Присъда по дело №634/2022 на Софийски градски съд

Мотиви по ВНОХД № 634 по описа на Софийски градски съд,
Наказателно oтделение, XIV-ти въззивен състав за 2022 г.

Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
С присъда от 07.02.2022 г. по НОХД № 6519/2020 г. Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 104 състав е признал подсъдимия Д. А. Д. за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр.
ал. 1 НК – за това, че на 21.07.2019 г., около 06:00 часа, в гр. София, по бул.
„Цариградско шосе“ с посока на движение от алея „Яворов“ към бул. „Евлоги
и ****** Г.“ управлявал на моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„БМВ“, модел „320“ с рег.№ ******* без съответното свидетелство за
управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответното свидетелство за управление с НП № 18-4332-017021/07.09.2018 г.
на началник група към О“ПП“-СДВР, влязло в законна сила на 20.11.2018 г.
Наложил му е наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което да
изтърпи при първоначален общ режим и наказание глоба от 500 лева.
Срещу присъдата е подадена в срок жалба от защитника на подсъдимия,
в която се излагат съображения, че деянието е несъставомерно по чл. 343в, ал.
2 НК, тъй като тази разпоредба се отнася само за деяния, извършени от лица,
които не са имали правоспособност да управляват МПС, докато подсъдимият
е имал такава, като е бил наказан с административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС” и деянието му следва да се третира като
административно нарушение, а не престъпление. Моли въззивния съд да
отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за
невиновен и да го оправдае по обвинението.
Защитникът поддържа жалбата по съображенията в нея, като моли
присъдата на СРС да бъде отменена и постановена нова, с която да бъде
подсъдимият да бъде оправдан.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си. Моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Софийска градска прокуратура намира, че присъдата е правилна и моли
присъдата да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба,
както и изложените от страните доводи и служебно провери правилността
на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Производството пред СРС е протекло по общия ред, в рамките на който
1

първостепенният съд е събрал редица гласни и писмени доказателства. Пред
въззивния съд не бяха събрани нови доказателства и той изгради своето
убеждение по фактите въз основа на събраните пред първата съдебна
инстанция. Установената от районния съд фактическа обстановка, като цяло
се споделя от въззивния съд и тя е следната:
Подсъдимият Д. А. Д. е роден на ******* в гр. Н.З., българин, български
гражданин, осъждан, висше образование, живущ в гр. София, ж.к. „******
****, ЕГН: **********.
Подсъдимият бил правоспособен водач на МПС, категория „В” и „АМ”.
Притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/ № *********, издадено на 23.02.2018 г., валидно до 23.02.2028 г.
На 10.07.2018 г. срещу него бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 761013 за нарушение по чл. 174, ал.
3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, тъй като отказал да бъде
тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Срещу
него била издадена и заповед за принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № 2880 /18-4332-004374/ от 10.07.2018 г., с която издаденото му
СУМПС било временно отнето за срок не повече от 18 месеца на основание
чл. 171, т.1, б „б“ ЗДвП. ЗППАМ влязла в сила на 18.07.2018 г. За това
нарушение срещу него било издадено наказателно постановление /НП/ № 18-
4332-013617/18.07.2018г., с което му били наложени административни
наказания глоба от 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца.
Срещу него било издадено и НП № 18-4332-017021/07.09.2018г. за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП - за това че на 20.07.2018 г. в гр. София,
управлявал МПС след като неговото СУМПС било временно отнето по реда
на чл. 171, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му било
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Двете НП влезли в сила на 20.11.2018 г.
На 21.07.2019 г., около 06:00 часа подсъдимият управлявал на лек
автомобил, марка „БМВ“, модел „320“ с рег.№ ******* в гр. София, по бул.
„Цариградско шосе“ с посока на движение от алея „Яворов“ към бул. „Евлоги
и ****** Г.“. Бил спрян за проверка от свидетелите Д., Г.Г. и Б. – полицаи в 1
РУ-СДВР, които установили, че подсъдимият нямал СУМПС. На място
пристигнал св. Р.Г. – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР, който съставил
срещу подсъдимия АУАН № 033516 за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП – че
управлявал МПС без свидетелство за управление.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка, въззивният съд възприе на база
доказателствата и доказателствените средства, събрани пред СРС:
2

- гласни – показанията на свидетелите Д., Г.Г., Б., Р.Г..
- писмени – АУАН № 761013/10.07.2018 г.; ЗППАМ № 2880 /18-4332-
004374/ от 10.07.2018 г.; НП № 18-4332-013617/18.07.2018г., НП № 18-4332-
017021/07.09.2018г.; АУАН № 033516/21.07.2019 г.; справки от ОПП-СДВР;
справка картон на водача за подсъдимия; справка от ГДИН; свидетелство за
съдимост на подсъдимия.

Първата инстанция е направила кратък, но верен анализ на
доказателствената съвкупност. Същият се споделя от СГС и в тази връзка е
необходимо да се отбележи, че когато изразява съгласие с доказателствения
коментар, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира
само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените
доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г. на
ВКС, НК, ІІІ НО/. Доколкото не се спори от страните по доказателствата,
съдът ще направи само кратък коментар на същите.
Основателно СРС се е позовал на показанията на свидетелите, които са
извършили проверката на подсъдимия на 21.07.2019 г. Техните твърдения са
последователни, вътрешнонепротиворечиви и кореспондират помежду си и с
писмените доказателства и доказателствени средства. Липсата на спомен при
разпитите им пред първата инстанция може да бъде обяснена с изминалия
период от време от случая и е преодоляна с приобщаването на показанията им
от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5 НПК
От показанията на свидетелите несъмнено се установява, че на
процесната дата и място подсъдимият е управлявал МПС. Свидетелите Д.,
Г.Г. и Б. са очевидци на деянието, доколкото именно те са извършили
проверката на подсъдимия. Свидетелите посочват времето и мястото на
деянието, дават данни за самоличността на водача на автомобила. Тези
обстоятелства се установяват и въз основа на съставения АУАН №
033516/21.07.2019г. Показанията на свидетелите, са еднопосочни, не
съдържат противоречия, обективни са, поради правилно са кредитирани от
СРС.
Въззивният съд кредитира изцяло и събраните по делото писмени
доказателства, тъй като същите напълно кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал. От справките от ОПП-СДВР и картина на
водача на подсъдимия се установява, че същият е бил правоспособен водач на
МПС и е притежавал СУМПС №*********, издадено на 23.02.2018 г.,
валидно до 23.02.2028 г.
От писмените данни е видно, че подсъдимият към времето на деянието е
бил лишен от право да управлява МПС:
Копията на АУАН № 761013/10.07.2018 г. и НП № 18-4332-
013617/18.07.2018г., дават възможност да се установи, че
3

адмнинистративнонаказателната отговорност на подсъдимия била ангажирана
за извършено нарушение на 174, ал. 3 ЗДвП. Това НП било влязло в сила на
20.11.2018 г. и с него му били наложени административни наказания глоба от
2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. От ЗППАМ
№ 2880 /18-4332-004374/ от 10.07.2018 г. е видно, че във връзка с това деяние
неговото СУМПС било временно отнето по реда на чл. 171, т.1, б „б“ ЗДвП за
срок не повече от 18 месеца.
НП № 18-4332-017021/07.09.2018г., влязло в сила на 20.11.2018 г. сочи,
че подсъдимият е бил наказан на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП - за това че на 20.07.2018 г. в гр. София
управлявал МПС без СУМПС.
Всички тези писмени доказателства се кредитират напълно и от
въззивния състав, който прие, че същите са съставени и изготвени по
установения за това ред. Преценени в съвкупност със свидетелските
показания по делото, те дават основание на съда да счете посочената по – горе
фактическа обстановка, като безспорно доказана.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въззивната инстанция счита, че при така установените факти,
първостепенният съд е достигнал до грешни и неправилни правни изводи
относно съставомерността на инкриминираното деяние. За разлика от СРС,
този съдебен състав прецени, че с деянието си не подсъдимият е осъществил
от обективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.
Съдът споделя изцяло аргументите във въззивната жалба, развити от
защитата, относно съставомерността от обективна страна на престъплението
по чл. 343в, ал. 2 НК. Анализът на трите алинеи на чл. 343в НК сочи, че всяка
една от тях визира различен състав на престъпление. Деянията по първата и
третата алинея могат да бъдат извършени само от водач, който има
правоспособност да управлява МПС. Това следва от обстоятелството, че
изпълнителното деяние по първата алинея трябва да е извършено от дееца в
срока на наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” - т.е.
касае водач, вече притежаващ правоспособност да управлява МПС, тъй като
няма как някой да бъде наказан с лишаване от права, каквито не притежава.
Изпълнителното деяние по чл. 343в,ал. 3 НК пък може да бъде осъществено,
когато деецът управлява МПС в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство. А такова свидетелство, съгласно
чл. 151, ал. 2 ЗДвП се издава от органите на Министерството на вътрешните
работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което
е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната
категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за
оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за
водач на моторно превозно средство т.е. лице, придобило правоспособност.
4

За разлика от ал. 1 и 3 на чл. 343в НК, деянието по алинея 2 може да бъде
осъществено само от лице, което към времето на извършването му не е
притежавало правоспособност да управлява МПС изобщо или пък МПС от
категорията, която управлява, защото или никога не е придобивало такава
или тя му е била отнета по реда предвиден в чл. 157, ал. 4 ЗДвП. С други
думи, деецът може да бъде само неправоспособен водач на МПС. Смисълът,
който законодателят влага в израза „без съответно свидетелство за
управление” в чл. 343в, ал. 2 НК е без „съответната правоспособност”. Този
извод се налага при съпоставката с текста на другите две алинеи, които
визират изрично лице, притежаващо правоспособност да управлява МПС
респ. свидетелство. Както защитникът е изтъкнал в жалбата си, аргумент в
тази посока се черпи и от разпоредбата на чл. 343г НК, съгласно която във
всички случаи чл. 343в, ал. 1 съдът постановява и лишаване от право по чл.
37, ал. 1, т. 7 и може да постанови лишаване от право по т. 6. Липсата на
алинея 2 на чл. 343в НК може логично да бъде обяснена с това, че няма как да
се постанови лишаване от право, което деецът не притежава. Отсъствието на
алинея 3 се дължи на това, че в тази хипотеза, спрямо деецът към времето на
деянието действа принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. С
други думи, неговото СУМПС е отнето и управлението на МПС принципно
му е забранено съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП т.е. към този момент той е
временно лишен от правото да управлява МПС до изтичане на срока на
ППАМ или решаването на въпроса за налагането на наказание „лишаване от
право да управлява МПС” преди изтичането на срока на мярката.
Подсъдимият е бил правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС
№ *********, издадено на 23.02.2018 г., валидно до 23.02.2028 г. Към датата
на процесното деяние той е бил лишен от правото да управлява МПС, тъй
като с НП № 18-4332-013617/18.07.2018г., влязло в сила на 20.11.2018 г. му
било наложено административно наказание лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца. В този смисъл, тъй като той е бил принципно
правоспособен водач на МПС, но изтърпяващ към този момент
административно наказание, лишаване от това право, той няма как да
осъществи деянието по чл. ч43в, ал. 2 НК. Не може да извърши и деянието по
ал. 3 на същия член, тъй като издадената ЗППАМ № 2880 /18-4332-004374/ от
10.07.2018 г., с която издаденото му СУМПС било временно отнето за срок не
повече от 18 месеца на основание чл. 171, т.1, б „б“ ЗДвП, вече не е
действала, тъй като с горецитираното НП, издадено във връзка със същото
деяние, за което е била издадена и ЗППАМ, въпросът за неговата
административнонаказателна отговорност е бил решен.
От това следва, както правилно се възразява от защитника, че процесното
деяние се явява не престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, а административно
нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 1 вр. чл. 150а, ал. 1 ЗДвП – управление на
МПС, след като е бил лишен от това право по административен ред,
доколкото е управлявал автомобил в срока на изтърпяване на
5

административното наказание лишаване от право да управлява МПС,
наложено му с НП № 18-4332-013617/18.07.2018г., влязло в сила на 20.11.2018
г. Едва следващо такова деяние /управление на МПС в срока на изтърпяване
на това административно наказание/ би се явило престъпление, но
съставомерно по чл. 343в, ал. 1 НК.
Липсата на обективна съставомерност на процесното деяние прави
ненужно обсъждането на това дали са налице субективните признаци от
състава на престъплението.
Предвид това, изводът на първата инстанция, че деянието, в което е
обвинен подсъдимия, съставлява престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК е неверен
и постановената от нея присъда следва да бъде отменена изцяло и
постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение.

ТАКА МОТИВИРАН, СЪДЪТ ПОСТАНОВИ ПРИСЪДАТА СИ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1:

2:
6

Номер на акта:	41
Дата:	9 март 2022 г. (в сила от 24 март 2022 г.)
Съдия:	Мирослав Георгиев Георгиев

Дело:	20221100600634
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 февруари 2022 г.

Присъда по дело №634/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите