№ 18007
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110152694 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в ..., представлявано от С.А. и П.Д.- изпълнителни
директори, чрез юрк. И.К., против .-..“, БУЛСТАТ ...., с адрес ..., с която са предявени
обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД,
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването
на вземания на ищеца спрямо ответника за сумата от 1545,62 лв., представляващо регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, ведно
със законна лихва от 12.07.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 40795 по описа за
2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.
Ищецът излага твърдения, че на 23.02.2020 г. в гр. София, при движение по ул.
„Симеоновско шосе“, в посока от гр. Самоков към гр. София, на 31 км., водачът на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А6 3.0“, рег. № ...- собственост на „..., попада в
необозначена и необезопасена дупка от разместени павета на пътното платно, с което били
причинени материални вреди за процесното МПС, за които при ищеца имало сключена
имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №
93001910068501, валидна към датата на ПТП. За процесното ПТП бил изготвен Протокол за
ПТП № 1766456 от 23.02.2020 г. Във връзка процесното ПТП при ищеца била образувана
щета № 0000-1261-20-270346, по която било определено и изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1525,62 лв. на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните
дейности по увреденото МПС. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение
е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение ведно с
ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че
ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение
да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на
опасности по него. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли служебно да се изиска и приложи ч.
гр. д. № 40795 по описа за 2021 г. на СРС, 162-и състав. Моли за допускането на САТЕ,
която да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси. В случай че ответникът
оспори механизма на ПТП, моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на
1
призоваване, а именно- Й. С. Б., ЕГН **********, с адрес ...
В открито съдебно заседание от 25.04.2023 г. ищцовото дружество не изпраща законен
представител. Явява се пълномощникът му, който поддържа исковата молба и направените
доказателствени искания. Не прави възражения по доклада. Представя в оригинал Протокол
за ПТП № 1766456 от 23.02.2020 г.
В открито съдебно заседание от 13.06.2023 г. пълномощникът на ищеца прави искане
да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото представените от МВР,
Столична дирекция на вътрешните работи, отдел „Пътна полиция“, писма.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че в приложения Протокол за
ПТП липсвало пълно и ясно описание на механизма на реализираното ПТП, на пътната
обстановка, в това число на размера, особеностите и деформациите на препятствието.
Поддържа, че ПТП не се е случило в присъствието на длъжностното лице, съставило акта,
както и че последното лице не е направило снимков материал на процесното препятствие.
Посочва, че протоколът за ПТП не бил подписан от представител на ответника, с оглед
което нямало материална доказателствена сила по отношение на изложената в него
фактическа обстановка. Твърди, че няма представени доказателства с каква скорост се е
движил водачът на увреденото МПС, дали е бил под въздействието на алкохол или други
упойващи вещества. Посочва, че от Доклад по щета от 23.12.2020 г. не се установява
наличието на задължителните реквизити за попълване и удостоверяване. Не били събрани
доказателства за причиняване на вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие.
Поддържа, че описаните в исковата молба щети се дължат на обикновеното ползване на
процесното МПС. Оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП и наличието на
причинно-следствена връзка между последния и процесните вреди. Моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира присъждане на сторените разноски.
Прави искане ищецът да бъде задължен да представи снимков материал на процесното
препятствие, за което се твърди да е станало причина за настъпване на исковото ПТП, както
и четлив препис от Протокол за ПТП № 1766456 от 23.02.2020 г.
В открито съдебно заседание от 25.04.2023 г. ответното дружество не изпраща законен
представител. Явява се пълномощникът му, който поддържа направените оспорвания и
възражения с отговора на исковата молба и доказателственото искане за представяне на
снимков материал на процесното препятствие.
С молба с вх. № 134451/15.05.2023 г. ответникът, чрез пълномощника си Георги
Николов, е направил искане да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, като излага, че
поддържа отговора на исковата молба и направените доказателствени искания. Счита за
недоказано реализирането на застрахователен риск. Моли да бъде изключен от
доказателствения материал по делото Протокол за ПТП № 1766456 от 23.02.2020 г.,
приложен от ищеца. Сочи, че длъжностното лице, отразило произшествието, не е направило
снимков материал в разрез с разпоредбата на чл. 5, ал. 1, ал. 3 от Наредба № I-167 от
24.10.2002 г. Моли за отхвърляне на иска. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В открито съдебно заседание от 13.06.2023 г. ответникът не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
2
пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител е
ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното
събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и
ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия,
респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на
съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на претендираните суми, както и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти.
Между страните не се спори, а с доклада по делото, приет за окончателен в о.с.з. от
25.04.2023 г., са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към
датата на ПТП за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 3.0“, рег. № ..., е съществувала
валидна имуществена застраховка „Каско“ на МПС по полица № 93001910068501, сключена
с ищеца; ... е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 1525,62 лв. на сервиза,
извършил ремонтно-възстановителните дейности по отстраняване на вредите от лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А6 3.0“, рег. № ...; процесният пътен инцидент е
осъществен на територията на републиканска пътна мрежа, стопанисвана от ответното
дружество.
От представените по делото писмени доказателства, в това число- уведомление за
настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско“, опис-заключение, доклад по
щета № 0000-1261-20-270346/1, се установява, че на 23.02.2020 г. водачът Й. С. Б.
управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 3.0“, рег. № ..., като се движел по ул.
„Самоковско шосе“, в посока гр. София, превозното средство преминало през необезопасена
и необозначена дупка на пътното платно (в близост до ресторант „31-ви километър”),
вследствие на което били причинени щети на процесното МПС- увредени предна дясна
гума, джанта на предна дясна гума и предна броня.
Установява се, че от ... било подадено до ищеца уведомление за настъпване на
застрахователно събитие по полица „Каско“, съдържащо заявление за оглед и оценка на
щета по увреденото МПС, вследствие на което била образувана щета под № 0000-1261-20-
270346. От представените доклад по щета и опис на претенция се установява, че
застрахователят е приел щетата за обезщетяване. По изготвените калкулация по претенция и
ликвидационен акт е прието да се изплати на собственика на увреденото МПС сумата в
размер на 1525,62 лв.
От преводно нареждане за кредитен превод от 14.01.2021 г. се установява, че в полза
на сервиза, отремонтирал вредите по процесното МПС- „.., била платена сумата в размер на
1525,62 лв.
По делото е изискано и приложено като писмено доказателство справка от МВР,
Столична дирекция на вътрешните работи, отдел „Пътна полиция“, за наличие на пътни
знаци, ограничаващи максималната скорост на движение в зоната на настъпване на
процесното ПТП, като от същата се установява липсата на данни към 23.02.2020 г. да са
били поставени пътни знаци за обезопасяване и сигнализиране на пътното препятствието,
съставляващо необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.
Също така са изискани всички писмени документи, вкл. снимков материал,
съдържащ се в преписката по съставяне на Протокол за ПТП № 1766456 от 23.02.2020 г.,
като впоследствие същите са били приложено и прието по делото под формата на 1 брой CD
диск, съдържащ изготвения снимков материал във връзка процесното ПТП, заверен препис
от Протокол за ПТП № 1766456 от 23.02.2020 г., докладна записка от младши
автоконтрольор В.Д., скица на ПТП, както и декларация от Й. С. Б. относно процесното
ПТП.
3
По повод изпратено от съда писмо МВР, Столична дирекция на вътрешните работи,
отдел „Пътна полиция“ е представило справка, съгласно която се установява. че към
23.02.2020 г. на около 200 метра преди мястото на ПТП в посока гр. София е поставен пътен
знак B26- забрана за движение със скорост, по-висока от означената, в случая- 60 км/ч.
По делото бяха изслушани и приети свидетелски показания на Й. С. Б., в качеството
му на водач на увреденото МПС към датата на ПТП, които съдът кредитира като обективни
и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. От същите се установява, че около
16:30 ч., при пътуване от Боровец към гр. София, преди с. Долни Пасарел, свидетелят е
управлявал процесното МПС, като при движение по ул. „Самоковско шосе“ автомобилът е
попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното плътно в близост до
ресторант „31-ви километър”, в резултат на което предна дясна гума е била спукана, а
джантата- увредена. Наличието на необезопасена и несигнализирана неравност по пътя под
формата на дупка на пътното платно се потвърждава и от приложената по делото като
писмено доказателство докладна записка от младши автоконтрольор В.Д.. Скоростта на
движение, с която свидетелят е управлявал процесното МПС, е между 50-60 км/ч.
Следователно е било спазено ограничението за скорост, предвидено с поставен пътен знак
B26- забрана за движение със скорост, по-висока от означената, в случая- 60 км/ч.
По делото е допуснато, изслушано и прието заключение на съдебно-автотехническа
експертиза на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Същото потвърждава описания в исковата молба механизъм на реализиране на процесното
ПТП, а именно преминаване на превозното средство през необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно. От заключението се доказва, че всички увреждания по лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А6 3.0“, рег. № ..., отразени в описа на застрахователя се
намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие, като
необходимата стойност за възстановяване на щетите по лекия автомобил, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 1750,87 лв.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на покрит риск, с оглед
систематичното тълкуване на процесния договор, сключен при Общи условия. От
представената по делото застрахователна полица по договор за застраховка „Каско“ на
процесния лек автомобил, се установява, че същата е сключена при клауза „Активна грижа
на пътя“, която покрива последици от злополука при ПТП. Съгласно т. 27.5 от Общите
условия не се покрива увреждане или унищожаване на гумите и/или джантите с изключение
на случаите на ПТП, регистрирано с Протокол, издаден от „Пътна полиция-КАТ“, какъвто в
случая е съставен.
Следователно по делото се установиха в съвкупност предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на ответника по делото- .-..”. Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата
„Пътищата са републикански и местни”, като републикански пътища са автомагистралите и
пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално
значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни.
Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗП републиканските пътища са изключителна държавна собственост.
Именно това е и основанието на законодателя да възложи на специализирано държавно
учреждение задължение по тяхното изграждане, ремонт и поддържане - чл. 30 от Закона за
пътищата. Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се
утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. Съдът, като взе
предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП и решение № 945 от 1 декември
2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища на МС, намира, че
произшествието е настъпило на републикански път, стопанисван от ответното дружество,
което обстоятелство е било обявено за безспорно.
Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата отговорност
може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД. Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-
4
гаранционна функция.
За възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните
предпоставки: 1) възлагане на друго лице- изпълнител, извършването на определена работа,
2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице- пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него. В случая именно бездействието на последните във
връзка с поддържане на пътя /вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни
дейности и сигнализиране на пътя до завършването им/ е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Ето защо на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че
длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при изпълнението на
задълженията им по чл. 30, ал.1 ЗП и чл. 3 и чл. 167 ЗДвП.
Механизмът на ПТП съдът извежда, както от кредитираните показания на свидетеля
Б., които намира да са логични, последователни и хронологично издържани, но също така и
от приобщените по делото писмени доказателства /приобщена преписка, от Столична
дирекция на вътрешните работи, отдел „Пътна полиция“, в т.ч. изготвения снимков
материал непосредствено след ПТП/, както и от заключението на САТЕ, изготвено след
експертен анализ на всички приети по делото доказателства. Вещото лице е категорично и
по въпроса, че вредите са в пряка причинно – следствена връзка с ПТП. Следователно по
делото се доказа настъпване на процесното ПТП, респ. на вредите върху процесния лек
автомобил „Ауди“, модел „А6 3.0“, рег. № ..., в резултат на неизпълнение на задълженията
на длъжностни лица на ответника да поддържат изправността на пътя.
Съгласно приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза по пазарни цени
към датата на ПТП щетите, нанесени по отношение на процесното МПС, възлизат на сумата
в размер на 1750,87 лв., с оглед което ищцовата претенция за сумата от 1545,62 лв. се явява
доказана в пълен размер и следва да бъде уважена изцяло.
Доколкото при възложена доказателствена тежест за ответника, същия не обори
презумпцията за вина, нито установи твърдяното съпричиняване от водача на увреденото
МПС, то ответникът ще следва да понесе последиците от това свое процесуално поведение и
съответно отговорността към ищеца, по предявения от него иск, в установения по делото
размер от 1545,62 лв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има единствено ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В исковото производство ищецът е сторил следните разноски- платена държавна
такса в размер на 30,92 лв., платен депозит за вещо лице по САТЕ в размер на 300 лв., и
платен депозит за свидетел в размер на 50 лв. Претендира и присъждане на
юрисконсултското възнаграждение, което по реда на чл.78, ал.8 ГПК съдът определя в
минимален размер от 100 лв. Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 80,91 лв., разноски, сторени в производството по
ч.гр.д. № № 40795/2021 г. по описа на СРС, 162-и състав.
5
С оглед изложеното на ищеца следва да се присъдят разноски общо в размер на
561,83 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ответникът .-..“, БУЛСТАТ ...., с адрес ..., дължи на ...,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., представлявано от С.А. и П.Д.-
изпълнителни директори, по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в
размер на 1545,62 лв., представляващо регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за нанесени щети на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6 3.0“, рег. № ..., настъпили в резултат на реализирано на 23.02.2020 г.
ПТП, на ул. „Симеоновско шосе“, в посока от гр. Самоков към гр. София, на 31 км., ведно
със законна лихва от 12.07.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответникът .-..“, БУЛСТАТ ...., с адрес ..., да заплати на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в ..., представлявано от С.А. и П.Д.- изпълнителни
директори, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в общ размер на 561,83 лв.,
които разноски са направени в исковото и заповедното производство под формата на
заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещо лице за САТЕ
и депозит за разпит на свидетел.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6