РЕШЕНИЕ
№ 9998
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110125925 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (ФИРМА) против С. Х. Х. с искане да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
1720,82 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), аб.№ ****, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 04.12.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 321,64 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 24.11.2023г., сумата в
размер на 22,02 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 04.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 5,42
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.12.2020г. до 24.11.2023 г., като всички суми представляват 1/2 част от начислените
за имота задължения, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 38359/26.12.2023
г. по ч. гр. д. № 66566/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която
длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
1
след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Т.Д
оспорва предявения иск по основание. В подадения отговор са изложени доводи, че между
страните по спора не е налице валидно облигационно правоотношение по силата на договор
за продажба на топлинна енергия за процесния период. Процесуалният представител на
ответника поддържа, че до 13.08.2021 г. върху притежаваната от ответника ½ ид. част от
топлоснабдения имот е съществувало пожизнено право на ползване от страна на трето за
спора лице Н.И.С, което за сочения период се явява потребител на топлинна енергия. В
отговора на исковата молба са изложени твърдения, че след смъртта на вещния ползвател
ползвател на топлоснабдения имот, респ. потребител на топлинна енергия е единствено
другия съсобственик – Ф.К Представителят на страната поддържа, че по делото не са
представени доказателства относно начина на формиране на претендираната сума за дялово
разпределение. В условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна
давност. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена,
като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
При съобразяване на поддържаните от страните твърдения с доклада е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че процесният имот е топлоснабден,
като ищцовото дружество е доставило топлинна енергия за исковия период на посочена в
исковата молба стойност, че за периода е предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, както и че върху главницата е начислено обезщетение за забава в размер
на законната лихва
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г. клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153 ЗЕ / лица, притежаващи право на собственост или вещно право на
ползване върху топлоснабден имот/, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с
това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
2
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства
не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.
В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за възникнало валидно
облигационно правоотношение между страните по спора по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е представен договор за дарение на недвижим имот от
20.10.1997 г., обективиран в нот. акт № 126, том LLLVIII, нот. дело № 30978/1998 г. по описа
на нотариус Валери Манчев, по силата на който Н.И.С прехвърлила правото на собственост
върху процесния недвижим имот на дъщерите си Е.Г Х.а и Ф.Г.К, като прехвърлителката е
запазила пожизнено право на ползване върху имота. От представеното по делото
удостоверение за наследници № 2527/08.09.2022 г., издадено от С.О се установява, че
вещният ползвател Н.И.С е починала на 13.08.2021 г. Като писмено доказателство по делото
е приет и договор за прехвърляне на идеална част от недвижим имот вместо изпълнение на
парично задължение от 20.12.2019 г., обективиран в нот. акт № 82, том VI, нот. дело №
705/2019 г. по описа на нотариус Христина Влахова, по силата на който Е.Г Х.а е
прехвърлила правото на собственост върху ½ ид. ч. от процесния недвижим имот на
ответника С. Х. Х.. Представените ведно с исковата молба общи фактури за отоплителен
сезон 2020-2021 година и 2021-2022 година са издадени на името на вещния ползвател
Н.И.С.
Съгласно разясненията дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК
вещният ползвател дължи цената на доставената топлинна енергия, поради което за периода
от 01.05.2020 г. до 13.08.2021 г. ( датата на смъртта на вещния ползвател Н.И.С) ответникът
не е материално правно легитимиран да отговаря по исковата претенция. Следва да бъде
отбелязано, че ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства между страните по спора
за сочения период да е сключен договор за продажба на топлинна енергия. Напротив от
представените по делото общи фактури за процесните отоплителни сезони се установява, че
партидата за имота е открита на името на вещния ползвател, а не на ответника.
Съдът намира, че за периода от 13.08.2021 г. до 30.04.2022 г. ответникът отговаря за ½
част съобразно дела си в съсобствеността от начисленото за имота задължение за заплащане
на цена на доставена топлинна енергия. Във връзка с поддържаните от ответника доводи за
неоснователност на исковата претенция, тъй като фактически ползвател на имота е другият
съсобственик Ф.Г.К, следва да бъде отбелязано, че в хипотеза когато няколко лица
притежават право на собственост върху топлоснабден имот съсобствениците отговарят пред
топлофикационното дружество за задълженията съразмерно на дела си в съсобствеността
освен ако между даден от тях и топлофикационното дружество не е сключен договор за
продажба на топлинна енергия със съгласие на останалите титуляри на правото на
собственост. Отношенията между отделните съсобственици във връзка с ползването и
заплащането на цената на потребената топлинна енергия са извън предмета на настоящия
спор. Следва да бъде отбелязано, че съсобственикът Ф.Г.К е депозирала молба за откриване
на партида при ищцовото дружество за процесния имот на нейно име със съгласие на
ответника едва на 14.09.2022 г. ( т.е. след исковия период). Представеният договор за
продажба на идеална част от процесния недвижим имот, обективиран в нот. акт № 46, том
XIV, нот. дело № 2309/2022 г. по описа на нотариус М.Г по силата на който Ф.Г.К е
придобила правото на собственост върху собствената на ответника ½ ид.ч. от имота, е
3
сключен след исковия период, поради което е неотносим към изводите на съда.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът С. Х. Х. дължи ½ част от
начислената за имота топлинна енергия за периода от 13.08.2021 г. до 30.04.2022 г. или
сумата в размер общо на 1076,78 лева, като за разликата до пълния предявен размер от
1720,83 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 13.08.2021 г. предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
От представените по делото от (ФИРМА) документи – отчети и изравнителни сметки
се установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил топлоснабден
и за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. За процесния
период при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума в общ размер на 44,05
лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението
съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на извършена работа, в
който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на
СГС. Както бе посочено по-горе до 13.08.2021 г. ( датата на смъртта на вещния ползвател)
ответникът не притежава качеството потребител на топлинна енергия, респ. исковата
претенция се явява основателна единствено за периода от 13.08.2021 г. до 30.04.2022 г., като
предвид притежавания в исковия период дял от съсобствеността ответникът дължи сумата в
размер на 9,86 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 22,02 лева и за периода
от 01.10.2020 г. до 13.08.2021 г. исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
По отношение на предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага
изводът, че (ФИРМА) не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет,
доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал.
1 ЗЗД. Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането
на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет страницата на
ищцовото дружество – Решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по описа на СГС,
Решение от 12.12.2022 г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС, Решение от 29.06.2022
г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, Решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, Решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа
4
на СГС и др.
При съобразяване на частта от предявения иск за главница за топлинна енергия, за
която предявеният иск е основателен, предявената претенция с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД се явява основателна за сумата в размер на 151,81 лева за периода от 15.09.2022 г. до
24.11.2023 г., като за разликата до пълния предявен размер до 321,65 лева и за периода от
15.09.2021 г. до 15.09.2022 г. искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Вземанията, за които исковата претенция се явява основателна са станали изискуеми
преди по-малко от три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което направеното от ответника възражение за изтекла давност се явява
неоснователно.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от предявените искове. Направените от дружеството разноски
в заповедното производство възлизат на сумата общо в размер на 66,40 лева, от които сумата
в размер на 41,40 лева внесена държавна такса за подаденото заявление и юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 25 лева, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. По съразмерност ответникът следва да заплати сумата в
размер на 39,72 лева. Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство
възлизат на сумата в размер общо на 141,40 лева, от които сумата в размер на 41,40 лева
довнесена държавна такса за разглеждане на спора и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като по съразмерност на уважената част от предявените
искове в тежест на ответника следва да бъде възложено да заплати сумата в размер на 84,60
лева.
Ответникът не представя доказателства за сторени по делото съдебни разноски,
поради което независимо от изхода от спора такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от (ФИРМА), ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. (ФИРМА), срещу С. Х. Х., ЕГН **********, с адрес в
гр. (АДРЕС), обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 1076,78 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
(АДРЕС)аб.№ ****, за периода от 13.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 04.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 151,81 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
5
15.09.2022 г. до 24.11.2023г., сумата в размер на 9,86 лева, представляваща незаплатена цена
на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 13.08.2021
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 04.12.2023г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 38359/26.12.2023 г. по ч. гр. д.
№ 66566/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за главница за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния
заявен размер от 1720,83 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 13.08.2021 г., предявеният иск
за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия
за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 321,65 лева и за периода от
15.09.2021 г. до 15.09.2022 г., предявеният иск за незаплатена цена на услуга дялово
разпределение за разликата над уважената част от пълния заявен размер от 22,02 лева и за
периода от 01.10.2020 г. до 13.08.2021 г. и предявеният иск за сумата в размер на 5,41 лева,
представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от
16.12.2020 г. до 24.11.2023 г
ОСЪЖДА С. Х. Х., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на
(ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (ФИРМА), на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 39,72 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА С. Х. Х., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на
(ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (ФИРМА), на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 84,60 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. (АДРЕС)в, качеството на трето лице-помагач на страната на
ищеца (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (ФИРМА).
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 66566/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6