РЕШЕНИЕ
№ 414
гр. Велико Търново, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Любка Милкова
Илина Гачева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20224100500231 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №129/28.02.2022г., постановено по Гр.д.№1870/2021г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица е прието за установено по отношение на „Е. С.“ АД със
седалище и адрес на управление гр.В., бул.“В. В.“ №.., В. Т. Е, ЕИК .., че А. В. Т., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Г. О., ул.“А. С.“ №... не дължи сумата от 3 475,49лв.,
представляваща стойността на служебно начислена електрическа енергия за периода от
19.05.2021г. до 16.08.2021г. по партида с клиентски №********** и абонатен №**********
за обект на адрес гр.Л., ул.“Б.“ №.., за която е издадена фактура №**********/23.09.2021г., и
е осъдено„Електроразпределение Север“ АД гр.Варна да заплати на А. В. Т. сумата от
1039,02лв. направени разноски в първоинстанционното производство за ДТ и адвокатско
възнаграждение.
Против постановеното съдебно решение е постъпила в рамките на срока по чл.259
ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника „Е. С.“ АД със седалище гр.В., чрез адв.М. от
ВТАК, редовно преупълномощена, с която обжалва решението изцяло, като релевира
оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че противно на
изводите на съда, при извършването на проверката от страна на електроразпределителното
дружество и съставянето на процесния констативен протокол, не са допуснати нарушения
на установената в чл.49 от ПИКЕЕ процедура. Сочи се, че неспазването от
1
електроразпределителното дружество на инструктивния срок, предвиден в чл.49 ал.4
ПИКЕЕ, не обосновава извод за допуснато нарушение на процедурните правила. Твърди се,
че не кореспондират с доказателствата по делото изводите на съда за недоказаност на
хипотезата на чл.50 ал.1 б.Б от ПИКЕЕ. Излага се, че установено по делото е
обстоятелството, че промяната в схемата на средството за измерване чрез свързване към
схемата му на допълнително електронно устройство, е нарушило схемното му решение и
предпоставя неизмерване на потребената от абоната електрическа енергия. Моли съда, да
постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно такова,
вместо което постанови друго, с което предявеният от ищеца отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на парично вземане в размер на
исковата сума бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.Претендира всички
направени по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца по делото А. В. Т., чрез пълномощника му адв.Н. К. от ВТАК, с който оспорва
въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, а
обжалваното съдебно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
Претендира съдебни разноски за въззивното производство.
В СЗ въззивникът „Е. С.“ АД гр.В., чрез адв.М. от ВТАК, редовно преупълномощена,
с писмена молба от 20.09.2022г. поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена,
респ. обжалваното първоинстанционно решение отменено изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата и доразвити в представена
писмена защита. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК. С писмената молба от 20.09.2022г. релевира възражение по чл.78
ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение.
В СЗ въззиваемата страна А. В. Т., чрез адв.Т. - САК, редовно преупълномощен, моли
обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство. Релевира възражение по
чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение и
оспорва като неоснователно направеното от въззивника възражение по чл.78 ал.5 ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните
2
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба,
разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно
решение като краен резултат е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Горна Оряховица е бил
предявен от А. В. Т., чрез пълномощника му адв.К. – ВТАК, против „Е. С.“ АД със седалище
гр.В. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на „ЕРП С.“ АД гр.В. сума в
размер на 3 475,49лв. с ДДС, представляваща корекция, по партида с кл.№**********,
абонатен №**********, за доставена и потребена електроенергия на адрес гр.Л., ул.“б.“ №..,
за период: от 19.05.2021г. до 16.08.2021г.
Ответникът „Е. С.“ АД гр.Варна – жалбоподател с подадения в срока по чл.131 ал.1
от ГПК писмен отговор е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност
на предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,
който е оспорил изцяло. Изложил е твърдения, че процесната сума в размер на 3475,49лв.,
начислена с издадената от ответника фактура №**********/23.09.2021г., е дължима от
ищеца на основание чл.50 ал.1 б.Б от ПИКЕЕ, доколкото се установява фактическият й
състав, като преизчисляването по чл.50 ал.1 б.Б от ПИКЕЕ е извършено въз основа на
констативен протокол №5500935/16.08.2021г., съставен при спазване и по реда на чл.49 от
ПИКЕЕ, поради което и КП е годен да породи целените с него правни последици – чл.50 ал.5
от ПИКЕЕ. Твърди се, че поради извършено въздействие върху схемата на монтирания на
адреса на потребление на ищеца електромер, предпоставящо неизмерване на цялата
доставена и пренесена пред електроразпределителната мрежа електрическа енергия, именно
за електроразпределителното дружество е възникнало право да преизчисли по реда и на
основание чл.50 ал.1 б.Б от ПИКЕЕ потреблението на абоната за период от три месеца,
считано от датата на констатиране на неизмерването.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционният съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени,
гласни доказателства чрез разпит на един свидетел и изслушана СТЕ и е достигнал до
правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини
настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото
и препраща своята към нея. Пред въззивният съд не са събирани доказателства, които да я
променят.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК за недължимост на парично вземане в размер на исковата сума, който е процесуално
допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му, а разгледан по
същество е основателен и доказан.
С оглед правната природа на предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на парично вземане в размер на исковата
3
сума, в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи в
процеса претендираното от него основание по чл.50 ал.1 б.Б от ПИКЕЕ /обн., ДВ,
бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./ за дължимост на паричното му вземане срещу
ищеца за исковата сума, както и неговият размер. В тази връзка ответникът следваше да
установи в процеса извършена техническа проверка на СТИ, монтиран на адреса на
потребление на ищеца, за резултатите от която е съставен констативен протокол по реда на
чл.49 ПИКЕЕ, както и наличието на фактическият корекционен състав по чл.50 ал.1 б.Б от
ПИКЕЕ – метрологична проверка, при която е установено, че средството за търговско
измерване не измерва, в който случай операторът на съответната електроразпределителна
мрежа изчислява количеството ел. енергия за по - краткия период между периода от датата
на констатиране на неизмерване /неправилно/ неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване, като в настоящата твърдяна хипотеза по чл.50
ал.1 б.Б ПИКЕЕ – при неизмерващо средство за търговско измерване, количеството ел.
енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на измервателната
система при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента. На
основание чл.50 ал.5 ПИКЕЕ, преизчисляването по ал.1 се извършва въз основа на
констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ.
По делото между страните не е спорен факта, който и се установява от събраните
доказателства, че ищецът има качеството „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на §
1 т.41 б б.“б“ от ДР на ЗЕ, като, вкл. и през исковият период - 19.05.2021г. до 16.08.2021г., е
ползвател на разпределителната мрежа за снабдяването му с ел. енергия и е получавал от
ответното електроразпределително дружество услуги по достъп и пренос на ел. енергия за
процесното място на доставка в гр.Лясковец, ул.“Божур“ №14.
Разпоредбата на чл.46 ал.1 от приложимите в случая ПИКЕЕ /обн., ДВ,
бр.35/30.04.2019г./ визира право на оператора на мрежата /собственикът на СТИ/ да
извършва технически проверки на място на измервателната система, в съответствие с която
разпоредба, на 16.08.2021г., т.е при действието на ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр.35/30.04.2019г./,
ответното електроразпределително дружество е извършило техническа проверка на място на
процесния СТИ, отчитащ ел. енергията, потребена от ищеца в процесното място на доставка
в гр.Лясковец, за която е съставен КП №5500935/16.08.2021г. КП №5500935/16.08.2021г. е
съставен в отсъствие на ползвателя – ищец по делото или на негов упълномощен
представител, като в съответствие с чл.49 ал.3 ПИКЕЕ, е подписан от представители на
оператора на електроразпределителната мрежа и от един свидетел, който не е служител на
оператора. Видно от КП №5500935/16.08.2021г., по време на техническата проверка на СТИ
е установено, че дисплеят на СТИ мига и репера за отворен горен капак е активиран на
дисплея, начупена заводска пломба, липсваща част от нея, и в съответствие с чл.49 ал.5
ПИКЕЕ СТИ е демонтирано и предадено в БИМ за експертиза.
КП №5500935/16.08.2021г. е съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ, поради което е
годно документално основание за извършване на преизчисляване по реда на чл.50 ал.1 б.Б
4
ПИКЕЕ. Съгласно чл.49 ал.4 ПИКЕЕ, в случаите по ал.3, какъвто е и настоящият, в
седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол операторът на
съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или
по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт.
Действително, в процесният случай операторът на електроразпределителната мрежа е
изпратил на ползвателя – ищец констативния протокол с препоръчано писмо с обратна
разписка едва на 28.09.2021г., т.е. след изтичане на седмодневният срок по чл.49 ал.4
ПИКЕЕ, който срок обаче е инструктивен, касае уведомяването на абоната за резултатите от
техническата проверка на СТИ, и неспазването му не обосновава извод за допуснато
съществено нарушение на процедурните правила, поради което следва да се приеме, че КП
№5500935/16.08.2021г. е съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ.
От КП от метрологична експертиза на електромер №96/20.08.2021г. и изготвената въз
основа на същия СТЕ се установява наличието на видима външна намеса и изменения в
схемата на електромера, монтирано е допълнително електронно устройство, свързано към
платката. Електромерът не съответства на изискванията за измерване на електрическа
енергия.
Видно обаче, както от КП за метрологична експертиза, така и от писменото
заключение на ВЛ по изслушаната в първоинстанционното производство СТЕ, при проверка
на точността на електромера процесният СТИ работи в класа си на точност с грешка, много
по - малка от максимално допустимата грешка +- 3,0%. Действително, при метрологична
проверка е установено монтирано допълнително електронно устройство, свързано към
платката, т.е. външна намеса в устройството на процесното СТИ, но, видно от СТЕ, не е
изследвано в БИМ монтираното допълнително електронно устройство дали влияе върху
параметрите на СТИ и то дали това е в посока на неизмерване. Следователно, в настоящият
случай при метрологичната проверка не е установено, че средството за търговско измерване
не измерва, т.е. не е доказано наличието на неизмерващо СТИ, поради което и не са налице
предпоставките по чл.50 ал.1 б.Б от ПИКЕЕ и не е породено правото на
електроразпределителното дружество за извършване на корекция на сметката на ищеца на
това основание, предвид което ищецът не дължи на ответника начислената му корекционна
сума в исковия размер, доколкото не е установена хипотезата на чл.50 ал.1 б.Б ПИКИИ, и
предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на исковата
сума от 3 475,49лв. се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло. След
като, видно от разпита на ВЛ по СТЕ в СЗ пред РС, при метрологичната проверка не е
установено поставянето на допълнително електронно устройство как влияе на точността на
СТИ, то е недоказано промяната в схемата на средството за измерване да предпоставя
неизмерване на потребената от абоната електрическа енергия. Ответното твърдение, че
промяната в схемата на средството за измерване чрез свързване към схемата му на
допълнително електронно устройство, предпоставя неизмерване на потребената от абоната
ел. енергия, се опровергава от събраните по делото доказателства, видно от които, в т.ч. и от
СТЕ, както при техническата проверка на СТИ същият работи в класа си на точност с
5
грешка – 2,97%, която е в рамките на максимално допустимата, така и при метрологичната
проверка СТИ работи в класа си на точност с грешка много по - малка от максимално
допустимата грешка +-3,0% и измерва цялото количество електроенергия. ВЛ по СТЕ е
категорично, че не може да се установи дали допълнителното устройство е въздействало
върху измервателната схема на СТИ.
В обобщение, макар и КП да е съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ, не е установен
фактическият състав по чл.50 ал.1 б.Б ПИКЕЕ, тъй като при метрологичната проверка не е
установено, че средството за търговско измерване не измерва, поради което и не е
възникнало право на ответника да коригира сметката на ищеца с исковата сума и същата е
недължима на поддържаното от ответника в процеса основание за корекция.
Предвид изложеното, предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на исковата сума от 3475,49лв. се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
До идентичен краен правен резултат е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана,
респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
Изходът по спора не налага преразглеждане на отговорността на страните за съдебни
разноски за първоинстанционното производство.
При този изход на спора претенцията на въззивника за присъждане на съдебни
разноски по делото за първа и въззивна инстанции се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. С оглед недължимостта на съдебни разноски на въззивника за въззивното
производство съдът не дължи произнасяне по релевираното от въззиваемата страна
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адв.
възнаграждение.
Изходът по спора обуславя основателност на претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на направените съдебни разноски във въззивното производство за заплатено
адвокатско възнаграждение. Видно от сключен от въззиваемата страна с адв.Н. К. - ВТАК
Договор за правна защита и съдействие от 25.03.2022г., договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е в размер на 900лв., който съдът счита, че се явява прекомерен,
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, доколкото по правния
спор, предмет на същото е формирана съдебна практика, разглеждането на делото пред
въззивният съд е приключило в рамките на проведено едно открито СЗ, от въззиваемата
страна не е представена писмена защита, поради което и възражението на въззивника по
чл.78 ал.5 ГПК се явява основателно и доказано и следва да бъде уважено, като съдът
редуцира заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение до минималният
размер от 473,28лв., предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ, в който претенцията на ответник –
жалба за съдебни разноски за въззивното производство следва да бъде уважена.
6
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №129/28.02.2022г., постановено по Гр.д.№1870/2021г.
по описа на РС – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА „Е. С.“ АД със седалище и адрес на управление гр.В. В. Т. – Е, бул.“В. В.
258, с ЕИК .., ДА ЗАПЛАТИ на А. В. Т. с постоянен адрес гр.Г. О., ул.“А. С.“ №.., с ЕГН
**********, сума в размер на 473,28 лв. /четиристотин седемдесет и три лева и двадесет и
осем стотинки/, представляваща направени съдебни разноски за въззивното производство.
На основание чл.280 ал.3 т.1 пр.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7