Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1416 24.06.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
шести граждански състав
На единадесети юни през две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 7566 по
описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ДИНАМИК 17” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Веселин Стайков“ № 19, представляван от управителя Р. Янкова Тикова, с която е предявил срещу ответника „БУ 23“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Славянска“ № 52, представляван от управителя Борислав Любомиров Христов, обективно съединени искове с правно основание чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 от вр. чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1166.94 лв. - главница, представляваща дължима продажна цена по сключен между страните договор за търговска продажба от 15.09.2018г. на 33 вида стоки по фактура №140 от 15.09.2018г. и сумата от 359.35 лв. – главница, представляваща дължима продажна цена по сключен между страните договор за търговска продажба от 20.09.2018г. на 20 вида стоки по фактура № 143 от 20.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2019г. до изплащането й. В съдебно заседание ищецът чрез упълномощеният си адвокатски представител поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи. Претендира се присъждане на направените по делото разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Ангажира доказателства.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който е оспорило исковете по основание и размер, като е посочило, че по процесните две фактури не е извършена реална доставка на описаните в тях стоки, като осчетоводяването им е станало погрешно в счетоводството на ответника. По изложените съображения, моли за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Не ангажира доказателства.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:
По делото са представени в заверени от ищеца копия, издадени от последния две фактури за продадени на ответника почистващи и перилни препарати /общо 53 артикула/, като първата фактура с №140 от 15.09.2018г. е на стойност от 1166.94 лв., а втората фактура с № 143 от 20.09.2018г. е на стойност от 359.35 лв., като видно от съдържанието им и двете фактури са подписани от управителя на ответното дружество- Борислав Христов.
Ответникът оспорва наличието на извършена от ищеца реална доставка на стоките по процесните фактури, независимо, че признава, че те са осчетоводени в счетоводството му, като заявява, че това е станало „по грешка“.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда се установява, че действително процесните две фактури са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества, включени са в дневниците за продажби при ищеца, както и в дневниците за покупки при ответника, като последният е ползвал данъчен кредит за начисления ДДС по тях. Вещото лице е посочило, че всички задължения на ответника към ищеца по извършените доставки са платени, с изключение на процесните две фактури. От ангажираните свидетелски показания чрез разпит на св. Щ. Т. – бивш управител и собственик на капитала на ищцовото дружество става ясно, че страните са били в трайни търговски отношения, по силата на които за периода 2017-2018г. ищецът е извършвал доставки на почистващи и перилни препарати по заявки на ответника, за които са издавани фактури и стокови разписки, стоките са доставяне в обекта на ответника в к.к. Слънчев бряг, приемани без забележки от негов служител, като дължимата продажна цена за доставените по последната продажба през м. септември 2018г. стоки не е била заплатена от ответника, по съображения, че има финансови затруднения.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като същите са еднозначни и безпротиворечиви и съотвестват на съобрания по делото доказателствен материал.
С оглед горезложената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Предмет на делото са предявените от ищеца срещу ответника искове с правно основание по чл. 327 от ТЗ вр чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
От ангажираните по делото доказателства, в т.ч. и признанието на ответника в писмения отговор се установява, че двете дружества са били в трайни неформални търговски отношения, по силата, на които ищецът е продавал и доставял на ответника с отделни продажби почистващи и перилни препарати, срещу задължението на последния да му заплаща уговорената, посочена в издаваните от него фактури продажна цена. Предвид това с оглед правата и задълженията на страните по възникналите помежду им неформални търговски отношения, следва извода, че по всяка от процесните фактури обективира сключен помежду им договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 и сл. от ТЗ.
Що се касае до доставките по процесните две фактури, от обстоятелството, че същите са подписани от управителя на ответника, с което се счита, че същият извънсъдебно е признал извършената по тях доставка без забележки, а положените от него подписи не са оспорени, респ. не е оборена презумцията на чл. 301 от ТЗ следва извода, че ищецът доказа, че ответникът е получил реално описаните в тях стоки. Фактът на доставката се потвърди и от ангажираните свидетелски показания, които съдът кредитира по-гореизложените съображения, както и от осчетоводяването на процесните фактури като непогасено задължение на ответника към ищеца и ползване на данъчен кредит по тях. Не се доказа наличието на твърдяната от ответника „грешка“ при осчетоводяването на процесните фактури, наведена като възражение за недължимост без обосновка едва с писмения отговор в хода на делото.
От гореизложеното следва извода, че ответникът е признал, приел и потвърдил доставката на стоките по процесните две фактурите и дължи заплащане на посочената по всяка от тях продажна цена. Съгласно чл. 327 от ТЗ, ако не е уговорено друго, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. Видно от съдържанието на фактурите, продадените стоки са доставени от ищеца и приети от ответника срещу подпис в деня на издаване на всяка от фактурите. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 288 от ТЗ ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Въпреки доказателствената тежест, която носи ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е изпълнил точно и в срок паричните си задължения към ищеца, произтичащи от възникналите помежду им търговски правоотношения, обективирани в издадените от ищеца и подписани от ответника фактури за заплащане на дължимата продажна цена в общия й размер 1526.29 лв.
По изложените съображения съдът намира предявените искове за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 86 от ГПК върху дължимия и неплатен общ размер на главницата от 1571.66 лв. ответникът следва да бъде осъден да заплати и претендираната законна лихва за забавено плащане по чл. 86 от ГПК, считано от подаване на исковата молба– 05.09.2019г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 570 лв.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „БУ 23“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Славянска“ № 52, представляван от управителя Борислав Любомиров Христов, ДА ЗАПЛАТИ на „ДИНАМИК 17” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Веселин Стайков“ № 19, представляван от управителя Р. Янкова Тикова, на основание чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 от вр. чл. 86 от ЗЗД сумата от 1166.94 лв. - главница, представляваща дължима продажна цена по сключен между страните договор за търговска продажба от 15.09.2018г. на 33 вида стоки по фактура №140 от 15.09.2018г. и сумата от 359.35 лв. – главница, представляваща дължима продажна цена по сключен между страните договор за търговска продажба от 20.09.2018г. на 20 вида стоки по фактура № 143 от 20.09.2018г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2019г. до изплащането й, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в общ размер на 570лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.