Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10. 12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на четвърти ноември
през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 14655
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 149261 от 24.06.2019
г. по гр.д.№ 17816 по описа за 2018 г. СРС, Второ ГО, 70-ти състав се: ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ, че Т.С.М., дължи на „Т.С.“
ЕАД, сумата от 667.85 лева, представляваща цена на доставена през периода от
01.10.2015 г. до 30.04.2017г. топлинна енергия до топлоснабден
имот – апартамент № 28, находящ се в гр.София, ул.“******,
с аб. № 263246, вкл. суми, отразени в общи фактури № **********/31.07.2016г.
и 008200034731.07.2017г. и сумата 43.75 лева, представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., ведно със
законната лихва върху главниците от 11.10.2017г. до окончателното погасяване,
като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за горницата до пълния предявен
размер от 690.53 лева и за периода от 01.05.2013г. до 30.09.2015г.,вкл. суми,
отразени в обща фактура № 006509316731.07.2015г., и изравнителни сметки по
фактури №№ **********/31.08.2014г. и **********/31.08.2014г., иска за цена на
дялово разпределение за периода от м.05.2014г. до м.04.2015г. и исковете по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
106.32 лева, представляваща обезщетение за забава за главницата за топлинна
енергия за периода от 01.10.2014г. до 04.10.2017г. и за сумата 6.62 лева,
представляваща обезщетение за забава за главницата за дялово разпределение за
периода от 01.10.2014г. до 04.10.2017г.
Решението
е постановено при участието на „Б.” ООД като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Срещу така постановеното решение са
постъпили въззивни жалби от :
1-„Т.С.” ЕАД, ищец пред СРС.
Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца-въззивник са били отхвърлени, както следва: за сумата
над 667,87 лв.-главница до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането; за сумата от 106,32 лв.-мораторна лихва
върху главницата от 690,53 лв. за периода от 01.10.2014 г. до 04.10.2017 г. като
се сочи, че неправилно СРС е приел, че претенциите са погасени по давност.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно
като противоречащо на материалния закон- ЗЕ и подзаконовите нормативни актове
за неговото приложение, като и ОУ -2008 г. на дружеството. Съгласно последните
– чл.32, ал.1 купувачите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия /ТЕ/ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. След изтичане на последния ден от месеца купувачите изпадали в забава,
арг. от чл.86, ал.1 ЗЗД. По различен начин въпросът
бил уреден в ОУ-2014 г. При действието на последните клиентите не заплащали
обезщетение за забава до изравняване на отчетния период- чл.33, ал.4 от ОУ-2014
г. В случая задълженията за общата фактура от 31.08.2014 г. ставали изискуеми
на 15.10.2014 г. Самата фактура била приложена по делото и същата съдържала
разбивка от която било видно, че за периода м.04.2013 г. до м.05.2014 г. били
издавани кредитни известия. Самите ОУ били утвърдени от ДКЕВР съобразно чл.150,
ал.1 ЗЕ. Твърди, че били съставени констативни протоколи на основание чл.539 ГПК, но съдът не им бил указал да ги представят. Процесната фактура за
отоплителен сезон 2013-2014 г. била публикувана на 15.10.2014 г., за което бил
съставен констативен протокол.
Решението се обжалва и в частта
за разноските.
Иска се от съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи изцяло претенциите му по чл.422 ГПК. Претендира
направените разноски.
Ответникът по въззивната
жалба- Т.С.М. е депозирал отговор по въззивната жалба, в който се излага становище за
нейната неоснователност и правилност на първоинстанционното решение в частта, в
която са отхвърлени претенциите на ищеца по чл.422 ГПК. Счита, че
първоинстанционния съд правилно е приложил института на давността. Сочи, че
удължаването на погасителната давност е забранено с императивната норма на
чл.113 ЗЗД. СРС правилно бил разпределил доказателствената
тежест между страните, а ищецът не бил ангажирал доказателства, които да подкрепят
тезата му. Ищецът не бил ангажирал и доказателства за изпадане в забава на
ответника; доказателства за публикуване на фактурата не били представени.
Третото лице-помагач-„Б. ” ООД не
взема становище по въззивната жалба.
2-Т.С.М. ответник пред СРС, обжалва се същото решение в частта, с която
претенциите по чл.422 ГПК са уважени, а именно: за сумата в размер на 667,85
лв. – главница за потребена енергия и 43,75 лв.-за
дялово разпределение.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Сочи, че от СРС неправилно било
прието, че ответника е собственик на имота, респ. потребител на топлинна
енергия. Допуснати били нарушения при допускане и обсъждане на доказателствата.
От представения по делото нот.акт се установявало, че
собственик на имота и вещен ползувател е Г.Т.М.. СРС
неправилно бил приел, че по давност е погасено вземане само в размер на 22,68
лв. Следвало да се позове на заключението на съдебно-техническата експертиза, от
което било видно, че половината претендирана сума е погасена по давност.
Неправилно СРС бил приел, че претенцията на ищеца за дялово разпределение е
доказана. Предмет на делото било потребление на топлинна енергия, а не дялово
разпределение. Затова сумите следвало да бъдат обявени за недължими.
Иска се от
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение в частта, в която
претенциите са уважени и да постанови друго, с което същите да бъдат отхвърлени
изцяло. Претендират се разноски.
От ответника по тази въззивна жалба – „Т.С.“ЕАД не
е постъпил отговор; в течение на производството не излага становище.
Третото лице-помагач-„Б.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивните жалби:
1-
От „Т.С.” ЕАД, ищец пред СРС:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 04.07.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 11.07.2019
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която не са признати за установени вземанията в полза на ищеца /пред СРС/ по
чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
2- От Т.С.М., ответник пред СРС:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 10.08.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 23.08.2019
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която са признати вземания в полза на ищеца, в тежест на ответника /пред СРС/
по чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 27.10.2017 г. по
ч.гр.д.№ 72616 по описа за 2017 г. на СРС, 70 състав, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът е бил уведомен на 09.11.2017 г.
В срока по чл.414 ГПК – на 22.11.2017
г. длъжникът е подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на19.02.2017 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 16. 03.2018 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
По съществото на спора:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че между страните по спора е възникнало
облигационно отношение по повод доставка и потребление на топлинна енергия. Действително,
ответникът се бил разпоредил с имота в полза на своята майка, но от
представените от ФДР писмени доказателства, които не били оспорени, както и
тези съставени от етажната собственост, където се намира имота, се
установявало, че ответникът е заявил воля да бъде потребител по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ. От събраните по делото писмени доказателства, както и от
заключенията на СТЕ и СЧЕ се установило, че сградата, където се намира
процесния имот с аб.№ 263246, с административен
адрес: гр.София, ул. „******е топлоснабдена. Прието
е, че отношенията между страните се уреждат по силата на ОУ.
Въз основа заключението на СТЕ и
при съобразяване с резултатите от изравнителните сметки, съдът е достигнал до
извода, че стойността на топлинната енергия за периода 01.05.2014 г.-
30.04.2017 г. възлиза на обща стойност 667,89 лв. Вещото лице по СЧЕ било
определило като дължима стойност – 690,33 лв. за целия исков период – м.05.2013
г.- м.04.2017 г. Ответникът бил оспорил заключенията, но не бил ангажирал
доказателства, които да оборват констатациите им поради което СРС е кредитирал
експертизите. За цената на топлинната енергия е приета тази по заключението на
СЧЕ- 690,33 лв. От това заключение се установило и, че стойността на ТЕ не е
заплатена.
Относно възражението на ответника
за погасяване на вземанията по давност е прието, че същите представляват
периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД, така било прието и в ТР № 3
от 18.05.2012 г. по т.д.3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Относно задълженията, които
били възникнали при действието на ОУ- 2008 г., по арг.
от чл.32, ал.1, всички били погасени по давност. Задълженията възникнали при
действието на ОУ, в сила от 12.03.2014 г., при съобразяване с правилото на
чл.33, както и, че фактурата била издадена най-рано на 01.10.2015 г., то
погасени по давност били вземанията до 30.09.2015 г. Непогасени по давност били
вземанията за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г., които възлизали на
стойност 667,85 лв., която стойност била определена в заключението на СЧЕ. За
разликата до 690,53 лв. и за периода 01.05.2013 г.- 30.09.2015 г. искът като
неоснователен поради погасяване по давност, е отхвърлен.
Дължима била и стойността на
услугата дялово разпределение, която съгласно ОУ се заплащала от потребителя на
ищцовото дружество, което от своя страна ги заплащало
на ФДР. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза стойността на
тази услуга възлизала на 43, 75 лв. и се отнасяла за периода от м.05.2015 г. до
м.04.2017 г., който период не бил обхванат от погасителната давност. Искът е
приет изцяло за основателен, а за периода от м.05.2014 г.- м.04.2015 г.
доколкото не били установени задължения, е отхвърлен като неоснователен.
Претенциите на ищеца по чл.86,
ал.1 ЗЗД са отхвърлени изцяло:
За периода на действие на ОУ-2008
г. поради погасяването им по давност като СРС се е арг.
с правилото на чл.32,ал.1 ОУ.
За периода на действие на ОУ-2014 г., тъй като
съгласно ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 03.02.2014 г. лихвата се
начислявала върху сумата по общата фактура след изтичане на 30-дневния срок от
публикуването й на интернет страницата на дружеството- продавач на ТЕ. Ищецът
не бил представил доказателства за датата на публикуване на общите фактури по
реда на чл.33 ОУ, което имало характер на покана. Затова СРС е приел, че не е
установено изпадането на ответника в забава. По отношение на лихвата за забава
върху стойността на дяловото разпределение, СРС е приел, че не е изпълнено
изискването на чл.36, ал.2 ОУ за извършено оповестяване от страна на
дружеството.
По доводите във въззивните жалби:
Относно дължимостта на признатите с решението
суми:
Сградата в която се намира имота
е топлоснабдена. Последното се установява от заключението
на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/.
Действително, с исковата молба е
представен нот.акт от 26.09.1992 г.за продажба на
процесния недвижим имот, съгласно който купувач по сделката е Г.Т.М., майка на
ответника.
По арг.
от по-силното основание, след като страните по спора са се съгласили да бъде
преустановено потреблението на битова топла вода във връзка с подаденото от Т.С.М.
заявление за това № 1148/29.07.2016 г., то между тях е налице облигационно
отношение.
Ето защо настоящата инстанция
приема за правилен извода на СРС, че ответникът е потребител на топлинна
енергия.
Относно размера на установените в полза на ищеца вземания:
Предмет на установяване са
вземанията на ищеца за периода м.05.2014 г.- м.04.2017 г., както и изравнения
за периода м.08.2013 г.- м.04.2014 г. и за периода м.05.2013 г.- м.07.2013 г.
Според вещото лице, изготвило
допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-техническа
експертиза, размерът на сумите за потребена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2014 г.- 30.04.2017 г. /виж л.87 по делото пред
СРС/ възлиза на 667 лв. след съобразяване с обстоятелството, че резултата по
изравнителната сметка е 310,78 лв. за получаване от потребителя.
Видно от горецитираното
заключение резултатът по Общите фактури, съответно с дати на издаване –
31.07.2015 г., 31.07.2016 г., както и за периода 01.05.2016 г.- 30.04.2017 г. е
за връщане на потребителя/таблица 87/.
Вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза е посочило като дължим размер сумата 690,53 лв. За разлика от вещото
лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, вещото лице счетоводител се е
съобразило и с обстоятелството, че предмет на установяване са и вземания на
ищеца за периода м.05.2013 г.- м.04.2014 г. /таблица на с.99/. Главницата за
периода 01.08.2013 г.- 30.04.2014 г. е 16,67 лв., а за периода 01.05.2013 г. - 31.07.2013
г.- 6,01 лв., т.е. 22,68 лв.
Относно възражението за погасяване на вземанията за главница по давност:
Правилно СРС е приел, че
вземанията на ищеца, предявени за установяване по иска по чл.422 ГПК представляват
периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД, така било прието и в ТР №
3 от 18.05.2012 г. по т.д.3/2011 г. на ОСГТК на ВКС и се погасяват с кратката
тригодишна давност.
Заявлението по чл.410 ГПК е
подадено на 12.10.2017 г. поради
което всички вземанията на ищеца относно стойността на потребената
топлинна енергия станали изискуеми за периода преди 12.10.2014 г. са погасени
по давност. Тук се включват и т.нар. „изравнения“, извършени от ищеца за
периода м.08.2013 г.- м.04.2014 г. и за периода м.05.2013 г.- м.07.2013 г.
Въззивната инстанция намира, че
правилно СРС е приел, че съгласно ОУ, в сила от 12.03.2014 г. месечната фактура
за задължения за ТЕ за м.09. може да бъде съставена най-рано на 01.10., но
неправилно е приел за година 2015 г. вместо 2014 г. по отношение периода за
който вземанията за главница за топлинна енергия са погасени по давност.
Това, обаче, не променя размера
на задълженията, тъй като видно от таблицата на л.100 и л.101 /по делото пред
СРС/ сумата приета за дължима от СРС в размер на 667,85 лв. е тази, която не е
погасена по давност.
Основателен е довода на
въззивника, ответник пред СРС, че чрез съставяне на т.нар. Общи фактури не може
да се възобновява срока за течение на давността по отношение на задълженията,
които вече са били погасени по давност. Още повече, че в случая се установи, че
резултата от изравнителните сметки е за връщане, т.е. за получаване от потребителя.
С оглед констатациите си
въззивната инстанция намира, че обжалваното решение в частта, в която е прието,
че претенциите на ищеца следва да се отхвърлят като погасени по давност за
периода от 30.09.2014 г. до 30.09.2015 г. трябва да бъде отменено и вместо това
постановено друго, с което да се признае за установено, че ответника дължи на
ищеца за доставка и потребление на топлинна енергия за периода от 30.09.2014 г.
до 30.09.2015 г.
Относно вземането за дялово разпределение:
Противно на твърдяното от въззивника,
ответник пред СРС, както със заявлението, така и с исковата молба е била
претендирана стойността на услугата дялово разпределение в размер на 43,75 лв.
Този е и размерът потвърден със заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата,
така и съдебно-счетоводната експертиза. Претенцията е извън периода за който е
изтекла погасителната давност.
Следователно стойността на
услугата е дължима.
За периода м.05.2014 г. до
м.04.2015 г. видно от мотивите на СРС е прието, че задължения не са установени,
а не, че същите са погасени по давност./В тази част не сме сезирани с жалба/.
Относно вземанията за лихва за забава:
Правилно първоинстанционният съд е
приложил правилата на ОУ на ищцовото дружество, които
са действали за всеки един от периодите:
Правилото на чл.32, ал.1 ОУ,
съгласно което купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия /ТЕ/ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, е относимо за задължения, възникнали преди
12.03.2014 г.
Правилно СРС е приел, че
вземанията за лихва за забава при приложението на правилото на чл.32, ал.1 ОУ
са погасени по давност.
За задълженията възникнали след
тази дата важат ОУ на дружеството-ищец, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014
г., в сила от 12.03.2014 г. Съгласно влезлите в сила на 12.03.2014 г. ОУ,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Констативните протоколи на които
ищецът се позовава за установяване твърдението си, че са публикувани данните за
дължимите суми, не са представени по делото. Видно от доклада по чл.140 ГПК СРС
изрично е указал на ищеца, че следва да ангажира доказателства за изпадане на
ответника в забава.
При това положение налага се извод,
че СРС правилно е приел за неоснователна претенцията на ищеца за лихва за
забава по отношение плащането на главницата, представляваща стойност на
топлинната енергия, потребена от ответника.
С оглед на горното, решението е
правилно в частта по претенциите по чл.422 ГПК вр. с
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции в тази му част обжалваното решение следва да
се потвърди.
По отношение плащането на стойността
на услугата дялово разпределение ответникът изпада в забава след покана, тъй
като в ОУ не е посочен срок за изпълнение. В частта относно отхвърлителната
част на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД досежно стойността на
услугата дялово разпределение не сме сезирани с жалба.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
Доколкото не се установи размерът
на задълженията да се променя, то първоинстанционното решение не следва да
търпи промени в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на
въззивниците разноски не се следват.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 149261 от 24.06.2019
г. по гр.д.№ 17816 по описа за 2018 г. СРС, Второ ГО, 70-ти състав, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.422 ГПК за цена на топлинна енергия за периода от 30.09.2014 г. до
30.09.2015 г.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА по иска по чл.422 ГПК предявен
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК******, срещу Т.С.М.,
ЕГН **********, че ответника дължи на ищеца за доставка и потребление на
топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент №
28, находящ се в гр.София, ул.“******, с аб. № 263246, за
периода от 30.09.2014 г. до 30.09.2015 г. по издадената на 27.10.2017 г. по
ч.гр.д.№ 72616 по описа за 2017 г. на СРС, 70 състав, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 149261 от 24.06.2019 г. по гр.д.№ 17816 по
описа за 2018 г. СРС, Второ ГО, 70-ти състав в частта, в която се :ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че Т.С.М., дължи
на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 667.85 лева,
представляваща цена на доставена през периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2017г.
топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент №
28, находящ се в гр.София, ул.“******, с аб. № 263246, вкл. суми, отразени в общи фактури №
**********/31.07.2016г. и 008200034731.07.2017г. и сумата 43.75 лева,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от м.05.2015г. до
м.04.2017г., ведно със законната лихва върху главниците от 11.10.2017г. до
окончателното погасяване, както и в
частта, в която се ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за горницата
до пълния предявен размер от 690.53 лева и за периода от 01.05.2013г. до
30.09.2014 г.,вкл. суми, отразени в обща фактура № 006509316731.07.2015г., и
изравнителни сметки по фактури №№ **********/31.08.2014г. и
**********/31.08.2014г. и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 106.32 лева, представляваща обезщетение за забава
за главницата за топлинна енергия за периода от 01.10.2014г. до 04.10.2017 г.
Решението е постановено при участието
на „Б.” ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: