РЕШЕНИЕ
№596/31.08.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тринадесети юли, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна
Икономова
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Валентина Радева -
Ранчева............……................………………………………... като разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №403 по описа
за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Делото е образувано след като с
Определение №3814/20.04.2022г., постановено по адм. д. №3410/2022г., състав на
Върховния административен съд е изпратил кнахд №60/2022г. по описа на
Административен съд – Ямбол, образувано по касационна жалба на Изпълнителния
Директор на Националната агенция за приходите, срещу Решение №11/10.01.2022г.,
постановено по АНД № 205/2021г. по описа на Районен съд – Елхово, за
разглеждане и по компетентност от Административен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че
атакуваното съдебно решение e неправилно. Сочи се, че при
извършената проверка на търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС –
бензиностанция „Терминал карт“, находящ се в гр. Е., ул.
„А. С.“ №***, обл. Ямбол, стопанисван от „Джи Ен Ей“ ЕООД на 20.11.2020г., в
13:35ч. от екип на инспектори по приходите – служители на НАП, било
констатирано, че задълженото лице като отговарящо на разпоредбата на чл.118
ал.10 от ЗДДС, не подавало регулярно към НАП данни за постъпилите и продадени
количества течни горива за периода 29.09.2020г. до 09.11.2020г., т.е. за
прекалено голям срок от време – месец и половина. В проверявания обект бил
въведен в експлоатация ЕСФП „Дианел Плюс“ версия 3.5 KL
със свидетелство от БИМ №171 FS и свързано към нея фискално
устройство модел „DIANEL
FP-DL6000-05-KL“ с индивидуал номер DL002110 и ФП №59002110, регистрирано в НАП с №4290947 на 28.06.2019г. Направена
била справка в информационните масиви – програмен продукт „ФУДВ“ на НАП за
разглеждания период. След генерирана
справка в информационните масиви на НАП
за периода от 29.09.2020г. до 09.11.2020г. – програмен продукт „Фискални
устройства с дистанционна връзка“ за получени количества горива в ТО било
констатирано, че данъчно задълженото лице – получател по доставки на течни
горива съгласно чл.118 ал.10 от ЗДДС, получило гориво в ТО по Нивомерна
Измервателна система /НИС/ на 08.10.2020г. в 18:10 ч. – 9758,01л. дизел в
резервоар №1. Данните за документалната доставка за същото количество течно
гориво по акцизен данъчен документ: АДД с УКН0000000005591340/08.10.2020г. – 9939,00л.
дизел в резервоар №1 били изпратени към НАП на 22.10.2020г. в 12:50 часа. ЗЛ не
изпълнило задължението си да подаде данни към НАП за доставката на гориво, чрез
наличната в обекта ЕСФП на датата на данъчното събитие. Данни за доставка не
били подадени и чрез електронен документ за получаване в НАП. За извършената
проверка и направените констатации бил съставен ПИП Кд 184
№0049648/20.11.2020г., подписан от проверяващия екип на НАП и от присъствалия
на обекта по време на проверката управител на търговското дружество.Сочи се, че
на лицето било ясно кога, къде и как извършило административното нарушение и
коя административнонаказателна норма нарушил. Твърди се, че съгласно чл.3 ал.3
от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ търговецът, в качеството му на лице,
извършващо продажби на течни горива, бил
длъжен да ги регистрира и отчита чрез издаване на фискална касова бележка от
ЕСФП, да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите на
обекта. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използвала НИС
за обем на течни горива с информационен изход, свързан към централно
регистриращо устройство на ЕСФП. Сочи се, че задълженото лице следвало като
получател на доставка от течни горива на 08.10.2020г. да подаде в НАП данни на
датата на данъчното събитие. Твърди се, че съгласно чл.59а ал.1 от Наредба
№Н-18, лицата по чл.118 ал.9 и ал.10 от ЗДДС подават в НАП данни чрез
електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение №22, или електронен документ
за получаване (ЕДП) приложение №23 чрез ЕСФП. Те съдържали задължително
уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на
УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с
ЕСФП, се извършвало чрез баркод четец. Търговският обект разполагал с такава
система и служителят, отговарящ за подаването на данните към НАП, не изпълнил
това си задължение. Поради това бил неправилен извода на съда, че дружеството
изпълнило задълженията си по чл.118, ал.10 от ЗДДС, във вр. с чл.59а ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Твърди се, че административнонаказващият орган
правилно приел, че дружеството като получател на гориво и в качеството си на
задължено лице не е изпълнило задължението си да подаде данни към НАП за
доставката на гориво чрез наличната в обекта ЕСФП на датата на данъчното
събитие 08.10.2020г. В случая, след като не били подавани регулярно към НАП
данни за постъпилите в бензиностанцията доставки на гориво, не можело да се
определи реализирания оборот от продажби за съответната дата. Това водело до
невъзможност за определяне на публичните задължения на търговеца, което било в
ущърб на фиска на Р България. След тази констатация на АНО, показваща щета за
бюджета на Р България, била наложена на основание чл.185 ал.2 изр.2, вр. чл.185
ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в минимално определения размер от 500 лева. В
случая АНО, след като разгледал административната преписка, издал едно
законосъобразно НП в този размер на административната санкция с цел да се
накара нарушителят да спазва определения данъчен ред в Р България.
По изложените съображения се
претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на отмененото
с него наказателно постановление, както и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът - „ДЖИ ЕН ЕЙ“ ЕООД, гр..,
чрез управителя си с писмена молба оспорва касационната жалба. Счита, че
съдебният акт е обоснован, съобразен с изключението по чл.118, ал.1, т.5 от ЗДДС във вр. с чл.59а, ал.3, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Отделно от
това, в НП липсвало описание дали нарушението води до неотразяване на приходи.
Моли се да се вземе предвид и наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН за
маловажен случай, подробни съображения за което били изложени пред Районен съд
– Елхово.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково предлага
да се остави в сила решението на Районен съд – Елхово като правилно и
законосъобразно.
Административен съд
- Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено
следното:
С обжалваното решение Районен съд – Елхово е
отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 551279-F580544/13.05.2021г.,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с
което на „ДЖИ ЕН ЕЙ“ ЕООД, гр. Я., на основание чл.185 ал.2, изр.второ във вр.
с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за нарушение на
чл.118, ал.10 от ЗДДС, във вр. с чл.59а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ, е била наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева.
За да отмени наказателното постановление,
районният съд е приел, че НП противоречи на материалния закон. При издаването
му не били изяснени и съобразени в достатъчна степен всички правнозначими и относими
факти и обстоятелства. След посочване и обсъждане на текстовете на чл.118,
ал.10 от ЗДДС, чл.3, ал.3 и чл.59а, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ
стигнал извода, че редът и начините за подаване на информация в НАП за получени
доставки на течни горива е различен в зависимост от това дали в търговският
обект, където е извършена доставката, респ. получаването, се използва ЕСФП (електронна
система с фискална памет) или не, като безспорно било по делото, че дружеството
жалбоподател притежавало такава система. Същото изпълнило задълженията си по
чл.3, ал.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, като подало своевременно
нужните данни за процесната доставка от 08.10.2020г.
по установената дистанционна връзка на данни НИС (нивомерна измервателна
система), което се установявало от приложеното към жалбата копие от служебен бон от 08.10.2020г., със
статус на съобщение „ОК“ за успешно подадена доставка към НАП, т.е.
информацията на датата 08.10.2020г. за доставката била постъпила в НАП. В
подкрепа на извода си съдът посочил, че след като дружеството изпълнило по този
начин задължението си по чл.3, ал.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, така
подадените данни чрез НИС не лишават, а напротив дават възможност на контролния
орган да съблюдава наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обекта, като при наличието на такава система по всяко време можело да се
направи справка за наличните количества течни горива. Освен това, в търговския обект продажбите на течни горива
се извършвали чрез средства за измерване на разход, а регистрацията на
продажбите се осъществявала посредством издаването на касови бонове, като в
случая не било установено жалбоподателят да е нарушил тези изисквания.
Отчитането на приходите било обвързано с продажба, а не с покупка на стока,
какъвто бил и случаят, с оглед на което нямало как да се твърди, че дружеството
целяло или на практика укрило приходи, ощетило, целяло да ощети или можело да
нанесе щета на фиска с действията си, а и самият АНО от своя страна не оспорил
факта на отчетената процесна доставка
чрез НИС, а напротив отразил го в обжалваното НП, възприемайки, че на 08.10.2020г.
имало такова отчитане, т.е. че в резервоар №1 на бензиностанцията било налято
съответното количество гориво. От тук се налагал изводът, че дружеството не
било укрило информация за конкретната доставка от контролните органи, напротив
- предоставило в пълнота чрез НИС данни
за процесната доставка. Съдът посочил
още, че при тези данни АНО възприел, че нарушението се изразява в това, че
дружеството не изпълнило задължението си да подаде данни в НАП за доставката на
гориво чрез наличната в обекта ЕСФП на датата на данъчното събитие
информационната система или чрез електронен документ, без да се съобрази, че на
основание чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС разпоредбата на чл.118, ал.10 била
неприложима за случаите, в които в търговския обект се използвала ЕСФП.
Продължение на това правило бил и текстът на чл.59а, ал.3, т.1 от Наредба Н-18
от 13.12.2006г. на МФ. След като процесната доставка била отчетена от ЕСФП като
получена на датата на данъчното събитие, то неизяснен бил въпросът защо,
въпреки че данните от нивомерната доставка за същото количество гориво били
въведени ръчно на същата дата във фискалната памет на ЕСФП по акцизния данъчен
документ с УКН 0000000005591340/08.10.2020г., същите били успешно получени в
сървъра на НАП едва на 22.10.2020г. По
делото не се установило и останало в сферата на предположенията, по каква
причина информацията за документалната доставка от наличната ЕСФП не постъпила
в НАП на датата на данъчното събитие, а по-късно, като тази неяснота не
следвало да бъде в негатив за дружеството. Възможно било да се дължи на чисто
техническа грешка или друга обективна причина, достоверността на които АНО не
проверил. Всъщност обстоятелството, че акцизният данъчен документ (АДД) за
доставеното гориво бил въведен ръчно в ЕСФП, правело лишена от логика
информацията за него да не бъде подавана до НАП по електронен път и по този
начин да е укривана. От анализа на посочените разпоредби можело да се направи
извод, че чрез НИС на обекта била отчетена процесната доставка на гориво от
датата 08.10.2020г. и информацията за нея била коректно получена в НАП. Поради
това АНО неправилно издал НП и ангажирал административнонаказателната
отговорност на дружеството. На последно място съдът отбелязал, че в случая било
налице неправилно прилагане на материалния закон и в частта на наложената с
обжалваното НП санкция. В тази връзка, след анализ на чл.185, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, стигнал до извода, че за да се наложи на едно лице имуществена санкция на
основание чл.185, ал.2, изр.второ във вр. с ал.1 от ЗДДС, следвало нарушението
по ал.2 да не е довело до неотразяване на приходи – факт, който бил въведен
като елемент от състава на административното нарушение и който подлежал на
установяване и доказване от АНО. В случая това не било сторено, което съставлявало
процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на НП.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното съдебно решение е правилно като краен
резултат, но по съображения, различни от изложените.
Между страните липсва спор относно датата на
данъчното събитие, а именно 08.10.2020г. Безспорно от доказателствата по делото
се установява, че на тази дата Нивомерната Измервателна Система /НИС/ в обекта
е отчела получаване на течно гориво от страна на ответното дружество, в
описаните в НП количества. Не се спори и по отношение на обстоятелството, че данните
за документалната доставка за същото количество течно гориво по акцизен данъчен
документ: АДД с УКН 0000000005591340/08.10.2020г. – 9939,00 л. дизел в
резервоар №1 са изпратени към НАП на 22.10.2020г., преди датата на извършената
в обекта проверка на 20.11.2020г. Няма спор също и по отношение
обстоятелството, че проверяваният обект е разполагал с въведена в експлоатация
електронна система с фискална памет /ЕСФП/.
При така безспорно установените фактически
обстоятелства, въззивният съд е достигнал до неправилен извод, че отговорността
на дружество за нарушение по чл. 118, ал.10 от ЗДДС, вр. чл. 59а, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, е неправилно ангажирана, доколкото за същото
важало изключението по чл. 118, ал.11, т.5 от ЗДДС. В тази връзка следва да се отбележи, че
изключението по чл. 118, ал.11, т. 5 от ЗДДС касае случаите, в които получателя
на доставката е отчел същата, като получена чрез ЕСФП, към датата на данъчното
събитие. При това обстоятелство не се налага подаването на данни чрез електронен
документ за доставка /ЕДД/ и електронен документ за получаване /ЕДП/ през
информационния портал на НАП, а въвеждането на данните от електронния акцизен
данъчен документ /еАДД/ става чрез баркод четец. Последният ред за подаване на
данните от еАДД не е бил спазен към датата на данъчното събитие 08.10.2020г.
Този извод не се променя от обстоятелството, че за полученото количество гориво
е издаден касов бон, тъй като в същия липсва УКН на еАДД. Предвид това, от доказателствата по безспорен
и категоричен начин се установява, че санкционираното лице е осъществило
състава на вмененото му нарушение по чл. 118, ал.10 от ЗДДС, вр. чл. 59а, ал.1
от Наредба Н-18/2006г.
Независимо от безспорната установеност наличието
на всички елементи от състава на вмененото нарушение, правилен се явява крайния
извод на въззивната инстанция за незаконосъобразност на санкционния акт. В тази
връзка следва да се посочи, че по отношение на процесното деяние следва да се
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН доколкото от съвкупния анализ на
събраните доказателства се установява,
че формално осъщественото от санкционираното лице деяние се отличава с
незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения от този вид. За да достигне до този извод, настоящият
съдебен състав съобрази обстоятелството, че в деня на данъчното събитие 08.10.2020г.,
дружеството е отчело като получени процесните количества течни горива, чрез
нивомерната система в обекта, която също
е свързана с НАП и данни за процесната доставка, са били налице. Последното
обстоятелство препятства възможността на данъчно задълженото лице да укрие
доходи от продажба на тези количества течни горива, съотв. не препятства
извършването на проверка от страна на НАП по отношение тяхното движение. На
следващо място много преди извършената в обекта проверка, процесното дружество
е подало всички изискуеми по еАДД данни към НАП и на датата на констатиране на
нарушението същото вече е било отстранено от данъчно задълженото лице. При тези
обстоятелства следва да се приеме, че извършеното нарушение представлява
„маловажен случай“ по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН.
Ето защо, като е отменил оспореното НП, макар и с
доводи, различни от изложените, въззивният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а депозираната
срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на касационния
жалбоподател не се следват разноски, а от страна на ответника по касационната
жалба липсва отправено искане в тази посока.
По изложените съображения и на основание
чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №11/10.01.2022г.,
постановено по АНД № 205/2021г. по описа на Районен съд – Елхово.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.