 000 лв.
Видно от извадки от информационния продукт на банката-ищец на ответника му е
отпусната на 09.12.2011 г. сума в размер на 20 470,83 евро с краен срок на
издължаване 18.09.2021 г.
По делото е представено нареждане от
19.12.2011 г. от ответника до ищеца за усвояване на инвестиционен кредит в
размер на 151 118,40 лв. Приложена е фактура, издадена за ответника от „Б.“
ООД, с предмет плащане на 151 118,40 лв. за изпълнени СМР, както и
опис-сметка за отделните СМР по пера, издаден от третото лице. Приложено е
нареждане за кредитен превод от кредитополучателя с посочване на банковата му
сметка, както и преводно нареждане от ответника към „Б.“ ООД за сума в размер
на 128 932 лв. Видно от извадки от информационния продукт на банката-ищец
на ответника му е отпусната на 19.12.2011 г. сума в размер на 45 226,88
евро с краен срок на издължаване 18.09.2021 г.
По делото е представено нареждане от
26.01.2012 г. от ответника до ищеца за усвояване на инвестиционен кредит в
размер на 181 864,20 лв. Приложена е фактура, издадена за ответника от „Б.“
ООД, с предмет плащане на 181 864,20 лв. за изпълнени СМР. Приложено е
нареждане за кредитен превод от кредитополучателя с посочване на банковата му
сметка, както и две преводни нареждания от ответника към „Б.“ ООД за суми в
размер на 139 000 лв. и 7976 лв. Видно от извадки от информационния продукт на
банката-ищец на ответника му е отпусната на 26.01.2012 г. сума в размер на
50 132,68 евро с краен срок на издължаване 18.09.2021 г.
По делото е представено нареждане от
01.02.2012 г. от ответника до ищеца за усвояване на инвестиционен кредит в
размер на 8 369 лв. Приложено е нареждане за кредитен превод от
кредитополучателя с посочване на банковата му сметка, както и две преводни
нареждания от ответника към „Б.“ ООД за суми в размер на 72 867,20 лв. и
за превалутирани по собствени сметки на ответника в размер на 8369 лв. Видно от
извадки от информационния продукт на банката-ищец на ответника му е отпусната
на 01.02.2012 г. сума в размер на 4 283,01 евро с краен срок на
издължаване 18.09.2021 г.
По делото е представено нареждане от
19.03.2012 г. от ответника до ищеца за усвояване на инвестиционен кредит в
размер на 64 922 лв. Приложена е фактура, издадена за ответника от „Б.“ ООД, с
предмет плащане на 111 016,62 лв. за изпълнени СМР. Приложено е нареждане
за кредитен превод от кредитополучателя с посочване на банковата му сметка,
както и преводно нареждане от ответника към „Б.“ ООД за сума в размер на
92 513,85 лв. и за освобождаване на гаранция в размер на 4 869,15 лв.
Видно от извадки от информационния продукт на банката-ищец на ответника му е
отпусната на 19.03.2012 г. сума в размер на 16 612,59 евро с краен срок на
издължаване 18.09.2021 г.
На 04.09.2013 г. страните са подписали
допълнително споразумение № 5 към процесния договор за кредит, съгласно което
следва да бъде извършено частично предсрочно погасяване на задълженията на
ответника в размер на не по-малко от 300 000 евро, представляваща продажна
цена съгласно предварителен договор за покупко-продажба на акции от
05.08.2013г., изменен и допълнен с анекс №1 от 27.08.2011 година, сключен между
кредитополучателя и „С.“ АД, ЕИК ******** и задължението на „А.2.“ ООД към „У.Г.“
АД и ЧСОУ „С. Г.“, която сума да послужи да погасяване за просрочени лихви и
наказателни надбавки, а след това погасяване „У.Г.“ АД и „Частно среднообразователно
училище „Св. Г.“ да отпаднат като съдлъжници. Според споразумението към момента
на сключването му дългът е в размер на 3 499 882,08 евро, от които
2 802 390,38 евро – редовна главница и 697 491,70 лв. –
просрочена главница, както и за всички лихви, разноски и др. до пълното
погасяване.Освобождаването на „У.Г.“ АД и ЧСОУ „Св. Г.“ ще е налице след
изпълнение на поетото задължение за предсрочно погасяване на сумата от 300 000
евро.
По делото е представен нотариален акт №
64, том № I,
рег. № 2236, от 10.12.2014 г. по описа на нотариус Л.Л., от който се
установява, че „У.Г.“ ЕООД продава на дружеството-ответник процесния недвижим
имот в гр. София, ул. „******************.
На 11.05.2016 г. страните са подписали
допълнително споразумение № 6 към процесния договор за кредит, съгласно което
се приема за безспорно установено в техните отношения, че: посредством
предходните споразумения размерът на кредита е увеличен на 4 600 000
евро, крайният срок за погасяване на дълга е 18.09.2021 година, а лихвеният
процент за редовната главница е в размер на БЛП на „ОББ“ АД за евро + надбавка
от два пункта годишно; задълженията на кредитополучателя към
банката-кредитодател към 11.05.2016 г. са в размер на
1 640 790,38 евро – редовна главница, 1 488 309,94 евро –
просрочена главница, 490 297,17 евро – просрочени договорни лихви,
377 815,14 евро наказателни лихви за периода 25.10.2012 г.-10.05.2016 г.,
66 673,80 евро – просрочени такси за управление на кредита, както и
4 601,50 евро – редовна лихва за периода 25.04.2016 г.-10.05.2016 г.С това
споразумение длъжникът е признал наличие на тези задължения, не оспорва същите
по основание и изискуемост, като заявява желание съвместно с банката да търси
възможност за погасяване на задълженията си, включително и чрез продажба на
имущество на дружеството.Освен своята декларативна част това допълнително
споразумение съдържа и разпоредителна част, касателно даване на съгласие от
страна на банката кредитополучателят да извърши прехвърляне на свои активи (обременени
с ипотека в полза на банката-кредитор) на трето лице, при цена не по-малка от
1 548 870 евро, която следва да постъпи по сметката на длъжника и
настоящ ответник, не по- късно от
03.06.2016 година, с която да се извърши частично погасяване на задължението на
кредитополучателя
По делото е представено уведомление от
ищеца към ответника, че поради просрочие на задълженията по процесния
инвестиционен кредит е обявил на 10.08.2016 г. кредита за предсрочно изискуем
на основание чл. 14 от ОУ. Съобразно тази разпоредба на ОУ на кредитодателя,
станали част от съдържанието на договора, при просрочие на погесителна
вноска(главница и/ или лихва) по договора за кредит с повече от 90 дни,
кредитът става предсрочно изискуем, без да е необходимо изявление на банката,
като в този случай целият кредит се олихвява с наказателна лихва(неустойка за
забава) съгласно договора.Уведомлението на банката, с което осъществява
потестативното си право за изменение на договора касателно срока, е представено
пред нотариус В.К.на 14.11.2016 г.В изявлението на банката се садаржа
твърдение, че към10.08.2016г. длъжникът по сделката има непогасени вноски,
чийто падеж е настъпил в размер на 182 644,48 евро за периода от
28.05.2012 г. до28.07.2016година, включващи главница и лихва(начин на
образуване на месечната погасителна вноска) и наказателна лихва/ мораторна
неустойка за периода от 28.05.2012г. до 10.08.2016г. общо в размер на
39 984,52 евро. Налице е забава в плащането, която е 1 535 дни и
надвишава забавата от 90 дни, посочена в чл.14 от ОУ.В изявлението се съдържа
твърдение, че на 10.08.2016 година банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем, поради което дългът на ответника
към тази дата е 216 466,24 евро; предсрочно изискуема главница в
размер на 33 812,76 евро; просрочена главница, дължима за периода от
28.05.2012г. до 28.07.2016г. в размер на 107 805,84 евро; просрочени
договорни лихви за периода от 28.05.2012г. до 10.08.2016г. в размер на
31 302,85 евро; наказателни лихви/ неустойки за просрочени главници/лихви
за периода от 28.05.2012г. до 10.08.2016г., вкл. с падеж, съгласно чл.4, ал.2
от договора в размер на 39 984,52 евро и такса за управление за
2012-2015г., вкл. в размер на 3 551,27 евро. В изявлението на банката се
съдържа твърдение, че размерът на усвоената сума по кредита е
3 162 390,38 евро, към
10.08.2016г. общият размер на просрочена сума по договора и допълнителните
споразумения към него, е в размер на 2 662 422,09 евро. Посочени са
сумите, чиито падежи са настъпили и др. Банката е посочила след настъпилата
предсрочна изискуемост каква е дължимата сума и по какъв начин е формирана. Нотариусът
е удостоверил, че при многократните посещения на адреса на длъжника, вписан в
ТР не е намерен никой, поради което на 14.11.2016 година е залепено уведомление,
в 2-седмичният срок не се е явил адресата на това уведомление, поради което на
основание чл.47, ал.5 ГПК книжата се считат връчени на 28.11.2016 година.,
която е удостоверила, че съгласно чл. 47, ал.5 ГПК, поради неявяване на
адресата в посочения 14-дневен срок уведомлението във форма на нотариална
покана се счита връчена на 28.11.2016 г.За надлежното осъществяване на процедурата
по чл.47 ГПК ищецът е представил в о.с.з. на 09.07.2019 година разписка от
нотариус В.К., от която се установява, че адресът е посетен на 14.11.2016
година и „фирмата“ не е открита, тъй като е напуснала адреса. Именно на
14.11.2016 година е залепено уведомление. Адресът, който е посетен от служител
на нотариуса е адресът, вписан по партидата на дружеството в ТР, непроменен и
сега.
В СРС е образувано заповедно
производство ч.гр.д. №6908/2017г. по описа на СРС, 148-ми състав въз основа на
заявление на ищеца в този процес „ОББ“ АД с вх.№3008160/02.02.2017 година за
издаване за заповед за изпълнение на парично задължение от длъжника “А.2.“ ООД,
ЕИК *******за сумата от 1 376 709,94 евро- главница, представляваща сбор от 40
просрочени (падежирали) вноски за периода от 25.10.2012г. до 25.01.2016г.,
включително, представляващи част от вземането на банката за главница,
произтичащо от договор за инвестиционен кредит №1 от 19.12.2009 година и последващите го
допълнителни споразумения; законна лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението и разноски по това дело - държавна такса от 53 852,21
лв и 150лв юрисконсултско
възнаграждение.З аявлението е подадено въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката. Към заявлението е представен
и договора за банков кредит, ведно с анексите към него.
На 11.02.2017 година 148-ми състав на
СРС издава заповед за изпълнение на парично задължение от страна на длъжника “А.2.“
ООД, ЕИК *******за съдебно заявените суми и се разпорежда за незабавното
изпълнение на същата. От представеното копие от ПДИ се установява, че този
документ е връчен на длъжника по образуваното изп.дело №20178410401410,
след като длъжникът е търсен на адреса
на 12, 15 и 19 март 2017 година, а на 09.03.2017 година е залепено уведомление на посочения адрес гр.София,
ул.“*******( седалище и адрес на ТД, вписани в ТРРЮЛНЦ).
С разпореждане от 05.07.2017 година
заповедният съд е указал на длъжника да отстрани нередовностите на подаденото
възражение по чл.414 ГПК и след отстраняване на констатираните нередовности, с разпореждане от 20.07.2017 година
заповедният съд връща възражението на длъжника. Този акт на съда е отменен с
определение на състав на СГС, постановено по ч.гр.д.№ 14356/2017г. и делото е
върнато на СРС за указания по чл.415 ГПК спрямо заявителя. Съобщението на
заповедния съд до заявителя за предявяване на положителния установителен иск е
достигнало до страната на 13.02.2018 година и на 16.03.2018 година по делото е
депозирана исковата молба.
Пред СГС исковата молба е депозирана на
13.03.2018 година – в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
По делото е представено потвърждение от
01.03.2019 г. от ищеца и „Л.И.“ АД, затова че на 15.02.2019 г. по силата на
договор за цесия между двете дружества са прехвърлени вземанията на банката към
ответника по договора за кредит от 18.12.2009 г.Въз основа на настъпилото
частно правоприемство като помагач на ответника в този процес е конституирано „Л.И.“
АД.
По делото са допуснати и изслушани
гласни доказателствени средства.
От показанията на свидетеля Г.Н.Н.,
познат на управителите на дружеството-ответник, се установява, че последните са
решили да купят 10 дка при Трета градска болница за сериозна цена. Съдействал е
при подписване на договорите с банката. Договореният кредит е следвало да служи
за строителството. Бил е на няколко срещи с директорката на банката. Кредитът е
бил при много неизгодни условия, защото е било договорено самоучастие 30 %, плащане на ДДС – 20 %. Той се е опитал да
преговаря за по-изгодни условия, но банката не е склонила да ги приеме. Не е
констатирал да е имало измама. При подписването на договора не е присъствал, а
само при сключването на анексите. Имотът е бил ипотекиран, но понеже е бил
проблемен, банката е искала да се отърве от него. Ответникът нямало как да си
погасява лихвите и да продължи да строи. Въпреки това и нежеланието на банката
да промени условията на кредита, управителките на ответника взели допълнителен
кредит, но впоследствие спрели строителството и плащанията. Практика на банката
било главницата да започне да се плаща след едногодишен гратисен период.
Най-големите дебати между страните по договора били при подписването на анексите
относно гаранциите, а банката държала да бъде подписан анекс, за да бъде
довършен обектът. Д.С.е била управител на ответника през 2009-2010 г., когато
са се разглеждали П.ите и първите оферти за стойността на строителството. Още
при срещите с управителките на банката е започнало строителството, но
средствата не достигали. Знае, че страните са подписали анекс за увеличаване на
кредитирането. Твърди, че управителките на дружеството-ответник са разбрали
това, което им е било обяснявано от банката по отношение на подписване на
договора за кредита и анексите към него. Никой никого не е насилил другия за
подписване на тези анекси.
От показанията на свидетелката С.И.С., работеща като регионален мениджър в
банката-ищец и участвала в подписването на анекс № 3 и 4, се установява, че Д.С.Л.подписвала
като управител на дружеството и собственик на капитала. Не е било трудно да се
убеди г-жа Л. да подпише анексите. В „ОББ“ АД имат един режим за кредитиране и
той не е бил никога облекчен, трябва да се спазват условията, процедурата се
инициира от клиента и трябва да има молба за кредит, молба за анекс, банката
сама не изготвя такива документи. Управителите на „А.2.“ ООД с този кредит целели
покупката на този имот, за да може да се ползва съобразно предмета на „А.2.“
ООД, сградата била изградена и следвало да се преустрои. Причината за
увеличаване на кредита била, че след 3 месеца от подписването на договора за
кредит, банката получила уведомление от г-жа С., управителя на ТД, че тя е
съборила сградите без да ги уведоми. Удостоверението, издадено от Дирекция
Софийски кадастър, което удостоверява, че „А.2.“ ООД, с управител Д.С. Л., в
качеството си на собственик на поземлен имот, находящ се в община „Витоша“,
местност „Карпузица“, ул. „******************, са премахнати старите сгради,
находящи се в имота, е отразено в кадастралният план от 10.10.2010 г. Върху
тези сгради е тежала ипотека, предназначена да служи за обезпечение вземането
на банката, това не рефлектирало върху лихвения процент, но тотално променило
условията на сделката на банката. Предполагало се е, че тази сграда ще се
ползва за по-късен период, преди да стартира това училище, а е съборена. „А.2.“
ООД подало молба в банката и поискало да се увеличи размера на кредита, целта
да се промени, да не е само закупуване на недвижим имот, включили и изграждане
на сграда на училище „С. Г.“. Тогава е имало комитет, подготвили са се
документите, излезли с решение, подписало се е споразумение № 2 и вътре заложили
допълнителните условия, разрешили увеличаването на кредита, целта се променила,
но капиталът на дружеството следвало да бъде увеличен, трябвало да се представи
разрешение за строеж. Променили погасителния план. Променили размера на кредита
и допълнителни обезпечения. Условията за договора по кредит са стандартна
процедура на банката, особено при неизпълнение от страна на клиента по вече
сключен договор за кредит. Било им е представено един месец по-късно разрешение
за строеж от „А.2.“ ООД. Преговорите с банката били само с банката и г-жа Л., тя сама идвала, ако е имало адвокат да чете
условията, той е бил част от дружеството-ответник. На този етап на подписване
на споразумението г-жа Л. търсела строителна фирма, с която да води преговори и
такъв договор се представил на банката една година по-късно, след сключване на
допълнително споразумение. Първоначално не било предвидено изграждането на
детската градина, в последствие с това допълнително споразумение са изискани
300 000 евро за изграждането на детската градина. Единствено и само от „А.2.“ ООД са изхождали
молбите за кредити. Анексът, третото споразумение, е подписан от нея (свидетелката)
в качеството ѝ на бизнес мениджър в бизнес - център „Черни връх“ през
2011 г. „А. 2007“ е поискал да му бъдат отпуснати сумите. Д.Л. е искала да има
училище и детска градина в новия имот, понеже преди това имала училище и детска
градина под наем. Тя се съобразявала с разходите. Банката няма безлихвен
период, а има гратисен, в който не се дължи главница, дължи се лихва всеки
месец, независимо от предмета, училище, завод, винаги е съобразено с РЗП, с
това за колко време ще се строи, а е обвързано с предмета на договора. Когато
установят, че обезпеченията липсват правят допълнителни обезпечения, както и в
случая. Реализацията на самоучастието банката го разбира, когато има
увеличаване капитала на търговското дружество със 700 000 евро и имат
постъпления от средства по сметките.
Съгласно заключението на вещото лице Р.Р.С.
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът е приел и не е
оспорено от страните, е посочено, че общият размер на усвоените суми по
процесния кредит е 3 164 540.39 евро. Съгласно договора за кредит и анексите
към него, крайният срок за погасяване на кредита е 18.09.2021 г. По данни от
информационната система на ищеца, процесният кредит е отразен като предсрочно
изискуем в системата на банката, на дата 10.08.2016 г.
Вещото лице е дало становище, че към
датата 01.02.2017 г. неплатените остатъци от задължения по процесния договор за
инвестиционен кредит са следните: остатък за главница в общ размер на 3
129 100, 32 евро, възнаградителна лихва в размер на 519 614.30 евро, за
периода от 25.05.2013 г. до
09.08.2016 г. вкл., наказателна лихва и наказателна надбавка в общ размер на
618 817.80 евро за периода 25.12.2012 г. - 09.08.2016 г. вкл., за такси по
кредита в общ размер на 66 673.80 евро за периода 13.12.2012 г.-18.12.2015 г.
Съгласно заключението по експертизата
общият размер на просрочените и неплатени месечни вноски (главница и
възнаградителна лихва) с настъпил падеж към 10.08.2016 г. е 2 119 524,24 евро и
включват: главница - 1 599 909.94 евро по 46 броя месечни вноски с настъпил падеж,
отнасящи се за периода 25.10.2012 г. до 09.08.2016 г., както и възнаградителна
лихва - обшо 519 614.30 евро по 39 броя месечни вноски с настъпил падеж,
отнасящи се за периода 25.05.2013 г. до 25.07.2016г.
Според експертизата не се е
установило получено плащане при ищеца по процесния кредит, в периода от датата
11.02.2017 г. - до момента на предоставяне на документите на вещото лице
16.01.2019 г. По делото не се намират доказателства за извършени плащания по
кредита, след датата 11.02.2017 г.
Вещото лице е заключило, че съгласно
параграф 1, т. 3 на доп. споразумение № 4/20.10.2011 г., при всяко актуване на
завършен етап е следвало да се удържат по 5% от стойността на извършените СМР
представляващи гаранции - в блокирана сметка със специален характер. Средствата
се освобождават при наличие на акт 16, като с тях се извършва частично
предсрочно погасяване по кредита без такса за предсрочно погасяване. Постъпилите
по разплащателна сметка суми от депозитната сметка на ответника (суми, удържани
за гаранции) са в общ размер на 43 835,68 евро (85 751,36 лв.) на дата
16.03.2015 г., като с тях, на същата дата 16.03.2015 г., са погасени следните
задължения по процесния кредит: частично погасена просрочена главница - 33
290,06 евро, частично погасена просрочена наказателна лихва - 6 278,98 евро,
частично погасена наказателна надбавка - 4 266,66 евро. Съгласно доп.
споразумение №3/16.09.2011 г., параграф 2, т. 2 и 3 и предоставените
доказателства се констатира, че от датата на допълнителното споразумение
16.09.2011 г. до 19.03.2012 г. са усвоявани неколкократно суми от свободния
кредитен лимит по кредита, възлизащи на общо 362 390,238 евро. Съгласно
допълнителното споразумение № 5/04.09.2013 г., по кредита е следвало да се
извърши частично предсрочно погасяване в размер на 300 000 евро. От
предоставената допълнителна информация от ищеца, а именно - движение по
депозитна сметка в лева на ответника се установило едно единствено частично
погасяване по просрочена главница, в размер на 33 290,06 евро, на датата
16.03.2015 г. От констатацията следва, че не е извършвано частично предсрочно
погасяване по главница, с оглед основанието на счетоводното отразяване на
констатираното погасяване на „просрочена главница“ със сумата 33 290,06 евро.
Вещото лице е дало становище, че за
погасяване на кредита е прилаган погасителен план по допълнително споразумение №3
от 16.09.2011 г. По данни на ищеца,
предсрочната изискуемост по процесния кредит е отразена в системата на банката,
на дата 10.08.2016 г. Вследствие на отразяването на предсрочната изискуемост
при ищеца, по кредита не е начислявана възнаградителна лихва, считано от
10.08.2016 г. до 11.02.2017 г. датата на заявлението по чл.417 ГПК. Относно
ответното дружество, след проверка в счетоводството му и анализ на
предоставените справки вещото лице е констатирало, че ответника не е отразил
предсрочната изискуемост на процесния кредит.
От допълнителното заключение по
възложената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към датата на
изготвяне на заключението (25.06.2019 г.) са налице следните неплатени остатъци
от задължения по процесният договор за кредит:
неплатен остатък за главница в общ размер на 3 129 100.32 евро, от която
– просрочена и неплатена главница в размер на 3 129 099,94 евро по 79 броя
месечни вноски с настъпил падеж, отнасящи се за периода 25.10.2012 г. до
25.06.2019 г., както и непадежирал остатък по главница към 25.06.2019 г. - 0,38
евро, с датата на падеж 18.09.2021 г., съгласно последният действащ погасителен
план по кредита; Неплатена възнаградителна лихва в размер на 654 806.49 евро,
за периода от 25.05.2013 г. до 25.04.2019 г. вкл. по падежирали 72 броя месечни
вноски към 25.06.2019 г.
Съгласно последният действащ погасителен план по кредита, последната вноска за
възнаградителна лихва е с падеж 25.04.2019 г., поради което крайната дата на
изчислението ѝ е до 25.04.2019 г. Неплатената наказателна лихва и
надбавка в размер на 1 605 420.00 евро за периода 25.12.2012 г. - 25.06.2019 г.
вкл. представлява: Неплатена наказателна лихва и надбавка - общо 618 817,80 евро
за период
25.12.2012 г. до 09.08.2016 г. вкл.; неплатена
наказателна лихва и надбавка - общо 986 602,20 евро, за периода от 10.08.2016
г. до 25.06.2019 г.; Неплатени такси по кредита в общ размер на 78 727.79 евро
за периода 13.12.2012 г. - 25.06.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
По
допустимостта на предявените искове.
Предмет на настоящите положителни установителни искове е установяване на вземането по заповедта за изпълнение,
срещу която е подадено възражение от длъжника, като изрично е предвидено, че
искът по чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за предявен от момента на подаване на
заявлението, когато е спазен едномесечният срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Последователна е практиката на ВКС, че предявяването на специалния
установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК предпоставя наличие на издадена
в полза на заявителя - кредитор заповед за изпълнение, оспорена от длъжника с
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Именно подаването на възражение, с което се
оспорва вземането, поражда правен интерес за кредитора да предяви положителен
установителен иск за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
оспореното вземане. Касае се за изрично предвиден в закона установителен иск,
поради което ищецът не дължи изрично обосноваване на правен интерес. Формалните
предпоставки със съществуване на които се свързва преценката на съда за наличие
на интерес от предявяване на положителните искове касателно съществуване на
вземането на ищеца са налице,
поради което настоящият състав на съда намира, че е сезиран с процесуално
допустими претенции.
Предмет на издадената
заповед за изпълнение са вземания на банката, произтичащи от банкова сделка-
договор за инвестиционен банков кредит, сключен между страните по това дело на
18.12.2009 година, изменяван с последващи споразумения, а именно сумата от
1 376 709,94 евро редовно падежирала главница за периода, предшестващ
подаване на заявлението- от 25.10.2012 година до 25.01.2016 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2017г. до изплащане на
вземането и разноските в заповедното производство-държавна такса и 70лв
юрисконсултско възнаграждение. Твърдението на ищеца е, че тази сума,
представляваща сбор от 40 броя просрочени погасителни вноски, е дължима, тъй
като тези вноски са станала изискуеми на основание чл.84, ал.1 ЗЗД. Левовата
равностойност на тази сума е 2 692 610, 60лв съобразно фиксинга на
БНБ. Предметът на издадената заповед за изпълнение предпоставя обхвата на
исковия процес – т.е. предмета на делото, което се развива при предявен
положителен установителен иск по чл.422 ГПК. Следователно въпросът за това дали
е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на банката, произтичащи от
тази абсолютна банкова сделка( арг. от разпоредбата на чл.1, т.7 ТЗ) се явява
въпрос ирелевантен за настоящия спор и това е така, тъй като кредиторът твърди,
че предсрочната изискуемост е настъпила след отправено от банката изявление,
след взето от нея решение на 10.08.2016 година кредитът да бъде обявен за
предсрочно изискуем. Претендираното
вземане касае предходен период от време и представлява сумарна величина от
дължимите погасителни вноски, чийто падеж е настъпил, съобразно погасителния
план, с който страните са приели да се погасява дълга и неговите принадлежности,
произтичащ от договора за банков кредит. Ето защо съдът приема, че тези
въпроси, които рефлектират върху правната сфера на страните по делото касателно
това какъв е размерът на дълга, как се формира той, настъпила ли е предсрочната
изискуемост на вземането на банката с оглед правилното приложение на нормата на
чл.47, ал.5 ГПК, са въпроси, по които настоящият състав не дължи произнасяне,
но за пълнота на изложението намира, че следва да отчете следното: Изявлението
на банката, с което уведомява своя длъжник, че е обявила вземанията си,
произтичащи от банковата сделка за предсрочно изискуеми, е връчено на ответника
чрез нотариална покана. Тази покана е връчена по реда на чл.50, ал.4 ГПК, който
изрична разпорежда връчването да се извърши чрез залепване на уведомлението по
чл.47 ГПК. За да се приложи нормата на чл.50, ал.4 ГПК следва да са налице
предпоставките на закона -
да не е намерен достъп до канцеларията на търговецаили, да не е намерен някой, който е съгласен да
получи съобщението. Тълкуването на посочената норма налага категоричния извод,
че призоваването чрез залепване на съобщение се извършва само ако търговецът
или юридическото лице се намира на адреса на своето управление, на който е
изпратена призовката или съобщението, защото само в тази хипотеза би могло да
се очаква, че съществува "канцелария" със "служители" и
съответно при невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията или при
несъгласие на служителите да приемат призовката - би имало смисъл от залепване
на уведомление. При условие, че търговецът изобщо не се намира на адреса на
управление, индиция за което е липсата на обозначение за поддържането на
канцелария, очевидно залепването на уведомление е лишено от логика, тъй като е
невъзможно да бъде постигната целта му - до търговеца да достигне информацията
за изпратената до него призовка или съобщение. В тази хипотеза приложима ще е
нормата на чл.50, ал.2 ГПК, която установява фикцията за редовно
връчване на книжата. С оглед данните от разписката ( лист 435 от делото), че
дружеството е напуснало адреса, следва да се приеме, че връчването по чл.50,
ал.4 ГПК не намира основание. Приложимата норма е тази на чл.50, ал.2 ГПК
фикция за редовно връчване на изявлението на банката, с което уведомява
длъжника, че е отнела преимуществата на срока, посочен в договора, с който
страните са се съгласили. Следователно ответникът се счита уведомен за
изявлението на банката-кредитор.
Въпросите, които са относими към настоящия
спор са въпросите относно това дали договорът е породил своето действия-т.е.
дали са възникнали от него права и задължения на страните по сделката, както и
дали са налице основания, които биха довели до нищожност, респ. унищожаемост на
договора, съобразно въведените от ответника възражения в тази насока; има ли
договорът модалитети, какви са те и дали условията, ако са от отлагателно
естество са настъпили.
Безспорно е
установено, че страните са обвързани от материално-правна връзка,
представляваща договор за банков инвестиционен кредит, който са сключили на
18.12.2009 година. Безспорно е установено по делото, че параметрите на тази
сделка са били изменявани с последващи споразумения, най-често чрез промяна в
размера на предоставената от банката парична сума, като кредиторът е изисквал и
обезпечения, чийто брой и вид е променян с отделните анекси.
Относно договора за банков кредит.
В ТЗ (чл.430) се съдържа легална дефиниция
на договора за банков кредит, съобразно която с договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Съобразно ал.2 на цитираната разпоредба заемателят плаща лихва по кредита,
уговорена с банката, като законодателят изисква писмена форма за договора като
условие за неговата валидност (ал.3 на чл.430 ТЗ).
Както е видно от дефиницията на договора за банков кредит,
банката поема задължение да отпусне исканата от кредитополучателя парична сума
при определени условия и срок. Така дефиниран договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален, каузален, комутативен,
главен, формален, с продължително изпълнение.формален, консенсуален, двустранен договор.
Задължението на банката е за отпускане на исканата от кредитополучателя парична
сума, като срещу това задължение заемателят поема няколко насрещни задължения,
основното от които е да върне главницата заедно с уговорената цена на ползване
на паричния ресурс (възнаградителната лихва). Освен това кредитополучателят има
задължение да използва паричната сума по предназначение, като неспазване на
посочената цел за използване на паричната сума може да доведе до право на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Въпросът е дали настоящият договор за банков кредит се явява
договор с модалитети – отлагателно условие и срок, както твърди ответникът.
Страните по сделката
могат да обуславят настъпването, изменението или прекратяването на правното
действие на сделката от бъдещи обстоятелства. Те се обхващат от съгласието на
страните и се включват като клаузи от съдържанието на договора. Чрез тях се
усложнява действието на сделката. Модалитетите не могат да противоречат на
закона или на добрите нрави. Чрез модалитети може да се внесе промяна и във
вече настъпили правни последици на сделката. Смисълът на тежестите е поставянето
в зависимост за възникване, изменение или прекратяването на правните последици от
настъпване на тези ограничения.
Условията на сделката следва да се отграничават от условията на
правото. Условие на правото е такъв юридически факт, от настъпването на който
зависи правното действие на сделката. Условия на правото не се уговарят от
страните по сделката, те не са част от волеизявлението на страните по договора.
Те са предвидени в закона, те са изисквания на закона за действителност на
сделката. Както е посочено и по- горе в самата дефиниция на договора за банков
кредит е предвидено банката да отпусне
паричната сума при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Следователно самият закон предвижда наличие на
условия и срок като част от необходимото съдържание на договора за банков
кредит и предпоставка за неговата валидност. Какви ще са точно тези условия и
срок е въпрос на конкретни договорки между страните, но наличието им не
обуславя основателност на тезата, че договорът за банков кредит в този случай е
договор с модалитети – конкретно- наличие на отлагателно условие. Този извод на
съда не се променя и от това, че условията и срока са част от волеизявлението
на страните. Те са част от постигнатото съгласие именно по разпореждане на
закона. Ето защо тезата на ответника, че договорът е сключен под отлагателно
условие, което не се е сбъднало, следователно договорът не е породил действие,
не може да бъде споделена. Не може да бъде споделена и твърдяната последица от
тази теза - предоставената от банката сума, усвоена от ответника, не е на
договорно основание, а това лишава ищеца от възможността да дири изпълнение на
задължение на договора по реда на заповедното производство, респ. по исков ред,
чрез предявяване на особената положителна установителна претенция по чл.422 във
връзка с чл.415 и чл.124 ГПК.
Ето защо доводите на
ответника за наличие на хипотеза по чл.25 ЗЗД се явяват несъстоятелни, поради
което и настоящият състав на съда не ги споделя. Следва изрично да се посочи и фактът, че
кредитополучателят е усвоил паричната сума, като е изпълнил изискванията на
банката за увеличение на капитала и получаване на разрешение за строеж, както е
посочено и по- горе. Следователно договорът е породил своето действие – за
страните по него са възникнали права и задължения, имащи силата на закон, задължения, които следва да бъдат изпълнение,
респ. правата упражнени.
Твърдение за нищожност
на клауза от договора – раздел 2 параграф 4 от допълнителното споразумение от
11.05.2016г., оспорват размера на неустойката – твърдят нищожност на същата. В
настоящия процес вземането за неустойка на ищеца, уговорена с цитираната норма
не попада в обхвата на предмета на делото, поради което съдът намира, че не
дължи произнасяне по това възражение, тъй като е неотносимо към процеса.
По възражението на
ответника – въвеждане в заблуждение.
Възражението е за
унищожаемост на сделката, като посоченото от ответника под формата на
възражение основание за това е измамата.Това означава, че страната направила
това възражение следва да установи при пълно и главно доказване, че банката е
въвела умишлено в заблуждение другата страна да сключи договора за
кредит.въвеждането в заблуждение е създаване на погрешна представа, която не
съответства на действителността.Това се извършва чрез изопачаване на
действителността или премълчаване на действителността, когато тя трябва да бъде
съобщена на другата страна.Състоянието на заблуждение следва да е предизвикано
умишлено, съзнателно, а не да е резултат от погрешни преживявания на лицето в
резултат на наблюденията му върху външния свят. Смисълът на измамата е да
мотивира другата страна да сключи сделката.
По виждане на състава
основанието за унищожаемост не е налице. От свидетелските показания свидетеля Н.
става ясно, че управителките на дружеството-ответник са разбрали
това, което им е било обяснявано от банката по отношение на подписване на
договора за кредита и анексите към него.Т.е. разбирали са какво е
действителното положение и съзнателно са сключили договора и анексите към него.
По виждане на състава не е налице измама от страна на представителите на
банката по отношение на органните представители на дружеството-ответника, а е
налице неправилна преценка относно финансовите, организационни и управленски
възможности на дружеството.Освен това следва да се изтъкне и фактът, че
управителите на дружеството не са неопитни лица, за да се счете, че са били
измамени от представителите на банката.При това основание за унищожаемост на
договора са от значение личните качество, опитността и знанията на лицата и тъй
като се касае за управители на търговско дружество, то липсата на опит и знания
у неговите органни представители не се предполага, напротив – предполага се, че
те осъществяват оперативната дейност на дружеството с необходимия
професионализъм.поради това, както и поради липса на доказателства това
възражение съставът на съда приема за неоснователно.Следователно сделката е
породила своите правни последици, целени от страните и не е налице твърдяното
основание те да отпаднат с обратна сила.
По възражението за
злоупотреба с право – чл.289 ТЗ.
Възражението за
злоупотреба с право е регламентирано с нормата на чл.289 ТЗ и според буквата на
закона следва да се установи, че единственият мотив за сключване на банковата
сделка е намерението за увреждане от страна на банката.Тежестта на доказване е
върху ответника, който твърди злоупотреба с право.От събраните по делото доказателства не се
установява наличие на злоупотреба с права от страна на кредитодателя, а
напротив - след първоначалното изтичане на срока на договора за кредит, без да
е върната заетата сума, ищецът е сключил няколко поредни анекса, с които , по негово искане са променени параметрите на сделката и най-вече
размера на кредита.За да се приеме, че е налице злоупотреба с право следва да
се установи, че упражняване на правото не е свързано със задоволяване на правно
защитим интерес. В настоящия случай установяване на такова обстоятелство по
делото не е осъществено, поради което съдът не приема това възражение за основателно.
Възражения по размера на
дълга, с оглед усвоения от ответника размер.
И това възражение на
ответника се явява неоснователно.
От допусната и приета по
делото експертиза, изготвена от вещото лице Р.С., се установява, че ответникът
е усвоил сумата от 3 164 540, 39 евро и това е размерът на дължимата
главница.Ето защо настоящият състав на съда приема, че размерът на вземането на
ищеца, произтичащо от процесния договор за банков кредит се явява доказан.
Възражение за
погасителна давност.
При договор за банков кредит погасителната
давност е 5 –годишна за главницата, тъй като се касае за една престация,
парична, чието плащане кредиторът е приел да се извърши разсрочено. Приложима е
общата 5-годишна давност, чийто начален срок започва да тече от изискуемостта
на вземането.началото на срока по смисъла на чл.114 ЗЗД е крайният падеж за
погасяване на дълга, уговорен от страните ( уговорен в договора), а след като
по- горе съдът е приел, че кредиторът надлежно е отнел преимуществата на срока,
то началният момент, от който започва да тече погасителната давност е моментът
на достигане на изявлението на кредитора, с което уведомява длъжника, че е
отнел преимуществата на срока. Към датата на подаване на заявлението
5-годишният срок не е изтекъл и това е така, тъй като се касае за заемоподобно
правоотношение ( договорът за кредит, аналогично на договора за заем има за
предмет възмездно предоставяне на определена сума, за определен срок), поради
което връщането на част на заетата сума не променя характера на престацията
като една.Не се касае за множество еднородни престации, с еднакъв произход,
дължими през определен интервал от време – т.е. не са налице периодични
плащания, за които е приложима кратката 3-годишна давност. Ето защо и това
възражение се явява несъстоятелно.
При изложеното съдът
намира, че претенцията се явява основателна и доказана по размера си, поради
което следва да бъде уважена.
По разноските.
Всяка от страните е
поискала присъждане на разноските и е представила списък на същите по чл.80 ГПК.
С оглед извода на съда за основателност на предявения иск, то разноските
следва да бъдат разпределени между страните на основание чл.78, ал.1 ГПК.Ищецът
претендира разноски в заповедното и в исковото производство, по което искане дължи
произнасяне.
В заповедното производство съдът е присъдил разноски от 70лв-
юрисконсултско възнаграждение и 53 852,21 държавна такса.
Разноските
в исковото производство, които ищецът претендира са заплатената държавна такса
от 53 852,21лв, 350лв- платен депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно
нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), действаща към датата на
приключване на съдебното дирене по делото, съдът намира, че за исковото
производство следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в полза на
ищеца по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение
съобразено с вида и количеството
на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Ал.
2 на чл. 25 от Наредбата предвижда, че може да бъде увеличено възнаграждението
по дела с материален интерес над 10 000 лева или по дела с материален
интерес, продължили повече от три съдебни заседания, каквито са проведени по
настоящото дело.
Като
взема предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес по
делото, надвишаващ 10 000 лева и броя на проведените съдебни заседания,
настоящият състав намира, че при изчисляване на разноските на ответника следва
да бъде прието юрисконсултско възнаграждение в размер на максималния праг от
450 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С
оглед изхода на спора и по изложените по-горе съображения, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на
53 922,21лв и разноски в исковото производство в размер на
54 652,21лв, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
При
изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ, съществуването на вземането на “О.Б.Б.” АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, спрямо ответника „А.2.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, офис парк „Експо
2000“ сграда „******, адв. дружество „В.Т.“, чрез адв.Е.Н.,
1 376 709,94 евро ( един милион триста седемдесет и шест хиляди
седемстотин и девет евро и 94евроцента) частично неплатена главница,
представляваща месечни погасителни вноски с настъпил падеж за периода от
25.10.2012г. до 25.01.2016година, произтичаща от договор за инвестиционен банков кредит от 18.12.2009 година, сключен
между страните и последващите го анекси, представляваща сумарна величина 40
броя просрочени вноски по договора за банков кредит, за посочения период от
време, ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная от 02.02.2017 година до окончателното и заплащане, за които сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6908/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 148-ми
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, „А.2.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, със съдебен адрес ***, офис парк „Експо 2000“ сграда „******,
адв. дружество „В.Т.“, чрез адв.Е., да заплати на “О.Б.Б.” АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 53 922,21лв общо,
представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 6908/2017
г. по описа на Софийски районен съд, както и сумата от 54 652,21лв общо, представляваща разноски в настоящето
производство.
Решението е постановено с участието на помагача
на ищеца „Л.И.“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен
съд – София в 2
-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :