№ 499
гр. Горна Оряховица, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова-КараИ.
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-КараИ. Гражданско дело №
20244120100681 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Ищцата Д. Н. С. твърди, че изпълнявала при ответника Община
Лясковец длъжността „Специалист „Обредни домове и ритуали““ при основно
месечно трудово възнаграждение 1 008 лв. Твърди, че със Заповед №
256/31.01.2024 г. на Кмет на Община Лясковец трудовото правоотношение
било прекратено поради съкращаване на щата. Оспорва да е налице надлежно
утвърдено от компетентен орган ново щатно разписание. Оспорва да е
извършван подбор измежду служителите, заемащи длъжността „Специалист
„Обредни домове и ритуали““ по критериите на чл.329 КТ. Твърди, че има
повече трудов стаж, в т.ч. и при този работодател, има по-висока
образователно-квалификационна степен и по-добро дисциплинарно минало от
служителя, останал на работа, както и че изпълнява в повече и по-добре
трудовите функции за длъжността. Твърди, че след прекратяване на трудовото
правоотношение останала без работа. Моли за постановяване на решение, с
което да се признае за незаконно уволнението, извършено със Заповед №
256/31.01.2024 г. на Кмет на Община Лясковец, да бъде възстановена на
длъжността, заемана преди уволнението и да й бъде присъдено обезщетение
от 6 048 лв. за периода от 31.01.2024 г. до 31.07.2024 г., през който е останала
без работа поради незаконно уволнение. Моли за присъждане на сторените
разноски за заплатен адвокатски хонорар.
С протоколни определения от 20.05.2024 г. и 26.06.2024 г. са допуснати
1
изменения на периода и размера на иска за заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение, в резултат на които съдът е
сезиран с претенция за заплащане на 3 162,83 лв. за периода от 01.02.2024 г. до
21.04.2024 г., а в останалата част производството е прекратено.
Ответникът Община Лясковец признава, че ищцата изпълнявала
длъжността „Специалист „Обредни домове и ритуали““, както и че трудовото
правоотношение е прекратено с посочената от ищцата заповед поради
съкращаване на щата. Признава, че длъжността „Специалист „Обредни
домове и ритуали““ била заемана и от още един служител – В. Й., с което били
заети и двете щатни бройки за длъжността съгласно длъжностно разписание
от 01.01.2024 г. Твърди, че с решение № 47 по протокол № 9/12.02.2024 г. от
извънредно заседание на Общински съвет – Лясковец от общо 4 щатни бройки
в дейност 745 „Обредни домове и ритуали““ (в т.ч. процесните и две щатни
бройки „Работник озеленяване“), са намалени на общо 3 към 01.02.2024 г. Въз
основа на това решение, кметът утвърдил длъжностно разписание, в сила от
01.02.2024 г., в което е премахната една от щатните бройки за длъжността
„Специалист „Обредни домове и ритуали““. Твърди, че е издадена Заповед №
з-145/22.01.2024 г. за извършване на подбор, между служителите, заемащи
длъжността. Била определена комисия, която взела становища на служителите
от общинската администрация, които работят с двете служителки, оценила
работата на всеки от тях поотделно. Твърди, че двете служителки имали
еднакъв професионален опит, а образованието не се включвало като критерий
в подбора, защото за длъжността се изисквало средно образование. Твърди, че
след попълване на резултатите в таблица съобразно приетите критерии,
предложила ищцата да бъде уволнена, тъй като получила по-малко точки.
Твърди, че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата е 1 179,36
лв. Твърди, че е изплатил на ищцата обезщетение за оставане без работа за
месец февруари 2024 г. Твърди, че ищцата е започнала работа и към момента
не е безработна. Твърди, че е заплатил общо 2 358,72 лв. – обезщетение за
неспазено предизвестие и за един месец оставане без работа за 1 месец и в
случай, че исковете бъдат уважени, прави възражение за прихващане на
обезщетението от получените суми. Моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на сторените разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва:
конститутивен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна; конститутивен иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и осъдителен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3,
вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на парично обезщетение за оставане без
работа в резултат на незаконно уволнение за период до 6 месеца. По първият
от предявените искове работодателят Община Лясковец носи
2
доказателствената тежест за установяване на надлежното прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата на посоченото от него правно основание
– чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ – съкращаване на щата, по доводите за
незаконност на уволнението, посочени в исковата молба. Така в тежест на
ответника е установяването, че между страните е съществувало трудово
правоотношение за изпълнение на длъжността „Специалист „Обредни домове
и ритуали““; че преди 01.02.2024 г. щатното разписание е предвиждало две
щатни бройки за длъжността, а след тази дата – една; че е извършен подбор
измежду всички работници или служители, изпълняващи съществените
трудови функции на длъжността „Специалист „Обредни домове и ритуали““;
че В. Й. има по-висока квалификация и работи по-добре от ищцата.
Не е спорно, а и трудов договор № 1883/27.09.2022 г. се установява, че
страните били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата
изпълнявала при ответника длъжността „Специалист „Обредни домове и
ритуали““. В действащото от 01.01.2024 г. длъжностно разписание за Дейност
745 „Обредни домове и зали“, с обща численост на персонала четирима души,
били предвидени две щатни бройки за длъжността „Специалист „Обредни
домове и ритуали““, една от които била заета от ищцата, а другата – от
Виктория Антонова Й. (видно и от трудов договор № 1961/06.10.2022 г.). В
длъжностно разписание на персонала на Дейност 745 „Обредни домове и
зали“, считано от 01.02.2024 г., била предвидена една щатна бройка за
длъжността като общата численост на персонала се намалявала на трима
души.
Съгласно чл.21, ал.1, т. ЗМСМА правомощие на общинския съвет да
одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в
общината, района и кметството, която включва различни отдели, дирекции,
сектори, общински предприятия и други подразделения. Тъй като тяхното
откриване, закриване, обособяване, сливане и разделяне (т.е. структурата им)
и определяне на броя на заетите в тях лица, са от компетентността на
Общинския съвет, то не могат да се счетат за основателни доводите на
ответника, че отделянето на „Обредни домове и зали“ като допълнителна
дейност изключва тази структура от общинската администрация (в същия
смисъл Решение № 436/28.12.2012 г. по гр.д. № 1086/2011 г. на ІV Г.О. на
ВКС). Към този извод няма никакво отношение дали дейността се финансира
от приходи на общината или от държавния бюджет, както и това, че
съществуват отделни длъжностни разписания в зависимост от източника на
финансирането, защото законът нито познава, нито придава значение на
такова разграничение. Като изпълнителен орган на общината по чл.44, ал.1
,т.1 и т.7 ЗМСМА кметът ръководи цялата изпълнителна дейност на общината
и организира изпълнението на актовете на общинския съвет, поради което в
правомощията му се включва извършване на промени в щатното разписание,
като определя длъжностите и съответните щатни бройки за тях, но когато те
не засягат структурни изменения или изменение на общата численост на
персонала (така Решение № 812/14.05.2010 г гр.д. № 3823/2008 г. V (ІV) Г.О.
3
на ВКС; Решение № 436/28.12.2012 г. по гр.д. № 1086/2011 г. на ІV Г.О. на
ВКС).
С оглед посоченото, надлежното утвърждаване на ново длъжностно
разписание на персонала на Дейност 745 „Обредни домове и зали“ от Кмета на
Община Лясковец, при намаляване на броя на заетите лица, предполага
прието преди това решение на Общинския съвет за утвърждаване на новата
численост. В решение № 35 по протокол № 7/17.01.2024 г. на Общински съвет
– Лясковец липсва решение относно специализираната администрация, заета в
Дейност „Обредни домове и зали“. С решение № 47 по протокол №
9/12.02.2024 г. на Общински съвет – Лясковец, в т.4 на Приложение № 5 към
което са определени средства за работни заплати за Дейност 745 „Обредни
домове и зали“ в размер 43 883 лв. – 4 броя от 01.01.2024 г. и 3 броя от
01.02.2024 г. С посоченото решение е упражнено правомощието на общинския
съвет по приемане на годишния бюджет на общината (чл.21, ал.1, т.6
ЗМСМА), но не и това по одобряване на общата численост и структурата на
общинската администрация (чл.21, ал.1, т.2 ЗМСМА), част от която е и
„Обредни домове и зали“, независимо от финансирането и отделното щатно
разписание на длъжностите. В Заповед № з-145/22.01.2024 г. на Кмет на
Община Лясковец се сочи, че новото длъжностно разписание на Дейност
„Обредни домове и зали“ от 01.02.2024 г. е утвърдено на 22.01.2024 г. Дори и
да се счете, че приемането на разходите за три работни заплати съставлява и
утвърждаване на намаляването на числеността на персонала в Дейност
„Обредни домове и зали“, то това решение следва утвърждаването на новото
длъжностно разписание и влизането му в сила, а не обратното. С оглед
посоченото, основателно ищцата възразява, че към момента на уволнението е
липсвало надлежно прието ново щатно разписание, предвиждащо
съкращаване на една щатна бройка от заеманата от нея длъжност.
Макар посоченото да е достатъчно за произнасяне по законността на
уволнението, съдът намира за нужно за пълнота да разгледа и доводите на
страните, свързани с извършване на подбора. Тъй като била съкратена една от
двете съществуващи щатни бройки за длъжността, ответникът е бил задължен
да извърши подбор измежду всички служители, изпълняващи трудови
функции с несъществени различия с тези на длъжността „Специалист
„Обредни домове и ритуали““. Подборът в случая е негово задължение, тъй
като без извършването му, той не би могъл да определи кой от служителите да
уволни и кой служители да запази на работа. Същността на извършване на
подбора е сравнение между квалификацията и нивото на изпълнение на
работата на всички подлежащи на подбор работници или служители, така
щото да се определи и да остане на работа по-квалифицираният и работещият
по-добре. При оспорване от страна на служителя на резултатите от
извършения подбор, каквото в случая е въведено, съдебният контрол обхваща
проверка основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите
критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и
служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Така
4
работодателят дължи да докаже прилагането на законовите критерии,
обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно
проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на
работника или служителя с оглед на възложената работа (Тълкувателно
решение № 3 от 16.01.2012 г., постановено по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на
ВКС; Решение № 163/10.06.2014 г. по гр. д. № 230/2014 г., III Г.О. на ВКС;
Решение № 175/15.07.2014 г. по гр. д. № 426/2014 г., III Г.О. на ВКС и мн. др.).
Критериите по чл.329 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване
може да бъде установено с всички доказателствени средства. Подборът може,
но не е задължително да е документиран, може, но не е задължително да е
извършен с помощта на комисия, а оценката, на която работодателят се е
основал, може да бъде в словесен, цифров, табличен и всякакъв друг вид
(Решение № 82/09.07.2014 г. по гр. д. № 6678/2013 г., III Г.О. на ВКС). Тъй
като комисията е помощен и незадължителен орган, работодателят е свободен
да не приеме дадените оценки изцяло или частично. По тази причина съставът
и работата на комисията, начинът, по който е определила оценките и начинът
на документирането на този процес, нямат отношение към законността на
уволнението (Решение № 33/07.02.2012 г. по гр.д. № 1172/2011 г. на IV Г.О. на
ВКС; Решение № 428/12.01.2015 г. по гр. д. № 2850/2014 г., IV Г.О. на ВКС и
цитираната в тях съдебна практика). Така ирелевантни са всички възражения
на ищцата във връзка с персоналния състав на комисията, дали и от колкото
време членовете познават нея и работата й, кога са изготвени и кога са
заведени в деловодството заповедта за назначаване на комисия и протоколът
от подбора. Същественото в случая е, че работодателят е избрал да извърши
подбора, назначавайки комисия, съобразил е предварително зададените
критерии и е извършил уволнението въз основа на оценките по всеки от тях,
което подлежи на съдебен контрол като краен резултат.
Оценките на двете служителки са извършвани по критериите
„Образование“, „Професионален опит и трудов страж по длъжността“, „Ниво
на изпълнение на трудовите задължения“, включващо оценяване на качеството
на изпълнение на възложените задачи съобразно длъжностна характеристика,
срочност на изпълнението им, поведение на работното място (оценяване на
екипност, инициативност, готовност за помощ на колеги) и „Наложени
дисциплинарни наказания“. Всеки от тези показатели е относим към
критериите по чл.329 КТ – образование, професионален опит и трудов стаж на
длъжността – към критерия квалификация, а ниво на изпълнение на трудовите
задължения с включените подпоказатели и дисциплинарното минало – към
критерия кой работи по-добре.
Начинът, по който е извършено оценяването по критерия „Образование“
е необективен. Изискването за заемане на длъжността е завършено средно
образование (видно от длъжностното разписание, длъжностната
характеристика, протокол от подбора), като максимален брой точки – 6, е
предвиден за средно и по-високо образование, а за образование под средно – 1
точка. Така на практика всеки назначен при спазване на изискванията за
5
заемане на длъжността служител би получил максимален брой точки, което
изключва сравнение между тях. Ако такова сравнение бе извършено
обективно, служителят с по-висока квалификация би бил този с по-висока
степен на образование от средно. Ищцата има завършено висше образование с
образователно-квалификационна степен „Магистър“ (соченото от самия
ответник в поименно разписание на длъжностите), докато служителката В. Й.
има завършено средно образование (диплома за средно образование, серия А-
12, № 053776 на СОУ „Максим Райкович“). Ако сравнението по този
показател бе реално, ищцата би получила по-висока оценка.
Двете служителки са получили еднаква оценка по критерия
„Професионален опит и трудов страж по длъжността“. Поради незначителната
разлика в периода, в който двете са били назначени спрямо времето, в което са
изпълнявали длъжността, осемте работни дни превес на стажа на ищцата, биха
имали значение само при равни оценки по останалите показатели.
Всеки от показателите, включени в оценката на нивото на изпълнение на
работата, съдът счита за обективен и притежаващ съответни външни
проявления, които могат да бъдат оценени. За да провери съответствието
между поставените оценки и действителното положение, съдът следва най-
напред да установи съществените трудови функции за длъжността, а след това
и по какъв начин са изпълнявани от всяка от двете служителки.
От длъжностните характеристики и показанията на разпитаните
свидетели се установява, че трудовите функции на „Специалист „Обредни
домове и ритуали““ включвали организиране на погребения – определяне на
дата и час за погребението, осигуряване на гробно място и показване на
свободните гробни места на граждани и погребални агенции, отваряне и
затваряне на ритуалната зала и на хладилната камера; водене на регистър на
Гробищен парк; събиране и отчитане на таксите за гробни места, издаване на
разрешение за строително-монтажни и каменоделски дейности, когато същите
не представляват строеж по смисъла на ЗУТ и осъществяване на контрол по
отношение на растителността в Гробищен парк, в т.ч. и по отношение на
граждани, които ползват услуга за почистване на гробни места. Съгласно
длъжностната характеристика, служителите на длъжност „Специалист
„Обредни домове и ритуали“ (посочено като зали) изпълнявал възложени
задачи от Началник отдел „ГРАО“, съгласувал средносрочните и
дългосрочните задачи с него и се отчитал пред него.
Свид.Гецова – кмет на Община Лясковец и свид.П. – Началник отдел
„ГРАО“ в Община Лясковец по време на назначаване на двете служителки,
включени в подбора, сочат, че първите един или два месеца, двете служителки
работили с помощта на останалите колеги, тъй като дейността била нова за
Общината. Те били обучавани от свид.Д. – Главен специалист „Гражданска
регистрация“ и Длъжностно лице по гражданско състояние в Общината. През
този период било необходимо да се номерират гробовете в гробищния парк и
да се направи заснемането му, двете служителки да се научат да работят със
6
софтуерния продукт, който обслужва дейността, както и с деловодната
система по събиране и отчитане на таксите и да издават новите за Общината
документи. Двете служителки нямали нарочно разпределение на
задълженията, но при номериране на гробищния парк, Началник отдел
„ГРАО“ указала на всяка кой сектор да номерира. Докато свид.П. била на тази
длъжност (до 05.11.2023 г.) В. Й. не била приключила с номерирането на
нейните сектори, докато тези на ищцата били повече и били номерирани.
Свид.П. и свид.Д. уточняват, че имало много неплатени гробни места и
за да бъдат събрани таксите, служителките следвало да установяват
наследниците с помощта на данните, налични в отдела, в който работили
двете свидетелки. В посочената дейност ищцата работила предимно със
свид.П., а Й. – със свид.Д.. Ищцата идвала почти всекидневно, докато свид.Й.
– рядко. Свид.П. посочва, че всички задачи, които била разпределила на
ищцата били свършени, докато на Й. – не.
Свид.П. разказва за случай, в който свид.Й. издала фактура за по-малка
по размер такса за престой в камера над 10 дни, както и за случай, в който
ищцата събрала сума за двойно гробно място като за единично. Тя разказва, че
Й. й казала, че е събрала по-ниска такса, защото така й било казано от
собственика на погребалната агенция, а грешката на ищцата се дължала на
грешно отразяване на гробното място в програмата от свид.Д..
Свидетелските показания на работилите със служителките свидетели
установяват, че поради необходимостта дейността им да се осъществява всеки
ден, всяка от тях работила пет дни и почивала два, но в два от работните дни
била сама, защото другата служителка била почивка. Свид.П. сочи, че ищцата
работила от неделя до четвъртък и съгласно показанията на свид.Гецова – В.
Й. работила от вторник до събота. Свид. Д., работила в един кабинет със
свид.П., сочи, че й правило впечатление, че ищцата често ползва платен или
неплатен отпуск през седмицата и се съобразявала с почивките на съпруга си,
и така Й. оставала сама през повече време. Свид.Д. и свид.П. сочат, че В. Й. е
започнала да учи висше образование през учебната 2023/2024 г. и е ползвала
отпуск за присъствие на очни занятия.
Свид.Д. разказва, че В. Й. сама изявила желание и започнала да се учи
на т.нар. весели ритуали, с която дейност се занимавала свидетелката.
Анализът на установеното сочи, че ищцата изпълнявала своевременно
задълженията си по номериране на гробните места (водене на регистър на
Гробищен парк) и поставените й от прекия ръководител задачи, за разлика от
свид.Й., поради което би следвало да се оцени с по-висока оценка по
показателя срочност. Освен посоченото, ищцата сравнително по-често от
свид.Й. търсила наследници на починалите лица за заплащане на такси за
гробните места, поради което е следвало да получи и по-висока оценка за
изпълнение на възложените задачи. Установиха се допуснати и от двете
служителки грешки при събиране на дължими такси, но причината за
допускането на грешка от ищцата е обективна (погрешно въведени данни от
7
друга служителка), а на Й. – субективна (размера на таксата й бил указан от
погребалната агенция). Свид.Й. проявила инициатива да се обучи и за
провеждане на весели ритуали, но тази дейност не е свързана с трудовите
задължения за длъжността „Специалист „Обредни домове и ритуали““ и не би
могла да бъде основание за преценка дали тя да продължи да я изпълнява. Без
значение са ползваните платени и неплатени отпуски от ищцата и за обучение
– от служителката Й., тъй като това не може да бъде съотнесено нито към
квалификацията, нито към нивото на изпълнение на работата. С оглед тези
данни е явно, че ищцата е изпълнявала задълженията си в по-голям обем, по-
бързо и по-точно от служителката Й., поради което следвало да получи и по-
висока оценка.
Не се установява нито една от служителките да е била дисциплинарно
наказвана или да са постъпвали оплаквания от граждани или други служители
на работодателя, поради което по последния показател, двете следва да бъдат
еднакво оценени.
В обобщение на изложеното, съобразно оценката от работодателя,
служителката В. Й. е предпочетена да остане на работа поради готовността да
помага на колеги и да приема критика, за разлика от ищцата, която не
проявявала такива качества, но без да се отчете по-високата степен на
образование на ищцата, по-бързото и по-качественото изпълнение на
трудовите функции, възложени с длъжностната характеристика – поддържане
на регистъра на Гробищен парк и търсене на наследници с цел събиране на
такси, и задачи, възложени от прекия ръководител. Така ответникът е дал
несъответна на действителното положение оценка по комплексния показател
квалификация (защото тя не е равна между ищцата и Й.), така и по показателя
кой работи по-добре (защото това е ищцата, а не Й.) и извършеният въз основа
на тази оценка подбор е незаконосъобразен. При съкращаване на една от
съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности, подборът е
задължителен и е част от правото на уволнение. Извършването му не по
законоустановените критерии на чл.329, ал.1 КТ предпоставя незаконност на
уволнението със Заповед № 256/31.01.2024 г. на Кмет на Община Лясковец и
налага неговата отмяна.
Предвид изхода на правния спор по конститутивния иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и обстоятелството, че трудовото
правоотношение би съществувало, ако не бе прекратено с посочената заповед,
следва да бъде уважен и обусловеният иск за възстановяване на заеманата от
ищцата преди уволнението длъжност „Специалист „Обредни домове и
ритуали““ в Община Лясковец.
Чрез иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ се
реализира отговорността на работодателя за причинени на работника или
служителя имуществени вреди – пропуснати ползи за реализиране на доходи
от труда, който би положил, ако не беше незаконно уволнен. Така
основателността на претенцията на работника или служителя е предпоставена
8
от признаването на уволнението за незаконно; оставане без работа за исковия
период (до 6 месеца) и причинна връзка между незаконното уволнение и
оставането без работа, т.е. оставането без работа да е именно поради
признатото за незаконно уволнение.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи оставането си без
работа поради уволнението. Доколкото то съставлява отрицателно фактическо
твърдение, неговото установяване може да се извърши чрез съвкупност от
положителни факти /индиции/, въз основа на които да се формират
доказателствени изводи относно подлежащия на доказване факт. Така фактът
на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на
последващо трудово правоотношение в трудовата книжка, липса на
регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период,
регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез
установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за
оставането без работа (приетото в Тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по
т.д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС).
В случая от извлечението от трудова книжка, регистрационната карта на
Дирекция „Бюро по труда“ и справка актуално състояние на всички трудови
договори, издадена от ТД на НАП – Велико Търново се установява, че след
уволнението – от 01.02.2024 г. ищцата е останала без работа до 21.04.2024 г.,
когато започнала работа при друг работодател. Съгласно заключението по
приетата съдебно-счетоводна експертиза брутното трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, за посочения период е в размер 3 162,83 лв.
Видно от фишове за работна заплата за м.01.2024 г. и м.02.2024 г. на
ищцата били заплатени общо 2 358,72 лв. – обезщетение за неспазено
предизвестие (чл.220, ал.1 КТ) и за оставане без работа за един месец (по
чл.222, ал.1 КТ). Тъй като двете обезщетения и вземането на ищцата по
чл.225, ал.1 КТ обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения,
а именно оставането му без работа, те подлежат на компенсация (Решение №
686/06.12.2010 г. по гр. д. № 133/2010 г., III Г.О. на ВКС; Решение №
770/08.12.2010 г. по гр. д. № 312/2010 г., III Г.О. на ВКС и цитираната там
съдебна практика). Така насрещните вземания следва да бъдат компенсирани
до размера на по-малкото от тях, поради което ответникът дължи на ищцата
плащане на разликата от 804,11 лв.
В обобщение на всичко изложено, исковете за признаване на
уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна и за възстановяването
й на заеманата преди уволнението работа, се явяват основателни и следва да
бъдат уважени, а искът за присъждане на обезщетение за оставането й без
работа след незаконното уволнение е основателен до размер 804,11 лв. и за
периода от 19.02.2024 г. – 19.06.2023 г. и следва да бъде отхвърлен в
останалата предявена част като погасен чрез прихващане с насрещното
вземане на ответника от ищцата.
9
На основание чл.242, ал.1, пр.3 ГПК следва да се постанови
предварително изпълнение на решението.
По присъждане на направените разноски:
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица държавна такса за
разглеждане на уважените неоценяеми искове в размер по 80 лв. или общо 160
лв., държавна такса върху уважения размер на осъдителната претенция – 50
лв. и да възстанови по сметка на бюджета на съда част от платеното
възнаграждение на вещото лице, съответна на уважената част от осъдителния
иск – 38,14 лв. Така ответникът дължи заплащане по сметка на съда на общо
248,14 лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид крайния изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищцата
има право да й се присъдят направените разноски съразмерно на уважените
искове. От нейна страна е направено такова искане и са представени
доказателства реално да са сторени разноски в размер на 1 000 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение. От сторените разноски,
пропорционално на уважените искове, на ищцата й се следва заплащане на
751,40 лв.
Тя дължи заплащане на направените от ответника разноски
пропорционално на отхвърлената част от осъдителния иск, защото съгласно
чл.83, ал.1. т.1 ГПК е освободена от само от заплащане на такси и съдебни
разноски, но не и от отговорността по чл.78, ал.3 ГПК (Определение №
629/01.11.2011 г. по ч.пр.д. № 440/2011 г. на IV Г.О. на ВКС). От страна на
ответника е направено искане за присъждане на разноски и са представени
доказателства реално да са сторени разноски от 1 000 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, от които пропорционално на отхвърлената част от
осъдителния иск му се следват 248,60 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК и 315, ал.2 ГПК решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от деня, който е съобщен на страните, че то ще
бъде обявено.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Д. Н. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. ***, извършено със Заповед
№ 256/31.01.2024 г. на Кмет на ОБЩИНА ЛЯСКОВЕЦ, ЕИК *********, с
адрес: гр.Лясковец, пл.“Възраждане“ № 1, представлявана от Кмета В. Д. Х..
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
***, ул. *** на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист „Обредни
домове и ритуали““ при Община Лясковец.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЛЯСКОВЕЦ, ЕИК *********, с адрес:
10
гр.Лясковец, пл.“Възраждане“ № 1, представлявана от Кмета В. Д. Х. да
заплати на Д. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. ***
сумата от 804,11 лв. (осемстотин и четири лева и единадесет стотинки),
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 01.02.2024 г.
до 21.04.2023 г. поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 804,11 лв.
(осемстотин и четири лева и единадесет стотинки) до претендираните
3 162,83 лв. (три хиляди сто шестдесет и два лева и осемдесет и три стотинки),
или за сумата от 2 358,72 лв. (две хиляди триста петдесет и осем лева и
седемдесет и две стотинки), като погасен чрез прихващане с насрещните
вземания на Община Лясковец от Д. Н. С. за връщане на платените
обезщетения за неспазено предизвестие (чл.220, ал.1 КТ) и за оставане без
работа поради съкращаване на щата (по чл.222, ал.1 КТ).
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЛЯСКОВЕЦ, ЕИК *********, с адрес:
гр.Лясковец, пл.“Възраждане“ № 1, представлявана от Кмета В. Д. Х. да
заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица държавна такса за
разглеждане на исковете за признаване на уволнението за незаконно и
отмяната му, за възстановяване на предишната работа, за присъждане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение – в
уважената част и възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената
част, в общ размер на 248,14 лв. /двеста четиридесет и осем лева и
четиринадесет стотинки/, както и 5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „ОБЩИНА ЛЯСКОВЕЦ, ЕИК *********, с адрес:
гр.Лясковец, пл.“Възраждане“ № 1, представлявана от Кмета В. Д. Х. да
заплати на Д. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. ***
сумата от 751,40 лв. /седемстотин петдесет и един лева и четиридесет
стотинки/, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. ***
да заплати на ОБЩИНА ЛЯСКОВЕЦ, ЕИК *********, с адрес: гр.Лясковец,
пл.“Възраждане“ № 1, представлявана от Кмета В. Д. Х. сумата от 248,60 лв.
/двеста четиридесет и осем лева и шестдесет стотинки/, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от осъдителния иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
– Велико Търново в двуседмичен срок от датата, на която е съобщено на
страните, че ще бъде обявено – 10.07.2024 г.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
11