Решение по дело №172/2020 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 17.02.2021 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали  в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                         ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                            МАРИЯ БОЖКОВА

при секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурор Василева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД № 172 по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от В.В.Ф. от ***, срещу Решение №260037/27.09.2020 г., постановено   по анд №898/2020 г. по описа на Районен съд-Кърджали. В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят счита, че изводите на съда са формирани при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. По съществото на спора намира, че вмененото му нарушение не се установява от доказателствата по делото. Възразява и срещу присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение, тъй като пълномощникът на ОДМВР не се явил в съдебно заседание. По горните съображения иска отмяна на  обжалваното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Кърджали, не взема становище по жалбата. 

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали намира жалбата за неоснователна и недоказана. Счита, че районният съд е постановил решението си в съответствие със събраните доказателства, поради което следва същото да се остави в сила.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №898/2020 г. по описа на КРС, а по същество е неоснователна.

С оспореното решение е  потвърдено Наказателно постановление № 20-1300-001099/02.07.2020г, издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Кърджали, с което на касатора,  на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1  от ЗДвП, е наложена  глоба в размер на 30 лв., за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП,  като правилно и законосъобразно. С горното решение, на основание чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, касаторът е осъден да заплати и сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, в т.ч. и показанията на свидетеля – очевидец – П. К., кредитирани изцяло като логични, последователни и  кореспондиращи си с другите доказателства по делото, и като съобразил необорената в случая презумпция в чл.189, ал.2 ЗДвП,  съдът приел за установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, тъй като навлязъл в улица след знак, забраняващ това. При извършената служебна проверка съдът не констатирал и нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на нарушителя и да опорочават НП до степен, налагаща отмяната му.

Настоящия състав намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е законосъобразно, като не са налице и твърдяните в жалбата пороци. Установената от въззивнатата инстанция фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като е в съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства. По съществото на спора правилно е установено, че касаторът е осъществил виновно състава на описаното нарушение на чл. 6, т.1, вр. с чл.183, ал.3, т.5 ЗДвП.

Съдът правилно е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, първият от които установил неправилното пребиваване на таксиметровия автомобил в забранен участък - след пътен знак В1 с допълнителна табела Т17 /за автомобили с пропуск/, а вторият е установил водача на въпросното МПС. Горните факти са описани надлежно в съставения АУАН, както и в издаденото НП. С оглед изложеното и тъй като жалбоподателят не е представил никакви доказателства, установяващи фактическа обстановка, различна от описаната, правилно съдът е приел, че нарушението е безспорно установено и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В тази връзка, неоснователни са възраженията за несъответствие на решението със събраните доказателства.

Правилно, с оглед изхода на спора, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал.5, вр.с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37, ал.1 ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника е било присъдено и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в наредбата, тъй като по делото е представено пълномощно за процесуално представителство, както и писмено становище от упълномощения юрисконсулт.

По изложените съображения, настоящият състав счита, че решението се явява правилно и законосъобразно. При извършената служебна проверка по чл.218, ал. 2 от АПК, касационният съд счита, че същото е и валидно и допустимо, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №260037/27.09.2020 г., постановено   по анд №898/2020 г. по описа на Районен съд-Кърджали.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                            2.