Присъда по дело №7540/2021 на Софийски районен съд

МОТИВИ по присъда по н.д.ч.х.№7540/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 104 състав:

Наказателното от частен характер производство е образувано срещу КР.
П. Ж. по тъжба на СТ. ЛЮБ. М. по обвинение за това, че на 13.07.2018 г.
около 20:00 ч. в гр.****нанесъл удар с ръка в лицето на СТ. ЛЮБ. М., в
следствие на което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане и оток в областта на долния орбитален ръб вдясно при малки
разкъсно-контузни рани в областта на лицето вдясно, довело до болка и
страдание - престъпление по чл.130, ал. 2 от НК.
Адв.***от името на своя доверител поддържа повдигнатото от него
обвинение и пледира за осъдителна присъда. Претендира направените по
делото разноски.
Тъжителят СТ. ЛЮБ. М. апелира за максимална строгост.
Защитникът, адв.***, счита, че от събраните до момента в настоящата
инстанция писмени доказателства и гласни доказателствени средства не се
установи по безспорен и категоричен начин, че подзащитният му Ж. е
извършил виновно от обективна и субективна страна обвинението,
повдигнато му с частната тъжба, депозирана пред съда. Видно от показанията
на разпитаните свидетели в съдебно заседание, които не само не са преки и
непосредствени, но са по същество противоречи, объркани, непълни и не
кореспондират с останалия доказателствен материал и помежду си и не следва
да се кредитират изцяло, не доказват по безспорен и категоричен начин както
изискват разпоредбите на НПК.
Свидетелите предоставени от частното обвинение в лицето на жената,
която живее на съпружески начала ***, свидетелят Стоев, който е съсед и
свидетелят **** който е спортувал съвместно с ЧТ не само, че не са преки,
двамата посочени свидетели С***и Д*** заявяват, че са чули за случая почти
седмица след неговото настъпване, както се твърди в частната тъжба и то
С*** е чул не от ЧТ, а от неговата жена, с която живее на съпружески начала
К***, която на всичкото отгоре е и бизнеспартньор на жената на С***, което
той завява, което предполага заинтересованост. С*** в показанията си
непрекъснато, освен че говори не за непосредствено възприемане, а за чуване
за случая и то седмица след това, говори за посягане, а не за непосредствено
нанесен удар. Същото се отнася за свидетеля Д****, който говори за
посягане, а не за удар и отново неговите показания съдържат информация,
получена седмица по-късно, като самият той твърди, че играят тенис в сряда,
ден по-късно или по-рано. Лично направил справка какъв ден е бил
13.07.2018 г., падал се ден петък, като това означавало, че едва следващата
седмица двамата свидетели са научили за случая от разкази на тъжителя и
жената, с която живее. Съдебно-медицинското удостоверение е издадено два
1

дни след посочения случай на 15.07.2018 г. видно от неговото съдържание и
датата, а не както се твърди от тъжителя веднага или от свидетеля К***,
която също твърди че е било веднага в посещение в Съдебна медицина и то
по съвет на полицаите, които са посетили сигнала. На нито едно място в
докладните записки, нито в прокурорската преписка не се споменава за
нанесен удар или за установени от полицейските служители видими
наранявания по лицето на свидетеля М.. Подаденият сигнал е за съвсем друго
обстоятелство, за спор между съседи за паркомясто, като такъв е и текстът в
докладните на полицейските служителите, както и в сигнала до тел.112.
Протоколите, които са дадени да бъдат разписвани, също не са били
извършени в присъствието на пострадалия и обвиняемия и техните съпруги.
Неустановен безспорно механизъм се съдържа и в разпитания в съдебно
заседание съдебен медик, който категорично заяви, че е възможен и друг
механизъм на настъпване на уврежданията, което свързваме с значителното
време от 2 дни, както и наличието на други данни по делото за конфликти с
жена му, като до момента на вадене на съдебното удостоверение възможно е
травмите да са настъпили по друг начин.
Съдебният медик е категоричен, че увреждане не може да настъпи при
затворен юмрук, но може да настъпи при съприкосновение при спортуване.
Това влиза в голямо противоречие с показанията на свидетеля К***, която
твърди:„.К*** удари С**** в областта на окото – замахна веднъж, но замахът
беше не като за шамар, а като за удар в лицето. Замахът беше със засилка,
заход две крачки“. Това е абсолютно нелогично, драстично влизащо в
противоречие с описаното в съдебномедицинското удостоверение и с
заявеното от ЧТ и становището на вещото лице в съдебно заседание по
отношение настъпилия механизъм.
Данните по делото, както защитата установи, се касае за професионален
спортист, трети дан и би следвало да знае как да нанесе такъв удар,
пораженията щяха да бъдат доста по-различни, а вещото лице твърди, че
такива одрасквания не могат да бъдат причинени при затворен юмрук.
Следва да се отбележи още веднъж, че с най-голяма достоверност съдът
следва да кредитира описаното в прокурорската преписка и докладните
записки и в сигнала на тел.112, където за подобни твърдения за нанесен удар
изобщо не се споменава. Нито някой от полицейските служителите, посетили
сигнала, спомена за подобно нещо. В данните на свидетеля К*** от разпита й
в съдебно заседание се вижда, че полицаите са посетили сигнала 20-30
минути след случката, като са раздали предупредителни протоколи. Ако
имаше такива наранявания, щеше да има такива отразявания в докладните.
Полицаите са длъжни да отбележат такова нещо. Няма как същите да дадат
съвет за преглед в съдебна медицини при положение, че самите те не са
установили нищо, което да е налагало посещение на такъв кабинет. Не е ясно
нито времето на настъпване на тези увреждания, като час и ден, нито по
безспорен начин е установен техния механизъм. Всичко това поражда
2

основателни догадки и съмнения относно действителната фактическата
обстановка и поведението и действията на участниците в събитието.
Счита, че фактите не са установени в пълнота, последователност,
безпротиворечивост и с необходимата логическа зависимост от частното
обвинение и моли съдът внимателно да ги прегледа и на основание чл. 305 от
НПК да ги обсъди, защото фактическата обстановка, така установена, следва
да наведе на единствено правилния извод за недоказаност на обвинението,
предявено с частната тъжба. Не е безспорно установено, че описаните
увреждания са били причинени от подсъдимия, в резултат нанесен удар с
юмрук в лицето по посочения начин и време, както е описано от тъжителя.
Липсват каквито и да е преки доказателства по отношение на това, а по
отношение на свидетелските показания същите са твърде противоречиви.
По отношение на свидетелката К*** е видно, че същата не е имала
пряка видимост за случая. Това се установява и от показанията на свидетеля
Д***, която посочи, че жилищата са с абсолютно идентично разположение.
Може да се види, включително и след ремонти и преустройства каква е
видимостта, на какво разстояние е банята от коридора и външната врата и как
същата е могла да възприеме цялата ситуация. Според показанията на
свидетелката Д*** не само, че не е имало конфликт и физически допир между
подзащитния му и ЧТ, но същите въобще не са се показали на вратата при
почукване от страна на подсъдимия и неговата приятелка. Нелогично звучат
обясненията на свидетелката К**** как така тя импулсивно се втурнала да
защитава мъжа си, изблъсква един почти 100 кг. мъж, спортист, излизайки от
банята, миейки си зъбите, вземайки светкавични действия, тя да предприеме
защитни бойни действия спрямо агресор, влязъл на 2-3 метра в жилището им.
Това звучи като холивудски екшън. Противоречиво и изгодно за нея е
уточнението, че не знае кога е отишъл точно, колко пъти и какви са били
нараняванията и дали е замахнал веднъж или неведнъж, но категорична е че
полицаите са й препоръчали съдебно-медицинска консултация, а самите
полицаи такова нещо не са видели.
Според събраните доказателства и извършените процесуално-
следствени действия съдът следва да даде утвърдителен отговор на въпросите
съгласно чл.301 от НПК и то следва да даде отговори на въпросите има ли
извършено престъпно деяние, извършено ли е то виновно от подсъдимия,
съставлява ли деянието престъпление и неговата правна квалификация.
Налице са съществени противоречия между факти и обстоятелства по делото,
а догадките и предположенията са значителни. Присъдата не може да почива
на предположения, а от фактическа страна по делото се установи, че може да
се направят изводи, които да доведат до отпадане, както на субективна, така и
на обективна страна на престъплението. В тежест на ЧТ е да докаже от
обективната и субективната страна състава на престъплението, за което е
повдигнал обвинение, а до момента освен представените протоколи от
общото събрание, които касаят други обстоятелства, както и копие от
3

преписки с неясен край по отношение на други лица и други производства
между неговия подзащитен и неговата бивша съпруга, както и фактът, който
се потвърди и от ЧТ в съдебно заседание, за дела водени между неговия
защитник и неговия подзащитен, друго не се приложи по отношение на
основно твърдяните факти в тъжбата и обвинението почива единствено на
едни твърдения на косвени свидетели и свидетели неочевидци, които не
кореспондират с доказателствата.
Съгласно чл. 103, ал. 1 и ал. 2 тежестта по делото от ЧТ лежи върху ЧТ
и подсъдимият не е длъжен да доказва своята невинност. По делата от частен
характер липсва ДП, където могат да бъдат установени факти и
обстоятелства, на които съдът да базира и основе своя краен съдебен акт и
присъдата си и да ги анализира. За разлика от делата от общ характер, където
се провежда пълно и изчерпателно разследване, събират се доказателства,
които могат да бъдат ползвани и прочетени, в делата от ЧХ това е
невъзможно и съдът в една много по-висша степен и много по-прецизно
трябва да прецени дали събраните доказателства са достатъчни и абсолютно
безспорни, за да не бъде нарушен и основен принцип на Наказателния процес.
Счита, че такива не са събрани.
Съгласно Постановление №6 на Пленума на ВС от 1978 г., след
изчерпване на всички процесуални средства за доказване на обвинението, ако
не се установи, че деянието е извършено от подсъдимия виновно, съдът
следва да го оправдае, тъй като съмненията се тълкуват в негова полза.
Настоящият случай е точно такъв.
С оглед изложеното моли съдът да постанови оправдателна присъда и
да признае подзащитния му К.Ж. за невиновен по повдигнатото му обвинение
с частната тъжба поради липса на виновно поведение и недоказаност на
обвинението по безспорен и категоричен начин, както от субективна, така и
от обективна страна, както изискват разпоредбите на НПК.
Моли да бъдат присъдени направените разноски съобразно приложени
списъци и съгласно чл.14, ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Подсъдимият моли съдът да се произнесе с оправдателна присъда, а
именно за това, че не е извършил посоченото деяние в тъжбата.

От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства преценени по реда на чл.14 и чл.18
от НК, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият Ж. и св.В.Д*** живеят на съпружески начала.
Тъжителят СТ. ЛЮБ. М. и подс. КР. П. Ж. били съседи и живеели в
сграда, находяща се в гр.****, като тъжителят и съпругата му св.Е.К***
обитавали ап.3 на ет.3, а подсъдимият и св.В.Д***** обитавали жилище на
4

четвъртия етаж.
Отношенията между двете семейства се влошили вследствие битови
конфликти, докато на 13.07.2018 г. около 20:00 ч. в гр.***** КР. П. Ж.
позвънил на входната врата на тъжителя и поискал той да премести веднага
автомобила си, защото му пречел да паркира. Тъжителят отговорил, че е
спрял на това място, за да разтовари багаж, но подс.Ж. настоял, при което
тъжителят го попитал в качеството си на какъв раздава заповеди.
Тогава подс.Ж. нанесъл удар с ръка в лицето на СТ. ЛЮБ. М. вследствие,
на което му причинил кръвонасядане и оток в областта на долния орбитален
ръб вдясно при малки разкъсно-контузни рани в областта на лицето вдясно.
Тъжителят отстъпил, след което двамата със св.Кацарска успели да
затворят входната врата на жилището си.
Тъжителят позвънил на телефон 112.
Подс.КР. П. Ж. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.

По доказателствата:
Съгласно чл.305, ал.3 от НПК горната фактическа обстановка се установи
от:
1.обясненията на подс.КР. П. Ж.;
2.показанията на свидетелите Е* К*, А* С*, Д* Д* и В*Д*;
3.заключението на вещото лице Р*Х* по съдебно-медицинската
експертиза;
4.съдебно-медицинско удостоверение №269.07/2018 г. и от другите
писмените доказателства.

При обсъждане на доказателствата:
Всяка от страните се постара да установи тези факти, от които ще се
ползва при разглеждането на делото по същество, като дадените от
свидетелите показания относно това, което са възприели по случая в своя
краен резултат, позволява да се изгради точна и последователна представа за
обстоятелствата, касаещи фактическата обстановка по случая.
Единственото противоречие в събраните по делото доказателства е
между обясненията на подс.КР. П. Ж. и показанията на свидетеля В** Д*** от
една страна и показанията на свидетелите Е**К*** А***С****, Д***Д***,
заключението на вещото лице Х*** по съдебно-медицинската експертиза и
съдебно-медицинското удостоверение, от друга страна.
Горното противоречие се изразява в отричането от страна на подс.Ж. и
св.Д***, че подсъдимият е упражнил физическа сила спрямо тъжителя.
5

Горното противоречие касателно факта на употребената физическа сила
от подсъдимия спрямо тъжителя, се преодолява чрез показанията на
свидетелите ******, заключението на вещото лице Х*** по съдебно-
медицинската експертиза и съдебно-медицинското удостоверение.

Комплексната съпоставка на тази група гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства дава отговор на въпросите относно авторството на
деянието и неговите обективни елементи.
Съдът отчита обстоятелството, че св.Д*** има близки отношения с
подсъдимия – живее на съпружески начала с Ж..
Независимо от горното показанията на св.Д*** съдържат обективни
данни за случилото се и субективният характер на взаимоотношенията й със
страна по делото не води до цялостно изключване от доказателствената маса
на събраните данни чрез разпита й.
Освен отношенията на свидетелите със страните, от значение е какви
данни се съдържат в показанията им и дали те съответстват на другите
доказателства по делото.
В цялост незначителните вътрешни несъответствия в свидетелските
показанията се дължат на различната позиция и субективно възприятие на
всяко от лицата, но това не изключва обективната реализация на деянието,
което те пресъздават.
В заключение съдът намира, че упражнената сила от подс.Ж. спрямо
тъжителя е факт.
Причиняването на кръвонасядане и оток в областта на долния орбитален
ръб вдясно при малки разкъсно-контузни рани в областта на лицето вдясно е
факт от действителността, а възприятията на свидетелите са субективни
преживявания.
Няма еквивалентност между факт и субективни праживявания – едното
не изключва другото.
Субективните преживявания могат да се различават по своя характер от
обстоятелствата, които ги пораждат.
Съдът кредитира заключението на вещото лице Хаджиев по съдебно-
медицинската експертиза.
Вещото лице е отговорило на поставените от съда въпроси, като
заключението е ясно и пълно и се подкрепя от съдържанието на съдебно-
медицинското удостоверение.
Съдът не намира други съществени противоречия в данните, снети от
показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, както и сред
останалите доказателства по делото.

6

От правна страна:
От така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Престъплението по чл.130, ал.2 от НК засяга обществените отношения,
свързани с физическата неприкосновеност на личността.
Доколкото престъпното деяние засяга в по-ниска степен тези отношения
и причинените на пострадалия увреждания са с по-слаб интензитет,
обвинението е от частен характер и зависи от субективната преценка и воля
на пострадалия.
Съдът намира, че от обективна страна по несъмнен начин се установи от
събраните по делото доказателства, че КР. П. Ж. на 13.07.2018 г. около 20:00
ч. в гр****нанесъл удар с ръка в лицето на СТ. ЛЮБ. М., в следствие на което
му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и оток в
областта на долния орбитален ръб вдясно при малки разкъсно-контузни рани
в областта на лицето вдясно.
От обективна страна деянието е извършено чрез нанасяне на удар с ръка
в лицето на пострадалия.
По този начин подсъдимият причинил на тъжителя лека телесна повреда,
изразяваща се болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление
по чл.130, ал.2 от НК.
От субективна страна подсъдимият КР. П. Ж. е извършил деянието при
пряк умисъл като деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на последиците от него и е искал
настъпването на тези последици – да причини на тъжителя процесните
увреждания.
Причината за извършване на престъплението е от битов характер -
конфликт между съседи, а мотивът субективно се извежда от раздразнението
на извършителя, предизвикано от пострадалия.
Ето защо с оглед събраните по делото доказателства, установяващи
фактите от обективна страна и мотива на дееца за извършване на
престъплението, съдът намира, че липсва друга възможност за предизвикване
на увреждането, описано в тъжбата, както и то да е причинено от друго лице,
различно от подсъдимия Ж..
От гореизложеното съдът стига до единствено възможния извод, че КР.
П. Ж. от обективна и субективна страна е извършил престъпление по чл.130,
ал.2 от НК и го призна за виновен по това обвинение.
Доколкото в хода на съдебното следствие не се установиха признаците от
състава на чл.130, ал.1 от НК, съдът оправда подс.Ж. по това обвинение.

По вида и размера на наказанието:
7

Подсъдимият КР. П. Ж. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Престъплението, за което подс.КР. П. Ж. е признат за виновен е
наказуемо с „лишаване от свобода” до шест месеца или „пробация“, или
„глоба“ от 100 лв. до 300 лв.
В резултат от това престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди.
Предвид горното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78а от
НК за освобождаването на подсъдимия КР. П. Ж. от наказателна отговорност
и налагането на административно наказание – минимална по размер глоба от
1000 лв.
Съдът намира, че така определеното по вид и размер наказание ще
осъществи, както възпитателната, така и възпиращата цел, визирана в
разпоредбата на чл.36 от НК да се поправи и превъзпита подсъдимия КР. П.
Ж., както и да се въздейства предупредително и възпитателно и на останалите
членове на обществото.
За да определи размера на глобата на минималния, съдът взе предвид
като смекчаващо отговорността обстоятелство, че пострадалият с
поведението си е допринесъл за реализация на деянието, като е попитал
подсъдимия в качеството си на какъв раздава команди.
Съдът отчете и дългия период от време, изтекъл от датата на деянието до
постановяване на присъдата.
Ето защо глобата следва да се определи в минимален размер.

Държавни такси и разноски:
Подсъдимият КР. П. Ж. следва да заплати деловодните разноски на
тъжителя СТ. ЛЮБ. М. в общ размер на 2362,00 лв. – за платено адвокатско
възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна такса, на основание чл.189,
ал.3 от НПК.
По тези мотиви съдът постанови присъдата си.
8

Номер на акта:	291
Дата:	16 ноември 2022 г. (в сила от 4 май 2023 г.)
Съдия:	Георги Стоянов Георгиев

Дело:	20211110207540
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	31 май 2021 г.

Присъда по дело №7540/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите