№ 61
гр. Русе, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520202315 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Реджо Тур 85“ ЕООД депозирана против
наказателно постановление № 38-0001773 от 27.10.2020г., издадено от
Директор на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 104, ал. 7, пр. 1 ЗАП е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 10, § 5, б. „а“, (ii), пред. 1
от Регламент 561/06г.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че
изложеното в описателната част на наказателното постановление не
съответства на действителното положение, тъй като посочения автобус
Мерцедес 412Д Спринтер, с рег. № РР 79 19 ВС никога не е бил управляван
от водача И. Р. Ю. и с посочения автобус се изпълнява обществен превоз на
пътници по автобусна линия Исперих – Варна, съгласно Договор №
50/12.05.2020г. Инвокират се доводи, че в издаденото наказателно
постановление не се съдържат конкретни дати, респективно периодът, в
рамките на който е извършван превозът, което е съществено с оглед периода
1
от 365 дни, съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 7, пр. 1 ЗАП, който период е
и от значение с оглед сроковете по чл. 34 ЗАНН и това е довело до
нарушаване изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, досежно
датата на извършване на нарушението. Твърди се, че не е отразен периодът, за
който се отнася проверката и периодът, за който се отнасят тахографските
листи и е налице неяснота при описанието на нарушението. Моли се да бъде
постановено решение, с което да бъде отменето оспореното наказателно
постановление.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, поддържа
депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. В
допълнение релевира доводи, че автобусната линия е с дължина под 50 км. и
не попада в обхвата на посочения регламент. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не заема становище по същество.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от дружеството
жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 279002/24.09.2020г. против дружеството
жалбоподател, за това, че при извършена на 24.09.2020г. комплексна
проверка на дружеството, притежаващо Лиценз на общността № 10525 за
международен превоз на пътници, издаден от МТИТС било констатирано, че
превозвачът не е осигурил съхранението на тахографските листи на водача И.
Р. Ю., ЕГН: **********, управлявал автобус Мерцедес 412Д Спринтер, с рег.
№ РР 79 19 ВС, оборудван с аналогов тахограф, извършващ обществен превоз
2
на пътници – специализиран, съгласно Договор № 148/15.05.2020г., възложен
от Община Самуил за срок от една година.
Така установените факти, били субсумирани от страна на
актосъставителя като нарушение на чл. 10, § 5, б. „а“, (ii), пр. 1 от Регламент
561/06.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, със същото фактическо описание и правна
квалификация, както съдържащите се в АУАН, като на дружеството
жалбоподател, за така приетия за установен състав на административно
нарушение по чл. 10, § 5, б. „а“, (ii), пр. 1 от Регламент 561/06., на основание
чл. 104, ал. 7 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството е описано по начин, напълно позволяващ на
дружеството жалбоподател да разбере, за какво конкретно нарушение е
ангажирана неговата отговорност. Както в АУАН, така и в издаденото въз
основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на
състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на същият. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
санкционираното лице.
Неоснователни са инвокираните от страна на пълномощника на
3
дружеството жалбоподател доводи, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
Неоснователно и без опора в материалите по делото е твърдението
на процесуалния представител на жалбоподателя, че доколкото в АУАН и НП
не отговорят на изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и не се
съдържат конкретни дати, респективно периодът, в рамките на който е
извършен превозът и периодът за който се отнасят тахографските листи,
което да е нарушило правото на защита на дружеството да разбере, за какво
нарушение е ангажиране неговата отговорност.
Съставомерността на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството жалбоподател не касае конкретен превоз, а се
отнася до неизпълнение на задълженията на дружеството, в качеството му на
превозвач да съхранява тахографските листи за посоченото МПС, което е
продължило към датата на установяване на нарушението 24.09.2020г. и е
посочен и периодът, а именно датата на сключване на посочения в АУАН и
НП Договор № 148/15.05.2020г., за конкретния посочен превоз – обществен
превоз на пътници – специализиран. Смисълът, вложен в разпоредбата на чл.
104, ал. 7 ЗАП, е превозвачът да съхранява в продължение на 365 дни или
една година тахографските листи за установяване на дейността му, след
изтичане на 28 дни от превоза, през които листите е следвало да бъдат на
разположение на водачите.
В този смисъл е и Решение от 13.08.2020 г. на Административен съд
– Русе, постановено по КАНД № 190/2020 г.
Не е изтекъл срока по чл. 34 ЗАНН, както се твърди с жалбата.
Както беше посочено нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството е описано, чрез посочване на всички негови
съставомерни признаци и по начин, който не се е отразил негативно на
правото на защита на наказаното лице, да бъде запознато с всички приети за
осъществили се факти от страна на наказващия орган и субсумирането им под
конкретна правна норма.
4
Разгледана по същество жалбата е основателна
Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 10, § 5, б. „а“, (ii),
пр. 1 от Регламент 561/06. Транспортното предприятие осигурява
съхранението на всички записани данни от оборудването на превозното
средство и от картата на водача в продължение на най-малко 12 месеца след
записването им и при поискване от страна на инспектор, осигурява достъп до
тези данни пряко или дистанционно от помещенията на предприятието.
В настоящият случай видно от писмените доказателства по делото –
Констативен протокол за извършена комплексна проверка, в т. 6 от същия
(лист 38 от делото), в същият изрично е отразено, че за МПС с рег. № РР 79
19 ВС, са представени в хода на проверката 180 бр. тахографски листа.
Такива не са били представени за другото МПС, а именно това с рег. № РР 28
00 АХ, но дружеството не е санкционирано за това, а е прието, че е нарушило
разпоредбата чл. 10, § 5, б. „а“, (ii), пр. 1 от Регламент 561/06 като не е
осигурило именно съхранението на всички записани данни от оборудването
на посоченото в АУАН и НП превозно средство - Мерцедес 412Д Спринтер, с
рег. № РР 79 19 ВС, което също така видно от констативния протокол за
извършена проверка е управлявано от водача Реджеб Реджеб, а не от водача
Ибрахим Юсуф.
С оглед изложеното и така приетите за осъществили се факти от
обективната действителност, изложени в АУАН и НП, не може да бъде
обоснован единственият възможен извод, а именно че дружеството
жалбоподател е осъществило състава на нарушението по чл. чл. 10, § 5, б. „а“,
(ii), пр. 1 от Регламент 561/06 като не е осигурило съхраняването на всички
записани данни от оборудването превозно средство - Мерцедес 412Д
Спринтер, с рег. № РР 79 19 ВС
По гореизложените мотиви съдът намира депозираната жалба за
основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че са
неоснователни доводите на дружеството жалбоподател, че извършвания
обществен превоз – специализиран превоз на служители на Община Самуил
по маршрут град Разград – с. Желязковец – с. Самуил и обратно, автобусната
линия не попада под приложното поле на Регламент № 561/06, тъй като е под
5
50 км., тъй като в случая не се касае за редовна автобусна линия, а за
специализиран превоз на пътници.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д ЗАНН, в полза на
дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени направените от
същото разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 200 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1
ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38-0001773 от
27.10.2020г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ –
Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което
„РЕДЖО ТУР 85“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление село Лудогорци, Община Исперих, ул. „Мургаш“ № 6, на
основание чл. 104, ал. 7, пр. 1 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 (две хиляди) лева, за нарушение по чл. 10, § 5, б. „а“, (ii), пред. 1 от
Регламент 561/06г.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ ДА ЗАПЛАТИ на „РЕДЖО ТУР 85“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление село Лудогорци, Община
Исперих, ул. „Мургаш“ № 6, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
1 АПК СУМАТА в размер на 200,00 (двеста) лева, представляваща разноски
за възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд град
Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6