Р Е Ш Е Н И Е
№: 85 17.01.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав
На деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен
Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: Стоянка Атанасова
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 2592 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
на юрисконсултК.С., в качеството й на
пълномощник на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите
(НАП), против решение № 1129/17.09.2019г., постановено по НАХД № 2626/2019г. по
описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено издаденото от директора на
Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Бургас наказателно постановление (НП) № 434083-F394893/16.01.2019г., с което за
нарушение чл.50, ал.1, т.5, б.“в“ от Закона за данъците
върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), на основание чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ,
на Й.Ж.И., ЕГН-**********, е наложено административно наказание глоба в размер
на 2935 лева.
От касационната инстанция се иска
да отмени оспорвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен и се
потвърди НП. Касаторът споделя извода на районния съд, че жалбоподателят е в
нарушение от 01.05.2017г., но необосновано е прието, че на същата тази дата –
01.05.2017г. е изтекъл едногодишният срок от извършването на нарушението, който
е преклузивен за издаването на НП по чл.34, ал.1 от ЗАНН, още повече, че за
данъчни нарушение срокът е две години.
Посочените в жалбата оплаквания
съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. В съдебно заседание касаторът, не изпраща представител. Чрез юрисконсултК.С.
представя писмено становище в което поддържа жалбата си на изложените в нея
основания.
Ответникът по касация – Й.Ж.И.,
ЕГН-**********, с адрес: гр.Ямбол, ж.к.Диана бл.23, вх.Г, ет.7, ап.80, чрез
пълномощника си адвокат И. И. от АК-Бургас, оспорва касационната жалба и моли
съда да я остави без уважение. Счита, че правилно районният съд е установил, че
НП е издадено след преклузивните срокове и най-вече актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) е издаден след година и половина от
установяване на нарушението.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас дава заключение за законосъобразност на оспореното съдебно решение и
пледира за оставянето му в сила.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в
настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради
което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за
неоснователна по следните съображения:
Районен съд - Бургас с решение № 1129/17.09.2019г. по свое НАХД №
2626/2019г., е отменил НП № 434083-F394893/16.01.2019г. на директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Бургас, с което за
нарушение чл.50, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗДДФЛ и на основание чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ,
на ответника по касация е наложена глоба от 2935 лева.
Санкцията на Й.И. е за това, че във връзка с извършвана данъчна ревизия му
е връчено искане за даване на обяснения, в отговор на което на 10.04.2017г. той
е предоставил писмени обяснения, в които твърди, че през 2016г. е получил
парични заеми от физически лица в общ размер на 10`000 евро и 5,600 щатски
долара. Приложил е три договора за тях с дати от 05.09.2016., 01.10.2016г. и
02.09.2016г. Общата сума на заемите, изчислена в курса на БНБ
възлиза на 29`350 лева. До датата съставянето на АУАН – 16.07.2018г. И. не е
подал декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. За нарушението е съставен АУАН на
посочената дата, а впоследствие е издадено оспореното пред първоинстанционния
съд наказателно постановление на 16.01.2019г.
За да постанови решението районният съд първо е приел, че в АУАН и НП не са
посочени датата и годината на нарушението, което е от особена важност при
определянето на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Въпреки това съдът е заявил, че
тези данни се извеждат пряко от закона, поради което е посочил, че Й.И. е в
нарушение от 01.05.2017г. Веднага след това е посочил, че пак от тази дата – 01.05.2017г.
е изтекъл едногодишният срок от извършването на нарушението, като органът
вместо да прекрати административно-наказателното производство, е допуснал в
нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде
издадено незаконосъобразно НП.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Решението на районния съд е законосъобразно, но по различни от изложените в
него мотиви.
Съгласно санкцията на нормата за чието нарушение е бил наказан Й.И. – чл.80а,
ал.1 от ЗДДФЛ: физическо лице, което, като е задължено, не декларира или
невярно декларира информацията по чл.50, ал.1, т.5, се наказва с глоба в размер
10 на сто от недекларираните суми. От своя страна хипотезата на чл.50, ал.1,
т.5, б.“в“ от ЗДДФЛ задължава местните физически лица да подадат годишна
данъчна декларация по образец за непогасената част от
получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля
10`000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни
институции по смисъла на Закона за кредитните институции.
В случая, административно-наказателната отговорност на ответника по касация
е ангажирана за нарушение на посочената правна норма, като изрично в НП и АУАН
е посочено, че нарушението е било открито при представянето на писмени
обяснения от И. на 10.04.2017г., в които той е заявил фактите по предоставянето
на трите заема. Съгласно първата част на чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува
административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В случая
актът е съставен едва на 16.07.2018г., т.е. повече от една година и четири
месеца след откриването на нарушението и нарушителя. За органите по приходите
авторът на деянието и неговата самоличност са били ясни при представянето на писмени обяснения на 10.04.2017г. и от този момент за
тях е започнал да тече тримесечния срок за привличането на И. като нарушител.
Със съставянето на АУАН едва на 16.07.2018г. този тримесечен срок е бил
изтекъл. Същият е преклузивен и с неговото изтичане е погасена възможността за
административните органи да привлекат нарушителя към
административно-наказателна отговорност. Ето защо в случая, като е съставил
АУАН на 16.07.2018г., актосъставителят е нарушил изискванията на чл.34, ал.1 от ЗАНН и недопустимо е образувал административно-наказателно производство срещу нарушителя.
Незаконосъобразният АУАН не е могъл да породи съответните правни последици по
търсене на административно-наказателна отговорност и да послужи за издаване в
последствие на НП. Ето защо с издаването на атакуваното НП се е стигнало до
нарушаване на правата на Й.И. и до недопустимо търсене на административно-наказателна
отговорност от него.
Това е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление,
поради което крайният извод на първоинстанционния съд и постановеното от него
решение са законосъобразни. Верни са твърденията посочени в касационната жалба,
че е невъзможно на една и съща дата – 01.05.2017г. да е извършено нарушението и
да е изтекъл едногодишният срок от извършването му, (последното вероятно касае допусната техническа грешка при изписването
на годината в решението), както и че за данъчни нарушения срокът за
издаване на НП е две години от извършване на нарушението, но това не се
отразява върху констатираната недопустимост на производството, тъй като
съставянето на АУАН след преклузивния тримесечен срок е първо по време.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователни
доводите развити в касационната жалба, поради което решението на Районен съд - Бургас
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр.
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1129/17.09.2019г., постановено по НАХД №
2626/2019г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.