Р Е Ш Е Н И Е
№………..
гр. Варна, 20.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17392 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК. Образувано е по искова молба подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Сашо Петров Чакалски- Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Михаела Кръстева, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б срещу Д.Г.В., с ЕГН **********, с адрес: *** след указание на съда по чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
- сумата от 684.70 (шестстотин осемдесет и четири лева и седемдесет стотинки) лева, представляваща дължима главница за доставена и неизплатена топлинна енергия за периода от месец май 2014 г. до месец април 2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С., с абонатен номер 125542, за която е издадена фактура № **********/31.08.2015 г.;
-
сумата от 192.35 (сто деветдесет и два лева и тридесет и пет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 684.70 лева, за периода от 15.10.2015 г. до 20.07.2018 г.;
-
сумата от 36.11 (тридесет и шест лева и единадесет стотинки) лева, представляваща дължима главница за дялово разпределение;
-
сумата от 6.90 (шест лева и деветдесет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 36.11 лева, за периода от 15.10.2015 г. до 20.07.2018 г.;
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 2.8.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 6803/13.09.2018 г. по ч.гр.д.№ 13691/2018 г. на ВРС, 35 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Сочи, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците са клиенти на ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Излага, че ответниците са обвързани от Общите условия на дружеството ищец и в този смисъл, задължението им за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпаднали в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху задължението. С ОУ от 2014
г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2014
г. „Т.С.“
ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г. (влизането в сила на ОУ от 2014
г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб страница на „Т.С.“
ЕАД на адрес: http://toplo.bg/icraeHTH/
проверка на сметка. Ответниците са използвали доставяната от дружеството ни ТЕ през периода и към настоящия момент не са заплатили задължението си.
В депозирания отговор на исковата молба от ответника в срока по чл. 131 от ГПК се излага следното: Прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Прави възражение, че не е потребител по смисъла на закона за енергетиката, вкл. оспорва че съществува в исковия период изградена сградна инсталация в частта за щранг лира, преминаваща през банята на имота и дали тази част от сградната инсталация не е унищожена още преди исковия период, както и навежда твърдения, че за процесния период над процесиня имот е имало учредено вещно право на ползване на лицето Г. А. Г., ЕГН **********. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца да претендира заплащане на таксите за дялово разпределение. Твърди, че върху тези такси се дължи лихва от поискаването, а не от датата на начисляването им. Твърди нищожност на клаузите на чл. 32 и 33, ал. 1 от ОУ на ищеца поради неравноправност по смисъла на ЗЗП.
По делото е привлечено като трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД, ЕИК *********,
което не е подало становище по исковата молба и отговора. С писмена молба е представило доказателства по делото.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл.422, във връзка с чл.415 ГПК е предявен след провеждане на производство по чл.410 ГПК при условията на чл.414, ал.1, т.1 от ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца бе да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, наличие на валидна облигационна връзка между страните с твърдения предмет, по която е изправна страна, т. е. доставил е посочените количества топлинна енергия и от която е възникнало задължение на ответника за заплащане на търсената сума.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 6803/13.9.2018г., постановена по ч.гр.д. № 6803/13.9.2018г. на ВРС е разпоредено Д.Г.В., ЕГН ********** да заплати на ищцовото дружество следните суми: сумата от 684.70 (шестстотин осемдесет и четири лева и седемдесет стотинки) лева, представляваща дължима главница за доставена и неизплатена топлинна енергия за периода от месец май 2014 г. до месец април 2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., с абонатен номер 125542, за която е издадена фактура № **********/31.08.2015
г.; сумата от 192.35 (сто деветдесет и два лева и тридесет и пет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 684.70 лева, за периода от 15.10.2015 г. до 20.07.2018 г.; сумата от 36.11 (тридесет и шест лева и единадесет стотинки) лева, представляваща дължима главница за дялово разпределение; сумата от 6.90 (шест лева и деветдесет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 36.11 лева, за периода от 15.10.2015 г. до 20.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 2.8.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, както и направените съдебно – деловодни разноски в общ размер на 75.00 (седемдесет и пет) лева, от които: 25.00 (двадесет и пет) лева – заплатена държавна такса и 50.00
(петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 Наредба по ЗПП.
От нотариален акт № 51, том І, рег. №2790, дело №43 от 2005 г. на нотариуса Пиринка Петрова, с район действие СРС за покупко-продажба на недвижим имот се установя, че на 16.05.2005 г. Д.Г.В., ЕГН ********* е придобил следния недвижим имот: Апартамент №3, находящ се в гр. С. В същия нотариален акт е посочено, че върху имота има запазено вещно право на ползване на Г. А. Г., ЕГН ********** по силата на Нотариален акт №117, том V, рег. №14269, дело №822 от 2005 г.на нотариуса Румен Димитров с район на действие СРС.
По делото е представен и Нотариален акт №117, том V, рег. №14269, дело №822 от 2005 г. на нотариуса Румен Димитров с район на действие СРС, по силата на който Г. А. Г., ЕГН ********** си запазва правото на ползване над притежавания от нея недвижим имот: Апартамент №3, находящ се в гр. С. докато е жива.
От справка в НБД за лицето Г. А. Г., ЕГН ********** се установява, че същото е починало на 26.04.2015 г. Не са наведени твърдения ответникът да е приемник на права и задължения на починалата, нито са представени доказателства в тази насока.
Предствената от третото лице помагач фактура също е издадена на името на Г. А. Г., ЕГН **********, а не на ответника.
Предявеният иск за главница е за периода от 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.
Съгласно разпоредбата на Параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. За периода на действие на ЗЕЕЕ /отм./ дефиницията за потребител на топлинна енергия във връзка с Параграф 1, т.13 от ДР е ФЛ или ЮЛ, което получава топлинна енергия от енергийно предприятие и го използва за собствени нужди. Видно от представения по делото нотариален акт е, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, но не и негов ползвател за периода от 01.05.2014 г. до 26.04.2015 г., поради което по смисъла на цитираната разпоредба ползвателят е този, който следва да заплаща топлинната енергия, в случаите, когато е различно лице от собственика. Или в настоящия случай за този период ответникът не е материалноправно легитимиран по настоящия иск, поради което за този период искът срещу него следва да бъде отхвърлен на това основание.
Доколкото за останалия период от четири дни (27.04.2015 г – 30.04.2015 г.) не са представени доказателства за размера на задължението, то искът срещу ответникът следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер.
С оглед отхвърляне на главния иск, то следва да бъде отхвърлен и предявеният акцесорен иск за лихви.
На основание чл. 78, ал. 2 ГПК, и дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ответника искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 15580/2018 г. на ВРС. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 350,00 лв. – възнаграждение за един адвокат и в производството по ч.гр.д.№ 13691/2018 г. на ВРС в размер на 300,00 лв. - възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Сашо Петров Чакалски- Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Михаела Кръстева, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б срещу ответника Д.Г.В., с ЕГН **********, с адрес: *** след указание на съда по чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 684.70 (шестстотин осемдесет и четири лева и седемдесет стотинки) лева, представляваща дължима главница за доставена и неизплатена топлинна енергия за периода от месец май 2014 г. до месец април 2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С., с абонатен номер 125542, за която е издадена фактура № **********/31.08.2015 г.; сумата от 192.35
(сто деветдесет и два лева и тридесет и пет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 684.70 лева, за периода от 15.10.2015 г. до 20.07.2018 г.; сумата от 36.11 (тридесет и шест лева и единадесет стотинки) лева, представляваща дължима главница за дялово разпределение и сумата от 6.90 (шест лева и деветдесет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 36.11 лева, за периода от 15.10.2015 г. до 20.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 2.8.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 6803/13.09.2018 г. по ч.гр.д.№ 13691/2018 г. на ВРС, 35 състав. искове с правно основание чл.422 от ГПК за приемане за установено, че ответниците дължат на ищеца при равни квоти следните суми:
ОСЪЖДА на основание чл.
78 ал.
2 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Сашо Петров Чакалски- Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Михаела Кръстева, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б ДА ЗАПЛАТИ на
Д.Г.В., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
350,00 (триста и петдесет) лева, представляваща
разноски по настоящото дело и 300,00 (триста) лева разноски по ч.гр.д. №13691/2018 г. по описа на ВРС.
Решението е постановено при участитето на трето лице – помагач на ищеца: „Т.с.“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: