Р Е Ш Е Н И Е № 31
гр.София, 09.03.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, 1-ви състав, в публичното заседание на 27.януари две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:Ради Йорданов
с участието на секретаря М.Б., след като разгледа докладваното от съдията Йорданов
т.д. №79 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искът е с правно основание
чл.647, ал.2 ТЗ вр. чл.647, ал.1 т.3 ТЗ и по чл.108 ЗС вр. с чл.649, ал.2 ТЗ.
Б.Л.Б., като
синдик на „С.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, е подал
искова молба, вписана в Служба по вписванията – гр. К.с вх. №1141/1140 от
23.06.2016г., том ІІ, акт №164 срещу „С.”
АД, ЕИК ., „О.” ЕООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.Т. Г. и срещу „В.П.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Ц.В. Р., с която е предявил срещу тримата
ответници при условията на кумулативно обективно и субективно съединение
следните искове:
1. по чл.647, ал.2, вр. чл.647,
ал.1, т.3 от ТЗ отменителен иск за обявяване за недействителен по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „С.”
АД, ЕИК, на договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба от 26.02.2015г., вх.рег.№473, акт 122, т.1, дело 55 от
26.02.2015г. на Служба по вписвания-К., сключен между „С.” АД и „О.” ЕООД и
2. по чл.108 от ЗС, във вр. с
чл.649, ал.2 от ТЗ осъдителен иск предявен само срещу ответника „В.П.” ООД, за връщане в масата на
несъстоятелността на следните имоти:
Поземлен имот пл. №026041 с площ
от 7,000 дка в землището на гр.К., местност Бусковото, обл. В.;
Поземлен имот пл. №374017 с площ
от 3,002 дка в землището на гр.К., местност Топа, обл. В.;
Поземлен имот пл. №364068 с площ
от 8,368 дка в землището на гр. К., местност Главен дол, обл. В., придобити от „В.П.”ООД
въз основа на договор за продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт
за покупко-продажба от 04.12.2015г.,
вх.рег.№2769, акт 101, т.6, дело 654 от 04.12.2015г. на Служба по вписвания-К., с който вторият ответник „О.” ЕООД е продало на
третия ответник „В.” ЕООД, подробно посочени и
индивидуализирани в нотариалния акт недвижими имоти.
В исковата молба ищецът излага следното:
Твърди, че по молба подадена на
27.11.2014г. на кредитора „З.” ЕООД е открито
производството по несъстоятелност на първия ответник „С.”АД. С решение №68 от
21.05.2015г. по т.д.н. №193/2014г. на Софийският окръжен съд била обявена
неплатежоспособността на „С.”АД с начална дата 14.05.2014г. и открито
производство по несъстоятелност на дружеството. Решението било обявено в
Търговския регистър на 21.05.2015г.
В изпълнение на правомощията си на синдик
по издирване и уточняване на имущество ищецът установил сключени сделки в
т.нар. подозрителен период, за които поддържа, че осъществяват една от
хипотезите на чл. 647 от Търговския закон, а именно:
На 26.02.2015 год. бил сключен договор под
формата на Нотариален акт за покупко-продажба, вх.рег. №473, акт 122, т. 1,
дело 55 от 26.02.2015г. на Служба по вписвания- гр.К., с който „С.” АД продало на „О.” ЕООД следните
недвижими имоти:
1. Поземлен имот пл. №026041 с площ от 7,000 дка в землището на гр. К., местност Бусковото, обл. В.;
2. Поземлен имот пл. №374017 с площ от
3,002 дка в землището на гр. К., местност Топа, обл.В.;
3. Поземлен имот пл. №364068 с площ от
8,368 дка в землището на гр. К., местност Главен дол,
обл.В..
На 04.12.2015г. вторият ответник „О.” ЕООД
с нотариален акт за покупко-продажба, вх.рег. №2769, акт 101, т.6, дело 654 от
04.12.2015г. на Служба по вписвания - гр. К.,
продал процесните имоти на третия ответник „В.”
ЕООД, гр. С.
Ето защо ищецът поддържа, че е налице
хипотезата на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, поради това, че при сключената на
26.02.2015г. възмездна сделка от длъжника „С.” АД с „О.” ЕООД, даденото
значително надхвърляло по стойност полученото - процесните имоти били продадени
от длъжника на много ниска цена и след датата на неплатежоспособността на „С.”АД,
а сделката била извършена в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл.
625 ТЗ.
На следващо място ищецът поддържа, че за
сделката, извършена на 04.12.2015г., с която „О.” ЕООД е продало процесните
имоти на „В.” ЕООД, не намира приложение хипотезата на
чл.647, ал.3 ТЗ. Твърди, че ответника „В.” ЕООД
не е трето добросъвестно лице по смисъла на чл.647, ал.3 ТЗ. В подкрепа на
твърдението си излага следните аргументи:
Твърди, че до 20.06.2014г. управител на
ответника „В.” ЕООД е бил П.И.З., който до 22.08.2014г. е бил член на Съвета на
директорите на „С.” АД, обстоятелство, обуславящо наличието на презумпцията за
недобросъвестност, залегнала в чл.646, ал.7 от ТЗ и чл.649, ал.4 от ТЗ вр.
чл.135, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът поддържа, че при обявяването на
относителната недействителност на първоначалната сделка, обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба вх.рег.№473, акт 122, т.1, дело 55 от
26.02.2015г. на Служба по вписвания-К.,
втората сделка от 04.12.2015г., с която „О.” ЕООД е продало процесните имоти на
„В.” ЕООД не би могла да породи действие,
поради това, че вторият ответник „О.” ЕООД е продал чужда вещ и като
несобственик не е прехвърлил валидно в собственост на „В.” ЕООД процесните поземлени имоти (вж. уточн. молба вх. №4117/08.06.2016г.).
Ето защо и съгласно правомощията, дадени му
по силата на чл.649, ал.1, във вр. с чл.658, ал.1 от ТЗ синдикът на „С.”АД
твърди, че е налице правен интерес и задължение да предяви настоящия иск по
чл.647, ал.1,т.3 ТЗ, тъй като с процесната продажба на описаните в исковата
молба имоти са увредени кредиторите на несъстоятелността.
Моли, съда да постанови решение, с което на
основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ да обяви за недействителни по отношение на
кредиторите на „С.”АД на:
1.
Договор за продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт за
покупко-продажба от 26.02.2015г., вх.рег.№473, акт 122, т.1, дело 55 от
26.02.2015г. на Служба по вписвания-К., с
който първият от ответниците „С.”АД е продало на втория ответник „О.” ЕООД
собствените си недвижими имоти, подробно посочени и индивидуализирани в нотариалния
акт и договор за покупко-продажба сключен с нотариален акт за покупко-продажба
от 04.12.2015г., вх.рег.№2769, акт 101, т.6, дело 654 от 04.12.2015г. на Служба
по вписвания-К., с който вторият ответник „О.” ЕООД е
продало на третия ответник „В.” ЕООД, подробно
посочените и индивидуализирани в нотариалния акт недвижими имоти.
2.
Да осъди ответника „В.П.”ООД да
върне в масата на несъстоятелността следните имоти: Поземлен имот пл. №026041 с
площ от 7.000 дка в землището на гр. К., местност
Бусковото, обл. В.; Поземлен имот пл. №374017 с площ от 3,002
дка в землището на гр.К., местност Топа, обл. В.; Поземлен имот пл. №364068 с площ от 8,368 дка в
землището на гр. К., местност Главен дол, обл. В., придобити от „В.П.”ООД
въз основа на договор за продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт
за покупко-продажба от 04.12.2015г., вх.рег.№2769, акт 101, т.6, дело 654 от
04.12.2015г. на Служба по вписвания-К., с
който вторият ответник „О.” ЕООД е продало на третия ответник „В.” ЕООД, подробно посочените и индивидуализирани в
нотариалния акт недвижими имоти.
Претендират се и сторените в настоящото
производство разноски и разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор само от ответника „О.” ЕООД, с който прави възражение за нередовност на
исковата молба. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и моли да
бъде отхвърлен изцяло, като излага следното:
На първо място прави възражение за
нередовност на исковата молба на основание чл.127, ал.1, т.3 ГПК, поради липса
на посочена цена на иска, с доводи, че сочената нередовност води до
невъзможност за преценка на това, дали обусловената осъдителна претенция е
родово и местно подсъдна на настоящия състав. Отделно от това, поддържа, че
ищецът не е формулирал петитум на исковата си молба по отношение на
обусловената си претенция.
По основателността на иска, ответникът
излага следното:
Твърди, че в настоящия случай, не са налице
кумулативно дадените в хипотезата на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ предпоставки, за да
бъде успешно упражнено правото на иск със следните аргументи:
Ответникът „О.” ЕООД не оспорва твърдението
на ищеца, че на 26.02.2015г. „О.” ЕООД с договор за покупко - продажба,
обективиран в посочения в исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от същата дата, е закупило от първия ответник - „С.” АД, подробно
индвидуализираните в нотариалния акт и от ищеца в исковата молба три поземлени
имота. Оспорва твърдението на ищеца, че атакуваната сделка е сключена в периода
между началната датата на неплатежоспособността и датата на завеждане на
исковата молба по чл.625 ТЗ в съда. Твърди, че прехвърлителната сделка,
сключена на 26.02.2015г., е сключена след 27.11.2014г. - датата на завеждане на
исковата молба по чл.625 ТЗ в съда, както и след началната дата на
неплатежоспособността на „С.” АД - 31.12.2014г., определена с решение №1436 от
06.07.2016г. по т.д. №2892/2015г. на САС, с което е изменено решение №68 от
21.05.2015г. по т.д.н. №193/2014г. на Софийският окръжен съд, в частта, в която
е определена от съда по несъстоятелността начална дата на
неплатежоспсособността на „С.” АД - 14.05.2014г.
По изложените съображения ответникът „О.”
ЕООД счита предявения иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ неоснователен.
На следващо място ответникът „О.” ЕООД
твърди, че атакуваната сделка за трите процесни поземлени имота е извършена по
пазарни цени на имотите, което се установявало от данъчната оценка на всеки
един от тях, както и от приложената към отговора интернет справка за цените на
недвижимите имоти от този тип в района, в който се намират последните. Твърди
още, че процесните имоти били закупени от „О.” ЕООД с инвестиционна цел и в
последствие прехвърлени възмездно на по-висока цена на третия ответник „В.П.”
ООД.
Ответникът „О.” ЕООД поддържа, че искът за
обявяване на недействителността по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „С.” АД и на сделката, обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба от 04.12.2015г., вх.рег. №2769, акт 101, т. 6, дело 654 от
04.12.2015г. на Служба по вписвания-гр. К., по
силата на която „В.П.” ООД е закупило от „О.” ЕООД процесните имоти също е
неоснователен и недоказан, с твърдения, че последното е трето добросъвестно
лице, чиито права не могат да бъдат засегнати от недействителността. Счита
недоказано твърдението на ищеца, че ответникът „В.П.” ООД е недобросъвестно
лице по смисъла на чл.647, ал. 7 ТЗ, чл.649, ал.4 и чл.135, ал.2 ЗЗД. Оспорва и
твърдението на ищеца за наличието на свързаност между „С.” АД и „В.” ЕООД. Твърди, че обстоятелството, че до
22.08.2014г., управителят на „В.” ЕООД – П. И.З., е бил член на Съвета на директорите на „С.” АД, не му
е било известно. Отделно от това сочи, че ищецът не е конкретизирал коя от
хипотезите регламентирани в §1 от ДР на ТЗ е налице в настоящия случай.
Ето защо ответникът „О.” ЕООД моли да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове.
Препис от отговора на исковата молба на „О.”
ЕООД е връчен на ищеца и в срока по чл.373, ал.1 ГПК от същия не е постъпила
допълнителна искова молба.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
По молба от 27.11.2014г. на кредитора „З.” ЕООД е
открито производството по несъстоятелност на „С.”АД.
С решение №68 от
21.05.2015г. по т.д. №193/2014г. на Софийският окръжен съд била обявена
неплатежоспособността на „С.” АД с начална дата 14.05.2014г. и открито
производство по несъстоятелност на дружеството. Решението било обявено в
Търговския регистър на 21.05.2015г. С решение №1436 от 06.07.2016г. по
т.д.№2892/2015г. на САС датата на неплатежоспособността на „С.” АД е определена 31.12.2014г.
С определение от
13.07.2015г. по т.д. №193/2014г. на Софийският окръжен съд Б.Л.Б. е назначен за
синдик на „С.” АД с ЕИК..
Страните не спорят, че на 26.02.2015г. бил сключен договор под
формата на Нотариален акт за покупко-продажба, №473, акт №122, т.I, дело 55 от 26.02.2015г. на
Нотариус с №256, с който „С.” АД продало
на „О.” ЕООД следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот пл. №026041 с
площ от 7,000 дка в землището на гр. К., местност Бусковото, обл. В.;
2. Поземлен имот пл. №374017 с площ от
3,002 дка в землището на гр. К., местност Топа, обл.В.;
3. Поземлен имот пл. №364068 с площ от
8,368 дка в землището на гр. К., местност Главен дол,
обл.В.. С обща цена на сделката 730
лева.
Страните не спорят,
че на 04.12.2015г. „О.” ЕООД с нотариален акт за
покупко-продажба, №32 т.VI рег. №3544, нот.дело №691 от 04.12.2015г. на
Нотариус №256, продал процесните имоти на третия ответник „В.” ЕООД, гр.С. общо
за сумата от 1900 лева.
По делото се назначи
съдебно-оценителна експертиза, видно от заключението на която, пазарната
стойност на имотите към момента на сделката 26.02.2015г. е 18370,-лв.
Представи
се нотариално заверен договор за покупко-продажба на акции от 01.10.2014г., по
силата на който „В.П.” ООД продава на „Д.”, дружество регистрирано в М.291099 бр. безналични
поименни акции в „С.” АД.
При така събраните доказателства съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове по правно основание
чл.647, ал.2 вр. чл.647, ал.1 т.3 и по чл.108 ЗС вр. с чл.649, ал.2 ТЗ са
допустими, но неоснователни.
Синдикът има право по чл.658 ал.1
т.1, т.5, т.6, т.7 ТЗ и чл.649 ал.2 ТЗ да води исковете от свое име, в
качеството му на синдик, дори и срещу дружеството, което представлява, тъй като
дружеството-ответник е страна по задължително и необходимо другарство.
Искът по чл.647, ал.1 т.3 ТЗ във връзка с ал.2 по своя правен характер
е конститутивен, чл.648 ТЗ искът е осъдителен. В конкретния случай е налице правния интерес за ищеца
от предявяването му, тъй като евентуалното му уважаване би върнало имущество в масата на
несъстоятелността.
За да бъде уважен иска по чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ трябва да са налице следните кумулативно
осъществени предпоставки:1.открито производство по несъстоятелност с определена
начална дата на неплатежоспособността, 2.възмездна сделка с имуществено право от масата на
несъстоятелността, при която даденото значително да надхвърля по стойност
полученото, 3. сделката да е
извършена от длъжника след началната дата на неплатежоспособността. 4. Сделката да е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по
чл.625 ТЗ, като в конкретния случай на ал.2 сделката да е извършена в периода
между подаването на молбата по чл.625 и датата на решението за откриването на
производството. 5. недействителността да не засяга права на трети добросъвестни
лица, придобили възмезно права преди вписването на исковата молба.
Атакуваната сделка е извършена от
длъжника „С.” АД на 26.02.2015г. след подаване на молбата за откриване на
неплатежоспособността и след настъпването на неплатежоспособността с решение
№1436 от 06.07.2016г. по т.д.№2892/2015г. на САС 31.12.2014г. Сделката е възмездна – покупко-продажба на недвижими
имоти - пасища. Съгласно приетата от съда експертиза пазарната стойност на
имотите към момента на сделката 26.02.2015г. е 18370,-лв. при продажна цена по
договора в размер на 730 лева, при което съдът приема, че
стойността на продадените от длъжника „С.” АД пасища значително надхвърля по
стойност получената продажна цена 730лв. Сделката на 26.02.2015г. е извършена в
периода между подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност
27.11.2014г. и решението за откриване на производството 21.05.2015г., съгласно
чл.647 ал.2 ТЗ. С това са изпълнени първите четири от петте предпоставки за
уважаване на иска.
По отношение на последната
предпоставка - недействителността да не засяга права на трети добросъвестни
лица, придобили възмезно права преди вписването на исковата молба. Исковата
молба е вписана на 23.06.2016г. след придобиването от „В.” ЕООД на 04.12.2015г. права. Защитата на чл.647 ал.3 ТЗ би могла да го ползва само ако последният е придобил възмездно и ако е
добросъвестен. Придобиването е възмездно с цена 1900лв. По отношение на добросъвестността на „В.” ЕООД. Синдикът е релевирал участието
на П.И. З.до 22.08.2014г. като член на СД на „С.” АД, който е бил управител на „В.П.” ООД до 20.06.2014г., което се установява по справка от търговския регистър на
двете дружества. Двете дружества са били свързани, съгласно §1 ал.2 ДР ТЗ до
20.06.2014г., което предхожда подаването на молбата по чл.625 ТЗ, неплатежоспособността и двете възмездни
сделки. Ето защо доказаната недобросъвестност до 20.06.2014г. не би могла да
даде отражение върху отчуждителната сделка и последващата такава. В първото по
делото заседание ищецът е изменил основанието за недобросъвестност като е
релевирал, съгласно чл.214 ГПК ново основание за недобросъвестност- „В.П.” ООД е бил акционер към месец август 2014г. в „С.” АД. Видно от представения
нотариално заверен договор до 01.10.2014г. „В.П.” ООД е притежавало повече от 5 % от
капитала на „С.” АД, което ги прави свързани по смисъла на §1 ал.1 т.5 ДР на
ТЗ, което предхожда подаването на молбата по чл.625 ТЗ, неплатежоспособността и двете възмездни
сделки. Ето защо доказаната недобросъвестност до 10.10.2014г. не би могла да
даде отражение върху отчуждителната сделка и последващата такава през 2015г.
Поради горните съображения съдът
намира, че исковете са неоснователни.
Ответникът „С.” АД -в несъстоятелност следва да понесе дължимата държавна такса върху цената
на исковете на основание чл.649 ал.6 ТЗ в размер на 50,-лв. за първия иск и
50,-лв. за иска по чл.108 ЗС.
По изложените съображения
Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на Б.Л.Б.- синдик на „С.”АД -в
несъстоятелност, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** срещу „С.” АД -в несъстоятелност, ЕИК., „О.”
ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, и срещу „В.П.” ООД, ЕИК., със седалище и адрес
на управление:*** с правно основание по чл.647, ал.2 вр.чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ
за обявяване за недействиетелен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „С.”АД на договор,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба, №473, акт №122, т.I, дело 55 от 26.02.2015г. на
Нотариус с №256, сключен между „С.” АД и „О.” ЕООД и по чл.108 от ЗС във вр. с
чл.649, ал.2 от ТЗ осъдителен иск, срещу „В.П.” ООД, за връщане в масата на
несъстоятелността на следните имоти:
1. Поземлен имот пл. №026041 с
площ от 7,000 дка в землището на гр. К., местност Бусковото, обл. В.;
2. Поземлен имот пл. №374017 с площ от
3,002 дка в землището на гр. К., местност Топа, обл.В.;
3.
Поземлен имот пл. №364068 с площ от 8,368 дка в землището на гр. К., местност
Главен дол, обл.В., придобити с нотариален акт за покупко-продажба, №32 т.VI рег. №3544, нот.дело №691 от 04.12.2015г. на Нотариус
№256.
ОСЪЖДА на
основание чл.649 ал.6 ТЗ „С.”АД -в несъстоятелност, ЕИК., със седалище и адрес
на управление:*** да заплати по сметка на Софийския окръжен съд сумата 100-лв. (сто лева), представляващи
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: