Решение по дело №1083/2020 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е  № 260041/2.2.2021 г.

гр.Ямбол, 02.02.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА НЕСТОРОВА

при секретаря Ж.Ч., като разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 1083 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.                Образувано е по жалба на В.Д.Г., ЕГН ********** ***– изток*** срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***, издаден от ОД МВР Ямбол, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Със жалбата се твърди, че не е доказано, че е извършено вмененото й нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява.

Въззиваемата страна ОД МВР Ямбол, редовно призована, не изпраща представител. Представени са писмени бележки, в които се излагат доводи за правилността и законосъобразността на издадения електронен фиш, с оглед на което се иска потвърждаването му. Претендират се направените разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.09.2020 г. в 11.20 часа с помощта на автоматизирано техническо средство TFR1-M 594 бил изготвен клип № ***. От него се установява, че на същата дата и час товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *** се е движил в ***, по път от РПМ I-6, км 424 + 600 в посока към гр.Бургас със скорост 77 км/ч при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч. За констатираното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3984142 от ОД МВР Ямбол, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на В.Д.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 70 лева. В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 77 км/ч. – превишение с 27 км/ч.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът намира, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за неговата отмяна, тъй като същият е издаден в съответствие със специалната процедура, регламентирана в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Касае се за облекчен ред за санкциониране на нарушения, установени по специален начин – чрез заснемане с автоматизирано техническо средство, която се различава от регламентираната в общия ЗАНН такава. Специалната процедура предвижда, че с оглед начина на установяване на нарушението – с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган, в такива случаи се издава електронен фиш за налагане на глоба, който съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП е ангажирана отговорността именно на жалбоподателката, която е собственик на заснетия автомобил. При това положение и след като жалбоподателката не се е възползвала от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, или да направи писмено възражение в законоустановените срокове, по силата на чл.188, ал.2 от ЗДвП правилно е ангажирана и отговорността й за извършеното нарушение, доколкото същата е собственик на автомобила. В тази връзка, жалбоподателката не представи доказателства, че МПС-то е било управлявано от друго лице, поради което и правилно е била ангажирана отговорността й.

Електронният фиш е законосъобразен и от материалноправна страна. Доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателката, тъй като от съвкупния им анализ несъмнено се установява, че на посочените по-горе дата, място и час, в населено място, същата е управлявала товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***, който е МПС по смисъла на параграф 6, т.12 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, със скорост на движение от 77 км/ч (при толеранс от 3 км/ч, с оглед допустимата грешка при измерване на скоростта от 3 км/ч), надвишаваща със 27 км/ч максимално допустимата такава за движение в населено място, а именно – 50 км/ч. Съдът намира за безспорно установени, както авторството на деянието, така и скоростта на движение на автомобила, тъй като същата е установена с автоматизираното техническо средство, преминало успешно последваща проверка и отговарящо на метрологичните изисквания. Ето защо, за съда е безспорно установено и това, че с деянието си жалбоподателката е извършила описаното в електронния фиш административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и е осъществила административнонаказателния състав на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, предвиждащ за  превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено място от 21 до 30 км/ч административно наказание глоба в размер на 100 лева. Предвид на това, че размерът на глобата е фиксиран, същият не може да бъде предмет на преценка, респ. няма и основание за изменяне на НП чрез ревизиране размера на санкцията.

При това положение и тъй като при извършената цялостна служебна проверка на електронния фиш не се констатираха нарушения, имащи характера на съществени такива и представляващи основание за неговата отмяна, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Съдът намери искането на представителя на въззиваемата страна на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на наказателното постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. А съобразно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, какъвто е настоящия случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД МВР Ямбол/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. В случая, съобразно разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в тежест на жалбоподателката следва да се присъди сума в размер на 300 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3984142, издаден от ОД МВР Ямбол, с който на В.Д.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: ***-*** – изток № ***, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА В.Д.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: ***-р Върбан Генчев – изток № 29 да заплати на ОД МВР Ямбол сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: